Нарушения на сърдечния ритъм

Какво представлява сърдечната дейност?
Сърцето осъществява своята дейност посредством свивания на сърдечната мускулатура в резултат на ритмични електрически импулси.
Нормално сърдечната дейност се характеризира с определен, правилен и постоянен ритъм на съкращения на сърдечния мускул. Честотата на сърдечните съкращения се променя с възрастта. При новородени деца тя е средно 140 удара в минута, при 16-18-годишни - 67 удара в минута, при 47-годишни лица - 72 удара в минута, у по-възрастни - 80-84 удара в минута. Средната честота у възрастни е 60-80 удара в минута.
Нарушенията на сърдечния ритъм се наричат аритмии. При увеличение на сърдечната честота над 100 удара в минута /за възрастни/ и равномерен правилен ритъм на сърцето се говори за синусва тахикардия. При забавяне на сърдечната дейност под 60 удара в минута и правилен ритъм се говори за синусова брадикардия.
С понятието синусова аритмия се означават периодите на смяна на забавен с учестен ритъм и обратно.
Друг вид разстройство на сърдечния ритъм са екстрасистолите. Те представляват прибързани сърдечни удари в хода на нормалната сърдечна дейност, след които настъпва по-продължителна пауза до следващия нормален сърдечен удар. Обикновено екстрасистолите се усещат субективно като кратко "спиране" или "прескачане" на сърцето.
Какви са симптомите при различните нарушения на сърдечния ритъм?
При тахикардия болният усеща ускорена и усилена сърдечна дейност, отпадналост, лесна умора, леко задъхване, често пъти изпотяване на дланите на ръцете и стъпалата на краката.
При брадикардия понякога дълго време болните нямат никакви оплаквания. По-късно се явяват сърдечни болки, обща слабост, замайване, отоци по краката и др
Симптоми при аритмия са усещане за притупване и прескачане на сърцето. При абсолютната аритмия може да се появи задух, виене на свят, дори загуба на съзнание.
Какви са причините за различните нарушения на сърдечния ритъм?
Аритмиите се дължат на нервно-психическа преумора, някои инфекциозни заболявания, тютюнопушене, злоупотреба на алкохол или кафе и редица сърдечни заболявания.
Причините за тахикардията са инфекциозни заболявания, придружени с треска, малокръвие, значително отслабване, отравяне с тютюн, базедова болест, психично напрежение, след прекалена употреба на кафе, чай и алкохол.
Брадикардията често се наблюдава при мозъчни увреждания, при силно повръщане, бъбречна криза или жлъчна криза. Сърдечната дейност е забавена и при редица сърдечно-съдови заболявания, ревматизъм, миокардит, сърдечна атеросклероза, сърдечен инфаркт и др.
Каква е прогнозата?
Предсърдната и камерната тахикардия и брадикардия представляват тежко нарушение на сърдечния ритъм. Те обикновено се дължат на заболявания на миокарда, които засягат и сърдечнопроводната система, нерядко имат пристъпен и преходен характер и се преодоляват след лечението.
Прогнозата на повечето видове аритмии е благоприятна. Възможна е имплантация на пес-мейкър с трайно регулиран нормален сърдечен ритъм.
Как можем да се предпазим?
Необходими са почивка, лека природосъобразна храна и спокойствие. Когато сърцето е здраво, необходимо е общо укрепване на организма и нервната система. При увредено сърце лечението се провежда от лекар специалист

Хернии

Заболяването херния (кила,изсипване) представлява излизане на част от съдържимото на телесна кухина извън нейните граници. Най-често се среща в коремната област,по предната коремна стена. Мъжете боледуват няколко пъти повече от жените. Локализацията на заболяването при мъжете е предимно в слабинните области(слабинни хернии), при жени - в областта на пъпа и в горната предна част на бедрото (пъпни или бедрени хернии). Следоперативните хернии се получават на мястото на оперативни белези от предшестващи операции.

Отворът, през който хернията излиза извън телесната кухина се нарича херниален отвор (пръстен) и обикновено представлява нормално съществуващ отвор в стената на кухината, който се разширява патологично. Херниалната торбичка (сак) се образува от ципата, която покрива отвътре кухината.В херниалния сак навлизат подвижни органи (тънко черво, коремно було, части от дебело черво).

Херниите биват вродени и придобити.Вродените се установяват при или скоро след раждането на детето,а придобитите се получават най-често в зряла или старческа възраст.

Основна причина за образуване на херния е повишеното налягане в коремната кухина-вследствие на тежък физически труд,хронична кашлица,хроничен запек,при жени-бременност и раждане.Значение има и слабостта на предната коремна стена-вродена или вследствие на напреднала възраст.

В началото заболяването започва с болки в областта на херниалния отвор,появяващи се при физическа работа или продължително ходене.Външна проява на хернията е подутината,в началото малка,която постепенно се увеличава.Тя се вижда и опипва добре в право положение и при напъване,а в легнало положение се прибира в корема и изчезва. Когато херниалния отвор се разшири болката обикновено изчезва.Основен симптом остава подутината,която бавно увеличава размерите си.

Основен метод за лечение на херниите е хирургичния, при който се премахва херниалния сак,затваря се или се стеснява херниалния пръстен и се укрепва коремната стена.Операцията се извършва под местна или обща анестезия и обикновено протича без усложнения.По- сериозен проблем са болните в напреднала възраст и (или) с тежки придружаващи заболявания- белодробни,сърдечни,захарен диабет и др.При тях е необходимо лечение и стабилизиране на придружаващите болести,след което се преценява оперативния риск.Основно правило в хирургията е операцията да не е по-опасна от заболяването,което лекува.Неусложнената херния не е злокачествен тумор и операцията може да се отмени,ако болния има други тежки заболявания.Само тогава хирургът може да препоръча носенето на специален колан с пластинка(бандаж), който притиска херниалния пръстен и не позволява излизането на хернията.Не бива да носят колан болни,които могат да се оперират,тъй като това затруднява операцията.Трябва добре да се запомни,че единствения начин за излекуване на хернията е хирургичната операция.

Най-тежкото усложнение на заболяването е заклещването(инкарцерация),при което органите,намиращи се в херниалния сак се заклещват и притискат от херниалния пръстен. Заклещването се проявява с втвърдяване на херниалната подутина и силна и постоянна болка в нея.В този момент болния може да си помогне сам,като опита с леко и бавно притискане да ,,намести’’ заклещената херния,тоест да прибере нейното съдържимо обратно в корема.Ако не успее трябва незабавно да потърси помощ от хирург.Забавянето в този случай е недопустимо и може да доведе до тежки, понякога заплашващи живота усложнения.Много важно е от момента на заклещването болния да не приема храна и течности(това изискване важи и за всички пациенти с внезапно възникнали болки в коремната област).Операцията при заклещена херния е абсолютно наложителна и се извършва по спешност независимо от наличните съпътстващи заболявания.

Хернията е заболяване,при чието лечение не могат да се премахнат причините, които са го предизвикали.Това налага след операция болния да спазва определен режим-да избягва вдигането на тежки предмети,навреме да лекува кашлицата или запека;сериозен проблем може да бъде и наднорменото тегло. Понякога се наблюдава повтаряне(рецидив) ,при което отново се получава подутина на мястото на операцията. Оплакванията и лечението на рецидивната херния са същите,както при първичната.


Съществуват следните видове хернии:
Слабинни хернии
Пъпни (умбиликални)
Епигастрални хернии
Вентрални (постоперативни, евентрации) хернии
Хиатус хернии
Редки хернии: Шпигелова, перинеална, парастомиална, лумбална




Описание:
Видове хернии: Името на херниите се определя в зависимост от мястото, в което се поява. Така например ингвиналните хернии се намират в слабините, а пъпните в областта на пъпа. Съществуват следните видове хернии:

Слабинни хернии Ингвинални - директни и индиректни появяват се в слабините в основата на тестисите.

По - чести са при мъже. При нарастване слизат и уголемяват тестиса – скротални хернии.

Феморални - намират се също в слабините, но в основата на бедрото. По - чести са при жени.

Пъпни (умбиликални) хернии – слабото място е пъпа. Предпоставка е наднормено тегло.

Епигастрални хернии – намират се между ребрата и пъпа. Често се проявяват с болки подобни на язва. За правилната диагноза е важна консултация с херниолог.

Вентрални (постоперативни, евентрации) хернии – слабата зона и подутината е на мястото на предходната операция.

Хиатус хернии – предпоставка е разширено отверстие, през което хранопровода преминава от гърдите в корема през диафрагмата. Резултатът е навлизане на част от стомаха в гърдите. Нарушава се клапата и стомашният сок се връща в хранопровода, предизвиквайки киселини и възпаление на хранопровода. Притиска се сърцето.

Редки хернии: Шпигелова, перинеална, парастомиална, лумбална.

Език

В биологията езикът е мускулест орган в устната кухина. Той е изграден от корен , връх и тяло. Езикът е изграден от напречнонабраздени мускули, които му придават голяма подвижност при разпределяне на храната и говорът. Мускулите биват скелетни и собствени. Скелетните мускули се прикрепват към подезичната кост, долната челюст и шиловидния израстък на слепоочната кост. Собствените мускули са изградени от напречни , надлъжни и вертикални мускули , които поменят формата на езика. Отвън е покрит с лигавица, която съдържа жлези. Лигавицата образува езиковите брадавички , които са пръснати по цялата му повърхност, по ръбовете и в задния край.По ръбовете и в задния край на езика се разполагат вкусовите луковици. Лигавицата върху корена на езика съдържа струпвания от лимфни фоликули, които образуват езиковата сливица.

КОСТЕН МОЗЪК

Костният мозък е основен хемопоетичен орган. Той произвежда всички кръвни клетки – еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити. Количеството му при израснал индивид е около 2600 g. Разделя се на червен и жълт. При раждането той е само червен. По време на израстването част от него претърпява мастна дегенерация и се трансформира в жълт. При израстнали индивиди червеният костен мозък се намира в спонгиозата на плоските кости – гръдна кост, ребра, черепни кости, прешлени и в епифизите на някои дълги кости. Жълтият костен мозък се разполага в каналите на дългите кости. Червеният костен мозък е активен хемопоетичен орган, а жълтият костен мозък е неактивен, но в условията на усилена хемопоеза (напр. след големи кръвозагуби) може да се активира и трансформира в червен костен мозък.

Червеният костен мозък се изгражда от съединителнотъканна строма и кръвни клетки в различни етапи на развитие. Стромата представлява мрежа от съединителнотъканни влакна и клетки, напр. ретикуларни клетки, които имат фагоцитарна способност. Съдържа още: много макрофаги – те произлизат от моноцитите и имат фагоцитарна функция. Срещат се мастни клетки (липоцити) и остеобласти. В стромата се разполагат и кръвните клетки.
Червеният костен мозък съдържа мрежа от кръвоносни съдове и венозни синусоиди. При входа и изхода на венозните синусоиди има сфинктери, които регулират тяхното кръвонапълване. Стените на синусоидите са изградени от прекъснат ендотел, който има отвори. През тях кръвните клетки преминават в кръвта.

В костния мозък се намират кръвни клетки в различен етап на развитие. Установено е, че всички типове кръвни клетки произхождат от една обща (тотипотентна) стволова клетка. Тя е с по-малки размери от останалите клетки. Стволовите клетки съществуват през целия живот на индивида. Те се делят и броят им е приблизително еднакъв. От общата (тотипотентна) стволова клетка водят началото си две частично детерминирани (плурипотентни) стволови клетки:
- миелоидна – представлява зародишна клетка на еритроцитния, гранулоцитния, моноцитния и мегакариоцитния ред;
- лимфоидна – тя се диференцира в лимфоцитни и плазматични клетки.
От частично детерминираните плурипотентни клетки се образуват детерминираните (унипотентни) предшественици на отделните родове клетки.

Образуване на еритроцитите. От миелоидната стволова клетка се образува първата специфична за еритропоезата унипотентна клетка, която е чувствителна към еритропоетин и се нарича еритропоетинчувствителна клетка (ЕЧК). Тази клетка се диференцира в проеритробласт. Той претърпява по-нататъшно узряване и диференциране като преминава през стадиите на базофилен, полихроматофилен и оксифилен еритробласт и се превръща в безядрен ретикулоцит. Ретикулоцитът навлиза в синусоидите и попада в периферната кръв, където доузрява и се превръща в еритроцит. Зрелият еритроцит е с диаметър около 7 μm, с форма на двойновдлъбнат диск и е доста гъвкав. Със стареенето еритроцитите стават по-плътни и ригидни. Захващат се от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и се разрушават. Средната продължителност на живот на еритроцитите е 120 дни.
От един проеритробласт чрез делене и диференциация се получават 8-16 еритроцита. Не всички проеритробласти достигат до стадий на ретикулоцит. Една част от тях (10-15%) умират преди да се обезядрят.

Образуване на гранулоцитите. От миелоидната стволова клетка се образува миелобласт -първата специфична за гранулоцитния ред клетка. Следващите етапи на развитие са: промиелоцит, миелоцит (неутрофилен, еозинофилен и базофилен), метамиелоцит (неутрофилен, еозинофилен и базофилен) и гранулоцит (неутрофилен, еозинофилен и базофилен). Неутрофилните гранулоцити биват пръчкоядрени (с ядро под формата на подкова) и зрели (със сегментирано ядро – сегментоядрени гранулоцити). В пределите на костния мозък зрелите гранулоцити се намират в синусоидите. Времето, за което един миелобласт дава потомство от зрели (сегментоядрени) гранулоцити е около 10 дни. Средната продължителност на живот на гранулоцитите е 5-6 дни.

Образуване на моноцитите. От миелоидната стволова клетка се образува монобласт. Следва процес на делене и диференциация като се преминава през стадий на промоноцит и моноцит. Моноцитите преминават в синусоидите и напускат костния модък. От кръвта те проникват в тъканите и се трансформират в тъканни макрофаги и хистиоцити. Това е основната клетъчна съставка на моноцитно-макрофагеалната система (ММС), която се намира главно в слезката.

Образуване на тромбоцитите. От миелоидната стволова клетка се образува мегакариобласт. Следващите етапи на развитие са: промегакариоцит, мегакариоцит и тромбоцит. Мегакариоцитите са много големи клетки с гигантски ядра. Цитоплазмата им се разделя чрез дълбоки инвагинации. Тромбоцитите представляват фрагменти от цитоплазмата на зрелите мегакариоцити. Всеки тромбоцит притежава собствена мембрана, цитоплазмени органели и специални образувания – алфа-гранули (съдържат доста протеини: фибриноген, растежни фактори, тромбоцитен фактор 4) и плътни телца (съдържат серотонин, калций, АТФ и др.). Тромбоцитите са безядрени клетки. Средната продължителност на живот на тромбоцитите е 10-12 дни. Тромбоцитопоезата се стимулира от растежни фактори – тромбопоетин, интерлевкин-3, интерлевкин-11, интерлевкин-6, а се инхибира от тромбоцитен фактор 4.

Образуване на лимфоцитите. От лимфоидната стволова клетка се образуват лимфобласти. Те нямат маркери за Т- и В-клетъчните редици. Следващият стадий на диференциация са пролимфоцитите – те имат особен маркер, наречен общ антиген. Тези клетки чрез последователни деления се диференцират в пре-В-лимфоцити, които в лимфните възли се превръщат в В-лимфоцити. Под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се трансформират в плазматични клетки. Те продуцират антитела. Развитието на Т-лимфоцитите започва в тимуса и завършва в Т-зоната (паракортекс) на лимфните възли.

Стромните клетки на костния мозък както и кръвните клетки произвеждат вещества, наречени цитокини. По природа те са гликопротеини и се делят на няколко групи:

1. Интерлевкини – това са 18 регулаторни протеина, които осъществяват взаимодействието между различните кръвни клетки. Някои от интерлевкините представляват растежни фактори на миелопоезата и се наричат колонистимулиращи фактори. Те биват:
- Гранулоцитно-макрофагиален растежен фактор (GM-CSF);
- Гранулоцитен растежен фактор (G-CSF);
- Моноцитномакрофагиален растежен фактор (MM-CSF);
Еритропоетинът представлява еритробластен растежен фактор, но не е интерлевкин.Произвежда се от бъбреците (90%) и от черния дроб (10%). Колонистимулиращите фактори и еритропоетинът се прилагат за лечение на анемия и гранулоцитопения.

