Котката в миналото

Древен Египет и богинята Бастет

Още от най-древни времена котките са били неотменна част от зооморфните богове на Египет наред със сокола, чакала, ибиса, бика, крокодила, павиана и скарабея. На различни места в Горен и Долен Египет имало и многобройни местни култове към най-различни птици, насекоми, животни като лястовицата, жабата, прасето и много други. При обединяването на Египет при фараона Менес около 3100 г.пр.н.е. започва процес на сливането на различните местни божества с един и същ животински облик.

Най-древната известна ни богиня – котка е Мафдет. Описана е в Текстовете от пирамидите да убива с лапа змия. Но най-известните богини-котки, боготворени от египтяните от най-стари времена, са Бастет (наричана още Баст, Паш или Убасти) и нейната сестра с глава на лъвица Секхмет. В сложните семейни отношения между боговете в египетския пантеон Бастет и Секхмет са дъщери на бога на слънцето Ра. Интересното е, че най-ранните известни изображения на Бастет също са на лъвица, която стъпква с лапи враговете на Египет, но растящата привързаност на древните египтяни към домашните им котки превръща една от най-почитаните богини лъвици в малка котка.

Бастет се изобразява като жена с глава на домашна котка, която държи в дясната си ръка своя свещен музикален инструмент систрум, а в лявата ръка - кошница. Облечена е винаги в зелено. Многобройни и изящни са и изображенията на богинята и просто като малка котка. Наричат я „Майка на котките” и Господарка на Долен Египет. Съпруга е на бога Пта и е носителка на Окото на Ра. Тя е покровителка на домашното огнище и уют, пазителка на жените, децата и домашните котки. Богиня е и на слънчевия изгрев, музиката, танца, удоволствието, семейството, плодовитостта и раждането. Пази хора и котки от болести и зли духове и е надарена с изключителна интуиция.

Според някои древни източници култът към богинята Бастет се заражда в началото на ІІ династия много скоро след обединението на Египет и съществува чак до 4 в. н.е. В различни периоди тя се отъждествява с други (лъвски) богини: Мут, Тефнут, Хатор и др. Център на култа към Бастет е град ТЕЛ БАСТА – известен е и като Пер-Бастет или Бубастис в гръцка транскипция, което означава просто „Домът на Бастет”. Разположен е на около 80 км североизточно от Кайро в делтата на Нил.

За храма на Бастет и празника в чест на богинята знаем много детайли благодарение на гръцкия историк Херодот, който посещава Бубастис през 5 в. пр.н.е. в разцвета на култа към божеството - домашна котка. Днес храмът е в руини, но е известно, че е бил изграден от червен гранит. Разположен в центъра на града, той се е виждал отвсякъде. Бил обграден със стена, украсена с релефи. Входната арка била висока цели 18 метра. Огромна павирана улица с дължина 3 стадия (около 600 метра) с високи дървета от двете страни водела на изток от храма през градския пазарен площад. А към река Нил водели два канала с ширина около 30 метра, от двете страни отново обградени с високи дървета. Във вътрешия двор имало малка горичка дървета, сред които се намирало храмовото здание със статуята на богинята. В неговото предверие също имало високи около 1.80 м, нейни статуи. И, разбира се, навсякъде било пълно с ... котки.

Всяка година на 31 октомври се чествал празника на Бастет. Дни преди това поклонници от цялата страна се отправяли по Нил към Тел Баста / Бубастис. Херодот разказва: „Когато египтяните пътуват към Бубастис, те го правят по следния начин. Мъже и жени сядат заедно в лодките и във всяка от тях има по много представители и на двата пола. Някои от жените дрънкат със систруми, някои от мъже надуват свирки, а всички останали пляскат с ръце. Когато наближат някой град по пътя им, те спират в пристанището, а някои от жени слизат на сушата като викат и се присмиват на местните жени, докато другите пътуващи танцуват и палуват наоколо. Поклонниците правят това във всеки град по пътя си по Нил. Но когато стигнат до Бубастис, те започват празника с големи жертвоприношения и дарове. По това време се изпива толкова вино, колко през цялата останала година. Египтяните казват, че около 700 000 мъже и жени идват на това поклонение всяка година.”

