ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ

За “добрата” и “лошата” храна
Специалистите от цял свят са сериозно разтревожени от проблемите, свързани с “добрата” и “лошата” храна. Диетолозите все пак смятат т.нар. бърза храна за по-малкото зло в сравнение с отказа от обяд в обичайното за човека време.

Хората, които обичат да похапват бързо на крак по правило имат сериозни здравословни проблеми и за тях способства употребата на различни тестени изделия, чипсове, пуканки, сладкиши, ядки. А точно тях най-много обичат децата.
Върху привлекателните разноцветни опаковки съставът на продуктите е изписан с твърде ситен шрифт, който трудно може да се прочете без усилия и по този начин хората по-трудно разбират какво точно ядат, независимо че от това зависи тяхното здраве.

Чипсовете
Какво знаем? В техния състав влизат картофи, растително масло, сол, захар, доматен прах, лук, чесън, натриев глутамат (засилва вкуса и аромата), лимонена киселина, естествен оцветител от цвекло, червен пипер. Но върху опаковката не е посочено мястото където са отгледани картофите и дали са използвани генетично изменени компоненти.
Със сигурност може да се твърди, че всички видове чипс са солени, пържени и съдържат доста подправки. Затова те не са препоръчителни за хората, страдащи от заболявания на стомаха и задстомашната жлеза.
Освен това картофът е мазен продукт и не способства за отслабването.

Различните опаковани ядки (фъстъци, бадеми, орехи)
В техния състав има не само ядки, но и захар, какаово масло или негов еквивален, какао на прах, сухо мляко, ароматизатори. Като цяло такъв продукт е подходящ за бързото похапване, защото той отлично утолява глада и укрепва силите: в 100 г се съдържат средно 8,38 г белтъчини, 36,76 г мазнини, 29,74 въглехидрати и енергия – 577,96 ккал. Много калории в балък обем!

Пуканки с различни вкусови добавки
В състава на сладките или солени пуканки влизат царевица на зърна, растително масло, захар, сол, ароматизатори и вкусови добавки. Попкорнът трябва да се яде колкото се може по-рядко заради високото количество калории в него – в 100 г продукт – 463 ккал.

“Джънкфуд” в превод от английски означава “храна -боклук” и названието й съвсем не е случайно. Под този термин британските лекари разбират пуканките, хамбургерите, пържените пилета от ресторантите за бързо хранене, чипсовете, солените ядки, белият шоколад, а също така колата и различните газирани напитки.



Край на предразсъдъците спрямо захарта
Сладките изкушения са на всяка крачка и нерядко трудно може да им се устои - на бонбоните, тортите или шоколада. За диабетиците се смята обаче, че сладкото трябва да е табу. Дали всъщност могат и те да похапват сладко?

Отговорът на този въпрос предлага главният редактор на списание "Съвети за диабетика" д-р Андреас Баум. По неговите думи захарта не е принципно забранена на диабетиците: "Това е предразсъдък, който се задържа твърде дълго и упорито. Но всъщност от години е известно, че диабетиците не бива да се отказват напълно от захарта, а само от домакинската захар.

Диетичните продукти крият рискове
Единствената препоръка е в рамките на нормалното здравословно хранене да не се приемат по повече от 10 процента от дневните калории под формата на захар. Обичайно това са около 50 грама на ден, казва д-р Баум. А какви алтернативи има за захарта?

"На първо място, разбира се, захаринът. Той няма почти никакви калории и има смисъл най-вече тогава, когато например се пие чай или кафе. Причината е, че захарта от една напитка преминава много бързо в кръвта и повишава нивото на кръвната захар, което именно би трябвало да избягват диабетиците. Освен това съществуват така наречените заместители на захарта - сорбит, фруктоза и така нататък, които се съдържат и в много от диетичните продукти.

Те все пак съдържат калории и крият от друга страна риск, тъй като често се смята, че подобни диетични продукти могат да се консумират без ограничения, което може да стане проблематично, понеже те често съдържат относително голямо количество мазнини", казва д-р Баум. А какво е мнението му относно становището, че ако всичко се подслажда със заместители на захарта, може да се избегне заболяването от диабет?

Сладкишите не са табу за диабетиците
"Не, подобно нещо не може да се твърди. Ако имаме предвид например диабета тип 2, т.е. най-често срещания диабет, от него заболяват предимно хората с наднормено тегло. И ако някой използва твърде много захар в храната си, той естествено бързо ще наддаде, тъй като захарта доставя калории и така се увеличава и рискът от диабет.

Но за нарастването на теглото много по-голяма роля от въглехидратите в захарта играят мазнините, както и недостатъчното движение", казва експертът. Добре е освен това да се знае, че сладкишите не са табу за диабетиците. Но те определено трябва повече да внимават и вместо мазната гъска е по-добре да изберат по-постната пуйка, а вместо сметаната - освежаващи праскови.

Бързото хранене е пагубно за здравето
Ресторантите за бързо хранене са пагубни за здравето, показват три отделни изследвания, направени в САЩ. Присъствието на подобни заведение в близост до 150 метра от училищата може да увеличи с до 5% затлъстяването при децата. До това заключение стигнаха учените, които са изследвали ученици от трети клас в американските гимназии.

Според техните резултати забраняването на подобни ресторанти в близост до учебните заведения може до голяма степен да влияе на стопирането на затлъстяването при младите хора. Ръководителката на изследователския екип Дженет Кири се заела да определи зоната, в която да бъде забранено отварянето на ресторанти за бързо хранене. Говорителката на известната верига „МакДоналдс” Елен Дейвис обаче смята, че подобно ограничаване би било опасно и че е по-добре родителите да намалят джобните пари на децата си, като им обяснят кога, къде и каква храна да консумират. Тя подчерта, че "МакДоналдс" през последните пет години е модифицирала менюто и преди всичко това, което се предлага за най-малките малчугани, а голям брой от веригата е направил разнообразно и по-здравословно меню.

Влиянието на близостта на ресторантите, съвместно с бързото хранене, е забелязано и при бременните, които живеят близо до подобни заведения. При тях спирането на затлъстяването, ако се премахне близостта на ресторантите, може да се стопира с до 4,4%.

Третото изследване, чиито резултати бяха публикувани през декември миналата година, показват, че младите хора, които живеят на разстояние от 800 метра от ресторантите за бързо хранене, консумират по-малко плодове и зеленчуци и пият повече сладки безалкохолни напитки

Преборете целулита: диета, упражнения и още нещо

Вече почти всички сме запознати с целулита и за неприятни външен вид, който предава той на кожата. Въпреки, че някой от Вас са чували за лечения и продукти, за борба с целулита, под различна форма, като билки, кремове, лосиони, масажи, лазерни процедури и електротерапия, истинската помощ за справяне с целулита може да се крие в диетата ни. Връзката между целулита и диетата е много по силна отколкото предполагате. Ключът в храненето с цел ограничаване на целулита се състои в консумирането на храни, които насърчават произвеждането на здравословни за тялото клетки. Упражненията също са важни. Прочетете нататък как диетата и упражненията могат да Ви помогнат относно целулита.

Борбата с целулита започва с правилното хранене и адекватното приемане на вода. Има няколко вида храни, които е нужно да включите във въпросната диета за да промотирате здравословното развитие на клетките и тъканите в тялото ви. Една от най-важните хранителни съставки, които трябва да включите е протеина. Това включва протеините, които се съдържат в чистите меса, като пилешко и пуешко, бобени растения и ядки.

В допълнение към протеините се препоръчва и приемането на добавката лецитин или да се консумират храни богати на лецитин. Такива храни са домати, спанак, соя и яйца. И не на последно място мастните киселини също са важни за поддържането на здрави клетки. Тези киселини се съдържат в рибата, ядките, маслините и авокадото.

Но в борбата с целулита не е важно само това, което се консумира. Има значение и какво пиете. Най-важната и полезна напитка в случая е чистата вода. Препоръчителното количество е осем чаши вода, което е приблизително 64 унции на ден. Освен вода, се препоръчва и сок от нар и чай от малини.

Не е тайна, че редовното правене или не правене на упражнения има сериозен ефект върху нашето здраве. Когато се изразходват повече калории отколкото се приемат тялото започва да изразходва мастните си резерви. Това несъмнено оказва влияние на вида на целулита. Освен това упражненията подобряват циркулацията на кръвта и помагат на процеса за премахване на токсините и разграждането на ненужните клетки в тялото. Циркулацията на кръвта може да се подобри и като използвате суха четка и с нея разтривате засегнатите места ежедневно.

Врагът в нашето тяло

Рецептата за най-опасното оръжие на света изглежда така: 200 гр. захар, 50 гр. масло, 300 гр. брашно, две яйца, пакетче бакпулвер и литър олио. Резултатът: ражда се поничката-убиец с 400 калории.

Нито природни катастрофи, нито епидемии, глад или пък война могат да причинят смъртта на толкова много хора, колкото поничките, мъфините, хамбургерите и сие. Сместа от мазнини и въглехидрати е просто убийствена - в буквалния смисъл на думата. Разбира се, ако се прекали с нея. Това, което се случва днес с човешките тела, е всъщност само началото на предстоящата катастрофа. Защото истински затлъстелите поколения ще се родят след нас. В Германия хората с наднормено тегло представляват 20 процента от населението, а в Гърция и Италия те са 30 на сто. Най-дебелите европейски нации - Великобритания и Полша, достигат нивото на САЩ, където всяко второ дете е с тегло над нормите.

Мазнини в атака
Във всяко човешко тяло се укрива гигантска армия от мастни клетки - между 50 и 140 милиарда. В началото на човешката история всяка клетка е служила вярно и предано на господаря си - предоставяла му е енергия по време на лов например. Хаосът е настъпил в момента, в който храната се е превърнала в индустриален продукт. От тогава насам милиони хора по света прекаляват с приемането на мазнини. Какво точно обаче се случва в нашето тяло в случай, че то бъде завладяно от армията на мазнините? Отговорът на този въпрос е част от най-важните изследователски полета на медицината. Защото атаките на мазнините имат пагубни последици за здравето на човека. Колкото по-запълнени са депата в телата ни, толкова по-критична става ситуацията.

Ето и обяснението: В кръвния поток попадат мастни киселини, които достигат до сърцето. Стигнат ли там, те се разтоварват за броени секунди, след което отново продължават пътуването си. Чрез това междинно депо сърцето си набавя нужната енергия. Ако към сърцето обаче постоянно се надига цунами от мазнини, то и най-здравите сърдечни клетки нямат никакъв шанс пред катастрофата - защото тя протича едновременно на три фронта.

Нищо не стресира тялото така, както една диета
Първоначално в червените сърдечно-мускулни клетки се събират все повече мазнини, които се превръщат в млечнобели депа, обяснява Рудолф Цехнер, професор от университета в Грац. В същото време към системата за сигурност на сърцето са отправени прекалено големи изисквания - "охранителите" на сърцето - епителоидните клетки, т. нар. макрофаги, които ни предпазват от вражески нападения, се давят в мастните киселини и се наслагват в сърдечните съдове. Малко след това в инфилтрираните сърдечни клетки се появяват специални мазнини, които убиват клетките окончателно.

По-нататък развитието на катастрофата в човешкото тяло може да се сравни с гражданска война без победител: благодарение на непрестанното приемане на понички и сие, всяка изминала секунда в тялото ни умират сърдечни клетки - и така, докато органът съвсем престане да функционира. Вследствие на последиците от подобно цунами на мазнините по света годишно умират повече от 20 милиона души, твърди Световната здравна организация.

Защо обаче борбата срещу наднорменото тегло е толкова трудна и продължителна? Катрин Стоун от университета в Охайо обяснява, че нищо друго не може да стресира нашето тяло толкова много, колкото една диета. "Човекът има само един мозък, но минимум 50 милиарда гладни мастни клетки". В момента, в който решите, че ще се откажете от поничката, те подготвят вражеска атака и така предизвикват усещането за остър глад. При повечето хора това състояние постепенно отминава, но други не могат да престанат да мислят за ядене.