2. Интерферони. Те биват:
- Интерферон -алфа – продуцира се от левкоцитите.
- Интерферон -бета – продуцира се от фибробластите.
- Интерферон -гама – продуцира се от Т-лимфоцитите.
Интерфероните имат антивирусна активност (прилагат се за лечение на вирусните хепатити), антипролиферативна активност (прилагат се за лечение на някои левкемии и на солидни тумори), имуномодулираща активност (активират макрофагите, естествените клетк-убийци, цитотоксичните Т-лимфоцити).

3. Тумор некрозни фактори – причиняват некроза на туморите и са причина за появата на симптоми като фебрилитет, отслабване на тегло и цитопении. Биват:
- Тумор некрозен фактор -алфа – продуцира се от моноцитите и макрофагите;
- Тумор некрозен фактор -бета – продуцира се от лимфоцитите.

Човешкото око

Човешкото око представлява сферообразно тяло - очна ябълка, изградено от няколко слоя и разположено в очната кухина. Чрез система от мускули то може да се движи във всички посоки.

Външната обвивка на окото се нарича склера. Тя е белезникава на цвят, твърда е и служи за запазване на сферичната му форма. В предната част склерата преминава в роговица - прозрачна и по-изпъкнала в сравнение с останалата част от очната ябълка. През роговицата се вижда ирисът, в средата на който има отвор, наречен зеница. Тя има функцията на диафрагма и чрез свиване и отваряне регулира проникването на светлина в окото. Пространството между роговицата и ириса се нарича предна очна камера, изпълнена с напълно прозрачна течност, наречена камерна вода. В средата окото е запълнено от т.нар. стъкловидно тяло. Между ириса и стъкловидното тяло е разположена очната леща, която се крепи от специални окачващи връзки. Формата на очната леща е много близка до обикновена стъклена леща. При фокусиране на окото на различна далечина на гледане тя променя изпъкналостта си, като по този начин променя и оптичната си сила. С увеличение на възрастта лещата се втвърдява и губи способността си да променя формата си.

Вътрешният слой на окото се образува от ретината. Тя представлява розова мрежеста тъкан (това е и причината за т.нар. "червени очи" при някои снимки - свелината на светкавицата се отразява в дъното на очите, т.е. в ретината). Ретината се състои от нервни клетки, които приемат светлинния сигнал и го насочват към зрителния център в мозъка. Тези клетки се делят на пръчици (около 130 милиона) и колбички (или конусчета, около 7 милиона). Срещу зеницата се намира централната ямичка на окото - в средата на т.нар. жълто петно, което е място на най-голяма концентрация на колбички. Това е мястото на най-добро директно виждане. Размерите му са около 2 х 0.9 mm. Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни по отношение на цветовете. С тях гледаме през нощта, а с колбичките през деня. Затова през нощта е по-трудно да се определят цветовете на обектите - всички котки са сиви) Това е и причината, когато гледаме през телескопа различните deepsky обекти те да не са така шарени, както по списанията и в интернет - тяхната светлина не е достатъчна за цветочувствителните колбички и те не реагират, а пръчиците, с които виждаме тези обекти са "слепи" за цвета.

Пръчиците осъществяват и т.нар. периферно зрение - поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са "заслепени", а и по-малко светочувствителни и не виждат по-слабите обекти. Периферното зрение се използва много често при наблюдения с телескоп или при гледане с невъоръжено око.

От тези нервни клетки излизат зрителни влакна, които се събират в зрителния нерв, водещ към мозъка. Точно на това място се намира т.нар. сляпо петно - място нечувствително към светлината поради отсъствието на нервни клетки.

Роговицата, очната леща и камерната вода образуват оптичната система на окото. Чрез нея наблюдавания обект се проектира върху ретината.

Адаптация на окото към светлината

Тази функция се изпълнява от зеницата. При силна светлина тя се свива максимално, за да ограничи количеството светлина, влизаща в окото. По този начин се предпазва ретината от повреждане. В зависимост от силата на светлината диаметърът на зеницата е между 2 и 7-8 mm, за среден диаметър при дневна светлина може да се приеме 4mm. С възрастта възможността за промяна на размера на зеницата намалява. Когато свиватето на зеницата не е достатъчно за регулиране на светлината се налага носенето на слънчеви очила, а при наблюдения на Слънцето и Луната - използването на специални тъмни филтри.

Но най-често за адаптация на очите говорим при нощни наблюдения. В този случай целта е зеницата да се отвори максимално, като по този начин ще позволи в окото да влезе максимално количество светлина. Затова, преди пристъпване към наблюдения е необходимо очите да се адаптират към тъмнината. В противен случай, колкото и да е добър телескопът, голяма част от наблюдаваните обекти няма да бъдат видяни. Теоретически, адаптацията на очите продължава дори до цяло денонощие, но след 45 - 60-минутен престой на тъмно се счита, че окото е максимално адаптирано към тъмнина. За да улесните адаптацията е необходимо да избягвате гледането към ярки светлини. Такива светлини "ослепяват" за известно време зрителните клетки, а в окото се запазват остатъчни образи на яркия обект. Погленете към светеща крушка и после затворете очи - все още виждате жичката на крушката, нали? За относителното запазване на адаптацията при наблюдение се използват фенерчета, светещи със слаба червена светлина, към която окото е по-нечувствително. В случая зрителните клетки разделят действието си - червената светлина се възприема от колбичките, а пръчиците са нечувствителни към нея. Тях ги използваме за наблюдението на слабите обекти в окуляра, които пък са невидими за колбичките. С размера на зеницата е обвързано и минималното допустимо увеличение на телескопа.

Кратки анатомо-физиологични данни за мъжката полова система

Кратки анатомо-физиологични данни за мъжката полова система

Половата система на мъжа е изградена от вътрешни и външни полови органи. Към външните полови органи се отнасят: половият член и скротумът. Към вътрешните се отнасят: тестисите и техните придатъци, семеотводните канали, семенните мехурчета и простатната жлеза.

Тестисите - мъжките полови жлези,имат овална форма и са с размери 4 х 2,5 см. Всеки тестис се състои от 180-200 делчета. Във всяко делче са разположени 5-7 силно нагънати тънки семенни каналчета. Общо за единия тестис тяхната дължина достига до 30 км.

По вътрешната повърхност на семенните каналчета са разположени специални клетки, от които се образуват мъжките полови клетки - сперматозоидите. Всеки сперматозоид изминава дългия път до своето узряване за около 3 седмици, след което се натрупва заедно с останалите зрели сперматозоиди в придатъците на тестисите. Способността да се създават зрели сперматозоиди се придобива под влияние на мъжките полови хормони от началото на пубертета /12-14 г./ до дълбока старост.

Семенните мехурчета са две симетрично разположени между пикочния мехур и правото черво гроздовидни образувания с дъл жина около 5 см. Те отделят специфичен секрет, който осигурява с енергия сперматозоидите.

Под пикочния мехур, обхващайки от три страни началото на уретрата, е разположена простатната жлеза. Тя отделя третата съставна част на спермата - специфичен секрет, който неутрализира киселата среда на влагалището.

Скротумът представлява тънкостенно кожно-мускулно чувалче, в което са разположени тестисите.

Мъжкият полов член е съставен от три пещеристи тела и главичка, покрита с тънка подвижна кожа. Кожата, която покрива главичката, се нарича препуциум и нормално може да се придърпва към ствола на члена и да оголва главичката му.

Пещеристите тела имат гъбеста структура и специфично кръвоснабдяване.Постъпващата по артериите кръв изпълва пещеристите тела, които притискат разположените между тях венозни съдове и пречат на оттичането на кръвта. Половият член се уголемява и изправя - получава се ерекция.

Нормалните размери на мъжкия полов член в състояние на ерекция се движат между 11 и 15 см. Главичката на половия член е богато снабдена с нервни окончания, които при ритмично триене се възбуждат и предизвикват еякулация /семеизпразване/.

В процеса на индивидуалното развитие са възможни някои отклонения - тесен препуциум /фимоза/ или или срастнал с главичката на половия член препуциум. Тези отклонения лесно се коригират и отстраняват по оперативен път още в детска възраст със съдействието на родителите.

Физиологични полови реакции у мъжа

Първата реакция на сексуален стимул у мъжа е ерекцията на мъжкия полов член, при това без да има значение директното действие на дразнителя или възприемането му чрез сетивата. Ерекцията е характерна за първата фаза на копулативния цикъл и нейното ниво зависи от интензивността /изразителността/ на сексуалния дразнител. Ерекцията на половия член във влагалището по време на половия акт се регулира от бързината, степента на проникване на члена във влагалището и честотата на фрикционните движения. Във втората фаза на копулативния цикъл /фазата на плато/ и във фазата на оргазъм половият член е в максимална ерекция. По време на оргазма с участието на мускулатурата на половия член започва ритмично присвиване и семенната течност се изтласква под налягане с няколко оргазмени контракции.

У по-възрастните мъже до максимална ерекция се достига непосредствено преди еякулация, а броят и силата на оргазмените контракции намаляват. Във фазата на успокояване ерекцията отслабва и половият член придобива нормалните си размери. Ерекцията у здравия мъж настъпва не само в резултат на сексуална възбуда добре познати са сутрешните ерекции, ерекция при агресивност. Здравият мъж има 58 ерекции по време на сън. С възрастта честотата и интензивността на нощните ерекции намаляват. При нарастваща сексуална стимулащия скротумът се свива, намалява обема си и придърпва тестисите към основата на половия член. След оргазъм тестисите отново заемат предишното си нормално положение в отпуснатия скротум.

Еякулацията протича в два стадия.

В първия стадий се отделят съставните части на спермата - от простатата, булбоуретралните жлези и семепроводните канали в задната част на уретрата. Този процес не може да бъде задържан волево.

Във втория стадий под влияние на оргазма спермата се изтласква под голямо налягане към изхода на уретрата. У възрастните мъже това налягане е ниско, семенната течност просто изтича, а еякулацията почти не доставя удоволствие.

Сексуалната възбуда предизвиква и някои по-общи реакции на мъжкия организъм. С усилване на половата раздразнимост се наблюдава нахлуване на кръв в кожата, зачервяване на кожата на лицето, врата, шията и гърдите. Засилва се общият мускулен тонус и е възможна появата на спазъм на отделни мускулни групи.

По време на оргазъм сърдечната честота може да достигне до 180 удара/минута, дихателната честота - до 40 вдишвания/ минута,а артериалното налягане да достигне стойности далече над нормалните /до и над 240/140 мм//. В последната фаза на успокояване нерядко се наблюдава обилно изпотяване.

Черва - устройство и функции на червата

Червата се състоят от два дяла - тънко и дебело черво. Дължината на тънкото черво у възрастен човек е 5-7 m. Началната му част се нарича дванадесетопръстник. Има форма на подкова и достига дължина 12 напречни пръста, откъдето идва името му. В дванадесетопръстника се вливат каналът на задстомашната жлеза (панкреаса) и общият жлъчен проток . Лигавицата на тънкото черво е силно нагъната. Покрита е с множество власинки, които значително увеличават площта й. Това улеснява всмукването на хранителните вещества. Във власинките на тънкото черво има разклонения на кръвоносни и лимфни съдове и гладки мускулни влакна .
Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпото черво. В него се влива крайната част на тънкото черво. На долния край на сляпото черво се намира един израстък - апендикс. Дълъг е 8-10 ст. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в правото черво, което завършва с анус.
Задстомашната жлеза (панкреас) е разположена в извивката на дванадесетопръстника, зад стомаха. Има храносмилателна и ендокринна функция. За 24 h отделя около 1 l храносмилателен сок с алкална реакция, богат на ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите.
Постъпилото от стомаха съдържимо в дванадесетопръстника се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза и на жлъчния сок, образуван в черния дроб. Сокът на задстомашната жлеза неутрализира силно киселата реакция на постъпилото в дванадесетопръстника стомашно съдържимо. Така се създава оптимална среда за действието на панкреатичните ензими. В панкреатичния сок се намират ензими, разграждащи белтъците, мазнините и въглехидратите. Ензимът трипсин има значение за разграждането на белтъците до аминокиселини. Той се отделя в неактивна форма като трипсиноген и се активира след попадането му в дванадесетопръстника. Мазнините се разграждат под действие на ензима липака до глицерол и мастни киселини. Въглехидратите се разграждат от ензимите на панкреатичния сок до моиозахариди.
Черният дроб е разположен отдясно под диафрагмата. Тежи около 1,5 kg и е богато кръвоснабден. Черният дроб е биохимичната лаборатория на организма. Една от функциите му, свързана с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Жлъчният сок се образува непрекъснато, но попада в дванадесетопръстника само при постъпване на храна от стомаха. В интервалите, когато не постъпва храна, се събира в жлъчния мехур. Жлъчният сок съдържа д. жлъчни соли и пигменти.
Жлъчният сок е около 1 l за 24 h. Храносмилателната му функция се дължи на жлъчните соли. Те разбиват мазнините на фини капчици (емулгират ги) и така увеличават многократно тяхната повърхност.
От дванадесетопръстника съдържимото преминава в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок, който има алкална реакция. Количеството му е 3 l за 24 h. Съдържа слуз и ензими, разграждащи белтъците, мазнините и въглехидратите до техните основни форми, годни за всмукване. Тези ензими допълват действието на останалите храносмилателни сокове.
Движенията на чревната мускулатура подпомагат придвижването на храната, смесването й с храносмилателните сокове и улесняват всмукването на хранителните вещества.
Основната част от веществата се всмукват в тънкото черво.
В устната кухина се всмукват лекарства. Таблетка нитроглицерин, поставена под езика, разширява кръвоносните съдове на сърцето и успокоява болката, дължаща се на тяхното свиване. В стомаха се всмукват вода, соли, алкохол. Епителните клетки на лигавицата на тънкото черво пропускат аминокиселини, глицерол и мастни киселини, монозахариди само в една посока - навътре към кръвоносните и лимфните съдове. Това пренасяне е свързано с разход на енергия и се нарича активен транспорт. Продуктите от разграждането на белтъците и въглехидратите попадат в кръвоносните съдове, а тези на мазнините -предимно в лимфните съдове.
Веществата, които не се всмукват, попадат в дебелото черво. Сокът на дебелото черво съдържа предимно слуз и няма ензими. В него поради всмукване на водата става сгъстяване на чревното съдържимо. Дебелото черво извършва движения, чрез които съдържимото се придвижва към правото черво, откъдето то периодично се изхвърля навън от организма.
От ензимите на бактерийната флора на дебелото черво се разграждат някои трудно усвоими вещества като целулозата. Бактериите имат значение и за образуването и всмукването на витамин К.

Апендикс - излишен ли е наистина?

Апендиксът е рудиментарен орган. Започва от задно-медиалната стена на сляпото черво на 2 до 4 сm под valva ileocaecalis. Средната му дължина е 7-8 сm, но варира от 2 до 20 сm. Това е описанието, което ще срещнете в повечето медицински книги. Журналистката Мирела Иванова дори използва апендиксът като метафора за безмислие в заглавието "За властниците ни културата е безсмислен апендикс" *.

Дали обаче природата е толкова глупава, че да ни натресе някакви излишни израстъци в иначе съвършенното и все още криещо тайни тяло? Екип от xирурзи и имунолози от Медицинското училище към Университета Дюк (Duke University Medical School) най-после са открили функцията на апендикса...



От десетилетия този орган в човешкото тяло се смята от медицината за излишен, защото не изпълнява никакви функции. Това е причината при определени обстоятелства той да бъде премахван - рутинна вече операция, след която пациентите продължават да живеят нормално. Характерно за апендиксът е, че възпалението в него (апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ характер, пише здраве.bg.

Според групата американски учени функцията на апендикса е свързана с множеството полезни бактерии, живеещи в човешкия организъм, по-точно тези от стомашно-чревния тракт. При определени обстоятелства бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функции. Заболявания като холера и дизентерия могат да предизвикат такова състояние. Мястото, на което е разположен апендиксът - точно под пътя на храната, показва, че той може да включи отново храносмилателната система в случай на заплаха.