Освен в Бубастис, празници на Бастет имало и в Тива, Мемфис и Есна. Любопитното е, че според някои учени празникът на Бастет в Тел Баста много наподобявал съвременния карнавал Mardi Gras в Ню Орлиънс в нощта на Вси Светии.

Опитомяване на котката


Процесът на опитомяването на котката е започнал преди около 6 000 години в Нубия. Оттам те попадат в Древен Египет, а след това и в Азия, където се кръстосват с азиатската леопардова котка. В Кипър е намерена челюст от домашна котка, датирана от около 6 000 г.пр.н.е. Любопитното е, че тъй като на острова няма местни диви видове котки, единственият начин тя да попадне там е заедно с хората, колонизирали Кипър преди повече от 8 000 години. В Европа пришълците се срещнали с местната дива горска европейска котка, а резултатът от тези кръстоски виждаме в съвременното разнообразие от породи и окраски.


Котката в Древния Изток

Останки от домашни котки са открити по време на археологически разкопки в някои от най-древните градове - в Йерихон (от 6-5 хилилядолетие пр.н.е.), в Йордания, в най-древните градове в Индия. Но изглежда, че тези котки не са били съвсем домашни. Многобройните свидетелства за пребиваването на котките в Египет може да се проследят от 3 хилядолетие пр.н.е. На стенописите в гробниците в Сакара (2750-2650 пр.н.е.) котките са изобразени с нашийници, което е несъмнен белез за одомашняването им. След смъртта си котките били балсамирани и поставяни в специални ниши. Археолозите са намерили повече от 300 000 мумии на домашни котки.

Първите йероглифни знаци, означаващи „котарак” или „котка”, са датирани около 2300 г. пр.н.е. и се четат просто като „минт” и „миу” („мау”). Но котката в Древен Египет била не само свещено животно, а най-вече ловец на гризачи и дори воин. Днес е трудно да си представим участието й във военни действия, но има запазени писмени сведения, които потвърждават това. Заедно с това, хилядолетия наред в Тибет котките са охранявали съкровищата в храмовете.




Древна Гърция и Рим

От Египет на корабите на финикийските търговци котките достигнали много места от Средиземноморието, но до началото на второто хилядолетие от н.е. си остават редки животни. Важната служба на ловци на мишки били поверени на поровете и невестулките. Някои откъслечни сведения подсказват, че домашната котка била свещеното животно на Луната и богинята на лов Артемида – донякъде подобна на древноегипетската Бастет. Вероятно подобно сходство имало и с богинята на любовта Венера, която понякога се избразявала държаща в ръцете си котка.


Европа

В дохристианска Европа вярванията на келтите и норманите приписвали на котките доста зловещата роля на таласъми и помощници на зли богове. Около 10 век котката представа да бъде ценна рядкост. В католическа Европа тези вярвания продължили да съществуват – този път котката се превърнала във въплъщение на дявола, подозирали я в контакти с вещици. Самият папа Григорий IX я обявил за „дяволско създание”. В много страни котките били жертва на Инквизицията – бесели ги и ги изгаряли като еретици. И може би изтреблението им е било неизбежно, ако не е било нашествието на плъховете, донесли през 11 век една от най-жестоките епидемии – чумата, „черната смърт”. И котките се справили достойно с унищожението на легионите гризачи. И все пак Средните векове в Западна Европа са най-мрачния период за домашните котки. Любопитно е, че православната църква се е отнасяла далеч по-спокойно към котките – нещо повече, тяхното пребиваване в манастирите в Русия се считало за подходяща компания на монасите.

Котките в Англия


За разлика от континентална Европа, в Англия отдавна обичат и се грижат за котките. В ранното Средновековие са приети специално закони за защитата им. Казват, че всеобщото възмущение, което предизвикал испанският крал Фили ІІ – съпруг на Мария Тюдор – било поради факта, че той обичал да измъчва котки с особени "специални" приспособления. И нищо чудно това да е допринесло значително за неговото прогонване от Лондон. Също в Англия „бродещата” фолклорна история за котката, която донесла богатство на своя стопанин – сирак, достига своята най-подробна и разгърната форма. Тук историята се преобразила в легендата за Дик Уитингтън, който 3 пъти е бил лорд – мер (кмет) на Лондон.