Другото лице на въглехидратите
Дали изсмукването на мазнините може да ни освободи от диктатурата на мастните клетки? По-скоро не, казва молекулярният биолог Джонатан Граф от университета в Тексас. Когато тези клетки не са в състояние да поемат повече мазнини, отправят призив за помощ към милиардите неузрели клетки, залегнали в мастните тъкани. Ако някой приема прекалено много калории, тези клетки все някога ще узреят и ще се превърнат в мастни. Т.е. нивото на мастните клетки в тялото ни зависи от нашия начин на хранене. Във всяко тяло могат да се появят нови и нови мастни клетки - дори и там, където те вече са били отстранени чрез оперативна намеса.

Но дори да избягвате приема на мазнини, това не дава гаранция, че ще отслабнете. Защото в повечето случаи човек открива техен заместител - въглехидратите. Въпреки манията за отслабване и стотиците диетични продукти, появили се на пазара, американците например продължават да дебелеят. Защото при приема на въглехидрати в кръвта се изпуска хормонът инсулин и ако въглехидратите не се превърнат в източник на енергия, то инсулинът се грижи за това поетата храна да се складира в тялото под формата на мазнини.

Прясно и кисело мляко

Киселото и прясното мляко съдържат еднакво количество протеини, калции и витамини от B групата и от тази гледна точка са еднакво ценни за организма, особено в детството и юношеството и след 50-годишна възраст. Прясното мляко съдържа по-големи количества лактоза (млечна захар), за разграждането на която е нужен ензимът лактаза. Този ензим изчезва при някои възрастни индивиди и те лошо храносмилат прясното мляко (разстройство, болки в корема). Тези хора спокойно могат да консумират кисело мляко, защото неговото съдържание на лактоза е минимално. Киселото мляко е жив биологичен продукт, тъй като то се получава при ферментацията на прясното мляко от млечните ферменти, които живеят и се размножават в продукта. Млечните ферменти са пробиотици, т.е. „приятелски" бактерии, които са нормални обитатели на червата и благоприятно повлияват храносмилателните процеси, а имат и доказано положителен здравен ефект. Те потискат развитието на патогенните микроорганизми в червата и по този начин поддържат равновесие, което гарантира нормалната им функция.
Вредни ефекти на млякото и млечните продукти

Млечното масло, сметаната, пълномаслените млека и сирена при голямата им консумация могат да бъдат значителен източник общо на мазнини и на наситени мастни киселини в диетата. Високото съдържание на мазнини увеличава риска от свръхтегло и затлъстяване. Голямата употреба на високо маслени млечни продукти и млека се свързва с по-голяма честота на сърдечносъдови заболявания и рак на простатата и бъбреците. Затова се препоръчва консумацията на мляко с намалено съдържание на мазнини (2% и по-малко), употребата на ниско маслена извара и сирена, ограничаване на маслото и сметаната.

И за храната важи правилото “Всяко нещо с времето си”
Ако се стремим към здравословно хранене и се опитваме да се освободим от излишните калории, едно от елементарните и основни правила, които трябва да спазваме е, че всеки продукт трябва да се употребява в подходящото време.

8.00 - 10.00 часа
За първото хранене от деня особено са подходящи макаронените изделия или овесените ядки. Тези продукти съдържат сложни въглехидрати и затова не са подходящи за вечеря или за похапване между две хранения. През първата половина от деня могат да се ядат и плодове, както и продукти, съдържащи скорбяла - например различни видове крем. Ако не можете да се лишите от бисквитка или лъжичка мед, то задоволявайте своите потребности от тях през първата половина от деня. Всичко, което съдържа прости въглехидрати - захар, мед, бонбони, пасти, трябва да бъде изядено до 15 часа.

11.00 -12.00 часа
Подходящи за лека закуска през това време са плодовете: сливи, киви, ябълки, круши, но не изяждайте повече от 2 плода. Специалистите ги препоръчват и на тези, които имат проблеми със стомашно-чревния тракт. Ако обаче се стремите да намалите теглото си, плодовете трябва да влизат само в основното ви хранене.

12.00 - 15.30 часа
Обедът може да се състои от различни продукти, съдържащи скорбяла, белтъчини, мляко и зеленчуци. Но само в случай, че не обядвате след 15-16 часа. Ако искате да отслабнете, в средата на деня е по-добре да консумирате зеленчуци като моркови, цвекло, тиквички. По време на основните хранения мазнините не са забранени. Достатъчна е обаче 1 с.л. растителна мазнина – тя съдържа достатъчно количество полиненаситени мазнини. За поддържане на формата не се забранява и употребата на 1 лъжичка сметана или масло, но след това задължително трябва да се изяде една зеленчукова салата, най-добре от моркови.

16.00 - 17.00
За похапване през втората половина на деня са подходящи млякото, месото, изварата, яйцата и кашкавалът. В този период идва времето и на парче пилешки гърди или сандвич с кашкавал. Когато става въпрос за мляко, то трябва да се приема без захар. Ако се храните разделно и правите повече от 2 допълнителни закуски пред деня, трябва да се придържате към следните правила за хранене: през първите три приема на храна - продукти, богати на скорбяла и плодове, а след 16 часа - само белтъчини, мляко или зеленчуци.

18.00 - 21.00 часа
За вечеря са подходящи такива меса като телешкото, говеждото, пилешкото, пуешкото или заешкото. Те съдържат малко мазнини, т.е. няма да повишат теглото. Най-добре е да избираме такъв вид месо, при чието приготвяне мазнините ще се стопят. Най-добрата гарнитура за него са зеленчуците: краставици, домати, чушки, марули.
Това е и най-подходящото време за изпиването на малко вино или друг алкохол, макар и с ясното съзнание, че организмът ще се заеме първо с неговото преработване и ще “остави настрана” белтъчините и мазнините.

Био храните – яжте здравословно

Привличат ли ви големите, красиви и съвършено еднакви плодове на пазара? А знаете ли, че точно те не са никак полезни за вашето здраве и имат няколко пъти по-малко витамини и минерали от по-неугледните плодове и зеленчуци?

Щандовете с био-храни вече трайно започнаха да се установяват и по нашите магазини. В Западна Европа и Америка те са популярни от десетилетия, докато при нас започнаха да се появяват през последните години.


Според регламентите на ЕС наименованията на опаковките биологично (био), екологично (еко) и органично (органик) са еднозначни. В България е приет терминът „биологично“ и затова храните, които носят съответните характеристики, са био-храни. Всяка храна, която носи надписа „био” по закон трябва да покрие определени стриктни стандарти.

Био-храните са тези храни, при отглеждането, съхраняването и приготвянето на които не са използвани никакви химикали и изкуствени методи, които да направят плодовете по-едри и сочни на вид, а животните по-бързо да пораснат и да се съхранят за по-дълго. Това са храни без синтетични подобрители, пестициди и генномодифицирани промени. Био-храните съдържат няколко пъти повече витамини, особено витамин С и са много по-силни антиоксиданти от обикновените плодове и зеленчуци. Няма нищо чудно и във факта, че био-храните са многократно по-вкусни от стандартните храни.

В производството на храните с етикет „био“ не се използват изкуствени торове и опасни пестициди, а само натурални продукти, които природата дава. Това не се отнася само за растенията, но и за това с какво се хранят животните.

Био-продуктите се произвеждат по-бавно и по-трудно и те могат да се съхраняват за много по-кратко време. Това ги прави и по-скъпи от останалите продукти, които съдържат подобрители и стабилизатори, които съхраняват и предимно подобряват продукта, но в същото време отнемат огромна част от полезните му съставки.

Храните с етикет „био“ са трикратно по-скъпи от останалите и по правило трябва да стоят на отделен щанд в магазините. Именно затова те се купуват от хората, които държат на това, с което се хранят и живеят по правилото „храната е живот“.

Кои продукти имат голямо количество пестициди и е добре да предпочитаме био-вариантите им?

Бананите, цитрусовите плодове, рибата, авокадото, броколите, дори свинското месо са храни, в които няма прекалено много генно-модифицирани съставки и пестициди. Храните, които в България са наситени с вредни и изкуствени вещества са ябълките, доматите, краставиците, картофите, доматените пюрета и кетчуп, пилешкото месо, олиото, млякото. От последните е добре да избирате винаги био-вариантите им.

Системната консумация на храни с етикет „био“ е гаранция за по-добро здраве и тонус. Не бива да ги пренебрегваме, а да се възползваме от възможността да се храним по-качествено и здравословно.

Биошоколадова мания


Какви са тайните при приготвянето на био шоколад? Каква е разликата с конвенционалния?

В последните няколко години има куп добри новини за любителите на шоколад. Първо беше откритието, че шоколадът съдържа високи нива на антиоксиданти, дори повече отколкото зеления чай или червеното вино. После се появи и новината, че какаото е много богато на антибактериални агенти и похапването на шоколад няма нищо общо с появата на акне или кариес по зъбите. (Тук няма как да не извикам едно мощно „ура“) Какаото е най-добрият лек срещу високо кръвно, а умерената редовна консумация на шоколад предпазва от инсулт и инфаркт, подмладява кожата и осигурява добър тонус. Шоколадът дори бил и най-доброто средство против кашлица.
Имай предвид обаче, че всички тези предимства се отнасят за черния шоколад. (Супер! И без това той ми е любимият.) Шоколадът има още много плюсове, но...


Според Pesticide Action Network за отглеждането на какао се използват ужасно много пестициди, всъщност какаото е вторият най-голям консуматор на пестициди, преди него е само памукът. През 1990 г. английският вестник Mail on Sunday публикува анализ за съдържанието на пестициди в 7 шоколада на известни марки. Оказва се, че в 4 от тях има линдан – крайно отровно вещество с много негативни последствия за човешкия организъм. През 1993 г. организацията Women's Environmental Network тества 4 от най-известните марки шоколад (между които Nestle и Mars) за наличието на линдан. Тестовете се оказват положителни. Според проучване направено в САЩ през 2003 г. от различни правителствени и неправителствени организации, сред най-често откриваните пестициди в шоколадовите изделия, са още ДДТ и диелдрин, които иначе са забранени в повечето страни по света.

Пестицидите съвсем не са единственият проблем на шоколада. В повечето случаи какаото се отглежда в огромни плантации на места, където би трябвало да има тропически гори. Само през 2000 г. 14% от горите на Кот Д'Ивоар са изсечени и заменени от какаови плантации. Плантациите се обработват главно от жени и деца, на които се плащат мизерни надници. Чести са и случаите, в които родители продават децата си на плантаторите или ги принуждават насилствено да работят за прехраната си, като ги лишават от образование. Условията на труд са ужасни, а работниците са в непосредствена близост с пестициди и инсектициди, които увреждат здравето им.

След всичко това само не се отказвай от шоколада, защото имаш алтернатива. Био, а на всичкото отгоре и Феър Трейд шоколад вече се продава и у нас благодарение на Ten Senses (търси го в Пикадили и Елемаг). Похапвайки си биошоколад, можеш да си сигурен, че няма да облизваш остатъци от пестициди, а освен това на хората, участващи в целия производствен цикъл – от производството на какао и захарна тръстика до готовото шоколадово блокче – е била платена честна и справедлива надница. Така със сигурност ще ти е доста по-вкусно.

Биокакаото и захарната тръстика се произвеждат в малки семейни ферми – до 3–4 ха. Между какаовите дървета се сеят цитрусови дръвчета, авокадо, папая, та дори боб и царевица. Така се получава една устойчива градина с много плодородна почва и богата реколта. Плодовете на какаовото дърво са доста големи и излизат направо от стеблото, а докато се стигне от плода до какаото на прах има доста работа. След като се наберат плодовете, те се отварят и се вадят семената – именно от тях се прави какаото. До 8 часа след отделянето им от плода, семената се поставят в дървени каси и в продължение на 5 дни се спазват точни правила за тяхното преместване и обръщане, за да могат да ферментират. Понякога при конвенционалното отглеждане на какао, се пропуска процесът на ферментация, но тогава се получава по-нискокачествен продукт, тъй като точно при ферментацията се създава специфичният аромат и вкус на какаото. Следващият етап е сушене – какаовите зърна се поставят в големи закрити сушилни или на открито, но върху циментирана повърхност. Сушенето продължава около 8 дни, докато влажността в зърната се снижи до 6%. От всяка партида се взима проба за изследване и в зависимост от външния вид и цвят на зърната, те се разпределят в различни категории. След това зърната се изпичат, а после се стриват, за да се получи какаова маса. Чрез притискане от какаовата маса се получава какаово масло и какао на прах. За да се получи шоколад, какаовата маса се стрива и после се смесва с какаово масло и се загрява. Прибавя се захар, може и мляко, ядки, подправки... И воала – нежен, чувствен, изкусителен, с една дума – шоколад.