Специалистите смятат, че този човешки орган е своеобразно убежище за добрите бактерии, а едновременно с това и "фабрика" за възпроизводството им.

Учени, несвързани с новата теория, я определят като "логически правилна и нелишена от смисъл" и потвърждават твърдението на групата изследователи, че е много вероятно в по-слабо развитите страни, където холерата все още се среща, апендиксът и в момента да изпълнява активно своите функции, като намалява смъртността в резултат на заболяването.

Любовта - най-доброто средство срещу депресията

Любовното чувство е от изключителна важност за човешкото здраве – също както и кислородът. Доказано е, че колкото по-малко любов изпитваме, толкова по-голям е рискът за здравето ни.



Известен и доказан от научни изследвания е и фактът, че този, който не обича, е много по-склонен към депресия. Затова и психолозите наричат любовта “най-добрия антидепресант”. И тя “работи” както в случаите, когато ние самите я изпитваме, така и когато я усещаме адресирана от някой друг към нас самите.
Специалистите описват хората, които не обичат и не са обичани като егоцентрични и дори егоисти, хора, които постепенно се отказват да бъдат привлекателни за другите и в крайна сметка сами се отказват от това да обичат и да бъдат обичани.



Според митологията на нашата култура любовта “просто се случва”. Заради това мнозина, които са депресирани от това, че никой не ги обича, просто седят и чакат “нещото да се случи”. Само че механизмът на любовта съвсем не е такъв – за да я получите, трябва да сте активни, да я потърсите, като използвате всичко онова, на което животът ви е научил.



Т.нар. популярна култура е създала повечето от днешните представи за любовта. Казано с други думи, любовта е това, което виждаме по филмите. Но в своята същина изкуството е предназначено за забавление, т.е. съвсем не е задължително то да отразява живота реалистично. Ако човек приеме това “изкривяване” за реалност, ще се стигне до така познатата ситуация – вместо да търси, ще чака да бъде намерен, ще робува на идеал, почерпен от филмите, вместо да разсъждава и действа с истинските рамки на живота.



Подобен тип хора много често, когато срещнат истинска любов, остават разочаровани, защото тя не отговаря на изградения в него идеал. Само дето... в живота няма нищо идеално и е много лошо, ако забравим това.



За да сме щастливи и да не изпадаме в депресивни състояния заради констатацията, че ни липсва любов, е наистина необходимо да бъдем активни – да обичаме и да бъдем обичани.



• Разпознавайте разликата между страстното увлечение и любовта. Първото е психологически израз на дълбоката необходимост на човека от страст и увлечение. Човек се чувства много добре, но като правило не за дълго. Хормоните буквално “побесняват” и човек се чувства на седмото небе. Според психолозите обаче такова състояние не може да трае повече от 6 месеца. След това то или прераства в любов или изчезва.



• Любовта е нещо, на което човек се учи, а не нещо, което еволюира от хормоните и емоциите. Някои специалисти го наричат “изкуство на волята”. Ако не се научите на това “изкуство”, със сигурност депресията рано или късно ще се появи, не само защото не се чувствате обвързани, но и заради връщащите се все по-често в съзнанието спомени за предишните неуспехи.



• Научете се да комуникирате. Ако умеете да разговаряте, ще дадете и ще получите вяра в отношението на единия партньор към другия. А връзката ви ще получи нови искри на желанието. Никой не се чувства подтиснат и депресиран, ако знае, че е разбиран и самият той разбира.



Естествено, всеки човек е различен, дори тези, между които има близост. Но тези разлики не са пречка, когато връзката е дълбока, а отношенията – искрени. В такава ситуация целта е да се познават особеностите на партньора и да се намери “златното сечение”, за да не се стигне до отдалечаване, което би убило всяка връзка.



• Фокусирайте се върху другия. Крилатата фраза “Давам, за да дадеш” е съвсем вярна, макар че по-добре би звучала като “Давам с надеждата и да получа”. Ако се научите да разпознавате желанията на своя партньор, ще откриете верността и на “Удоволствието може да е и в това да даваш, а не да получаваш”. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегвате себе си – в никакъв случай.



• Помагайте на другите в трудния момент. Когато човек е потиснат, му е трудно да осъзнае проблема, т.е. едва ли най-лесният начин е да го реши сам. По правило депресираният вярва, че реалността е това, което неговото потиснато съзнание рисува”.



• Реалността рисува.

• Реалността е доста различна за всеки. Дори за партньора ви тя едва ли се покрива изцяло с вашата. Ако се научите да откликвате на желанията на другите, да ги задоволявате, без да престъпвате собствените си разбирания, значи сте се научили да обичате. Казано на езика на психолозите “Неадекватната реакция поражда неадекватна реалност”. А това е симптом на депресията.



• Вътрешният ви глас може да е силен, но той не отразява истината, а желанията ви. Всъщност с него може да се “разговаря” също както и с всеки друг човек. И правилата за комуникиране са същите.

***************

zdrave.bg

Синята млечка

Синята млечка - чудодейната билка

Билярките и бабите на преклонна възраст не забравят и не изоставят тази чудодейна билка,но сега се налага да разкрият нейните широки възможности пред по-голям кръг от хора, за да принася полза и занапред. Тя се среща навсякъде из страната, запасите от нея са значителни и още се спори песента "Синьото цвете цъфтеше, който минеше береше" дали се отнася за тази билка или за метличината. Лично аз смятам, че се пее за синята млечка - макар и неугледна на вид,тя лекува много болести,а метличината се прави на букети за красота.
Поради разностранната и употреба, названията са толкова много на брой,че можем да се стъписаме. Първо ще изредя няколко приведени от доайена на българското езикознание Найден Геров: гасилка,гвачка,дъвка и кучешка дъвка. Сакралното за Геров е гасилка - гаси болестите, а следващите напомнят,че селските деца изтръгват растението от край време и от изтеклото и втвърдено на слънцето мляко си правят безплатна и дълготрайна дъвка. Другите названия сочат за нови сфери на използуване: горчивица, динч, жилаво цвете,жлъчка,свинок и цикория( последното е латинското и то е най-разпространено напоследък).Веднага ще изтъкна, че официалната медицина в Австрия и Франция използува отдавна растението като жлъчогонно и пикочогонно средство, при упадък на силите, гастрит и диабет във вид на отварки, екстракти и пресовани таблетки. Великият средновековен учител Авицена, автор на многотомното съчинение"Канон на лечебната медицина",е прилагал синята млечка при разни трески, разстройства на стомашно-чревния тракт и възпаление на очите. Нашата народна медицина препоръчва синята млечка при заболявания на черния дроб най-вече при жълтеница, при камъни в жлъчния мехур и при увеличение на далака, а също така за лечение на хемороиди,ръждива кръв (левкемия), неврастения, истерия и др. С отвара се правят промивки при екземи и червен вятър, като се използува цялото растение,но най-вече корените.Вече няколко века в Западна Европа синята млечка(цикория) се използува широко като заместител на кафето,защото изсушените и смлени корени притежават удивително подобен вкус.
Прочутото кафе Инка, предназначено за сърдечно болни и диабетици,има за основа корени от растението,като се прибавят различни проценти смлян жълъд или препечен овес.
И последната добавка: селските баби прекрасно знаят,че при всякакво разстройство на деца е достатъчно да свариш подръчното горчиво коренче и коремчето незабавно се затяга.
И за магически и за лечебни цели, корените на синята млечка се вадят през есента, когато надземните части започват да увяхват.За предпочитане е това да става през дъждовни дни и то не само заради лесното измъкване, но и да върви по вода при лечението или магиите, като често се добавя:"Дъждът отнася болестта" или "Господ отмива болестта". И така ваденето се препоръчва на празника на Св.Иван Рилски(19 октомври), на Димитров ден( 26 октомври)на есенния празник на св. лечители Козма и Дамиан(1 ноември) и на Въведение Богородично(21 ноември)
Врачките и баячките предпочитат да берат сини цветчета през цялото лято и ги сушат на сянка,за да не ги опърли слънцето. При наричания те посипват цветчета върху главата на болния, като шепнат непрестанно: Синьото цвете помага..."

Цикория

Цикория - за добро настроение

Цикорията е средството, което ще неутрализира ефекта от тежката празнична трапеза и ще запази настроението ви. Освен това ще помогне да се справите с разстройството,което често съпровожда не само преяждането, но и простудите и грипа. Цикорията е чудесен тоник за сърцето и балсам за стомаха. Освен всичко това, тя е и кръвоочистител - ще ви поддържа в добра форма независимо от прекаляването с мазнини и алкохол. Вечер преди лягане цикорията успокоява и осигурява добър сън. При простуда билката се комбинира добре с всички други средства.Особено подходяща е за деца, при които простудата често се съпровожда със стомашни смущения. Те могат да я пият и вместо вода-по 1 чаена лъжичка се запарва в 500мл вода. Дозата може да се повтори. Всички части на растението имат сходен лечебен ефект. Но ако искаме да ги разграничим- цветовете са по-добри при неврастения;корените подобряват храносмилането и помагат на жлъчката. Ако не ви се обикаля по билковите аптеки, можете да си помогнете и с готово кафе от цикория - до днес не е открит по-добър заместител на истинското кафе от него.Но диворастящата цикория ( от билковата аптека ) има по-силни лечебни свойства. От цветовете и стръковете се приготвят запарки- по1-2 чаени лъжички на чаша вода.Корените се варят няколко минути- 1чаена лъжичка в чаша вода. Ако трябва да обобщим-чаят от цикория помага при гастрити, ентерити, колити, подобрява работата на черния дроб и жлъчката, има диуретичен ефект и е особено подходящ при отоци от сърдечен произход. Цикорията има общо укрепващо и меко успокоително действие.

Бъзак

Срещу възпаления в пикочния мехур и слабо сърце.
Бъзакът(бъзлян, тревист бъз, бъзовина), расте като плевел из нивите, горите, храсталаците,реките и пътищата из цялата страна. Разпространен е най- вече в равнинните и полупланинските места с достатъчно влага до към 1400м надморска височина. Среща се в изобилие и по ливадите на крайните градски квартали и вилните зони.
За лечебни цели се използуват корените на бъзака, вадени през октомври-ноември,и плодчетата обагрени в тъмносиньо, до черно или пък в червеникаво, които се берат през септември-октомври.
Корените съдържат горчиви вещества, сапонини, дъбилни вещества. Плодчетата са богати на глюкоза и фруктоза, на органични киселини-ябълчна, винена, оцетна, валерианова, на дъбилни и багрилни вещества, пектини. В 100г плод се съдържа и до 25мг витамин С.
Отвара от изсушени корени се препоръчва при възпаление на пикочния мехур, но трябва да се приема само по лекарска препоръка и под контрол, като се започва с малки дози.Счуканите свежи листа на бъзака са резултатно средство за помощ, докато дойде лекар при ужилване от насекоми или ухапване от змии, паяци и др.
Особено полезен при бъбречни и сърдечни заболявания, при анемии и изтощен организъм е сиропът от пресни зърна на полския бъз, който можете да си приготвите по следния начин:
* Добре узрелите плодове се събират през септември или октомври. Най-добре е да се отрежат връхните части на растението заедно с плода, който после в къщи се оронва внимателно в голям съд. Измива се старателно със студена вода,без да се нарушава целостта на зрънцата. После в емайлиран или стъклен съд се редят пластове плодове и захар - в равни количества, като за мярка се използува една и съща чаша или купичка. Щом се изчерпи плодът, който сте подготвили за сиропа, завършвате отгоре със захарен слой. Оставяте съда да престои едно денонощие. През това време, захарта се е стопила. През гъст тензух сместа се прецежда, като накрая си помагате с ръце при изстискването, за да излезе не само сокът, но и плодното месо, а в тензухената кърпа да останат само семенцата на бъза. Те в никакъв случай не трябва да попадат в сиропа!
Така приготвения елексир се насипва в стъклени бутилки и се съхранява на тъмно и хладно. Ако го използувате за лечение, се препоръчва по една супена лъжица сутрин на гладно.А профилактично, разреден с вода, сладкият сироп е превъзходна напитка за всички от семейството, даже и за гости.

Лимонът

Знаете ли, че сокът на един лимон

... взет сутрин на гладно (по възможност неподсладен) тонизира целия организъм.Стимулира чернодробните функции и действието на жлезите с вътрешна секреция. Улеснява изхвърлянето на токсините. Има силно антисептично свойство.
... действа бързо и ефикасно при смущения в храносмилането.
... смесен с една чаша силно кафе или хладка вода помага при главоболие
... в чаша топла вода е добро лекарство при простуда
... обилно посолен, облекчава болките в гърлото
... изпит преди лягане, е ефикасно средство против безсъние и е за предпочитане пред таблетките
... намазан обилно върху почистена вече риба, я прави по-вкусна
... намазан от двете страни на стара кокошка, спомага за по-лесното и увиране
... натрит върху пожълтелите места на бялата вана или мивка ги почиства, ако намазаните петна престоят няколко часа.
Лимони чиято кора е остъргана, се запазват по-дълго време свежи, ако се сложат в готварска сол.
Лимоните успешно могат да се съхранят, като се поставят във вода, която трябва да се сменя всяка седмица. По този начин остават свежи и сочни с месеци.

Лимонът

Слънчевите плодове - така наричат цитрусовите култури: лимони, портокали, мандарини, грейпфрути и др. от този род. Безспорно най-популярен и консумиран е лимонът, чието име дава и това на цялата група. Както хубавия екзотичен вкус, така и лечебните свойства са известни и използувани още в най-древни времена. С лимонов и портокалов сок са лекували много болести, преди всичко ревматизъм. Сокове са използувани и като средство против отрови и чума. Счита се, че лимоновия сок е убиец на нитратите. Става дума за неговите силни пречистващи свойства. Доказано е, че той влиза в силна биохимична реакция с нитратите и спомага за унищожаването на токсините. А това е една нова стъпка по пътя на здравословното хранене. Така, че много полезно би било да се поливат пролетни салати с лимонов сок , вместо с оцет.
Месестата част на лимоните съдържа лимонена киселина (която действа противомикробно), плодова захар, гликоза, пектин, минерални вещества - калий, калций, мед, желязо, фосфор и много витамини, най-важните от които са С и Р. Кората е богата, най -вече на вит. С, пектин, фитонциди и етерично масло. Лимоните увеличават съпротивителните сили на организма и го предпазват от много заболявания най-вече инфекциозни. При грип, хрема, болно гърло, топъл чай с лимон, подсладен с мед пресича болестите. Лимонът действа ефикасно при липса на вит. С в организма, при скорбут и анемия. Сокът на този плод е подходящ за лечение на бъбречно- каменна болест и подагра, на възпаление на стомаха и червата. Чудесни резултати дава и при затлъстяване, атеросклероза и съдови заболявания.
Всеизвестно е, че великите мъже са управлявани от велики жени. Във френския двор, фаворитката мадам Помпадур е символ на жена, управлявала цяла Франция. Всяка нейна прищявка се е изпълнявала мигновено, след като погледне с прословутия си блестящ поглед. Едва след нейната смърт, става известно, че този блестящ поглед се дължи на няколко капки лимонова вода в очите.
Тъмните кръгове под очите се премахват, ако са козметичен дефект. Вечер се правят компреси със затоплен зехтин и лимонов сок, смесени в равни части. Памучетата, във форма на петното, се налагат върху него за 15-20 минути. Може да се редуват с компреси, напоени с вит.С от ампула. Зехтинът омекотява, а лимоновият сок и витаминът избелват. Ето защо, тези процедури могат да се прилагат и срещу пигментни петна, получени при раждане.
Ако устните са пресъхнали и се напукват постоянно, твърде възможно е това да се дължи на проблеми с далака и панкреаса. Щом тези органи не функционират пълноценно, се препоръчва да се ядат лимони в неограничено количество.
Разтриването на лицето с гореща хавлиена ръкавица е един чудесен сутрешен самомасаж. Могат да се капнат няколко капки лимонов сок, за да се получи още по-добър ефект.
Лимоновата вода, която се препоръчва при някои козметични интервенции, се прави от една супена лъжица вода и 5 капки лимонов сок, прецеден през марля. Съхранява се в стъклено шишенце.