Котките в Близкия и Далечния Изток


Мюсюлманите винаги са почитали котките - според една легенда Мохамед предпочел да скъса ръкавите на своята дреха, вместо да събуди спящата върху нея котка Муеса. Котките се допускали в джамиите, а белите котки били свещени. В Китай вярвали, че домашните котки и изображенията им носят щастие. Според древна персийска легенда котката се е появила от ... кихавицата на лъва. В зороастризма убийството на котка е също толкова сериозно престъпление, колкото и убийството на човек. На особена почит и привилегии домашните котки се радвали в страните на Индокитай. Много старинни и благородни породи котки са обитавали кралските дворци и най-богатите и разкошни храмове. Тези удивителни създания попадат в Европа, пренесени от поданиците на Британската империя.


Северна Америка

Въпреки че на Американския континент има много видове диви котки, там няма данни за опитомяването им преди пристигането на първите европейци. Котките, изтърпяли дългото пътешествие по море, са пренесени, за да контролират популацията от гризачи в новосъздадените селища. И още по-бързо, отколкото в Европа, те заели първо място в сърцата на хората в Новия свят като незаменими домашни любимци.

Митове и легенди, свързани с котките

През вековете, котките традиционно се смятали за по-близки и привързани към жените. Във всекидневието жената била по-близко до домашното огнище и можела да оцени независимостта, както и покорността на котката, а в религиозните обряди, котката била символ на женствеността и майчинството. В древен Египет например, на рисунките изобразяващи сцени от домашния живот, никога не може да се види котка застаналa до мъж.

В дохристиянската епоха, в много култури присъствал образа на богинята-майка – източник на плодородие и изобилие, пазителка на раждането и свързана с лунния цикъл. Тези богини: Бастет при египтяните, Артемида при гърците, Диана при римляните, Фрея при скандинавците – се изобразявали във вид на котки или в краен случай образът им бил по някакъв начин свързан с образа на изящното животно.

И наистина – котките са известни с многочисленото си потомство, към което се отнасят грижовно и което са готови да защитят от всяка опасност, дори и врагът да е пъти по-голям. Освен това, съгласно древните поверия, котката е свързана с лунния цикъл. Тя е способно да разширява и стеснява зениците си до вертикална чертичка, което напомня на фазите на луната – от пълнолуние до новолуние.

Постепенното изместване на езическите богове и разпространението на християнството променили негативно отношението към котката, която започнала да се счита за демон, слуга на дявола и спътник на вещици. По времето на цялото Средновековие и в началото на Ренесанса, котките и особено черните ставали жертва на ужасни гонения – от началото на XIII век до средата на XVII. Съществувало поверие, че вещиците извършвали ритуалите си на гърба на огромни котки и всяка жена, която държала котки, рискувала да бъде изгорена на клада като вещица. Често жертви ставали бедните и възрастни жени, които без да обръщат внимание на нищетата си, с любов се грижили за своите домашни любимци.

В Средновековието любовта към животните била разпространена не само в ниските социални слоеве. Аристократи и духовници също понякога държали котки, но въпреки положението си и те понякога ставали жертва на грешните представи.

На Изток положението било по-добро, въпреки че в Япония съдбата на котките не се различавала много от тази на европейските им братя. Когато през 6 век, котките попаднали на Изток, били приети радушно. В домовете се завъждали по 2 и повече, които защитавали ценните манускрипти от зъбите на гризачите. През 13 век обаче котката започнала да се асоциира с демона Неко-Баке, който ядял хора, като според легендата, за тази цел той се претворявал в образа на котка и тихо се промъквал в домовете за да открадне непослушните деца.

За последните двеста години котката отново завоювала позициите си в Япония. Там съществува дори и култ към животното. В Токио се намира храма Го-То-Ку-Жип, който е посветен на котката Манеки-Неко. Това божество се изобразява с вдигната предна лапа, която приветства посетителите на храма. Счита се, че този “поздрав” е на късмет и щастие.