Какво да пием през лятото
През лятото ние пием много повече сокове, газирани напитки, вода, отколкото през другите сезони, и това е правилно: организмът губи много течности при високата температура, които трябва да се попълнят. Но кои от съществуващите напитки са полезни и от кои трябва да се откажем?

Какво трябва да знаем за напитките? Разбира се - с какво са полезни и с какво са вредни. На практика всяка напитка може да окаже както положитело, така и отрицателно въздействие върху работата на организма. Важно е и количеството на използваните течности за денонощие. Ако, например, специалистите съветват да изпиваме до 2 литра вода на ден, то ежедневната норма кафе или сок е съвсем различна.

Вода
Полезни свойства - човешкият организъм се състои от 80% вода. Тя е жизнено необходима за всеки един от нас. Без вода човек не може да живее. Редовната употреба на чиста вода нормализира обмяната на веществата, храносмилането, възстановява водния баланс на клетките на организма, защитава от въздействието на свободните радикали.

Вреда: вредна може да бъде само вода, съдържаща различни примеси. Затова преди употреба е необходимо водата да се филтрира.

Норма за деня: до 2 литра чиста вода.

Минерална вода
Полезни свойства. В зависимост от състава си, може да оказва на организма различно действие - да извежда токсините, да нормализира работата на храносмилателния тракт, да нормализира обмяната на веществата и да подобрява метаболизма, да възстановява клетъчния състав.

Газираната минерална вода трябва да се употребява по-пестеливо.

Вреда: наситената с минерали вода може да обостри някои заболявания, като гастрит например.
Норма за деня: няколко чаши

Млечни напитки
Към тях се отнасят млякото и айрянът например.

Полезни свойства: нормализират работата на храносмилателния тракт, подобряват работата на сърдечно-съдовата система, нормализират обмяната на веществата, укрепват костната система, извеждат токсините от организма, понижават кръвното налягане, оказват положително въздействие на паметта, нормализират съня.

Вреда: пълномасленото мляко съдържа много мазнини.

Норма за деня: 3-5 чаши.

Кафе - Най-разпространената напитка за началото на деня
Полезни свойства: снижава риска от развитие на болести на сърцето, от болестта на Алцхаймер, захарен диабет, цироза на черния дроб, защитава от блефароспазъм /непроизволно съкращаване на кръговите мускули на очите/, подобрява паметта, благодарение на високото съдържание на кофеин ободрява, повишава мускулния тонус, повишава настроението.
Вреда: повишава кръвното налягане /вредно е за хипертоници/, повишава нивото на холестерина в кръвта, повишава риска от спонтанен аборт при бременните жени.

Норма за деня: 2 чашки

Какао
Полезни свойства: стимулира умствената дейност, притежава ободряващо въздействие, като в същото време е полезен и за хипертониците /понижава кръвното налягане/. Какаото предотвратява стареенето на кожата и изглажда бръчките.

Вреда: може да предизвика превъзбуда. Някои учени считат, че към какаото може да се породи пристрастяване. Вредата от прекомерната употреба на тази напитка не е точно изяснена.

Норма за деня: 1-3 чашки.

Плодови сокове
Съдържат голямо количество витамини/ А, В, С, К, Е/ и минерали.

Полезни свойства:нормализират съдържанието на витамини в организма. Например портокаловият сок предпазва от хипертония, грейпфрутовият сок – онкологични заболявания, ябълковият сок предотвратява развитието на мозъчните заболявания, а във вишневия сок се съдържат голямо количество антиоксиданти.

Вреда: заради съдържанието на захар, плодовите сокове влияят зле върху емайла на зъбите. Канадски учени са доказали, че не бива да се приемат лекарства с плодови сокове, защото се снижава ефикасността на медикаментите. Ежедневното приемане на плодови сокове може да увеличи у жените риска от заболяване от диабет с 18 %.

Норма за деня: 1чаша.

Газирани напитки
Те са крайно популярни в днешно време.

Полезни свойства: намаляват апетита.

Вреда: увеличават риска от затлъстяване, от развитие на захарен диабет, захарта или подсладителите и киселините в буквалния смисъл разяждат зъбния емайл, причинявайки кариес, измиват калция от костите.

Норма за деня: лекарите не препоръчват употребата на газирани напитки.

Черен чай
Това е най-любимата напитка във Великобритания и в арабските страни. В световен мащаб черният чай е втората по популярност напитка след водата. От всички сортове чай най-популярен е черният.

Полезни свойства: черният чай безусловно оказва положително въздействие на организма на човека. Благодарение на кофеина, чаят повишава работоспособността и зарежда с енергия.При това, учените са доказали, че тонизиращото въздействие на чая продължава повече, от това на кафето. Танинът повишава съпротивляемостта на организма към различните инфекции, а катехините укрепват съдовете и притежават антиоксидантни свойства. Флуорът е необходим за здравината на зъбите. Изследователите са доказали, че само в две чашки черен чай се съдържа необходимата дневна доза. В една чашка черен чай има 0,5 – 1,1 мг флуор, а нужната дневна доза от този микроелемент е 1,5мг. Черният чай защитава от стреса, подобрява настроението, неутрализира действието на свободните радикали в организма, повишава кръвното налягане.

Вреди: големи дози черен чай могат да нарушат храносмилането, да породят сърцебиене, да провокират безсъние и варикозно разширение на вените.

Норма за деня: 3-4 чашки.

Зелен чай
Полезни свойства: в последно време учените откриват все нови и нови полезни свойства на тази напитка. Днес е известно, че зеленият чай: защитава от сърдечно-съдови заболявания /укрепва съдовете, нормализира кръвотока, намалява нивото на холестерина в кръвта/, предотвратява развитието на рака, притежава противовъзпалително и болкоуспокояващо въздействие, заздравява зъбите /ако се пие без захар/, нормализира храносмилането, предотвратява появата на камъни в бъбреците и спомага за отслабване.

Вреда: в големи количества зеленият чай влияе отрицателно върху дейността на бъбреците и черния дроб. По-добре е хипертониците да не пият зелен чай, тъй като той, макар и незначително, повишава кръвното налягане.

Норма за деня: 4-5 чашки, по-добре без захар, може да добавите лимон.


Мановият мед - чудо на природата

Наричат мановият мед чудо на природата. Освен нектар пчелите събират и така наречената мана - сладък сок, от който приготвят продуктът. Сравнен с нектарния, той има повече лечебни свойства. Използва се преди всичко при малокръвие.

Мана се появява по листата и младите клонки на смърча, елата, гръцката ела, бора, дъба, бука, кестена, липата, клена. Популярна е и с народното название медена роса. Основните количества манов мед у нас се произвеждат в Странджа планина благодарение на климатичните особености и природните дадености на региона. Медът е тъмен на цвят, а кристализацията му е бавна.

От нерви също може да се дебелее

Твърдението „Дебелея от нерви“ често предизвиква спонтанен смях у много хора, но в него има много истина. Психотравмите са една от сериозните причини за затлъстяването. В такива случаи говорим за регулаторно затлъстяване. При него обикновено са засегнати центърът на апетита и центърът на ситостта, респективно регулацията на обменните процеси. Регулацията на апетита се осъществява предимно в главния мозък – хипоталамуса. Тук се намират структури, които направляват приемането на храната. При експериментални животни чрез въздействие върху определени участъци на хипоталамуса е предизвикано непрекъснато приемане на храна, т. нар. „булимия“ или „вълчи глад“, последвано от наднормено повишаване на телесното тегло.
Установено е, че в страничните зони на хипоталамуса се намира „центърът на глада“, който при възбуждане влияе върху приемането на храната и дейността на храносмилателната система. Ето защо много често психическите възбуди водят до появата на неутолим глад, до стомашно-чревни смущения.
В централните зони на хипоталамуса се намира „центърът на ситостта“. Импулсите, които идват от стомаха при напълването му, активизират центъра на ситостта, който, от своя страна, потиска дейността на центъра на глада.
Тези проучвания потвърждават народната мъдрост, че „от масата трябва да ставаш малко преди да си се наситил“. Нервно-психическото състояние на хората с болестно свръх тегло е от особено значение за възникването му, а и за рецидивите, появили се след лечение. Нерядко се наблюдава един порочен кръг – свръх теглото води до нарушаване на нервно психичното равновесие, а това, от своя страна, допринася за още по-голямо увеличаване на теглото. Подобни случаи се срещат сравнително често и тежката задача е разрушаването на този порочен кръг.


Високата консумация на кола може да предизвика хипокалиемична миопатия

Консумацията на няколко литра кола-съдържащи безалкохолни напитки може да предизвика хронична хипокалиемия, водеща до мускулна слабост, дори парализа, се посочва в обзор, публикуван в Journal of Clinical Practice.

Въпреки че приемът на такива количества безалкохолни напитки не е често явление и следователно не публичен здравен проблем, авторите имат основания да смятат, че все пак такава консумация не е така рядка.

Д-р Елисаф и колеги от University of Ioannin, Гъеция идентифицирали 6 доклада за кола-индуцирана хипокалиемия, публикувани след 1994 г. Количествата погълната напитка варирали между 2 и 9 литра на ден, а мускулните оплаквания варирали от лека слабост до тежка парализа. Всички пациенти имали абнормално ниски калиеви нива.

За щастие при всички пациенти се наблюдавало бързо и пълно възстановяване след преустановяването на приема на кола и прилагането на орални или интравенозни калиеви препарати.

Авторите смятат, че компонентът, който има потенциал да наруши калиевия метаболизъм, е фруктозният царевичен сироп. Последният може да предизвика хронична осмотична диария и намаляване на калия. Глюкозата, индуцирайки осмотична диуреза и хиперинсулинемия, както и кофеинът, предизвиквайки калиева редистрибуция в клетки и/или повишена ренална калиева експресия, също може да са отговорни за наблюдавания феномен.

В редакционна статия д-р Clifford D. Packer от Louis Stokes Cleveland VA Medical Center в Кливлънд (Охайо, САЩ) коментира: "... с агресивния маркетинг [на производителите], големите разфасовки на безалкохолните напитки и ефектите на кофеиновия толеранс и зависимост, може да се каже че десетки милиони хора в развитите страни консумират поне 2-3 л кола на ден.".

Резултатното намаление на серумния калий повишава риска от сърдечна исхемия, сърдечна недостатъчност, левокамерна хипертрофия. Д-р Packer отбелязва още, че подсладените безалкохолни напитки са свързани и с развитието на остеопороза, подагра, гастроезофагеална рефлуксна болест, хронични бъбречни заболявания, вторичен хиперпаратиреоидизъм, перфорация на хранопровода, хематурия, ерозии на езика и гастрит. Той допълва, че лекарят трябва да напомня на пациента за тези рискове, а индустрията за безалкохолни напитки трябва да промотира безопасната и умерена употреба на продуктите си при всички възрастови групи.

Енергийните напитки - потенциално опасни при пациенти със сърдечносъдово заболяване

Консумацията на енергийни напитки повишава кръвното налягане и сърдечната честота, което означава, че първите трябва да бъдат избягвани от лица с хипертония или сърдечно заболяване, сочат резултатите на малко проспективно проучване.

Енергийните напитки, за които се рекламира, че повишават умствените способности и физическата издържливост, обикновено съдържат кофеин, таурин, захари, витамини и други хранителни добавки, обяснява д-р James S. Kalus (Henry Ford Hospital) в The Annals of Pharmacotherapy. Потенциалните хемодинамични и електрокардиографски ефекти на тези напитки никога не са изследвани досега.

С тази цел д-р Клаус и колеги изследвали 15 здрави доброволци на възраст между 20 и 39 години, на които била забранена консумацията на кофеин от други източници след 48-я час преди началото на изследването. Участниците консумирали 500 мл енергийна напитка в продължение на 30 минути дневно в продължение на 7 дни. На ден 1 и 7 били отчетени кръвно налягане, сърдечна честота и ЕКГ - преди и след консумация на напитките.

Наблюдавало се значително повишение на сърдечната честота спрямо базовата - със 7.8% на ден 1 и 11% - на ден 7. Съответните повишения на систоличното кръвно налягане били: 7.9% и 9.6%, на диастоличното - 7.0% и 7.8%. При ЕКГ параметрите не се наблюдавала значителна промяна.