Гроздето

Напоследък науката доказва, че гроздето е един от най-полезните за човека плодове. Разбира се, не и във ферментиралия му вид. Още в края на деветнадесети век в швейцарските курорти, най-използувания плод е бил гроздето. Това е началото на Ампелотерапията - лечение с грозде и гроздов сок.
Докато захарността на повечето от плодовете е средно 5-10%, то в гроздето, както и в смокинята, тя е около 20%, а в гроздовия сок тя е над 25%. При това захарите в гроздето - глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта. Това подпомага сърцето, черния дроб и прави гроздето много подходяща храна за деца и за възрастни, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.
В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчна, винена, лимонена, янтърна, фосфорна и др. Те стимулират всички етапи на обмяната, затова гроздето и неговия сок се препоръчват при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления, при запек.
Гроздето е богато на витамини -С, В, РР, провитамин А, затова укрепва нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите, подобрява зрението.
Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности,затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. Магнезият, калцият, фосфора, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия.
Багрилоподобните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт. В червеното вино концентрацията на тези вещества е много по-малка, а алкохолът в него засилва опасността от инфаркт.
Установено е, че гроздовия сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества от всички други натурални сокове. Той съдържа всичко необходимо за човека и може би за това го наричат растително мляко.
Сушеното грозде-стафидите са също храна и лекарство. Единствените противопоказания за употребата на по-големи количества, са затлъстяването, захарния диабет, язвата на стомаха или на дванадесетопръстника.
Провеждането на разтоварителни дни с грозде е много полезно.
Гроздето е универсално лекарство

Лечението с грозде е познато още от древността. Широкият спектър на действие го прави най-популярния лек в народната медицина.
Гроздето действа пикочогонно, очиства, алкализира и минерализира организма. То участва в градивните процеси и възстановява загубените вещества. Много подходяща храна е при разни форми на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут, нарушена обмяна на веществата. Лекува още запека и неговите последици, стомашно-чревни заболявания, хемороиди. Гроздето има много добро действие при подагра, пясък в жлъчния мехур, мигрена и артритни заболявания.
Препоръчва се гроздовия сок да се пие по половин литър на три пъти: сутрин, обед и вечер. Пресният сок съдържа много захар и минерални вещества, фосфати и малко белтъчини. В него има вит. С и вит. от групата В.
Най-добре е да се приема по 1,5 килограма грозде на ден и лечението да продължи 2 до 3 месеца. Трябва да се има в предвид, че при гроздолечение е наложително да се избягват храни като месо, зеле, салами, яйца, сирене, бира.
Вкусното лекарство (Гроздето)

От векове гроздето се е смятало, че лекува различни болести.Гроздовия сок лесно прониква в кръвта и бързо се усвоява от организма. В това отношение е като меда, а пък по химически състав е близък до майчиното мляко.
Още в дълбока древност с грозде са лекували туберкулоза, бронхит, плеврит и др.
Червените сортове грозде могат да бъдат сравнени с цвеклото по благоприятното си действие върху кръвта. Току що откъснатите чепки грозде предизвикват газове. Древните медици съветват след откъсването си гроздето да се държи два, три дни, преди да се консумира. Сега вече то може да се яде дори от хора, страдащи от стомашни, бъбречни заболявания и заболявания на пикочната система.
Изсушеното грозде се е смятало за по-хранително и най-вече за хората, възстановяващи се след тежки болести. Разбира се сега се препоръчва сокът да се изсмуква, а семките и кожата да се изхвърлят- първите затрудняват храносмилането, а вторите предизвикват газове.
Древните медици съветват гроздето да се яде между храненето.

Грозденица

Грозденицата е вид туршия - консервиране на гроздето със синапено семе или корени от хрян.
За грозденица са подходящи сортовете с твърди зърна като Болгар, Бяла резекия, Димят и др. Подбраните рехави гроздове се почистват от загнили и недоразвити зърна, измиват се и оставят на сянка 1-2 дни, за да подсъхнат. Готовото грозде се нарежда в по-големи стъклени буркани, гледжосани кюпове, малки качета или бидони. На дъното на съдовете и между гроздовете се нареждат вишневи, дюлеви и лозови листа и едро смлян синап в платнени торбички. Дозата е по 500г синап и толкова листа на 10кг грозде. Ако се използува хрян- на 10кг грозде са достатъчни 3-4 настъргани на ситно корени, но не вреди ако са повече. Най-отгоре се поставят листа и се притиска с кръстачка или измит камък.
Вместо синап и хрян някои използуват натриев бензоат в доза 1г на литър избистрена шира.
Така нареденото грозде в съдовете се залива със студена вода, която да покрива 5-6 см над гроздето. По-вкусна грозденица се получава, ако за заливка се използува охладена, преварена, откислена с бяла пръст избистрена гроздова шира. А още по-вкусна и по-трайна става грозденицата когато заливката след избистрянето се вари, докато стане на половина.
Някои домакини при приготвяне на грозденицата поставят между гроздовете и узрели круши и цели или нарязани ароматни дюли.
Ако грозденицата е в големи съдове, препоръчва се да се преточи 2-3 пъти в началото, а след това да се захлупи херметически.
След 1 месец грозденицата "узрява" и може да се консумира. От образувания при слабата ферментация алкохол, грозденицата добива резлив, но приятен вкус.
Гроздов петмез и рачел

Стара традиция е по гроздобер, домакините наред с наливането на шира в бъчви и бурета, за да закипи младо вино, да отделят и една част за сваряване на петмез и рачел.
За тях се използува ширата от добре узряло сладко грозде. Но гроздовият сок съдържа и киселини, отделянето на които става по следния начин: ширата се налива в подходящ съд, възварява се на огън и се прибавя подсушена бяла пръст ( 250гр на 10л шира). Бърка се постоянно, докато престане да се пени. За 10-12 часа след това пръстта пада на дъното на съда и мъстта се е откислила и избистрила. Прецежда се през рядко платно и се налива в тава за варене. От начало се поддържа силен огън, а след това огънят се намалява, докато захарното съдържание достигне 60-65%. Тогава вече петмезът е готов. Той има гъстотата на течен пчелен мед.
Рачелът се получава, когато към петмеза се прибавят един или няколко овощни и зеленчукови видове: гроздови зърна, резенчета от тикви, дюли, орехови ядки, зелени доматчета и др.
Най-често се вари рачел от тикви и дюли, предварително накиснати 2-3 часа във варова вода. 1кг гасена вар се размива в 10 л вода, разбърква се добре и се оставя да се избистри. С избистрената течност се заливат резенките. След като престоят определено време, те се измиват с няколко чисти води и се прибавят към врящия петмез, останал на половина. Вари се при внимателно бъркане, докато се сварят плодовете и петмезът се сгъсти. Обикновено се слагат 1,5кг резенки на 10 литра избистрена шира.

Тиквата

Известно е, че тиквите са богати на хранителни и биологично активни вещества. Лечебните свойства на богатата растителна тъкан се основават предимно на съдържанието на минерални соли, микроелементи, витамини, лесно усвоими захари, растителни ензими, пектини и багрила.
Приета под различни форми, тиквата оказва благодатно въздействие върху човешкия организъм. Тя регулира секреторната дейност на стомаха, влияе защитно на стомашната и чревната лигавица, улеснява пикочоотделянето, нормализира се алкално-киселинното равновесие, засилва се съкратителната мощ на сърдечния мускул.
Тиквата се препоръчва при повечето сърдечно-съдови заболявания, наличие на отоци, жлъчно-каменна болест, засягане на ставите от обменни причини, всякакви алергични и кожни реакции. Тя е подходяща храна за диабетици и затлъстели, тъй като е ниско калорична.
Варената и печената тиква е твърде полезна при смущения в храносмилането и при упорит запек. По-подходящо е да се консумира печената тиква, а ако е сварена, добре е да се изпива и водата, в която е вряла.

Тиквата лекува анемия

Тиквите- бялата и обикновената, са дошли в Европа от Южна Америка. Ние ги използуваме като храна, не само защото са вкусни, а може би и защото интуитивно усещаме, че са полезни за нашето здраве.
Плодовото месо на тиквата съдържа малко белтъчини и мазнини и много захари,поради което, особено зрялата тиква, ни дава много калории, и е приятно сладка на вкус.
Но интересното е , че фруктозата, плодовата захар, е по-малко от глюкозата. Затова диабетиците трябва да бъдат малко по-умерени при употребата и.
Тиквата съдържа много елементи от жизнено важно за обмяната ни значение. Съдържа калций, който задоволява нуждите на организма ни по-добре и по-пълноценно от сиренето и млякото. Съдържа калий, който подхранва и стимулира както сърдечния мускул, така също и скелетната мускулатура. Има желязо, което помага на кръвообразуването и на ред важни процеси в организма.Има фосфор и магнезий, които подпомагат образуването на костите, нормалнатадейност на нервната система и т.н.Тиквата води и до изхвърлянето от организма на излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния и (пикочогонен) ефект. Тя съдържа и много витамини, особено бета-каротин (провитамин А)- мастноразтворим антиоксидант, един от главните ни вътрешни защитници срещу рака. Съдържат се и витамини от групата В, които укрепват нервната система и по-малко витамин С.
В тиквата има и много органични киселини, които подпомагат дейността на черния дроб, храносмилането, лекуват запек, има и пектин, който намалява холестерола, успокоява възпалените лигавици на стомаха и червата и нормализира отделянето на солна киселина в стомаха.
Тиквените семки съдържат повече пълноценни белтъчни вещества, тлъсто масло и смолисти вещества, фитохимикали, които ги правят също така желана храна и препоръчително лекарство. Тиквата се препоръчва при хронични бъбречни възпаления, цистит, бъбречни камъни, при хронични чернодробни възпаления и жлъчно-каменна болест, при гастрит, колит със запек, при анемия, при оточни състояния от различен произход, при начална форма на атеросклероза, при хипертония, при повишено ниво на кръвния холестерол, при наднормено тегло, при прекаран инфаркт и при остеопороза. Семената, освен при споменатите заболявания, се прилагат и при вътрешни паразити- тении, глисти, и с особенуспех при лечение на аденом на простатата жлеза. Един съвременен изследовател на лечебни растения е установил, че това заболяване е сравнително рядко разпространено на Балканския полуостров поради обичая на хората тук да ядат много тиквени семки. И добре е те да не са много солени. Тиквата се консумира обикновено варена или печена, но в отделни случаи- като например за лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност, може да се пие по една кафена чаша прясно приготвен центрофугиран сок три пъти дневно преди ядене. Тиквата намира чудесно приложение в козметиката, за подхранване на изтощена кожа. Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която да престои 20-30 мин. При много суха кожа, може да се добави и малко зехтин.

Смокините

Кнайп след 30- годишен опит е установил, че запекът е причина за половината от болестите. От запек страдат всички, които ходят по нужда най-малко един път дневно или пък ходят но трудно.Газовете които се образуват при някои хора предизвикват болки в главата, ушите и пр., а при други действат отрицателно в стомаха, корема, гърдите, с усещане за тежест и безпокойство.Понякога тези газове се утаяват във вид на пикочна киселина в бъбреците, гърба, краката и могат да причинят ревматизъм.
Продължителното запичане предизвиква възпалителни процеси в стомаха и червата, хемороиди, апандисит. Невъзможно е да се излекуват болките в стомаха, докато болният не отиде по нужда 1-2 пъти дневно.
Най-невинният и най-евтин начин за регулиране на ходенето по нужда е лечението със смокини, което трае 1-2 месеца. То се състои в следното: всяка вечер се вземат 5-10 смокини, измиват се с хладка вода, поставят се в стъклен или порцеланов съд и се заливат с вода. На сутринта смокините се изяждат на гладно, а водата се изпива. На деца смокините се дават накълцани. Смокините са пълни с малки зрънца, които попиват и извличат събралите се в стомаха и червата газове и тези органи могат отново да функционират правилно. Ако ходенето по нужда стане по-често, три пъти на ден например, лечението трябва веднага да спре. Страдащите от запек трябва да спрат употребата на шоколада и какаото.

Сливите

В народната медицина на сушените и пресните сливи се приписва силата да облекчават болките от треска и да утоляват жаждата. Те са и леко разхлабително средство. Днес тези свойства се потвърждават и от науката. Сливите съдържат хранителни и стимулиращи вещества: витамините В1, В2 и С, каротин, никотинова киселина, пантотенова киселина и минерални вещества : калий, натрий, калций, магнезий, желязо и фосфор.
Високото съдържание на калий в сливите стимулира сърдечната дейност и кръвообращението. Улеснява отделянето на голямо количество урина, което прави този плод подходящ за болни от бъбреци, подагра и ревматизъм. По съдържание на желязо стои на първо място след южните плодове. Поради високото съдържание на фосфор и плодова захар, сливите действат усилващо и обновяващо на целия организъм. Лекото им разхлабително действие се дължи на пектиноподобни вещества, които имат голяма способност да набъбват и с това да улесняват и стимулират храносмилането. За тази цел се препоръчва на гладен стомах да се изядат няколко сушени сливи, сложени през нощта във вода да омекнат. Водата в която са киснати също се изпива.
Сливите са мъчно смилаеми и с тях не бива да се прекалява, тъй като може да предизвикат подуване на корема и болки. За препоръчване е да се ядат пресни. За сладкиши и консервиране се подбират късните сортове сливи. Те трябва да са напълно узрели и дори малко спаружени при дръжката. Плодовете трябва да се измиват много добре и да се оставят в цедка докато се изцедят.

Крушата

Крушата помага при отравяне от гъби

Крушата е добре позната на човека още от каменната ера, и възпяна пламенно от древните гърци, а по късно от римските класици Катон и Варон. Най-обширно изучаване на нейните видове, разпространение и лечебни качества в обширен труд дава Плиний Стари през Втори век пр.н.е. Пътят на крушата е дълъг -от Хималаите през Балканския полуостров до цветущите през средновековието градини франция и Белгия.
Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказано противоглистно действие. Всички видове-летни и есенни, приети като пресни плодове, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Крушата се препоръчва в древната медицина при сърцебиене, лошо храносмилане, възпаление на пикочния мехур.
Кисели и много тръпчиви видове не се препоръчват на възрастни и хора с лабилна нервна система. В състава на крушата влизат пектин, магнезий и фосфор, много калий и натрий, полезни за сърдечната дейност, както и витамини С и Р в големи количества.
Плодовете на крушата трудно се съхраняват пресни, затова се консервират под формата на компоти, сладка и сиропи.
Крушата е била любим плод на гръцките богове

Сочният плод бил предпочитан още в каменната ера, за което свидетелстват запазени пещерни рисунки. В северозападните Хималаи и областта Кашмир имало големи горски насаждения от диви круши. Древните гърци използували вкусния плод 1000 г. пр. н. е. От тях го заимствали римляните, като дори създали специални поеми за качествата му. У нас крушата е разпространена в три сорта:лятна, есенна и зимна. А най-прочути са масловките, белгийските, американските и френските подразновидности.
Крушата съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните и свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците (особено оксалатни образувания). Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Плодовете могат да се съхраняват сурови, на компот или пък мариновани. При всички случаи те запазват ценните си вещества

