Тиквата

Известно е, че тиквите са богати на хранителни и биологично активни вещества. Лечебните свойства на богатата растителна тъкан се основават предимно на съдържанието на минерални соли, микроелементи, витамини, лесно усвоими захари, растителни ензими, пектини и багрила.
Приета под различни форми, тиквата оказва благодатно въздействие върху човешкия организъм. Тя регулира секреторната дейност на стомаха, влияе защитно на стомашната и чревната лигавица, улеснява пикочоотделянето, нормализира се алкално-киселинното равновесие, засилва се съкратителната мощ на сърдечния мускул.
Тиквата се препоръчва при повечето сърдечно-съдови заболявания, наличие на отоци, жлъчно-каменна болест, засягане на ставите от обменни причини, всякакви алергични и кожни реакции. Тя е подходяща храна за диабетици и затлъстели, тъй като е ниско калорична.
Варената и печената тиква е твърде полезна при смущения в храносмилането и при упорит запек. По-подходящо е да се консумира печената тиква, а ако е сварена, добре е да се изпива и водата, в която е вряла.

Тиквата лекува анемия

Тиквите- бялата и обикновената, са дошли в Европа от Южна Америка. Ние ги използуваме като храна, не само защото са вкусни, а може би и защото интуитивно усещаме, че са полезни за нашето здраве.
Плодовото месо на тиквата съдържа малко белтъчини и мазнини и много захари,поради което, особено зрялата тиква, ни дава много калории, и е приятно сладка на вкус.
Но интересното е , че фруктозата, плодовата захар, е по-малко от глюкозата. Затова диабетиците трябва да бъдат малко по-умерени при употребата и.
Тиквата съдържа много елементи от жизнено важно за обмяната ни значение. Съдържа калций, който задоволява нуждите на организма ни по-добре и по-пълноценно от сиренето и млякото. Съдържа калий, който подхранва и стимулира както сърдечния мускул, така също и скелетната мускулатура. Има желязо, което помага на кръвообразуването и на ред важни процеси в организма.Има фосфор и магнезий, които подпомагат образуването на костите, нормалнатадейност на нервната система и т.н.Тиквата води и до изхвърлянето от организма на излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния и (пикочогонен) ефект. Тя съдържа и много витамини, особено бета-каротин (провитамин А)- мастноразтворим антиоксидант, един от главните ни вътрешни защитници срещу рака. Съдържат се и витамини от групата В, които укрепват нервната система и по-малко витамин С.
В тиквата има и много органични киселини, които подпомагат дейността на черния дроб, храносмилането, лекуват запек, има и пектин, който намалява холестерола, успокоява възпалените лигавици на стомаха и червата и нормализира отделянето на солна киселина в стомаха.
Тиквените семки съдържат повече пълноценни белтъчни вещества, тлъсто масло и смолисти вещества, фитохимикали, които ги правят също така желана храна и препоръчително лекарство. Тиквата се препоръчва при хронични бъбречни възпаления, цистит, бъбречни камъни, при хронични чернодробни възпаления и жлъчно-каменна болест, при гастрит, колит със запек, при анемия, при оточни състояния от различен произход, при начална форма на атеросклероза, при хипертония, при повишено ниво на кръвния холестерол, при наднормено тегло, при прекаран инфаркт и при остеопороза. Семената, освен при споменатите заболявания, се прилагат и при вътрешни паразити- тении, глисти, и с особенуспех при лечение на аденом на простатата жлеза. Един съвременен изследовател на лечебни растения е установил, че това заболяване е сравнително рядко разпространено на Балканския полуостров поради обичая на хората тук да ядат много тиквени семки. И добре е те да не са много солени. Тиквата се консумира обикновено варена или печена, но в отделни случаи- като например за лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност, може да се пие по една кафена чаша прясно приготвен центрофугиран сок три пъти дневно преди ядене. Тиквата намира чудесно приложение в козметиката, за подхранване на изтощена кожа. Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която да престои 20-30 мин. При много суха кожа, може да се добави и малко зехтин.