Наблюдаваното повишение на кръвното налягане и сърдечната честота може да бъде опасно при лица със сърдечно заболяване, предупреждават авторите, особено при пациентите, с нарушен барорефлексен буфер в отговор на вазоактивни субстанции. Младите индивиди с недиагностицирано ранно сърдечносъдово заболяване също са подложени на риск.

Отбелязва се също, че консумацията на енергийни напитки теоретично може да бъде често пренебрегвана причина за променена фармакологична ефективност, дори хоспитализация и прием в спешно отделение.

Мазнини и хранене

Германското дружество по хранене (DEG), върховния пазител на немските традиции в храненето препоръчва: индивиди с лека физическа натовареност да приемат дневно 2 400 ккал. 30% от тях трябва да са мзнини, което означава около 80 грама. Това количество мазнини трябва да съдържа 1/3 наситени, 1/3 ненаситени мастни киселини с една двойна връзка и 1/3 от тези с повече двойни връзки в молекулата. Това препоръчва DEG.

Растителни или животински мазнини
Животинските мазнини произхождат от мастна тъкан на заклани говеда и свине (говежда лой, свинска мас) или птици (гъша или патешка мас), от рибеното масло или от млякото. Растителните мазнини се получават от плодови масла (палмово, маслинено, авокадово) или семенни масла (рапица, слънчоглед, соя, магарешки бодил, царевични кълнове).

Обикновено в мазнините от селскостопански животни преобладават наситените мастни киселини и поради това приемането им с храната трябва да се държи под контрол.

„Добри” и „лоши” мазнини
Химичното название на мазнините е липиди. Голяма част от тях изпълняват важни функции в кръвта и в клетките на човешкия организъм. Съществена роля изпълняват две от тях: триглицеридите, наречени още неутрални мазнини и холестерина (cholesterin – от гръцки: chole = жлъчка, stear = лой). Триглицеридите се делят на:
• наситени мастни киселини и
• ненаситени ( с една или повече двойни връзки в молекулата) мастни киселини.

Липидите, като важен енергиен източник за организма, се приемат с ежедневната храна, преработват се в стомашно-чревния тракт и след това постъпват в кръвообращението. Черният дроб също произвежда както мастни киселини, така и холестерин. Кръвта транспортира липидите до съответните места, където са необходими за изграждането на клетки и тъкани. Но само това не е достатъчно, тъй като както липидите така и холестеринът, не са водоразтрворими. Затова те се свързват с водоразтворими протеини в липопротеини. Колкото по-малко мазнини и повече белтъчини съдържат липопротеините, толкова те са с по-малък размер и по-висока плътност (high density lipoproteins=HDL – липопротеини с висока плътност = „добри мазнини”) и обратното, „лошите мазнини” (low density lipoproteins=LDL – липопротеини с ниска плътност) са с голям размер и с по-ниска плътност.

За липида холестерин са налице два „транспортни” протеина – LDL и HDL. LDL се транспортира от черния дроб до предназначеното място, а HDL връща остатъка, за да се разгради от жлъчните киселини. Клетките приемат транспортираните до тях мазнини с ниска плътност с помощта на рецептори разположени на повърхността им. Ако в клетката има вече достатъчно холестерин, тя спира да пропуска повече. За това откритие изследователите от Тексас Michel Brown и Joseph Goldstein бяха удостоени през 1985 година с Нобелова награда за медицина.

Ако кръвта се „задръсти” с мазнини поради неправилни хранителни навици, съдържанието на липиди в нея се повишава, което нарушава равновесието в съотношението на „транспортните” протеини LDL и HDL. LDL отлагат излишния холестерин по стените на кръвоносните съдове и по този начин ги стесняват. Това води до атеросклероза и повишен риск от инфаркт на миокарда.
Дотук с данните от съвременната наука.

Какво представляват отделните мастни киселини?
За разлика от наситените, ненаситените мастни киселини повлияват положително обмяната на веществата в организма, като понижават LDL-холестерина. Научните постижения през последните години доказват, че ненаситените мастни киселини с една двойна връзка в молекулата могат да понижат съдържанието на LDL-холестерина, при което не намаляват на HDL-холестерина, дори отчасти го повишават. Така че като цяло те имат благоприятен ефект върху холестериновата омяна.

Въз основа на тези познания, мазнините с по-голям дял на ненаситени мастни киселини, съдържаши една двойна връзка получиха нова, физиологично заначима за храненето оценка. Това е най-вече маслото от рапица и маслини.

Рафинирано или студено пресовано масло
Студеното пресовано масло се добива при нагряване на семената до температура не по-висока от 40 градуса по Целзий. Това не бива да се приема буквално, тъй като и по врема на пресоването се отделя топлина, така че температурата на изтичащото масло може да достигне до 60 градуса по Целзий. Рафинираните масла, това са повечето, се добиват чрез пресоване при висока температура и/или се извличат с разтворители, като накрая се рафинират, за да се отстрани вкуса на примесите. Този процес преминава през следните етапи: отделяне на слузта, отстраняване на киселинността, избелване и ароматизиране.

Съдържанието на ненаситени мастни киселини, които са от значение за здравословното хранене се запазва, независимо от начина на добиване или от последващо рафиниране. До голяма степен се запазва и съдържанието на витамин Е. Чрез рафинирането се отсраняват вредните за здравето тежки метали, както и остатъчни количества пестициди и хербициди, всмукани от почвата.

Тъй като студенопресованите масла не подлежат на рафиниране, използването на средства за растителна защита при тези култури трябва да става с много внимание. Необходимо е да се знае, че маслините се преработват заедно с обвивката и костилката. В случай, че маслините не произхождат от сравнително чисти, в екологично отношение райони и има вероятност да са били в контакт с пестициди или други вредни за здравето вещества, изниква въпроса, дали студенопресованото масло е по-здрвословно от от рафинираното. Същият въпрос стои и пред маслото, добито от слънчоглед или други семена.

Така наречената „средиземноморска диета”
Думата „средиземноморска диета” влезе в речника, откакто се заговори за полезни навици на хранене. За първи път колегия от експерти при Американския сенат употреби тази дума. През 1977 година тази колегия представи резултатите от проучвания показващи зависимостта между навиците на хранене и така наречените болести на цивилизацията (затлъстяване, захарен диабет, атеросклероза, инфаркт на миокарда и туморни заболявания).

Бил е създаден модел на хранене, състоящ се в наблюдение на 12 000 доброволци за продължителен период, които поемали храна с повишено съдържание на коплексни въглехидрати и намалено съдържание на наситени мастни киселини. Менюто наподобявало начина на хранене на хората от средиземноморието и включвало тестени продукти, зехтин, типичните сортове хляб, сушени зеленчуци, сирена, вино риба и малки количества месо. Благоприятното въздействие на „средиземноморската диета” се дължало на зехтина, в който има високо съдържание на ненаситени мастни киселини с една двойна връзка, което е довело до понижаване в кръвта на нивото на мастите с ниска плътност.

В този смисъл може да се направи връзката, че маслото от рапица, с неутрален вкус и по-изгодна цена, има също високо съдържание на ненаситени мастни киселини с една двойна връзка и при това съдържа 8% наситени киселини, а зехтина съдържа 16%.

Ако зехтинът не ви е по джоба или по вкуса, можете да купите масло от рапица, наричано още растително масло. Така изпълнявате също една част от „средиземноморската диета.”

Витамин Е – свободни радикали
Растителните мазнини имат различно съдържание на витамин Е (tocopherol). Заедно с бета-каротина и витамин С, той принадлежи към групата на антиоксидантите. Това са жизненоважни микроелементи, необходими за предпазване на клетките от вредното въздействие на свободните радикали.



Страдате ли от синдрома на нощното хранене

Това е сериозно хранително разстройство, резултат от хормонален дисбаланс, при който хормоните регулиращи съня, глада и стреса. Хората с подобен синдром обикновено нямат желания за ядене през деня. Но, когато дойде вечерта организмът иска всички калории, от които има нужда. Сънят е непълноценен, защото често е прекъсван то събуждане поради порив на глад. Храната в случая помага за по-лесното заспиване. Чувството на потиснатост и безпокойство е постоянно.
Според проучванията синдромът на нощното хранене засяга около 15% от възрастните по света и около 10% от хората със затлъстяване и наднормено тегло.
Ако подозирате, че страдате от подобно хранително разстройство потърсете лекарска помощ навреме. Не подценявайте това състояние, защото нощното хранене влияе много зле върху фигурата ви, тъй като метаболизмът се забавя след 19 часа и храната се смила много по-трудно.

Защо да даваме вечерята на неприятеля

Познаването на биоритмите е от значение за тези, които биха желали чрез подходящ хранителен режим да коригират телесното си тегло.

През деня при човека преобладава образуването и натрупването на мазнини, а през нощта – тяхното разграждане. На тази основа можем да препоръчаме на водещите застоял живот и с наднормено тегло следния режим на хранене: три хранения на ден – обилна закуска, нормален обяд и оскъдна вечеря. Такъв режим следва да доведе до намаляване или поне до задържане на теглото. Храната приета през деня на закуска и на обяд, задоволява непосредствените енергетични нужди на организма, а излишъкът се складира под формата на мастна тъкан поради високото образуване на мазнини през деня. През нощта в кръвта се увеличава нивото на два хормона – на растежния хормон и на кортизона, които причиняват разграждане на мазнините от мастните депа (тлъстинната тъкан, която може да се опипа под кожата, корема и др.). Продуктите от разграждането на тези мазнини задоволяват енергетичните нужди на организма по време на сън. Tака при оскъдна вечеря се разграждат натрупаните през деня мазнини. По подобни препоръчаме правенето на физически упражнения вечер, когато ще бъдат много по-ефективни за разграждането на мазнините в сравнение с изпълняваните сутрин.

Намаляването или избягването на закуската или обяда няма такова значение за намаляването на теглото както вечерното хранене, защото дори при гладуване образуването на мазнини през деня е значително по-голямо, отколкото през нощта. Ако опитни лица се хранят в продължение на 5 дни веднъж дневно – една част от тях само сутрин, а друга – само вечер, хранещите се сутрин показват тенденция за намаляване на телесното тегло, а хранещите се вечер – за увеличаване на теглото. Следователно е важно не само какво и колко, но и кога ядем.

Каква е ролята на протеините във вашата диета

Протеините са важна част от всяка клетка в тялото на човека. Телата ни използват протеините, за да образуват и поддържат тъканите. Освен това те влизат и в състава на ензими и хормони. Протеините са важен елемент в изграждането на костите, мускулите, кожата.
Заедно с мазнините и въглехидратите са един от „макронутриентите”, от които тялото се нужда в по-големи количества, за да функционира правилно. Витамините и минералите те са елемент, нужни на организма в по-малки количества, и се наричат „микронутриенти”.
Но за разлика от мазнините и въглехидратите, тялото не складира протеините и следователно няма резерв, от който да се снабдява при нужда.
Животинските и зеленчуковите протеини имат общо взето еднакъв ефект върху организма. Разликата се състои в това какво доставяте на организма заедно с протеините.

Протеините са и много важен елемент, когато
става въпрос за диети и отслабване

Една пържола съдържа 36 грама протеини и е много добър избор, но освен това тя съдържа и 44 грама мазнини, 16, от които преработени. Същото количество сьомга съдържа 34 грама протеини и 18 грама мазнини, 4, от които преработени. Чаша леща ви доставя 18 грама протеини и 1 грам мазнини.
Следователно, когато избирате храни богати на протеини обръщайте внимание какво друго съдържат. Зеленчуковите източници като бобови растения и ядки ви доставят и много витамини и минерали. Най-добрите животински протеини има в рибата и птичите продукти.