Ябълките

Ябълковият сок и меда са отдавна познати лекарствени продукти на майката природа. Тяхната съвместна употреба многократно повишава оздравителния им ефект. В редица случаи те заместват някои скъпо струващи лекарства.
Смесването на тези два природни продукти показва учудващ ефект върху здравето - казва д-р Луис Дюкар от Женева Швейцария. Интересната нова книга на този специалист "Природно лечение, природен живот" превзе "от раз" книжните пазари на Европа. Д-р Дюкар съветва да се използува ябълковия сок и мед при следните случаи: Артрити- Разбъркайте една супена лъжица ябълков сок и една супена лъжица мед в чаша топла вода. Изпивайте сместа сутрин и вечер като лекарство против артритните болки. Можете да си приготвите и мазило от равни части ябълков сок и мед (добре разбъркани, с което да мажете и втривате в зоните на болката.
- Жлъчни инфекции - чаена лъжичка ябълков сок, разбъркана с една чаена лъжичка мед се взема сутрин,обед и вечер, за да елиминира бактериите, предизвикващи жлъчната инфекция. При особено упорити инфекции се добавя и една чаена лъжичка сок от червени боровинки.
- Рак - Изследванията показват, че ябълковия сок и медът могат значително да повишат % на оздравелите от рак. В едно от проучванията 387 мъже и жени наред с химиотерапията провеждана за различни видове рак, са вземали ежедневно дози ябълков сок и мед. Два пъти повече пациенти от тази група са влезли в ремисия на заболяването си, отколкото пациентите, които не са вземали от тази смес и са били само на химиотерапия.
- Трудно зарастващи рани - Яжте поне два пъти на ден смес от мед и ябълков сок, като добавка към всекидневната ви салата. Това ще помогне за бързото зарастване.
- Холестерол - Предотвратяването на вредните влияния на тлъстите храни може да стане,ако пиете горещ чай, направен от 2 чаши вода, 2супени лъжици мед и 3 супени лъжици ябълков сок. Пийте по една доза поне два пъти на ден, за да понижите холестерола в кръвта.
- Настинки - Вземайте по една супена лъжица ябълков сок и една чаена лъжичка мед и симптомите на простудата ще изчезнат, дори за няколко часа. Тази комбинация е особено ефикасна, когато простудата ви се придружава с болки в гърлото.
- Изтощение - Специалистите препоръчват смесването на 1/2 чаена лъжичка ябълков сок и 1 супена лъжица мед. Да се разбъркат в чаша гореща вода. Пие се в случай на силна умора и изтощение.
Ябълката е лек за всичко

Природата сама ни предлага лекарства, като едно от тях е ябълката. За нея обикновено си спомняме когато пазим диета за отслабване, а тя заема първо място сред плодовете в народната медицина. Установено е , че ябълката оказва ефикасна помощ при гнойни инфекции, белодробни заболявания, сърдечна слабост и нарушено функциониране на бъбреците. Две сочни ябълки дневно могат да предотвратят калцирането на кръвоносните съдове и сърдечния инфаркт. Това се дължи на факта, че пектинът понижава съдържанието на холестерин в кръвта. Особено ефикасни са "ябълковите дни", а това означава консумацията на 1,5кг ябълки за един ден, разделени на 4 до 6 порции, които се изяждат на двучасови интервали.
Ако усетим, че наближава криза от мигрена, трябва незабавно да изядем една ябълка, за да предотвратим или забавим кризата. Поради богатото си съдържание на минерални вещества, тя оказва благотворно действие при ревматизъм, болки на бъбреците и черния дроб, кожни обриви и възпалителни чревни инфекции.
Храна и лекарство - ябълката

Легенди


Освен за храна, тя е известна и с друго. Адам и Ева са изгонени от рая за това, че са яли забранения плод; ябълката подарена на Афродита, разгневила пренебрегнатите богини и те отмъстили като предизвикали Троянската война; Нютон открил идеята за всеобщото притегляне, като видял ябълка да пада от дървото.
Фактът, че ябълката заема толкова престижно място в легендите, никак не е случаен. В земния живот на човека, тя не дели мегдан с никой плод. През всички сезони на годината тя е заемала място на трапезата му: прясна, консервирана или сушена. Била е също така и до болничното му легло, на тоалетната му масичка, в кухнята. Не е чудно, че змейове и лами налитат върху нея, че левенти юнаци трудно я опазват. В този смисъл "златна ябълка" има съвсем реални измерения.
Храна
Най-хранителни са пресните ябълки. За това обаче се изискват особени грижи. Берат се внимателно, без да се нараняват, да бъдат здрави и добре узрели (семките им да са черни или кафяви). Поставят се в щайги на един или два реда. Ако всяка се увие в хартия запазва се по-дълго. Щайгите се държат в помещение, където температурата през зимата не пада под нулата и не се повишава над 10'.Влажността да е 70-90%. (Слага се леген с вода на пода или мокра черга се окачва на стената ). В месеца помещението се проветрява 2-3 пъти, а ябълките се преглеждат и загнилите се изхвърлят.
Лекарство
Древногръцкият лекар Хипократ(пети-четвърти век пр.н.е.) препоръчва ябълката за лекуване на заболявания, болно сърце и бъбреци. Дори я обявява за елексир на младостта. А вехти и днешни знахари лекуват чрез нея и болен стомах, препоръчват я на пушачите и работещи с отровни вещества, тъй като изчиства несмляната храна, никотина и токсините. Ето няколко техни рецепти:
Анемия (малокръвие, безсилие) се лекуват с компот от ябълки, приготвен с отвара от шипки, подсладен с мед или захар.
Камъни в бъбреците 3-4 ябълки се нарязват и варят в литър вода 10 минути. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.
Кашлица-Отвара от кожата на ябълката се пие преди ядене
За отслабване - изяждат се 2кг ябълки за един ден с литър минерална вода. Веднъж седмично.
Кръвно налягане - 1,5 кг ябълки (без захар и подправки) се разпределят на 5-7 порции и се изяждат за един ден.
Болки в очите:Ако ябълката се свари, смачка и наложи върху очите, ще укрепи зрението и ще успокои болката.
Нерви: Панерче от 1-2 кг ябълки, поставено до леглото вечер, успокоява нервите и предразполага към спокоен сън. А благоуханието на ябълките активизира мозъчната дейност.
Препоръка:Яжте всеки ден по една, две ябълки. Те ще ви предпазят отатеросклероза и инфаркт, ще успокоят съня ви, ще отстранят излишните соли и вода от организма, ще облекчат стомаха ви след преяждане, освен това отстраняват неприятния дъх от устата, почистват и избелват зъбите.

Железни ябълки побеждават анемията

На древногръцкия герой Херкулес приписват радикалното решение да почисти "авгиевите обори", като прекара през тях река. За да се почисти организмът ни през есента, е необходимо много по-малко: 2 ябълки с големината на юмрукът ни сутрин на гладно. Още Хипократ е казал, че този плод прочиства кръвоносните съдове, запазва еластичността им, укрепва имунната система и действа профилактично. Наскоро френски учени доказаха, че ябълката наистина притежава чудодейни свойства. Тя абсорбира холестерина, и токсините и спомага за извеждането им извън организма. Най-новото е, че прекрасният плод може да се справи с железодефицитни анемии. Ето как:От вечерта измийте добре две ябълки с големината на вашия юмрук. Вземете чисти пирони, без ръжда и ги забийте дълбоко в ябълките - колкото по-нагъсто толкова по-добре. Оставете "иглениците" да престоят така до сутринта. Изяжте ги на гладно (без пироните разбира се), без да се притеснявате от кафявите следи в местата на убожданията. За два, три месеца казват учените от Франция - ще забравите своята железодефицитна анемия.
Тайната на "чудото" е, че в дупчиците се образуват железни окиси, които много лесно се усвояват от организма. Единственото условие е ябълките да са екологически чисти. Ще ги познаете по червейчетата и плодовите мушици, които също предпочитат чистите плодове.
Ябълките

За предпочитане е да ги консумираме в прясно състояние, но за да ги съхраним правилно трябва здрави ябълки да се наредят в щайги на 1 или 2 реда, като всяка е обвита с хартия. Поставени в проветриви помещения при температура непо-висока от 8'С и 90-95% влажност могат да издържат до пролетта. Добре е през две седмици да се преглеждат и отстраняват изгнилите плодове.
Стерилизирани ябълки: Обелени ябълки се настъргват на едро ренде, като от време на време се поръсват с капки лимонов сок. Леко изстискани, се насипват в бурканчета от мед, като се ръсят с малко захар. Стерилизират се 5 мин. В такъв вид могат да се употребяват за директна консумация и за сладкиши. Вкусът е като на току що настъргана ябълка.
Желе: Нарязани 2 кг кисели ябълки и два лимона се заливат с вода, докато се покрият и се варят до омекване. Сокът се прецежда и към него се прибавя на всеки литър по 500-700г захар. Насипва се горещо в затоплени буркани.
Мармалад: Избират се добре узрели и ароматни ябълки Задушават се в малко вода до омекване. Претриват се и се смилат и към получената каша се прибавя 1кг захар на 3 кг обелени и изчистени ябълки. Вари се до сгъстяване.
Райска ябълка - при заболявания на щитовидната жлеза, стомашно-чревни проблеми, малокръвие

Дошла от далечен Китай и Япония, райската ябълка постепенно си пробива пъти в нашата страна. Отглежда се главно от любители по Черноморието, Сливен, Хасково и други топли райони на Южна България. Тя е едно от най-екзотичните и сравнително най-студеноустойчиви сред субтропичните овощни растения. Латинското название "диоспирос" е близко по значение до нашето " храна на боговете". Съдържание на това наименование дава не само огнено оранжевото оцветяване на плодовете, а главно богатия състав на плодовото месо. Плодовете съдържат до 19%захари (главно глюкоза) до1,2% протеини и около 1%лимонена киселина. От микроелементите преобладават калият,фосфорът и магнезият. Има богат витаминен състав: Вит.С, провит.А, В1, В2 и Р.В малки количества се доказва и витамин Е.Поради този си състав, плодовете са ценни не само като храна, но и като диетично и лечебно средство. Райската ябълка е вековно дърво с височина до 15 м. Листата са големи, елипсовидни, масленозелени и блестящи. През есента преливат в багри от виолетово, розово и тъмночервено, което придава удивителна красота на дървото, особено с гирляндите от ярките плодове.
В Китай, Япония, Испания, Италия и др. страни райската ябълка е на голяма почит. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние за сушене и за преработка в сладка, желета, мармалади и сиропни напитки.
Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.
След продължителна селекция са създадени много сортове, които са разпределени в три основни групи: тръпчиви (които могат да се консумират в прясно състояние след лагеруване от 10 до 30 дни), вариращи (чиито плодове са с непостоянна тръпчивост) и нетръпчиви сортове (чиито плодове са годни за консумация веднага след узряването им ).За зарастване на рани с успех се прилага месестата част на пресните плодове и листа, като се налага поразеното място. А прахът, получен от стрити сухи листа на растението, се използува външно като кръвоспиращо средство. Изсушените на слънце плодове или в сушилня загубват тръпчивия си вкус.
За осигуряване на висококачествени плодове, на 2 до 5 дръвчета трябва да се засажда и едно дърво-опрашител, например от сорта "Зенджи Мару", което може да бъде засадено така, че да осигури опрашване на дърветата на няколко съседни градини. Плодовете на райската ябълка, които са богати на танин, може да бъдат доведени бързо до безтаниново състояние, без да се очаква омекване. За целта се поставят в топла вода 30-40'С в продължение на около12 часа, или като се затворят в пластмасови торби и други затворени съдове, в които се внася спирт или етилен, в обемно отношение 1 част:1000 части въздух.
Райска ябълка

Плодовете на райската ябълка съдържат много захари- главно глюкоза и фруктоза, органични киселини- лимонена, ябълчна и др. пектинови и багрилни вещества. От витамините най-силно присъства вит.С, а след него се нареждат каротинът, витамините В1, В2 и Р. Минералните соли са представени най-силно от калия (170-180 мг в 100г плод), следват солите на фосфора, калция, магнезия, желязото. От макроелементите впечатляват значителните количества манган, мед и йод.
Особено полезна е райската ябълка за хора, прекарали тежко заболяване. Редовната консумация на плодовете укрепва и тонизира организма. Натуралния сок или отвара от райска ябълка се използуват с успех в нар.медицина като отхрачващо средство. Сокът е доказал благоприятното си въздействие при страдащите от различни стомашно-чревни заболявания. Изобилието на йод в райската ябълка помага за лечението на заболявания на щитовидната жлеза, по-конкретно на тиреотоксикоза. Месестата част на пресните плодове може да се използува и външно за налагане на рани, в резултат на което те бързо зарастват.
Как да си приготвим витаминозен сок от райска ябълка?- Натурален сок.- Добре узрелите плодове се почистват от дръжки и листенца. Пускат се в емайлиран съд с гореща вода, където престояват от 3 до 5 минути.После водата се изцежда, а нарязаните на дребно ябълки минават през преса или центрофуга. Получения сок (може да се подслади или ароматизира по желание) се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят добре с капачки и се стерилизират на водна баня в течение на 12 минути.

ЧЕТИРИ ПРОЧИСТВАНИЯ

Хроничните ни болести не се дължат на пренесени в миналото остризаболявания. Те се развиват. Вашето тяло постоянно се бори да изхвърлизамърсителите. За да сте непрекъснато болни, трябва да иматенепрекъснато сднабдяване със замърсители! Тези четири прочиствания — назъбите, храненето, тялото и дома имат за цел да отстранят паразитите изамърсителите. Само тогава вашето тяло ще може да оздравее.
ЗЪБНО ПРОЧИСТВАНЕ
(Тази част е с участието на стоматолога д-р Франк Джеръм)
Д-р Джеръм: Концепцията зе лечение на зъбите, преподавана в Америка е,че зъбите трябва да се спасяват с всички възможни средства, като сеизползват най-здравите и дълготрайни материали. На токсичнитевъздействия не се отделя особено внимание. Мнението на болшинствотозъболекари може да се синтезира в следното: „Каквото каже АмериканскатаАсоциация на Стоматолозите, е правилно."
По-разумна е концепцията, че няма смисъл да се спасява един зъб, ако стова ще се навреди на имунната система. Това трябва да е и вашиятръководен принцип.
Причината (поради която зъболекарите не виждат токсичните ефекти) е, чете не ги търсят и не питат за тях. Ако на един човек направят трипломби с живачна амалгама и след седмица получи проблем с бъбреците,към кого ще се обърне той — към зъболекаря или лекаря си? Дали някойказва на зъболекаря си за проблема с бъбреците или на лекаря си зазъбните пломби? Връзката никога няма да бъде направена.
Пациенти, на които са отстранени металните пломби, често престават дасе оплакват от нещо, което ги е измъчвало отдавна, но не казват за тована зъболекаря си. Пациентът трябва да бъде питан! Веднъж почувствали седобре, пациентите считат това за естествено и също не правят връзка съсстоматологичната работа. Не при всички, обаче, подобрението настъпваведнага след отстраняване на метала.
Намерете си „алтернативен" зъболекар. Тези т. нар. алтернативнизъболекари ръководят движението за забрана употребата на живак взъболечението. Не само живакът, всички метали трябва да бъдатзабранени. Ако вашият зъболекар не спазва необходимите процедури,намерете друг, който ще го прави. Въпросите, които трябва да зададете,когато позвъните на нов стоматологичен офис са:
1. Правите ли живачни пломби? (Правилният отговор е: „Не".Ако правят, вероятно нямат достатъчно опит с използването на неметалнисплави.).
2. Оправяте ли зъбни канали? (Правилният отговор е:"Не".Ако ги оправят, вероятно не разбират добре алтернативното зъболечение.).
3. Отстранявате ли амалгамни татуировки? (Правилниятотговор е: „Да". Тези татуировки представляват следи, останали отамалгамата по венците.)
4. Лекувате ли кавитации? (Правилният отговор е: „Да". Чрезпрочистването им). Пълното наименование за кавитация е алвеоларнакавитационна остеопатоза. Това са дупки (кави-тети) в челюстта,останали след ненапълно изваден зъб. Добре прочистената алвеола,оставаща след изваждането на зъба, ще заздравее и ще се изпълни скостна тъкан. Много зъболекари не почистват рутинно алвеолите оттъканни остатъци. Резултатът е суха алвеола (в действителностинфектирана алвеола). Тези алвеоли никога не заздравяват напълно.Кавитацията ще си остане и 30 г. след изваждането на зъба. Това е формана остеомиелит, което означава инфекция на костта.
Деветдесет или повече процента от стоматологичните офиси няма да са всъстояние да ви дадат правилен отговор на който и да е от тези въпроси.Ако позволите на зъболекар, който не разбира важността им, да работизъбите ви, можете да си навлечете нови проблеми. Намерете зъболекаря,който ви трябва, дори да се наложи да изминете стотици мили. Има между6 000 и 10 000 зъболекаря в САЩ, които са въ състояние да ви помогнат.Някои могат да свършат част от работата и да ви насочат за останалотокъм специалист. От 500 до 1 000 са тези, които могат да свършат всичко.
Лечението, включващо отстраняването на шест до осем метални пломби,включително прегледа и рентгеновите снимки, струва около 1 000 долара.За хора с метални пломби на повече зъби или изваждане на всички зъби иизработване на протези, цената може да достигне 3 000 долара (на някоиместа и повече).
Запомнете, колкото по-просто е лечението, толкова по- добре. Акозъболекарят ви каже, че може да смени пломбите ви с пластмасови, но епо-добре да ви направи коронки, откажете.
УКАЗАНИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЗДРАВА УСТНА КУХИНА
Ако имате Какво да правите
Метални пломби Сменете ги с пластмасови пломби
Изляти пломби (инлей) Сменете ги с пластмасови пломби
Коронки (всички типове) Сменете ги с пластмасови коронки
Мостове Сменете ги с пластмасовикоронки, частични протези
Метални частични протези Сменете ги с пластмасови частични протези(Flexite)
Розови протези Сменете ги с чисто пластмасови
Порцеланови зъби Сменете ги с пластмасови
Силно развалени зъби Извадете ги
Канали на корени Извадете ги
Скоби и импланти Избягвайте ги
Кавитации Хирургично почистване
Временни коронки Да са пластмасови
Временни пломби От Duralon
Фиг. 58. Стоматологични замени
Указанията могат да се сведат до следното:
1. Премахнете всякакъв метал от устната си кухина
2. Извадете всички инфектирани зъби и прочистете кавитациите
Д-р Кларк: Отстраняването на всякакъв метал означава отстраняване наканалите на корените, металните пломби и короните. Извадете всичкимостове и парциали, направени от метал, и никога не ги връщайтеобратно. Ако сте имали злато в устата и държите на него, поискайте отзъболекаря да ви даде всичко, каквото е отстранил. Погледнете долнатастрана на мостовете и парциалите и ще се зарадвате, че сте гиотстранили.
Горната повърхност на пломбите се поддържа лъскава чрез миенетона зъбите с четка (при което поглъщате частици от тях), но долната епотъмняла и мръсна. Поискайте да видите коронките си следотстраняването им.

Фмг. 59. Горни и долни повърхности на коронки
Вонята от инфекцията под някои зъби може да се ликвидира с изважданетоим. Лошият дъх сутрин се дължи на скрити зъбни инфекции, а не на лошахигиена на устата!
Всичкият метал трябва да се извади, независимо от това колко лъскаваизглежда повърхността му. Металът не принадлежи на тялото ви. Той енеестествен за тялото ви химикал. Направете това веднага, щом намеритезнаещ и опитен зъболекар в тази работа. Това не е просто отстраняванена вредности, каквито са живачно-амалгамните пломби. Това е зъболечениебез метал. Обратно в устата ви трябва да бъде поставена само пластмаса,без никакъв метал.
Д-р Джеръм: Ако вашият зъболекар ви каже, че живакът и другите металиняма да ви навредят, не можете да промените убеждението му. Потърсетелечение на друго място!
Необходимо е пълно рентгеново изследване на устната ви кухина.Поискайте да ви направят панорамна снимка, а не обикновените серии от14 до 16 малки снимки, наричани пълна устна серия. Панорамната снимкапоказва цялата уста, включая челюстите и синусите. Тя дава възможностна зъболекаря да види увредените зъби, остатъците от корени и живак вкостта и дълбоките инфекции. Освен това на панорамната снимка се виждати кавитациите, които могат да не се установят с пълната устна серия.
Цената на процедурата по отстраняване на метала трябва да се разглеждав правилна светлина. Необходими са били години или десетилетия, за дасе окажете в сегашното си състояние. Когато ви се извършва многостоматологична работа за кратко време, може да изглежда скъпо. Засъжаление финансовите трудности на много хора се дължат на годинитенеефективно лечение.
Зъболекарят ви може да ви предложи поставянето на коронки за защите иподсилване на зъбите ви. За съжаление самата концепция за поставяне накоронки на зъбите е погрешна. Първо, защото за да се постави коронкатасе отстранява емайла на зъба. Това е сериозно и трайно увреждане назъба. До 20% от зъбите загиват, след като им е била поставена коронка,и ще се наложи да бъдат извадени. Ето защо, отстранявайте коронките, ноне си правете нови. Металните коронки могат да бъдат заменени спластмасови. Запомнете — никакъв метал не трябва да остане подкоронките. Ако имате много коронки, трябва да- ги извадите колкото евъзможно по-бързо, но не трябва да прекарвате на зъболекарския стол впродължение на повече от два часа, тъй като това е голям стрес заорганизма ви.
Д-р Кларк: Не се съгласявайте на интравенозно лечение по време намахането на пломбите. И системите, и вливаните добавки са замърсени спропилов алкохол, бензол и дървесен спирт.
Д-р Джеръм: Няма нищо лошо, ако на първата визита ви сложат временникоронки на всички зъби, нуждаещи се от това. След това можетепостепенно да зъвършите лечението си в продължение на 6 до 12 месеца.Често зъбът с коронка е твърде слаб и не си струва да се подменякоронката, особено ако вече имате частична протеза. Този зъб може да севключи към нея.
Д-р Кларк: Свикнали сме да мислим, че в пластмасата няма метали. Това епогрешно. Оригиналната зъболекарска пластмаса метил метакрилат несъдържаше метал. В съвременните пластмаси обаче има добавен метал, зада бъдат потвърди и им се придаде блясък и цвят.
Д-р Джеръм: Обикновено на зъболекарите не се дава информацияотносно съдържанието на метали в пластмасите. В придружаващитепластмасите листовки те не са изброени. Повечето зъболекари следзавършване на образованието си повече не поглеждат справочника зазъболекарските материали. Асоциацията на американските зъболекари (ADA)има цяла би-билотика, пълна с такава информация. (Позвънете наасоциацията на телефон (800) 621-84)99 (Илиноис) или (800) 572-8309(Аляска), (800) 621-3291 (Хаваи). Членовете на асоциацията могат дапопитат за Службата по библиотечно обслужване, които не са членове - заИнформационната служба.)
Д-р Кларк: В зъболекарските пластмаси често се поставят лантаниди(редки земни метали). Техният ефект при наличието им в зъбни прлотезине е проучен, но те са известни като канцерогени от редица описанислучаи. (Ролята на талия и итербия за образуване на тумори е изучена.Виж страница 321 на книгата „Metal Ions in Biological Systems", vol.10, Carcinogenicity and Metal Ions. Editor Helmut Sigel 1980.) Самопластмасата, несъдържаща метали, е безопасна.
Д-р Джеръм: Ето някои приемливи пластмаси, с които разполага всяказъботехническа лаборатория:
¦ Пластмаса за протези: Methyl Metacrylate.Има я в без-ветен и розов вариант. Не използвайте розова. (Розовиятцвят се получава от добавени живак или кадмий.)
¦ Пластмаса за частични протези: Flexite. Имая в безветен и розов вариант. Не използвайте розова.
¦ Пластмаса за пломби: сплави. Това саматериали, които се използват през последните 30 години за пломбиранена предни зъби, а от 10 години и за останалите зъби. Те обаче съдържатбарий или цирконий, за да бъдат пломбите видими на рентген. Засегадруги алтернативи за пластмасови пломби няма.
Д-р Кларк: Сплавите с барий не са добри, но аз не съм виждала случаи столкова висока токсичност в резултат на пломби, че да препоръчвамизваждане на зъбите вместо това. Да се надяваме, че скоро ще имавариант без барий, който ще елиминира и този здравен риск.
Д-р Джеръм: Много хора (включително зъболекари) вярват, че порцеланът епо-добър от пластмасата. Порцеланът е алуминиев окис, към който саприбавени и други метали, за да се получат различни оттенъци на цвета.Порцеланът излъчва метали. Той има и технически недостатъци и несе препоръчва. Понякога наричат порцелан белите пластмасов сплавиза пломби. Порцелановите сплави изискват повеч зъбно пространство.
Ако имате голям мост, той не може да се замени с пла масов, защото нямада е достатъчно здрав. Може да се ни с частични подвижни протези.
Методите, използвани за отстраняване на металите и ш фекциите, са сложни
Д-р Кларк: Бих искала да благодаря на д-р Джеръм приноса му към тазиглава от книгата и за неговата пионерска работа в зъболечението безметал. Надявам се, че все пс вече зъболекари ще усвояват тези техники.
УЖАСИТЕ ОТ УПОТРЕБАТА НА МЕТАЛИ В СТОМАТОЛОГИЯТА
Защо има високо токсични метали в материалите, употребявани за нашатауста? Защото не всеки е съгласен, какво е токсично и на какво ниво.Само преди десетилетия оловото се намираше в боите и доскоро — вбензина Оловото не бе по-малко токсично тогава, но ние бяхме по-малкоинформирани! Правителството поставя стандарти за токсичност, но тезистандарти се променят с извършването на повече изследователска работа ис говоренето на повече хора. Вие ще се справите по-добре отправителството, като свалите стандартите за тежки метали във вашатауста до нула! Просто ги отстранете.
Все още продължава дебатът относно пломбите от живачна амалгама. Никойне отрича изключителната токсичност на живачните съединения и живачнитеизпарения. ADA счита, че пломбите от живачна амалгама са безопасни,защото не отделят пари и не образуват токсични съединения. Опонентитена това становище цитират научни изследвания, показващи, че живачнатаамалгама причинява болестни увреждания. Много зъболекари препоръчватпломбите от живачна амалгама, просто защото са възприети от ADA, коетоспоред тях ги защищава от търсене на съдебна отговорност запрофесионална небрежност. Защо, доверявайки се на мнението им, дарискувате здравето и живота си? Запомнете, всичко корозира и всичко сепросмуква, включително и амалгамите.
Кадмият се използва за придаване на розов цвят на протезите! Той е петпъти по-токсичен от оловото и е сериозно свързан с високото кръвноналягане.
Понякога в пломбите от живачна амалгама се намират и Чалий игерманий. Талият предизвиква слабост, болки в краката и параплегия. Акосте в инвалиден стол без много сигурна диагноза, отстранете всякакъвметал от устната си кухина. Поискайте след това зъболекарят да ви дадеотстраненото от устата ви и се опитайте да го изследвате за талий снай-чувствителните методи в някой изследователски институт илиуниверситет.
Когато за първи път открих талий в живачна амалгама, аз бях шокирана!Не може да е попаднал другояче, освен случайно. Прочетете колко етоксичен талият:

TEJ500 HR:3
ТАЛИЕВИ СЪЕДИНЕНИЯ
Талият и неговите съединения са в „Списъка на нещата, които Обществотоима право да знае".
THR: Изключително токсичен. Леталната доза за човека при поглъщане е0,5-1,0 грам. Ефектът е кумулативен и при продължителна експозициятоксичност настъпва при много по-малки дози. Основното му въздействие евърху нервната система, кожата и сърдечно-съдовата система. Перифернатанервна система може да бъде тежко увредена с умъртвяване на най-дългитесензорни и моторни влакна. Репродуктивните органи и фетуса са високочувствителни. Известен е случай на остро отравяне от поглъщане натоксични количества депилатор, съдържащ талий, и от поглъщане на отроваза плъхове с цел самоубийство. Острото отравяне протича с подуване находилата и краката, болки в ставите, повръщане, безсъние, хиперестезияи парестезия на ръцете и стъпалата, психическа обърканост, полиневритсъс силни болки в краката и слабините, частична парализа на краката сдегенеративна реакция, ангино-подобни болки, нефрит, отслабване ислабост, лимфоцитоза и еозинофилия. Към 18-ия ден може да настъпи пълноопадане на косата и космите по тялото. Острото отравяне може да завършисъс смърт. Възстановяването изисква месеци и може да бъде непълно.Описано е професионално отравяне, протекло с обезцветяване на косата(която после е опадала), болки в ставите, загуба на апетит, силнаумора, остра болка в прасците на краката, албуминурия, еозинофилия,лимфоцитоза и неврит на очния нерв, последван от атрофията му. Случаитена отравяне в промишлеността са редки. Талият е експерименталентератоген [в едно проучване се доказва обуславяне на вродени дефекти].Когато се нагреят, за да се предизвика разпадането им, талиевитесъединения отделят високо токсичен дим от Т1 [талий]. Виж още „Талий испецифични съединения". (Dangerous 1 Properties of IndustrialMaterials, 7th ed. by N.Irving Sax and Richsard J.Lewis St.,VanNOSTRAND, Reinhold N.Y. 1989.)
Фиг. 60. Извадка за талия
Замърсяването с талий ме плаши повече отколкото оловс то, кадмияи живака, взети заедно, защото присъствието MJ по никакъв начин не можеда се заподозре. Последният известен препарат на основа талий бепрепарт за унищожаване на плъхове, който бе забранен през седемдесеттегодини. Всеки пациент в инвалиден стол, който, беше положителен заталий! Една съвременна употреба на талия са Арктически/Антарктическитетермостати. Когато към живака се добави талий, живакът остава течен припо-ниска температура. Тогава дали тези, които снабдяватстоматологичната индустрия с живачна амалгама, не я замърсяват?
Причиняването на рак или канцерогенното действие на металите се изучаваотдавна, въпреки че това не привлича вниманието на нашите регулаторниагенции. Научна книга i тази тема бе публикувана през 1980 г.(Carcinogenicity ar Metal Ions. Това е том 10-ти от серията, нареченаMetal Ioi. in biological Systems, издадена от Helmut Sigel. Еднауниверситетска химическа лаборатория трябва да има тази книга. В неяима една увлекателна глава върху левкемиите от двама учени отАкадемията на науките на СССР - Е.Л. Андрони-кашвили и Л. Мосулишвили.Тяхната брилянтна работа и обсъждания са до голяма степен причина зазалавянето ми с темата за рака.) Една таблица от тази книга е показанана стр. 431. Можем да видим, че съединенията на хрома и никела санай-канцерогенните метали. Никелът се използва в златните коронки,скобите за зъби и детските коронки!
Забележете, че формата на метала е от съществено значение. Напримерхромът е основна съставка на глюкозо-толе-рантния фактор, но повечетоот неговите съединения са изключително токсични. Като правилоксенобиотичните (чуждите) съединения трябва да се избягват. Металът непринадлежи нито на храната, нито на телата ни.
ОТПЛАТА ЗА ЗЪБНОТО ПРОЧИСТВАНЕ
След като прочистите устата си от метали и инфекции, обърнете вниманиедали състоянието на синусите ви се е подобрило, дали са изчезнализвънтежът в ушите, увеличените лимфни възли на врата, главоболието,увеличеният далак, подуването на корема, дали не намалели болките вколената, стъпалата и хълбоците, замаяността, болките в костите иставите.
Вземете си една малка тетрадка, за да си отбелязвате нас тъпилитеподобрения на здравето ви. Това ще ви покаже кои от оплакванията ви сабили свързани със зъбите. Понякога симптомите се връщат! Ако станетака, идете отново при своя зъболекар, за да потърси огнище на инфекцияпод някой от зъбите ви или на места, където някога сте имали зъби! Тезиинфекции могат да бъдат причина за пищене в ушите, артрит, болки въвврата, загуба на равновесие и сърдечни пристъпи!

Фиг. 61. Още зъбен металФиг. 62. Красива пластмасова уста
Протезите могат да бъдат красиви. Разбира се, пластмасата не еестествена, но е най-добрият компромис, който можете да направите, зада възстановите здравето на устната си кухина, без да си вредите. Не сеподвеждайте по аргументите, че пластмасата не е така здрава катометала. Виждате хора с протези навсякъде около вас и всички те неизглежда да имат проблеми с яденето.