Синята млечка

Синята млечка - чудодейната билка

Билярките и бабите на преклонна възраст не забравят и не изоставят тази чудодейна билка,но сега се налага да разкрият нейните широки възможности пред по-голям кръг от хора, за да принася полза и занапред. Тя се среща навсякъде из страната, запасите от нея са значителни и още се спори песента "Синьото цвете цъфтеше, който минеше береше" дали се отнася за тази билка или за метличината. Лично аз смятам, че се пее за синята млечка - макар и неугледна на вид,тя лекува много болести,а метличината се прави на букети за красота.
Поради разностранната и употреба, названията са толкова много на брой,че можем да се стъписаме. Първо ще изредя няколко приведени от доайена на българското езикознание Найден Геров: гасилка,гвачка,дъвка и кучешка дъвка. Сакралното за Геров е гасилка - гаси болестите, а следващите напомнят,че селските деца изтръгват растението от край време и от изтеклото и втвърдено на слънцето мляко си правят безплатна и дълготрайна дъвка. Другите названия сочат за нови сфери на използуване: горчивица, динч, жилаво цвете,жлъчка,свинок и цикория( последното е латинското и то е най-разпространено напоследък).Веднага ще изтъкна, че официалната медицина в Австрия и Франция използува отдавна растението като жлъчогонно и пикочогонно средство, при упадък на силите, гастрит и диабет във вид на отварки, екстракти и пресовани таблетки. Великият средновековен учител Авицена, автор на многотомното съчинение"Канон на лечебната медицина",е прилагал синята млечка при разни трески, разстройства на стомашно-чревния тракт и възпаление на очите. Нашата народна медицина препоръчва синята млечка при заболявания на черния дроб най-вече при жълтеница, при камъни в жлъчния мехур и при увеличение на далака, а също така за лечение на хемороиди,ръждива кръв (левкемия), неврастения, истерия и др. С отвара се правят промивки при екземи и червен вятър, като се използува цялото растение,но най-вече корените.Вече няколко века в Западна Европа синята млечка(цикория) се използува широко като заместител на кафето,защото изсушените и смлени корени притежават удивително подобен вкус.
Прочутото кафе Инка, предназначено за сърдечно болни и диабетици,има за основа корени от растението,като се прибавят различни проценти смлян жълъд или препечен овес.
И последната добавка: селските баби прекрасно знаят,че при всякакво разстройство на деца е достатъчно да свариш подръчното горчиво коренче и коремчето незабавно се затяга.
И за магически и за лечебни цели, корените на синята млечка се вадят през есента, когато надземните части започват да увяхват.За предпочитане е това да става през дъждовни дни и то не само заради лесното измъкване, но и да върви по вода при лечението или магиите, като често се добавя:"Дъждът отнася болестта" или "Господ отмива болестта". И така ваденето се препоръчва на празника на Св.Иван Рилски(19 октомври), на Димитров ден( 26 октомври)на есенния празник на св. лечители Козма и Дамиан(1 ноември) и на Въведение Богородично(21 ноември)
Врачките и баячките предпочитат да берат сини цветчета през цялото лято и ги сушат на сянка,за да не ги опърли слънцето. При наричания те посипват цветчета върху главата на болния, като шепнат непрестанно: Синьото цвете помага..."

Цикория

Цикория - за добро настроение

Цикорията е средството, което ще неутрализира ефекта от тежката празнична трапеза и ще запази настроението ви. Освен това ще помогне да се справите с разстройството,което често съпровожда не само преяждането, но и простудите и грипа. Цикорията е чудесен тоник за сърцето и балсам за стомаха. Освен всичко това, тя е и кръвоочистител - ще ви поддържа в добра форма независимо от прекаляването с мазнини и алкохол. Вечер преди лягане цикорията успокоява и осигурява добър сън. При простуда билката се комбинира добре с всички други средства.Особено подходяща е за деца, при които простудата често се съпровожда със стомашни смущения. Те могат да я пият и вместо вода-по 1 чаена лъжичка се запарва в 500мл вода. Дозата може да се повтори. Всички части на растението имат сходен лечебен ефект. Но ако искаме да ги разграничим- цветовете са по-добри при неврастения;корените подобряват храносмилането и помагат на жлъчката. Ако не ви се обикаля по билковите аптеки, можете да си помогнете и с готово кафе от цикория - до днес не е открит по-добър заместител на истинското кафе от него.Но диворастящата цикория ( от билковата аптека ) има по-силни лечебни свойства. От цветовете и стръковете се приготвят запарки- по1-2 чаени лъжички на чаша вода.Корените се варят няколко минути- 1чаена лъжичка в чаша вода. Ако трябва да обобщим-чаят от цикория помага при гастрити, ентерити, колити, подобрява работата на черния дроб и жлъчката, има диуретичен ефект и е особено подходящ при отоци от сърдечен произход. Цикорията има общо укрепващо и меко успокоително действие.

Бъзак

Срещу възпаления в пикочния мехур и слабо сърце.
Бъзакът(бъзлян, тревист бъз, бъзовина), расте като плевел из нивите, горите, храсталаците,реките и пътищата из цялата страна. Разпространен е най- вече в равнинните и полупланинските места с достатъчно влага до към 1400м надморска височина. Среща се в изобилие и по ливадите на крайните градски квартали и вилните зони.
За лечебни цели се използуват корените на бъзака, вадени през октомври-ноември,и плодчетата обагрени в тъмносиньо, до черно или пък в червеникаво, които се берат през септември-октомври.
Корените съдържат горчиви вещества, сапонини, дъбилни вещества. Плодчетата са богати на глюкоза и фруктоза, на органични киселини-ябълчна, винена, оцетна, валерианова, на дъбилни и багрилни вещества, пектини. В 100г плод се съдържа и до 25мг витамин С.
Отвара от изсушени корени се препоръчва при възпаление на пикочния мехур, но трябва да се приема само по лекарска препоръка и под контрол, като се започва с малки дози.Счуканите свежи листа на бъзака са резултатно средство за помощ, докато дойде лекар при ужилване от насекоми или ухапване от змии, паяци и др.
Особено полезен при бъбречни и сърдечни заболявания, при анемии и изтощен организъм е сиропът от пресни зърна на полския бъз, който можете да си приготвите по следния начин:
* Добре узрелите плодове се събират през септември или октомври. Най-добре е да се отрежат връхните части на растението заедно с плода, който после в къщи се оронва внимателно в голям съд. Измива се старателно със студена вода,без да се нарушава целостта на зрънцата. После в емайлиран или стъклен съд се редят пластове плодове и захар - в равни количества, като за мярка се използува една и съща чаша или купичка. Щом се изчерпи плодът, който сте подготвили за сиропа, завършвате отгоре със захарен слой. Оставяте съда да престои едно денонощие. През това време, захарта се е стопила. През гъст тензух сместа се прецежда, като накрая си помагате с ръце при изстискването, за да излезе не само сокът, но и плодното месо, а в тензухената кърпа да останат само семенцата на бъза. Те в никакъв случай не трябва да попадат в сиропа!
Така приготвения елексир се насипва в стъклени бутилки и се съхранява на тъмно и хладно. Ако го използувате за лечение, се препоръчва по една супена лъжица сутрин на гладно.А профилактично, разреден с вода, сладкият сироп е превъзходна напитка за всички от семейството, даже и за гости.

Лимонът

Знаете ли, че сокът на един лимон

... взет сутрин на гладно (по възможност неподсладен) тонизира целия организъм.Стимулира чернодробните функции и действието на жлезите с вътрешна секреция. Улеснява изхвърлянето на токсините. Има силно антисептично свойство.
... действа бързо и ефикасно при смущения в храносмилането.
... смесен с една чаша силно кафе или хладка вода помага при главоболие
... в чаша топла вода е добро лекарство при простуда
... обилно посолен, облекчава болките в гърлото
... изпит преди лягане, е ефикасно средство против безсъние и е за предпочитане пред таблетките
... намазан обилно върху почистена вече риба, я прави по-вкусна
... намазан от двете страни на стара кокошка, спомага за по-лесното и увиране
... натрит върху пожълтелите места на бялата вана или мивка ги почиства, ако намазаните петна престоят няколко часа.
Лимони чиято кора е остъргана, се запазват по-дълго време свежи, ако се сложат в готварска сол.
Лимоните успешно могат да се съхранят, като се поставят във вода, която трябва да се сменя всяка седмица. По този начин остават свежи и сочни с месеци.

Лимонът

Слънчевите плодове - така наричат цитрусовите култури: лимони, портокали, мандарини, грейпфрути и др. от този род. Безспорно най-популярен и консумиран е лимонът, чието име дава и това на цялата група. Както хубавия екзотичен вкус, така и лечебните свойства са известни и използувани още в най-древни времена. С лимонов и портокалов сок са лекували много болести, преди всичко ревматизъм. Сокове са използувани и като средство против отрови и чума. Счита се, че лимоновия сок е убиец на нитратите. Става дума за неговите силни пречистващи свойства. Доказано е, че той влиза в силна биохимична реакция с нитратите и спомага за унищожаването на токсините. А това е една нова стъпка по пътя на здравословното хранене. Така, че много полезно би било да се поливат пролетни салати с лимонов сок , вместо с оцет.
Месестата част на лимоните съдържа лимонена киселина (която действа противомикробно), плодова захар, гликоза, пектин, минерални вещества - калий, калций, мед, желязо, фосфор и много витамини, най-важните от които са С и Р. Кората е богата, най -вече на вит. С, пектин, фитонциди и етерично масло. Лимоните увеличават съпротивителните сили на организма и го предпазват от много заболявания най-вече инфекциозни. При грип, хрема, болно гърло, топъл чай с лимон, подсладен с мед пресича болестите. Лимонът действа ефикасно при липса на вит. С в организма, при скорбут и анемия. Сокът на този плод е подходящ за лечение на бъбречно- каменна болест и подагра, на възпаление на стомаха и червата. Чудесни резултати дава и при затлъстяване, атеросклероза и съдови заболявания.
Всеизвестно е, че великите мъже са управлявани от велики жени. Във френския двор, фаворитката мадам Помпадур е символ на жена, управлявала цяла Франция. Всяка нейна прищявка се е изпълнявала мигновено, след като погледне с прословутия си блестящ поглед. Едва след нейната смърт, става известно, че този блестящ поглед се дължи на няколко капки лимонова вода в очите.
Тъмните кръгове под очите се премахват, ако са козметичен дефект. Вечер се правят компреси със затоплен зехтин и лимонов сок, смесени в равни части. Памучетата, във форма на петното, се налагат върху него за 15-20 минути. Може да се редуват с компреси, напоени с вит.С от ампула. Зехтинът омекотява, а лимоновият сок и витаминът избелват. Ето защо, тези процедури могат да се прилагат и срещу пигментни петна, получени при раждане.
Ако устните са пресъхнали и се напукват постоянно, твърде възможно е това да се дължи на проблеми с далака и панкреаса. Щом тези органи не функционират пълноценно, се препоръчва да се ядат лимони в неограничено количество.
Разтриването на лицето с гореща хавлиена ръкавица е един чудесен сутрешен самомасаж. Могат да се капнат няколко капки лимонов сок, за да се получи още по-добър ефект.
Лимоновата вода, която се препоръчва при някои козметични интервенции, се прави от една супена лъжица вода и 5 капки лимонов сок, прецеден през марля. Съхранява се в стъклено шишенце.