Фиг. 63. Грозен метал в устата.
Ще ви кажат, че „благородните" метали като златото, платината исреброто не са опасни, защото са „инертни", не корозират и не сепросмукват. Нищо не може да бъде по-невярно. Можете да ги поддържатеблестящи, като ги полирате непрекъснато с пастата си за зъби, но ако гипогледнете отдолу, картината е ужасяваща. Всичко е потъмняло и сепросмуква. ¦ Все едно е да очаквате, че сребърна или златнамонета, пус- ] ната във фонтана преди 50 г. ще се запази непроменена.Щом, металът започне да корозира, вашето тяло го всмуква!
При рак на гърдата специално, ще откриете, че метали от зъбите са серазтворили и акумулирали в гърдите. Те ще напуснат гърдите, акопрочистите устната си кухина (също и тялото, дома си и диетата).Кистите се свиват и направо изчезват без хирургическа намеса!
ДИЕТИЧНО ПРОЧИСТВАНЕ
ЗАКУСКА
Не яжте студени зърнени закуски, тъй като са пълни с разтворители иплесени. Купувайте си зърнени храни, които се консумират сварени и накоито пише, че не съдържат сол, както пшеничена сметана, кълцаниовесени ядки или старомодните овесени топчета, просо, корнфлейкс,оризов крем. Сварете ги с мляко, за да увеличите хранителната имстойност. Прибавете от вашата собствена (неалуминиева) сол и поръсете сщипка витамин С преди да ги сварите. Направете гранола по рецепта (виж„Рецепти"). (Granola е закуска, състояща се от овесени топчета, ядки имед, които се запичат, докато стане хрупкава смес. Често добавят сушениплодове, а понякога се сервира със сирене и йогурт — бел. пр.)Използвайте мед или кафява захар. Добавете стафиди, накисна-типредварително за 5 минути във вода с витамин С. Ако искате данапълнеете, добавяйте бита сметана или масло (кипнати). Не е ли тазизакуска чудесен начин да започнете деня! Прибавете канела за аромат илизамразени плодове и мед.

Фиг. 64. Незамърсени зърнени храни зазакуска
Или пък започнете деня си с пържени картофи, яйце и чаша мляко. Не себезпокойте за холестерола, защото така или иначе ще правитечернодробно прочистване. (Твърди се, че в яйцата имало салмонели. Азсъм намирала Salmonella само по черупката от външната страна и покартона, на който стоят яйцата, никога вътре в тях! Далиизследователите не пренасят случайно бактериите от черупката въввътрешността по време на изследването?)
Млякото трябва да бъде поне с 2% масленост, защото иначе калцият му неможе да се абсорбира. Яжте домашно приготвен йогурт, към който можетеда прибавите мед. Вие се нуждаете от 3 чаши млечни продуктивсекидневно. Домашно притготвената суроватка е много полезна. Ако непонасяте мляко и получавате диария, когато го консумирате, опитайте даго пиете заедно с таблетки за храносмилане. Започнете с 1/4 чашадневно. Не пийте шоколадово мляко. Няма заместител на пълномасленотомляко. Калциевите таблетки не вършат същата работа. Има богати накалций зеленчуци, но калцият от тях може да се усвои само ако правитеот тях сокове. Яденето на риба може да ви даде много калций, но той енай-много в малките костици на рибата. Не се опитвайте да гиотстранявате. Консервираната сьомга съдържа много калций за разлика отрибата тон. В деня, когато ядете риба, не се нуждаете от мляко. Козетомляко е може би по-добро от кравето, но е по-трудно човек да свикне снего.
ОБЯД
Сгответе си обед от това-онова. Не започвайте с намерението даизпълните някаква рецепта с консерви, пакетирани храни или замразенинеща. Просто задушете два или три зеленчука и ги хапнете с масло и солили домашно приготвени сосове. Добавете хляб, мляко и някакъв пресенплод.
Друг път си направете за разнообразие супа. Сложете в нея всичкизеленчуци, които намерите, но не от пакет или кубчета. За да янаправите пикантна, сложете парче лук и истински билки. Мащерка исминдух са добра комбинация, която можете да намерите в капсули. Самоотворете капсулата и ароматизирайте.
Ако работата ви се вижда много, правете си пресен зеленчуков сок веднъжседмично и го замразявайте на порции, така че всеки ден да иматепитатетелен обяд с чаша сок, йогурт или мляко и хляб.
Не пазете диета, ако сте болен.
Това е правило, продиктувано от здравия смисъл. Диетата за отслабванетрябва до почака поне две години.
Печете си сами хляба! Аз намерих афлатоксин в купешки хляб след само 4дни съхранение в кутията ми за хляб, докато в домашно приготвения хлябнямаше и след две седмици! Афлатоксинът е най-мощният канцероген иимуносупресант. Това е токсинът във вашата храна, който ви пречи да сепрочистите от пропиловия алкохол (виж стр. 357)! Афлатоксинът евещество, произвеждано от плесени. Хлябът започва да мухлясва още нарафта в магазина. Не купувайте хляб в пластмасова опаковка. Никога несъхранявайте в хладилника нищо плесенясало — било то плод, хляб илиостанки от предишно хранене. Купете си уред за печене на хляб.Използвайте неизбелено (небромирано) брашно и прибавете 1/2 чаеналъжичко витамин С на 1 кг, за да забавите още повече по-, явата наплесените. Витаминът предизвиква по-добро бухва-не на тестото.
ВЕЧЕРЯ
Пригответе си вечеря от това-онова. От месата предпочитайте рибата, ане говеждо, свинско, пуешко или пилешко. Не купувайте хлебни трохи,използвайте собствени. Не купувайте тесто, замесете си свое.Използвайте истински яйца, не яйчен прах. Мийте ръцете си след пипанена сурово месо и яйца.
Направете си сами заливка за салати от зехтин, пресен лимонов сок илибял дестилиран оцет (ябълковият оцет има аф-латоксини), мед, сол ибилки. Ако храносмилателният ви тракт не е достатъчно силен, за да сипозволите салати, направете си зеленчуков сок (наполовина моркови инаполовина други зеленчуци: целина, тиква, маруля и броколи). Направетеси доматен сок с чисти билки, не от буркан или консерва (домашноконсервираните храни са добри, стига да не са правени в алуминиеватенджера и да не им е добавена сол, съдържаща алуминий).
Сгответе си истински картофи (не полуфабрикатни варианти). Обелете ги,да да отстраните Коджиковата киселина (микотоксин) и скополамина(зелените участъци). Направете си пюре с мляко. Не яжте чипс иготови пържени картофки, които са пържени в химическа мазнина, наречена„хидрогенира-на". Хидрогенираните мазнини съдържат много никел. (114мкг/100 грама. Взето от Food Values 14th ed. by Pennington and Church.)Пържете картофите в краве масло, зехтин или свинска мас. Купете симасло, което не е обвито в алуминиево фолио и не съдържа сол. Осолетеси сами маслото, като прибавите сол, несъдържаща алуминий. (Към солта еприбавен алуминий, за да не се скашква. Купувайте сол, към която зацелта е прибавен магнезиев карбонат. Морската сол трябва да се поставивъв фурната на 400 о F за 5 минути, за да се унищожат плесените. Можетеда си купите и химически чиста сол.) Не печете картофи в алуминиевофолио. Можете да ги опечете, като ги намажете с масло или зехтин. Неяжте кожата.
Не яжте месо, което не е сготвено така добре, както се готви свинското.
Всички животни са толкова опаразитени, колкото сме и ние — пълни са сметили, червеи и шистозоми във всички възможни стадии на развитие. Тезистадии се намират в кръвта и ако ядем сурово месо, няма ли да ядем иживи паразити? Учили са ни, че свинското, рибата и морските дароветрябва да бъдат обработвани термично с особено внимание. Това обачеважи за всички меса, включително говеждо, пуешко и пилешко. Всички месатрябва да преминат обработка при 212 °F или 100 °С за 20минути. Замразяването не е достатъчно. Консервираните храни не съдържатживи паразити, но имат прибавени химикали.
НАПИТКИ
Пийте 6 вида напитки:
Мляко
Вода
Плодов сок
Зеленчуков сок
Билков чай
Други домашно приготвени (виж „Рецепти")
Откажете се от кофеина. Ако страдате от хронична умора, като спретекафето за кратко време ще се почувствате още по-уморени. Можете даполучите и главоболие. Това ще трае 10 дни. Отбележете си в календарадатата на отказване и бройте дните. Можете да вземете таблетки срещугловобо-лие (бъдете сигурни, че не съдържат кофеин). За да бъдетепо-енергични, без да сте зависими от кофеина, взимайте по един аргининот 500 мг сутрин след саване от сън и преди обяда си. Скоро няма да вие необходим.
Не се опитвайте само да намалите кафето, като пиете декофеинизиранокафе, газирани напитки или такива на прах, които съдържат твърде многотоксични разтворители в допълнение към безотговорните нерегулиранипроизводствени методи. В последно време има известно подобрение, норегулирането все още не е достатъчно. Дори при производството им да несе използва пропилов алкохол, а да е заменен с етилов, за вас те не санапълно безопасни. Докато оздравеете напълно, не трябва да приематеалкохол под каквато и да е форма.
1. Мляко — най-малко 2%, по три чаши дневно. Сменяйте марката. Можетеда редувате със суроватка и йогурт, както и с козе мляко. Ако не стесвикнали да пиете мляко, започнете с 1/4 чаша и постепенно повишавайтеколичеството. Опитайте се да преодолеете проблемите, които имате приконсумация на мляко, като образуване на повече слуз или диария (вземететаблетки за храносмилане). Млякото е твърде ценна храна, за да гоизбягвате. Наистина повечето марки съдържат нежелани химикали, но не иразтворители. Млякото е много питателно и не съдържа плесени. Не трябвада употребявате прясно мляко само при сериозни състояния като: тумори,колит, грип и хронична диария.
Не забравяйте, че и кравето, и козето мляко могат да са замърсени съсSalmonella, Shigella и трематоди в различни стадии. Говедата саимунизирани срещу Salmonella, но това не предотвратява чревнотоносителство. И бактериите, и паразитите са много вредни.Пастьоризацията ги унищожава частично. Само загряването на млякото доточката на кипене го прави безопасно. Най-лесният начин да направитетова е като сложите 1 -2 кварти (1,14-2,28 литра) мляко в емайлиранатен-джерка или в термоустойчив съд. Стойте в кухнята, докато се вдигнатмехурчета и изключете котлона. Можете да изхвърлите образувалата сеципа. Излейте го в стъклен буркан и го оставете да изстине. Можете даизползвате и съд под налягане.
Не забравяйте, че всички млечни продукти, които са само пастьоризирани,не са напълно безопасни. Ултрапастьориза цията не е решение.Единствено стерилизацията е сигурно средство срещу бактериите ипаразитите. Откажете се от консумация на млечни продукти, които немогат да бъдат стерилизирани. Ако в магазина видите мляко в картоненаопаковка, на която пише, че е стерилно, но сте го взели от рафта, а неот хладилник, до ден от отварянето му то ще се пресече! Млякото вконсервените кутии съдържа разтворители, а млякото на прах освенразтворители има и бактериално замърсяване.
2. Вода — 2 пинти (940 мл). Изпийте една пинта сутрин след ставане отсън, а втората, по някое време следобед. Студената вода от крана можеда ви донесе малко кадмий, мед или олово, но е по-безопасна отбутилираната, която без изключение съдържа разтворители. Източете япреди да пиете. Филтрите не са от голяма полза, тъй като замърсителитеидват на приливи. Само едно нахлуване на ПХБ е в състояние да замърсивашия филтър. Цялата вода, която ще използвате след това, ще бъдезамърсена и ще пиете тази вода до смяната на филтъра. Ако няма филтър,след прилива на някой замърсител, водата се прочиства. Докатопридобиете възможност сами да изследвате водата за разтворители, ПХБ иметали, не инвестирайте в скъпи филтри. Ако ползвате нескъпите филтриот чист въглерод и ги сменяте всеки месец, ще имате по-качественапитейна вода. Пособия от твърда пластмаса с вграден карбонови филтри сенамират на пазара. Никога не купувайте филтри със сребро или каквото ида е друго химическо вещество, дори да е само добавено към въглерода.Осигурявайте стерилността на филтъра, като го потапяте ежеседмично вжитен спирт.
3. Плодов сок — само прясно изцеден. Някои магазини започнаха дапредлагат такъв. Ако го замразяват, можете да си купувате замразениопаковки. Бутилираните плодови сокове имат следи от многобройниразтворители. Това се отнася и до замразените и охладени концентриранисокове, не ги купувайте. Трябва да сте сигурни, че соковете са пресни,да сте наблюдавали приготвянето им. Бъдете внимателни. Неотдавнапосетих един бар за сокове, където те правеха всичко пред очите наклиентите си. Но какво видях? Извадиха сока от хладилника, пръснаха внего специален лосион „за неутрализиране на пестициди", а последетергент, за отстраняване на лосиона. Така че вместо да получа следиот пестициди, аз получих следи от пропилов алкохол. (Успях да вземапроба от лосиона и да го изследвам.) Друг бакалски магазин имашемашина, с която изцеждаха портокали пред очите на клиента.Наблюдавайки ги внимателно, видях, че добавяха към чашите със сок поедна супена лъжица портокалов концентрат от бутилка, вън отполезрението на клиента, за подобряване на аромата. Оставашетвърдението „Прясно изцеден 100% портокалов сок", но вече съссъдържание на толуол и ксилол! Най-добре си купете сокоизтисквачка,подберете напълно здрави плодове, измийте ги с вода и си направете сокза цяла седмица (поставете в пластмасови бутилки във фризера). Запо-силен аромат можете да оставете малко от обелките в сока.
4. Зеленчукови сокове — пресни или замразени. Много по-добре е да си гиправите сами. Започнете със сок от моркови. Обелетеморковите. Не ги стържете, защото лесно ще пропуснете малкинечистотиики. Изрежете всички повредени части и отново измийте. Пийтепо половин чаша дневно. След като свикнете с този сок, прибавете другизеленчуци и зеле-нилки, за да се получи съотношение 1:1 със сока отморкови. Можете да използвате всичко сурово, каквото имате обикновено вхладилника си — целина, маруля, зеле, краставица, цвекло, тиква, доматии т.н. Пийте по една чаша дневно.
5. Билков чай — пресен или пакетиран, но не в пакетчета, коитосъдържат плесени. Използвайте неметална цедка. Подслаждайте с мед икафява захар, в които има добавен витамин С.
6. Домашни безалкохолни напитки. Ако ви липсва вашето кафе или декаф,опитайте с чиста гореща вода, към която прибавете кипната бита сметанаи подсладте с мед. Моля, вижте „Рецепти", където ще намерите многоповече предложения.
УЖАСИИТЕ В КУПЕШКИТЕ НАПИТКИ
Купешките напитки са особено токсични поради наличието на следи отразтворители, останали от производствения процес. Разтворители има вдекофеинизираните напитки, смесите от билкови чайове (не в тези от еднабилка), газираните напитки, напитките с Нутрасуит, ароматизиранотокафе, диетичните смеси и плодовите сокове, дори на тях да пише „не еприготвен от концентрат" или „пресен, направо от градината" или „100%чист".
Разрешено е използването на разтворители за почистване на апаратуратаза бутилиране! Разрешено е също използването им при производството наолеоре-зинови подправки, които се използват за ароматизиране.(Oleoresins — естествени смоли, излъчвани при нараняване на някоирастения, към които могат да се добавят различни есенции.)