Гроздето

Напоследък науката доказва, че гроздето е един от най-полезните за човека плодове. Разбира се, не и във ферментиралия му вид. Още в края на деветнадесети век в швейцарските курорти, най-използувания плод е бил гроздето. Това е началото на Ампелотерапията - лечение с грозде и гроздов сок.
Докато захарността на повечето от плодовете е средно 5-10%, то в гроздето, както и в смокинята, тя е около 20%, а в гроздовия сок тя е над 25%. При това захарите в гроздето - глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта. Това подпомага сърцето, черния дроб и прави гроздето много подходяща храна за деца и за възрастни, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.
В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчна, винена, лимонена, янтърна, фосфорна и др. Те стимулират всички етапи на обмяната, затова гроздето и неговия сок се препоръчват при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления, при запек.
Гроздето е богато на витамини -С, В, РР, провитамин А, затова укрепва нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите, подобрява зрението.
Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности,затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. Магнезият, калцият, фосфора, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия.
Багрилоподобните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт. В червеното вино концентрацията на тези вещества е много по-малка, а алкохолът в него засилва опасността от инфаркт.
Установено е, че гроздовия сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества от всички други натурални сокове. Той съдържа всичко необходимо за човека и може би за това го наричат растително мляко.
Сушеното грозде-стафидите са също храна и лекарство. Единствените противопоказания за употребата на по-големи количества, са затлъстяването, захарния диабет, язвата на стомаха или на дванадесетопръстника.
Провеждането на разтоварителни дни с грозде е много полезно.
Гроздето е универсално лекарство

Лечението с грозде е познато още от древността. Широкият спектър на действие го прави най-популярния лек в народната медицина.
Гроздето действа пикочогонно, очиства, алкализира и минерализира организма. То участва в градивните процеси и възстановява загубените вещества. Много подходяща храна е при разни форми на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут, нарушена обмяна на веществата. Лекува още запека и неговите последици, стомашно-чревни заболявания, хемороиди. Гроздето има много добро действие при подагра, пясък в жлъчния мехур, мигрена и артритни заболявания.
Препоръчва се гроздовия сок да се пие по половин литър на три пъти: сутрин, обед и вечер. Пресният сок съдържа много захар и минерални вещества, фосфати и малко белтъчини. В него има вит. С и вит. от групата В.
Най-добре е да се приема по 1,5 килограма грозде на ден и лечението да продължи 2 до 3 месеца. Трябва да се има в предвид, че при гроздолечение е наложително да се избягват храни като месо, зеле, салами, яйца, сирене, бира.
Вкусното лекарство (Гроздето)

От векове гроздето се е смятало, че лекува различни болести.Гроздовия сок лесно прониква в кръвта и бързо се усвоява от организма. В това отношение е като меда, а пък по химически състав е близък до майчиното мляко.
Още в дълбока древност с грозде са лекували туберкулоза, бронхит, плеврит и др.
Червените сортове грозде могат да бъдат сравнени с цвеклото по благоприятното си действие върху кръвта. Току що откъснатите чепки грозде предизвикват газове. Древните медици съветват след откъсването си гроздето да се държи два, три дни, преди да се консумира. Сега вече то може да се яде дори от хора, страдащи от стомашни, бъбречни заболявания и заболявания на пикочната система.
Изсушеното грозде се е смятало за по-хранително и най-вече за хората, възстановяващи се след тежки болести. Разбира се сега се препоръчва сокът да се изсмуква, а семките и кожата да се изхвърлят- първите затрудняват храносмилането, а вторите предизвикват газове.
Древните медици съветват гроздето да се яде между храненето.

Грозденица

Грозденицата е вид туршия - консервиране на гроздето със синапено семе или корени от хрян.
За грозденица са подходящи сортовете с твърди зърна като Болгар, Бяла резекия, Димят и др. Подбраните рехави гроздове се почистват от загнили и недоразвити зърна, измиват се и оставят на сянка 1-2 дни, за да подсъхнат. Готовото грозде се нарежда в по-големи стъклени буркани, гледжосани кюпове, малки качета или бидони. На дъното на съдовете и между гроздовете се нареждат вишневи, дюлеви и лозови листа и едро смлян синап в платнени торбички. Дозата е по 500г синап и толкова листа на 10кг грозде. Ако се използува хрян- на 10кг грозде са достатъчни 3-4 настъргани на ситно корени, но не вреди ако са повече. Най-отгоре се поставят листа и се притиска с кръстачка или измит камък.
Вместо синап и хрян някои използуват натриев бензоат в доза 1г на литър избистрена шира.
Така нареденото грозде в съдовете се залива със студена вода, която да покрива 5-6 см над гроздето. По-вкусна грозденица се получава, ако за заливка се използува охладена, преварена, откислена с бяла пръст избистрена гроздова шира. А още по-вкусна и по-трайна става грозденицата когато заливката след избистрянето се вари, докато стане на половина.
Някои домакини при приготвяне на грозденицата поставят между гроздовете и узрели круши и цели или нарязани ароматни дюли.
Ако грозденицата е в големи съдове, препоръчва се да се преточи 2-3 пъти в началото, а след това да се захлупи херметически.
След 1 месец грозденицата "узрява" и може да се консумира. От образувания при слабата ферментация алкохол, грозденицата добива резлив, но приятен вкус.
Гроздов петмез и рачел

Стара традиция е по гроздобер, домакините наред с наливането на шира в бъчви и бурета, за да закипи младо вино, да отделят и една част за сваряване на петмез и рачел.
За тях се използува ширата от добре узряло сладко грозде. Но гроздовият сок съдържа и киселини, отделянето на които става по следния начин: ширата се налива в подходящ съд, възварява се на огън и се прибавя подсушена бяла пръст ( 250гр на 10л шира). Бърка се постоянно, докато престане да се пени. За 10-12 часа след това пръстта пада на дъното на съда и мъстта се е откислила и избистрила. Прецежда се през рядко платно и се налива в тава за варене. От начало се поддържа силен огън, а след това огънят се намалява, докато захарното съдържание достигне 60-65%. Тогава вече петмезът е готов. Той има гъстотата на течен пчелен мед.
Рачелът се получава, когато към петмеза се прибавят един или няколко овощни и зеленчукови видове: гроздови зърна, резенчета от тикви, дюли, орехови ядки, зелени доматчета и др.
Най-често се вари рачел от тикви и дюли, предварително накиснати 2-3 часа във варова вода. 1кг гасена вар се размива в 10 л вода, разбърква се добре и се оставя да се избистри. С избистрената течност се заливат резенките. След като престоят определено време, те се измиват с няколко чисти води и се прибавят към врящия петмез, останал на половина. Вари се при внимателно бъркане, докато се сварят плодовете и петмезът се сгъсти. Обикновено се слагат 1,5кг резенки на 10 литра избистрена шира.

Тиквата

Известно е, че тиквите са богати на хранителни и биологично активни вещества. Лечебните свойства на богатата растителна тъкан се основават предимно на съдържанието на минерални соли, микроелементи, витамини, лесно усвоими захари, растителни ензими, пектини и багрила.
Приета под различни форми, тиквата оказва благодатно въздействие върху човешкия организъм. Тя регулира секреторната дейност на стомаха, влияе защитно на стомашната и чревната лигавица, улеснява пикочоотделянето, нормализира се алкално-киселинното равновесие, засилва се съкратителната мощ на сърдечния мускул.
Тиквата се препоръчва при повечето сърдечно-съдови заболявания, наличие на отоци, жлъчно-каменна болест, засягане на ставите от обменни причини, всякакви алергични и кожни реакции. Тя е подходяща храна за диабетици и затлъстели, тъй като е ниско калорична.
Варената и печената тиква е твърде полезна при смущения в храносмилането и при упорит запек. По-подходящо е да се консумира печената тиква, а ако е сварена, добре е да се изпива и водата, в която е вряла.

Тиквата лекува анемия

Тиквите- бялата и обикновената, са дошли в Европа от Южна Америка. Ние ги използуваме като храна, не само защото са вкусни, а може би и защото интуитивно усещаме, че са полезни за нашето здраве.
Плодовото месо на тиквата съдържа малко белтъчини и мазнини и много захари,поради което, особено зрялата тиква, ни дава много калории, и е приятно сладка на вкус.
Но интересното е , че фруктозата, плодовата захар, е по-малко от глюкозата. Затова диабетиците трябва да бъдат малко по-умерени при употребата и.
Тиквата съдържа много елементи от жизнено важно за обмяната ни значение. Съдържа калций, който задоволява нуждите на организма ни по-добре и по-пълноценно от сиренето и млякото. Съдържа калий, който подхранва и стимулира както сърдечния мускул, така също и скелетната мускулатура. Има желязо, което помага на кръвообразуването и на ред важни процеси в организма.Има фосфор и магнезий, които подпомагат образуването на костите, нормалнатадейност на нервната система и т.н.Тиквата води и до изхвърлянето от организма на излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния и (пикочогонен) ефект. Тя съдържа и много витамини, особено бета-каротин (провитамин А)- мастноразтворим антиоксидант, един от главните ни вътрешни защитници срещу рака. Съдържат се и витамини от групата В, които укрепват нервната система и по-малко витамин С.
В тиквата има и много органични киселини, които подпомагат дейността на черния дроб, храносмилането, лекуват запек, има и пектин, който намалява холестерола, успокоява възпалените лигавици на стомаха и червата и нормализира отделянето на солна киселина в стомаха.
Тиквените семки съдържат повече пълноценни белтъчни вещества, тлъсто масло и смолисти вещества, фитохимикали, които ги правят също така желана храна и препоръчително лекарство. Тиквата се препоръчва при хронични бъбречни възпаления, цистит, бъбречни камъни, при хронични чернодробни възпаления и жлъчно-каменна болест, при гастрит, колит със запек, при анемия, при оточни състояния от различен произход, при начална форма на атеросклероза, при хипертония, при повишено ниво на кръвния холестерол, при наднормено тегло, при прекаран инфаркт и при остеопороза. Семената, освен при споменатите заболявания, се прилагат и при вътрешни паразити- тении, глисти, и с особенуспех при лечение на аденом на простатата жлеза. Един съвременен изследовател на лечебни растения е установил, че това заболяване е сравнително рядко разпространено на Балканския полуостров поради обичая на хората тук да ядат много тиквени семки. И добре е те да не са много солени. Тиквата се консумира обикновено варена или печена, но в отделни случаи- като например за лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност, може да се пие по една кафена чаша прясно приготвен центрофугиран сок три пъти дневно преди ядене. Тиквата намира чудесно приложение в козметиката, за подхранване на изтощена кожа. Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която да престои 20-30 мин. При много суха кожа, може да се добави и малко зехтин.

Смокините

Кнайп след 30- годишен опит е установил, че запекът е причина за половината от болестите. От запек страдат всички, които ходят по нужда най-малко един път дневно или пък ходят но трудно.Газовете които се образуват при някои хора предизвикват болки в главата, ушите и пр., а при други действат отрицателно в стомаха, корема, гърдите, с усещане за тежест и безпокойство.Понякога тези газове се утаяват във вид на пикочна киселина в бъбреците, гърба, краката и могат да причинят ревматизъм.
Продължителното запичане предизвиква възпалителни процеси в стомаха и червата, хемороиди, апандисит. Невъзможно е да се излекуват болките в стомаха, докато болният не отиде по нужда 1-2 пъти дневно.
Най-невинният и най-евтин начин за регулиране на ходенето по нужда е лечението със смокини, което трае 1-2 месеца. То се състои в следното: всяка вечер се вземат 5-10 смокини, измиват се с хладка вода, поставят се в стъклен или порцеланов съд и се заливат с вода. На сутринта смокините се изяждат на гладно, а водата се изпива. На деца смокините се дават накълцани. Смокините са пълни с малки зрънца, които попиват и извличат събралите се в стомаха и червата газове и тези органи могат отново да функционират правилно. Ако ходенето по нужда стане по-често, три пъти на ден например, лечението трябва веднага да спре. Страдащите от запек трябва да спрат употребата на шоколада и какаото.

Сливите

В народната медицина на сушените и пресните сливи се приписва силата да облекчават болките от треска и да утоляват жаждата. Те са и леко разхлабително средство. Днес тези свойства се потвърждават и от науката. Сливите съдържат хранителни и стимулиращи вещества: витамините В1, В2 и С, каротин, никотинова киселина, пантотенова киселина и минерални вещества : калий, натрий, калций, магнезий, желязо и фосфор.
Високото съдържание на калий в сливите стимулира сърдечната дейност и кръвообращението. Улеснява отделянето на голямо количество урина, което прави този плод подходящ за болни от бъбреци, подагра и ревматизъм. По съдържание на желязо стои на първо място след южните плодове. Поради високото съдържание на фосфор и плодова захар, сливите действат усилващо и обновяващо на целия организъм. Лекото им разхлабително действие се дължи на пектиноподобни вещества, които имат голяма способност да набъбват и с това да улесняват и стимулират храносмилането. За тази цел се препоръчва на гладен стомах да се изядат няколко сушени сливи, сложени през нощта във вода да омекнат. Водата в която са киснати също се изпива.
Сливите са мъчно смилаеми и с тях не бива да се прекалява, тъй като може да предизвикат подуване на корема и болки. За препоръчване е да се ядат пресни. За сладкиши и консервиране се подбират късните сортове сливи. Те трябва да са напълно узрели и дори малко спаружени при дръжката. Плодовете трябва да се измиват много добре и да се оставят в цедка докато се изцедят.

Крушата

Крушата помага при отравяне от гъби

Крушата е добре позната на човека още от каменната ера, и възпяна пламенно от древните гърци, а по късно от римските класици Катон и Варон. Най-обширно изучаване на нейните видове, разпространение и лечебни качества в обширен труд дава Плиний Стари през Втори век пр.н.е. Пътят на крушата е дълъг -от Хималаите през Балканския полуостров до цветущите през средновековието градини франция и Белгия.
Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказано противоглистно действие. Всички видове-летни и есенни, приети като пресни плодове, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Крушата се препоръчва в древната медицина при сърцебиене, лошо храносмилане, възпаление на пикочния мехур.
Кисели и много тръпчиви видове не се препоръчват на възрастни и хора с лабилна нервна система. В състава на крушата влизат пектин, магнезий и фосфор, много калий и натрий, полезни за сърдечната дейност, както и витамини С и Р в големи количества.
Плодовете на крушата трудно се съхраняват пресни, затова се консервират под формата на компоти, сладка и сиропи.
Крушата е била любим плод на гръцките богове

Сочният плод бил предпочитан още в каменната ера, за което свидетелстват запазени пещерни рисунки. В северозападните Хималаи и областта Кашмир имало големи горски насаждения от диви круши. Древните гърци използували вкусния плод 1000 г. пр. н. е. От тях го заимствали римляните, като дори създали специални поеми за качествата му. У нас крушата е разпространена в три сорта:лятна, есенна и зимна. А най-прочути са масловките, белгийските, американските и френските подразновидности.
Крушата съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните и свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците (особено оксалатни образувания). Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Плодовете могат да се съхраняват сурови, на компот или пък мариновани. При всички случаи те запазват ценните си вещества

Ябълките

Ябълковият сок и меда са отдавна познати лекарствени продукти на майката природа. Тяхната съвместна употреба многократно повишава оздравителния им ефект. В редица случаи те заместват някои скъпо струващи лекарства.
Смесването на тези два природни продукти показва учудващ ефект върху здравето - казва д-р Луис Дюкар от Женева Швейцария. Интересната нова книга на този специалист "Природно лечение, природен живот" превзе "от раз" книжните пазари на Европа. Д-р Дюкар съветва да се използува ябълковия сок и мед при следните случаи: Артрити- Разбъркайте една супена лъжица ябълков сок и една супена лъжица мед в чаша топла вода. Изпивайте сместа сутрин и вечер като лекарство против артритните болки. Можете да си приготвите и мазило от равни части ябълков сок и мед (добре разбъркани, с което да мажете и втривате в зоните на болката.
- Жлъчни инфекции - чаена лъжичка ябълков сок, разбъркана с една чаена лъжичка мед се взема сутрин,обед и вечер, за да елиминира бактериите, предизвикващи жлъчната инфекция. При особено упорити инфекции се добавя и една чаена лъжичка сок от червени боровинки.
- Рак - Изследванията показват, че ябълковия сок и медът могат значително да повишат % на оздравелите от рак. В едно от проучванията 387 мъже и жени наред с химиотерапията провеждана за различни видове рак, са вземали ежедневно дози ябълков сок и мед. Два пъти повече пациенти от тази група са влезли в ремисия на заболяването си, отколкото пациентите, които не са вземали от тази смес и са били само на химиотерапия.
- Трудно зарастващи рани - Яжте поне два пъти на ден смес от мед и ябълков сок, като добавка към всекидневната ви салата. Това ще помогне за бързото зарастване.
- Холестерол - Предотвратяването на вредните влияния на тлъстите храни може да стане,ако пиете горещ чай, направен от 2 чаши вода, 2супени лъжици мед и 3 супени лъжици ябълков сок. Пийте по една доза поне два пъти на ден, за да понижите холестерола в кръвта.
- Настинки - Вземайте по една супена лъжица ябълков сок и една чаена лъжичка мед и симптомите на простудата ще изчезнат, дори за няколко часа. Тази комбинация е особено ефикасна, когато простудата ви се придружава с болки в гърлото.
- Изтощение - Специалистите препоръчват смесването на 1/2 чаена лъжичка ябълков сок и 1 супена лъжица мед. Да се разбъркат в чаша гореща вода. Пие се в случай на силна умора и изтощение.
Ябълката е лек за всичко

Природата сама ни предлага лекарства, като едно от тях е ябълката. За нея обикновено си спомняме когато пазим диета за отслабване, а тя заема първо място сред плодовете в народната медицина. Установено е , че ябълката оказва ефикасна помощ при гнойни инфекции, белодробни заболявания, сърдечна слабост и нарушено функциониране на бъбреците. Две сочни ябълки дневно могат да предотвратят калцирането на кръвоносните съдове и сърдечния инфаркт. Това се дължи на факта, че пектинът понижава съдържанието на холестерин в кръвта. Особено ефикасни са "ябълковите дни", а това означава консумацията на 1,5кг ябълки за един ден, разделени на 4 до 6 порции, които се изяждат на двучасови интервали.
Ако усетим, че наближава криза от мигрена, трябва незабавно да изядем една ябълка, за да предотвратим или забавим кризата. Поради богатото си съдържание на минерални вещества, тя оказва благотворно действие при ревматизъм, болки на бъбреците и черния дроб, кожни обриви и възпалителни чревни инфекции.
Храна и лекарство - ябълката

Легенди


Освен за храна, тя е известна и с друго. Адам и Ева са изгонени от рая за това, че са яли забранения плод; ябълката подарена на Афродита, разгневила пренебрегнатите богини и те отмъстили като предизвикали Троянската война; Нютон открил идеята за всеобщото притегляне, като видял ябълка да пада от дървото.
Фактът, че ябълката заема толкова престижно място в легендите, никак не е случаен. В земния живот на човека, тя не дели мегдан с никой плод. През всички сезони на годината тя е заемала място на трапезата му: прясна, консервирана или сушена. Била е също така и до болничното му легло, на тоалетната му масичка, в кухнята. Не е чудно, че змейове и лами налитат върху нея, че левенти юнаци трудно я опазват. В този смисъл "златна ябълка" има съвсем реални измерения.
Храна
Най-хранителни са пресните ябълки. За това обаче се изискват особени грижи. Берат се внимателно, без да се нараняват, да бъдат здрави и добре узрели (семките им да са черни или кафяви). Поставят се в щайги на един или два реда. Ако всяка се увие в хартия запазва се по-дълго. Щайгите се държат в помещение, където температурата през зимата не пада под нулата и не се повишава над 10'.Влажността да е 70-90%. (Слага се леген с вода на пода или мокра черга се окачва на стената ). В месеца помещението се проветрява 2-3 пъти, а ябълките се преглеждат и загнилите се изхвърлят.
Лекарство
Древногръцкият лекар Хипократ(пети-четвърти век пр.н.е.) препоръчва ябълката за лекуване на заболявания, болно сърце и бъбреци. Дори я обявява за елексир на младостта. А вехти и днешни знахари лекуват чрез нея и болен стомах, препоръчват я на пушачите и работещи с отровни вещества, тъй като изчиства несмляната храна, никотина и токсините. Ето няколко техни рецепти:
Анемия (малокръвие, безсилие) се лекуват с компот от ябълки, приготвен с отвара от шипки, подсладен с мед или захар.
Камъни в бъбреците 3-4 ябълки се нарязват и варят в литър вода 10 минути. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.
Кашлица-Отвара от кожата на ябълката се пие преди ядене
За отслабване - изяждат се 2кг ябълки за един ден с литър минерална вода. Веднъж седмично.
Кръвно налягане - 1,5 кг ябълки (без захар и подправки) се разпределят на 5-7 порции и се изяждат за един ден.
Болки в очите:Ако ябълката се свари, смачка и наложи върху очите, ще укрепи зрението и ще успокои болката.
Нерви: Панерче от 1-2 кг ябълки, поставено до леглото вечер, успокоява нервите и предразполага към спокоен сън. А благоуханието на ябълките активизира мозъчната дейност.
Препоръка:Яжте всеки ден по една, две ябълки. Те ще ви предпазят отатеросклероза и инфаркт, ще успокоят съня ви, ще отстранят излишните соли и вода от организма, ще облекчат стомаха ви след преяждане, освен това отстраняват неприятния дъх от устата, почистват и избелват зъбите.

Железни ябълки побеждават анемията

На древногръцкия герой Херкулес приписват радикалното решение да почисти "авгиевите обори", като прекара през тях река. За да се почисти организмът ни през есента, е необходимо много по-малко: 2 ябълки с големината на юмрукът ни сутрин на гладно. Още Хипократ е казал, че този плод прочиства кръвоносните съдове, запазва еластичността им, укрепва имунната система и действа профилактично. Наскоро френски учени доказаха, че ябълката наистина притежава чудодейни свойства. Тя абсорбира холестерина, и токсините и спомага за извеждането им извън организма. Най-новото е, че прекрасният плод може да се справи с железодефицитни анемии. Ето как:От вечерта измийте добре две ябълки с големината на вашия юмрук. Вземете чисти пирони, без ръжда и ги забийте дълбоко в ябълките - колкото по-нагъсто толкова по-добре. Оставете "иглениците" да престоят така до сутринта. Изяжте ги на гладно (без пироните разбира се), без да се притеснявате от кафявите следи в местата на убожданията. За два, три месеца казват учените от Франция - ще забравите своята железодефицитна анемия.
Тайната на "чудото" е, че в дупчиците се образуват железни окиси, които много лесно се усвояват от организма. Единственото условие е ябълките да са екологически чисти. Ще ги познаете по червейчетата и плодовите мушици, които също предпочитат чистите плодове.
Ябълките

За предпочитане е да ги консумираме в прясно състояние, но за да ги съхраним правилно трябва здрави ябълки да се наредят в щайги на 1 или 2 реда, като всяка е обвита с хартия. Поставени в проветриви помещения при температура непо-висока от 8'С и 90-95% влажност могат да издържат до пролетта. Добре е през две седмици да се преглеждат и отстраняват изгнилите плодове.
Стерилизирани ябълки: Обелени ябълки се настъргват на едро ренде, като от време на време се поръсват с капки лимонов сок. Леко изстискани, се насипват в бурканчета от мед, като се ръсят с малко захар. Стерилизират се 5 мин. В такъв вид могат да се употребяват за директна консумация и за сладкиши. Вкусът е като на току що настъргана ябълка.
Желе: Нарязани 2 кг кисели ябълки и два лимона се заливат с вода, докато се покрият и се варят до омекване. Сокът се прецежда и към него се прибавя на всеки литър по 500-700г захар. Насипва се горещо в затоплени буркани.
Мармалад: Избират се добре узрели и ароматни ябълки Задушават се в малко вода до омекване. Претриват се и се смилат и към получената каша се прибавя 1кг захар на 3 кг обелени и изчистени ябълки. Вари се до сгъстяване.
Райска ябълка - при заболявания на щитовидната жлеза, стомашно-чревни проблеми, малокръвие

Дошла от далечен Китай и Япония, райската ябълка постепенно си пробива пъти в нашата страна. Отглежда се главно от любители по Черноморието, Сливен, Хасково и други топли райони на Южна България. Тя е едно от най-екзотичните и сравнително най-студеноустойчиви сред субтропичните овощни растения. Латинското название "диоспирос" е близко по значение до нашето " храна на боговете". Съдържание на това наименование дава не само огнено оранжевото оцветяване на плодовете, а главно богатия състав на плодовото месо. Плодовете съдържат до 19%захари (главно глюкоза) до1,2% протеини и около 1%лимонена киселина. От микроелементите преобладават калият,фосфорът и магнезият. Има богат витаминен състав: Вит.С, провит.А, В1, В2 и Р.В малки количества се доказва и витамин Е.Поради този си състав, плодовете са ценни не само като храна, но и като диетично и лечебно средство. Райската ябълка е вековно дърво с височина до 15 м. Листата са големи, елипсовидни, масленозелени и блестящи. През есента преливат в багри от виолетово, розово и тъмночервено, което придава удивителна красота на дървото, особено с гирляндите от ярките плодове.
В Китай, Япония, Испания, Италия и др. страни райската ябълка е на голяма почит. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние за сушене и за преработка в сладка, желета, мармалади и сиропни напитки.
Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.
След продължителна селекция са създадени много сортове, които са разпределени в три основни групи: тръпчиви (които могат да се консумират в прясно състояние след лагеруване от 10 до 30 дни), вариращи (чиито плодове са с непостоянна тръпчивост) и нетръпчиви сортове (чиито плодове са годни за консумация веднага след узряването им ).За зарастване на рани с успех се прилага месестата част на пресните плодове и листа, като се налага поразеното място. А прахът, получен от стрити сухи листа на растението, се използува външно като кръвоспиращо средство. Изсушените на слънце плодове или в сушилня загубват тръпчивия си вкус.
За осигуряване на висококачествени плодове, на 2 до 5 дръвчета трябва да се засажда и едно дърво-опрашител, например от сорта "Зенджи Мару", което може да бъде засадено така, че да осигури опрашване на дърветата на няколко съседни градини. Плодовете на райската ябълка, които са богати на танин, може да бъдат доведени бързо до безтаниново състояние, без да се очаква омекване. За целта се поставят в топла вода 30-40'С в продължение на около12 часа, или като се затворят в пластмасови торби и други затворени съдове, в които се внася спирт или етилен, в обемно отношение 1 част:1000 части въздух.
Райска ябълка

Плодовете на райската ябълка съдържат много захари- главно глюкоза и фруктоза, органични киселини- лимонена, ябълчна и др. пектинови и багрилни вещества. От витамините най-силно присъства вит.С, а след него се нареждат каротинът, витамините В1, В2 и Р. Минералните соли са представени най-силно от калия (170-180 мг в 100г плод), следват солите на фосфора, калция, магнезия, желязото. От макроелементите впечатляват значителните количества манган, мед и йод.
Особено полезна е райската ябълка за хора, прекарали тежко заболяване. Редовната консумация на плодовете укрепва и тонизира организма. Натуралния сок или отвара от райска ябълка се използуват с успех в нар.медицина като отхрачващо средство. Сокът е доказал благоприятното си въздействие при страдащите от различни стомашно-чревни заболявания. Изобилието на йод в райската ябълка помага за лечението на заболявания на щитовидната жлеза, по-конкретно на тиреотоксикоза. Месестата част на пресните плодове може да се използува и външно за налагане на рани, в резултат на което те бързо зарастват.
Как да си приготвим витаминозен сок от райска ябълка?- Натурален сок.- Добре узрелите плодове се почистват от дръжки и листенца. Пускат се в емайлиран съд с гореща вода, където престояват от 3 до 5 минути.После водата се изцежда, а нарязаните на дребно ябълки минават през преса или центрофуга. Получения сок (може да се подслади или ароматизира по желание) се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят добре с капачки и се стерилизират на водна баня в течение на 12 минути.

Дюля

Като овощна култура дюлята е била позната от дълбока древност - около2000г преди новата ера. Днес тя е разпространена из целия свят, но се отглежда най- вече в средиземноморските държави, на Балканския полуостров, в някои страни от Азия и САЩ.
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.
Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.

Дюлята лекува - По записките на Петър Димков

Плодът
* При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
* При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.
Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.
Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари.
Не пренебрегвайте дюлите

Сладко
Разтваря се 1 кг захар в 400г вода и полученият сироп се загрява, докато заври. Към него веднага се прибавят 900 г току що настъргани плодове. Сладкото се вари до необходимата гъстота. Минути преди да се свали от огъня, се прибавя 1/2 ч. л. лимонтузу.
Конфитюр
Настъргват се на ренде 1,3 кг дюли направо в захарен сироп, приготвен от 1 кг захар и 300г вода (в която предварително са изварени семенните части на дюлите). Вари се докато плодовете станат прозрачни, а сиропът като желе.Накрая се слага 1 ч. л. лимонтузу.
Желе
Плодовете се нарязват на парчета, без да се белят и да им се отделят семената. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят, докато омекнат.Полученият сок се прецежда през тензух или марля, като плодовете не се притискат.Оставя се да престои в хладилник 10-12 часа. После на 1 литър от него се прибавят 800г захар.Сместа се вари до необходимата гъстота.Преди да се свали от огъня, се слага 1ч. л. лимонтузу. Останалите сварени дюли може да се използуват за приготвяне на мармалад.
Нектар
Нарязаните на парчета плодове се заливат с малко вода и се варят, докато омекнат. Пасират се и получената хомогенна маса се разрежда със захарен сироп до желаната концентрация по ваш вкус. За да не потъмнее, нектарът се загрява до кипване и тогава се налива в бутилки. Стерилизира се 8-10 мин.
Компот
Нарязаните плодове на резенчета (2-3см.) се почистват добре от семената. За да не потъмнеят, се потапят в разтвор от 10г лимонтузу и 1 л вода. Нареждат се в буркани и се заливат с горещ сироп от 1л вода и 800г захар. Стерилизират се 35 минути.
Дюлята помага при махмурлук

Дюлята действа добре при махмурлук, а крушата помага при тежки отравяния с гъби, е писал преди десет века прочутият арабски лекар и философ Авицена.
За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия. Въпреки, че доколумбова Америка ни е дала голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, там също се разпространява отглеждането на дюля заради изключително ценните и лечебни качества.
Още древните лечители са установили необичайния ефект на жълтия и тръпчив плод. Дюлята помага при сърцебиене, махмурлук, стомашни проблеми,повръщане, жълтеница. Силният и специфичен аромат действа тонизиращо, затова древните римляни преди сън вдишвали дълбоко мириса на отрязано парче от плода за успокоение. Дюлята се консумира не само в сурово състояние, може да е варена с мед, под форма на сладко или попарена. Дюлевите плодове са богати на калий-120мг, магнезий-15мг, фосфор-13мг и в малки количества съдържат манган, кобалт, мед, дъбилни вещества. Витаминният състав е разнообразен, с преобладаване на тези от групата В, С, Е, Р-77% от мг. Старата арабска медицина препоръчва отвара от дюли, при кръвохрачене и стомашни разстройства При болки от хемороиди се поставя горещ компрес от дюлев сок на болното място. А чаят от дюлеви семена действа отхрачващо при бронхит и трахеит. Въпреки много положителните си свойства дюлята притежава и известно отрицателно въздействие, което може да се избегне, като се приема вътрешно заедно с малко мед и анасон.
Сладкиш от дюли (колач)
(сръбска рецепта)

13 дюли се пекат на фурна. Смилат се в машинка за месо. Добавя с половин кг захар и се бърка до гъста смес, така че като се мине с дървена лъжица, да остава пътечка върху дъното на съда. Като се сгъсти, добавят се смлени орехи.Намокря се съд с вода и се оставя така приготвената смес да съхне цели 15 дни. После се обръща в тавичка и се нарязва на ромбове,триъгълници или квадратчета.
Струва си чакането, защото 3 месеца след това режеш и черпиш гостите.По желание можеш да добавиш и глазура от 100г шоколад, 2суп. лъжици мляко и 1 лъжица олио. Те се разтопяват и заливката придава на колача, бляскаво кафяво покритие.

Дюлите не търпят круши до себе си


Това е факт- крушите ускоряват узряването им, по плода по-бързо могат да се появят горчивите петна, когато са в едно помещение. Ябълките обаче не им пречат. Дюлите не понасят високите температури - трябват им най-много градус,два над нулата за да запазят лековитите си свойства.Когато са повече, могат да се подредят в касетки, постлани с хартия, на два реда. За да не се развалят, тези от горния се поставят между вдлъбнатините от плодовете на долния.
Отделихме толкова време на дюлите, защото са много полезни. Не само на сладка и компоти, с които доста ще се охарчите-ток, захар, капачки. Ако са ви твърди, правете ги на сок. Богат е на калий за сърцето, на желязо за кръвта и на още куп полезни вещества необходими за добрата работа на черния
дроб. И нещо което малцина знаят:- сокът подобрява цвета на лицето, затова в древността Авицена е препоръчвал на хубавиците по-често да си пийват от него.


Пелте от дюли

Продукти: 2-2,5 кг дюли, захар, лимонтузу

Приготовление:

Дюлите се измиват добре с четчица, нарязват се без да се маха семето и се заливат с вода, докато се покрият добре.Така се варят 1-1,5 часа,снемат се от огъня и се оставят няколко часа (през нощта) да престоят в покрит съд.След това сокът се прецежда през гъсто сито, без да се стиска плодът.На 1л сок се слага 1 кг захар.Вари се на силен огън приблизително 1/2 час,като междувременно пяната се отстранява. Прави се проба относно желирането с капка в чинийка.Вари се по възможност в широк съд с оглед,по-бързото изпаряване. Пелтето трябва да е прозрачно,светло червено. Към края на варенето се прибавя 1 ч.л. лимонтузу на 1кг. захар.Горещото пелте се налива в по-малки сухи бурканчета и се завързва с целофан или се затваря с капачки още вряло за по-продължителна трайност без захаросване.

Мармалад от дюли

От плода останал след изцеждането на сока за пелте, може да се приготви мармалад, след като добре сварените дюли са прекарани през преса. Прибавя се захар на вкус и листенца индрише, след което се вари до сгъстяване. Пълни се още горещ в бурканчета, затваря се с капачки и се стерилизира.

Бонбони от дюли

Добре сварените дюли (останали след отливане на сока за пелте) се прекарват през преса, за да се получи фина каша, която се претегля. Смесва се със същото количество захар и се вари в широк съд на умерен огън при често бъркане с дървена лъжица, до плътна консистенция. Фолио или бяла чертожна хартия се слага върху тава, намазва се с олио и върху него с дебелина около 2см се разстила много гъсто сварената маса. Оставя се така да съхне няколко дни или пък пластът се изсушава няколко часа в умерено затоплена фурна. Когато повърхността е достатъчно суха, мармаладеният лист се нарязва на квадратчета или ромбчета, след което те се овалват (всяко поотделно) в кристална захар. Бонбоните се пазят в добре затворена кутия.

Нектар от дюли

Добре сварените дюли се прецеждат през преса, прибавя се захар и вода по желание и течността се вари до разтопяване на захарта.Може да се прибавят няколко листенца индрише, карамфил или пръчка канела. Нектарът се налива горещ в предварително затоплени чисти бутилки, затварят се с капачки от бира или гумени шапчици и се стерилизират.

Конфитюр от дюли (стърган)

Дюлите се измиват много добре и се претеглят. Претегля се същото количество захар и толкова вода. В широк съд по възможност тава, се възваряват водата и захарта.Дюлите се нарязват, почистват се от вътрешната част и семките и се и се настъргват на едрата част на рендето, като се пускат веднага на порции в сиропа за да не почернеят.Вари се на по-силен огън до леко розово и получаване на необходимата консистенция на сиропа. Преди свалянето от огъня се прибавя на 1кг. захар, 1 чаена лъжичка лимонтузу. Конфитюрът се пълни в бурканчета с капачки и се стерилизира или пък се затваря с целофан.

Конфитюр от дюли с подправки (дюли сладко-кисели)

Продукти: 1кг. дюли, 250 мл винен оцет, 50г стафиди, 1ч.л. канела, на върха на чаена лъжичка съответно смлян карамфил, лют червен пипер (чили) и джинджифил на прах, 500г захар
Приготовление: Дюлите се обелват, нарязват се на четвъртинки, почистват се от семките и вътрешната част, след което се режат на тънки резенчета и се размесват със захарта, подправките и оцета.Всичко се вари при умерена температура 10-12минути. С помощта на решетъчна лъжица се изважда плодът, който се оставя да изстине, а сокът се вари още десетина минути до сгъстяване. Изстиналият плод се нарежда в бурканчета и се залива с гъстия сок.Конфитюрът не е необходимо да се стерилизира. Бурканчетата може да се завържат само с целофан или просто да се покрива с капачки, но се пазят на хладно. Този пикантен конфитюр се поднася към печено месо, панирано или печено пиле заедно с ориз или пържени картофи.
Дюли с коняк
Продукти: 2кг. дюли, 500г захар, 500г мед, 150мл винен оцет, 700мл вода, 125мл коняк (ром).
Приготовление:Дюлите се почистват и се нарязват на филийки, задушават се до омекване без да се разпаднат. Нареждат се в буркани. Сокът се вари до сгъстяване. Когато поизстине, смесва се с коняка, дюлите се заливат. Поднася се като интересна гарнитура към студено печено месо.
Мармалад от дюли и тиква
Продукти: 500г дюли, 500г тиква, 100мл оцет, 100мл вода, 3чаени лъжички канела, 50г джинджифил- корен или на прах, 1ч. л. кора от портокал, 500г захар.
Приготовление: Почистените от семенната част дюли, се нарязват на парчета, също така тиквата. Варят се поотделно до омекване, пасират се и се смесват заедно с останалите продукти и захарта.Варят се до сгъстяване.

Не изхвърляйте нищо от дюлята

Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми.
Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.
Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.