21CFR* 173=240 (4-1-94 Edition) Изопропиловалкохол
Изопропиловият алкохол може да присъства в следните храни приопределени условия:
а) В олеорезиновите подправки като остатък от екстрахиране-то наподправката в количество, ненадвишаващо 50 части на милион (РРМ)**
б) В лимоновото масло като остатък от производствения процес вколичество ненадвишаващо 6 РРМ
в) [Обсъжда се използването при екстрахиране на опиума]

Ето в резюме някои други упоменати разтворители:
Разтворител Допустим остатък
в олеорезиновите
подправки Параграф
от 21 CFR
Ацетон 30 РРМ 173.210
Етилендихлорид 30 РРМ 173.230
Метилов алкохол 50 РРМ 173.250
Метиленхлорид 30 РРМ 173.255
Хексан 25 РРМ 173.270
Трихлоретилен 30 РРМ 173.290

* CFR —(Сборник от законодателните документи за храните.)
** Parts per million (PPM) — термин, описващ извънредно малкиконцентрации от замърсители. Една от един милион частици от нещо, вслучая, храна.
Фиг. 65. Законна употреба на някои разтворители в храните
Често съм намирала тези разтворители в купешките напитки! Някои отразтворителите, които намерих, са толкова токсични, че ми бе трудно даповярвам, че ги намирам! Все-пак, вие можете да си направите самиапарат (стр. 454) и да изследвате храните, които си купувате отмагазина. Надявам се, че ще го направите и че храните във вашия регионще са по-чисти от тези в моя! Запомнете, че Синхрометърът можесамо да определя наличието или липсата на нещо, но не и концентрациятаму. Може да има само няколко частици на билион, но един болен човек,борещ се за оздравяването си, не може да понесе приемането на никаквиразтворители. Ето защо никой от нас не трябва да се примирява сналичие- А то на никой от следните разтворители в тези продукти:
Ацетон в газираните напитки
Бензол в купешката вода (включително дестилираната),^ купешкия плодовсок (включително здравословните варианти)
Тетрахлорвъглерод в купешката вода Деканол в здравословните храни инапитки Хексан в декофеинизираните напитки Хександион в ароматизиранитехрани Изофорон в ароматизираните храни Метилбутилкетон и Метилетилкетонв ароматизираните храни
Метилхлорид в плодовите сокове Пентан в декофеинизираните напиткиПропилов алкохол в бутилираната вода, купешкия плодов сок и купешкитебезалкохолни напитки Толуол и ксилол в газираните напитки Тетрахлоретан(ТСЕ) и ТС етилен в ароматизираните храни
¦ Дървесен алкохол (метанол) в газираните напитки, диетичнитенапитки, билковите чайни смеси, купешката вода и сухото детско мляко.
Ако допуснете всеки ден само по една капчица керосин или препарат зачистене на килими да капва в храната на домашния ви любимец, няма ли даочаквате, че ще се разболее? Защо не очаквате вие самите да серазболеете, приемайки всеки ден с храната си разтворители? Надявам се,че тези количества са много малки. Те се дължат на производственияпоцес, на почистване на апаратурата, на добавянето на аромати ицветове. Ароматите и цветовете трябва да бъдат екс-трахирани по някакъвначин от листа, шушулки, кора на растения. Засега няма безопасни начиниза извличане на тези вещества и докато бъдат намерени, оцветените иароматизираните храни ще си остават опасни и за хората, и за домашнитеживотни и любимци.

Фиг. 66. Някои небезопасни напитки
ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНАТА
Гответе храната си в стъклени, емайлирани, керамични съдове и такива,издържащи обработка в микровълнова фурна. Изхвърлете всички металнисъдове, включително солниците с метални капачета и алуминиевото фолиопод всякаква форма. Ако не възнамерявате да пържите често (не по-честоот веднъж седмично), можете да запазите тигана с тефлоново илисилвърстоуново покритие. Иначе ви е достатъчен един емайлиран тиган.Разбърквайте и сервирайте храната с дървени или пластмасови неметалнилъжици и бъркалки. Ако се възстановявате от прекарана уроинфек-ция, щетрябва да намалите контакта с метали още повече — да се храните спластмасови прибори. Здрави и с добър вид пластмасови прибори сенамират в магазините за кухненски изделия и туризъм. Не пийте отстиропорови чашки (стире-нът е токсичен). Не яжте препечени филийки.Много тоус-тери излъчват и наслагват волфрам върху хлебните филийки иосвен това създават бензопирени. Не купувайте нищо, приготвено сбакпулвер (съдържа алуминий) или печено в алуминий. Избирайте неща,приготвени със сода за хляб и продаващи се в хартия или съдчета,устойчиви в микровълнова фурна. Не прекарвайте питейната си вода презфризер или хладилник. Не сгорещявайте вода в кафеварка или електрическичайник. Не използвайте пластмасови термоси (в пластмасовата подплатаима лантаниди). Вътрешността на термосите трябва да е стъклена. Непийте от лично своя бутилка за вода. С течение на времето в нея сезъвъж-дат микроби, ако не се стерилизира ежедневно.
Защо използваме все още неръждаеми стоманени тенджери, въпреки чесъдържат 18% хром и 8% никел? Защото не ръждясват и са блестящи и можемда видим всяка настъпила промяна. Но всички метали се просмукват!Изхвърлете стоманените си тенджери. Снабдявайте се с важните за животави минерали от храната, а не от тенджерите.
Никога, никога не пийте вода и не гответе с вода от горещия кран! Акоимате електрически нагревател, той излъчва във водата метали. Но дори ида имате газов нагревател, горещата вода съдържа метали или лепила оттръбите. Ако имате не два крана, а смесител на чешмата в кухнята,внимавайте той да бъде завъртян само на студено, когато вземате вода заготвене или пиене. Научете и децата си да спазват това правило.
УКАЗАНИЯ ЗА ХРАНИТЕ
Не е възможно да се запомни всичко за всяка храна, но като правило некупувайте прекалено много обработени храни. По-долу са изброени някоихрани. Преценете дали трябва да участват във вашата диета или не.
Хляб Да, но закупен само от фурна инеобвит в пластмаса.
Препечени филийки Не. Съдържат бензопирен иволфрам. Да, ако са запечени върху хартия за сладкиши или на тиган.
Сирене Да, в 1ермично обработени храни.
Пилета Да, ако са врели в продължениена 20 минути или са консервирани. Никога не пипайте сами суровото пиле.
Вино с храната. Не.
Фъстъчено масло Да, ако си го стриете сами и муприбавите витамин С.
Бяло сирене Не. Трудно се стерилизира.
Десерти Да, ако са подправени сбезопасни аромати.
Ориз Само бял. Кафевият има многоплесени. Преди варенето да се добави витамин С.
Макаронени изделия Да, с домашно приготвени сосовеи витамин С.
Желе Не, има изкуствени оцветители иароматизатори
Яйчни блюда Да, но само естествени, безимитации.
Риба, морски дарове Да!
Соеви храни (тофу) Не, твърде дълга епредварителната им обработка.
Супа Да, ако е подправена само сбилки (без кубчета бульон).
Захар Да, турбинадо и кафява захар,обработена с витамин С
Билков чай Да, ако не е в пакетчета и не есмес от билки.
Чийзкейк Да.
Фиг. 67. Някои добри храни
Избирайте продукти с възможно най-малко съставки. Сменяйте честомарките.

Фиг. 68. Всички типове хляб впластмасова опаковка, които изследвах, имаха плесени.
ЯДЕНЕТО ВЪН ОТ ДОМА
Храната в ресторантите, с изключение на тези за бързо хранене, еобикновено безопасна. Ето някои „Да..." и „Да не...":
Да си носите собствена безалуминиева сол и витамин С на прах.
Да помолите за пластмасови прибори.
Да пиете вода, само ако е чешмяна.
Да поискате варено, не стоплено мляко.
Да не ядете или пиете от стиропорови съдове. Ако си взимате храна завкъщи, поискайте да ви я сложат в кутия от прозрачна пластмаса. Акоизползват стиропорови кутийки, помолете да подложат хартия илипластмасово фолио.
Да не използвате ресторантските кетчуп и подправки, защото са престоели.
Ето един примерен списък на обикновено безопасни блюда, които можете даси поръчате:
Палачинки, френско хлебче, вафли Не яжте техния сироп, който еимитация. Поискайте мед.
Яйца Направени по всякакъв начин сизключение на рохко сварени и бъркани (белтъкът трябва да е твърд).
Пържени картофи Ако не са препържени и не сапържени в много мазнина.
Супа Само ако няма нещо другопо-добро и безопасно (често е рт консерва и е пълна с алуминиева сол).
Вегетариански сандвичи Но без соеви продукти.
Печени или варени картофи Само със сос от сирене. Носетеси сол и не яжте кожата.
Готвени зеленчуци Броколи, Брюкселско зеле,цвекло, царевица, тиква
Зеленчукови салати Не яжте крутоните, парченцатабекон и нищо, което не изглежда прясно.
Вегетариански
блюда Без никаква соя и или сосове.Само пресен кетчуп.
Хляб и бисквити Само бял, непрепечен, никакви„здравословни" видове.
Риба и морски дарове Приготвени по всякакъв начин(само непържени в много мазнина): печени, на пара, рибен кейк, коктейли.
Мексиканска храна Което и да е от многобройнитепечени ястия.
Китайска храна Освен ястия с тофу или МНГ.
Чаша плодове С мед и канела.
Плодови пайове Но не със сладолед (всекиароматиза-тор съдържа разтворители).
Лимонов пай Позволете си го.

Фиг. 69, Добри ресторантски храни
Когато наблюдавате как болестните ви симптоми си отиват един след друг,ще почувствате магията на оздравяването. Много болни хора започватлечението си, имайки 50 и повече симптома! Могат да изпишат два листа.Понякога е шокиращо да видиш списък с оплакванията си, които си написалсобственоръчно.
Понякога става така, че като изчезне един симптом, веднага се появявадруг. Съвпадението по време ни подвежда да мислим, че първоначалниятсимптом се е превърнал в друг. Но това не е така. Ако се появява новсимптом, то е, защото друг патогенен организъм се е активирал от новтоксин. Опитайте се да определите кой е токсинът. Спрете употребата навсички нови храни, добавки или козметика, даже и да сте ги купили сетикет „здравословно" и наблюдавайте какъв ще е ефектът.
ПРОЧИСТВАНЕ НА ТЯЛОТО
Ние сме късметлии, че живеем във време, когато от нас не се очаква дабъдем еднакви! Тази чудесна свобода ни донесоха шестдесетте години.Свобода да се обличаш в стил, който харесваш, да използваш или да неизползваш грим, да носиш или да не носиш бижута, да си правиш каквитоискаш прически и да носиш каквито си искаш обувки.
Вие ще трябва да се откажете от цялата козметика, която използватепонастоящем. Нито един от тези продукти не трябва да използвате повече.Те са пълни с титан, цирконий, бензалконий, бисмут, антимон (В случаитена рак на гърдата се наблюдава отлагане на титан, цирконий,бензалконий, бисмут и антимон в гърдите.), барий (Барият е описан вMerck Index така: „Внимание: Всички водо и киселино разтворими бариевисъединения са токсични", 10th ed. 139 1983.), стронций (Този елементотива в костите.), алуминий, калай, хром плюс разтворители като бензолаи ПХБ.
Не употребявайте никакви купешки мехлеми, мазила, лосиони, одеколони,парфюми, масажно олио, дезо-доранти, освежители за уста, паста за зъби,дори когато е обозначена като „билкова" и от здравословен тип. Виж„Рецепти" за домашно приготвени заместители.
В желанието си да са здрави, хората се стремят отчаяно да използватпо-малко токсични продукти. Така те достигат до продукти, за които сетвърди, че съдържат единствено билки и натурални съставки. За съжалениепотребителите често са измамени. Агенцията по храните и лекарствата(FDA) има изискване всички козметични продукти да съдържат антисептицив количество, достатъчно за стерилност на продуктите. Някои от тезиантисептици са именно вещества, които вие трябва да избягвате! Виеобаче няма да ги видите изписани на етикета, защото производителите сестремят да използват количества под границата, изискваща уведомяване заприсъствието им. Комбинациите от антисептици в малки количестваосигуряват стерилност на препаратите. Единствената антисептичнасъставка, която можете да видите на етикетите, е „семки от грейпфрут"или нещо такова с подобно здравословно звучащо название. Жалко законсуматорите на здравословни продукти.
¦ Виждала съм камъни, продавани като„Естествен дезодо-рант, несъдържащ алуминий". Търкаш с камъка подмишниците си и той действа, но действието му се дължи на това, че еизграден от магнезиево-алуминиев-силикат.
¦ Специалният оцветител за коса за мъжесъдържа олово.
¦ В червилото има барий, алуминий и титан.
¦ Моливите за очи и очните сенки съдържат хром.
¦ В пастите за зъби има бензол, калай истронций.
¦ Лакът за коса съдържа пропилов алкохол иПХБ. Внимание! Спрете да го употребявате от днес.
¦ Шампоаните, дори здравословните варианти, съдържатпропилов алкохол. Внимание! Спрете да ги употребявате от днес.
¦ В цигарите има олово, живак, никел и вирусна тютюневата мозаична болест.
¦ В тютюна за дъвчене има итербий.
Някои от изброените химикали представляват остатъци от производственияпроцес на съответните продукти, но други присъстват на етикетите катосъставки!
Пропиловият и метиловият алкохол се оказват в козметичните препарати,защото се използват за стерилизиране на системата от тръби за пълненена опаковките. Машините за сладолед се смазват с гел, съдържащ петролнипродукти. Това обяс-нава факта, защо винаги намирам бензол в сладоледа.

Фиг. 70. Примери за нерафиниран„подхранващ лубрикант "
Как пропиловият алкохол от шампоаните може да навлезе в организма ви вголямо количество? Кожата е по-силно абсорбираща, отколкото си мислим.Аз виждам непрекъснато болни от рак, които са се отказали от всякаквакозметика, с изключение на любимия си шампоан. Докато направят и тазипоследна жертва, да се откажат от шампоана си, те вече са натрупалидоста пропилов алкохол.
Вижте „Рецепти" за лесно приготвяща се естествена козметика. Неизползвайте нищо, което не бихте използвали при едно новородено бебе.
Не използвайте дори сапун, ако не е домашно направен (виж „Рецепти")или бораксов, взет направо от кутията. Бо-раксът е бил традиционниятсапун на първите заселници. Той е антибактериален и може да бъденаправен под формата на разтвор.Той омекотява водата и е основнатасъставка на белината, несъдържаща хлор. Бораксът може да отстранявамазнини и други петна. Но дори и той не е нещо естествено за вашетотяло, поради което е разумно да използвате само толкова, колкото енеобходимо. Вижте „Рецепти" как да си направите антибактериаленбораксов сапун.

Чиниите и дрехите са основни източници на ПХБ.
Фиг. 71. Детергенти с ПХБ

Домашенсапун Чист боракс
Фиг. 72. Безопасни сапуни
Не използвайте паста за зъби, дори и т. нар. здравословни варианти. Зада почистите зъбите си, използвайте само вода и химично чиста сода захляб, но първо разтворете содата във водата, защото е твърде абразивна.Можете да използвате и прехидрол, поставен на четката за зъби. Неизползвайте конци за зъби. Вместо тях можете да използвате 2-4паундово рибарско влакно. Конците за зъби съдържат живачниантисептици, при това замърсени с талий! Изхвърлете старата си четка —разтворителите не се измиват.
Не използвайте освежител за уста. Вместо него можете да използватесолена вода, приготвена от несъдържаща алуминий сол или перхидрол(няколко капки във водата).
Не използвайте лак за коса.
Не използвайте масажно олио. Вместо него можете да използвате зехтин.
Не използвайте гел за тяло. Къпете се под душа, не във вана, ако иматедостатъчно сили да стоите прави. Това е по-хигиенично.
Не използвайте парфюми и одеколони.
Не използвайте купешки лосиони или лубриканти.
ПРЕСТАНЕТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ДОБАВКИ
Спрете да използвате витаминни добавки. Те са също силно замърсени сразтворители. Това е най-тъжната, най-трагичната част от инструкциите,които ще получите. Аз намерих разтворители, тежки метали и лантаниди внад 90% от популярните витамини и минерали (капсули и таблетки), коитоизследвах. Тези субстанции при дълготрайна употреба ще докарат повечевреда, отколкото е ползата от добавките.

Капсулата долу в средата е на широко известният триптофан.
В него открих ПХБ, живак, рутений, тулий, стронций, празеодимий,алуминий и бензалконий.
Фиг. 73. Някои замърсени добавки
Повечето от марките витамин С, които изследвах, бяха за мърсени стулий. Не могат да се считат за безопасни витамини те и минералите,докато се изследват всички за настъпилото за мърсяване, след като сабили таблетирани или поставени и капсули. Ние се нуждаем от повечеяснота по отношение безопасността на продуктите, които ползваме. Нитоедин промишлено произведен продукт не е абсолютно чист, но ние трябвада знаем какви и какво количество онечиствания приемаме.
Възможно е де се направи подробен анализ на храните и продуктите наразумна цена. Погледнете шишенцето обикновена трапезна сол( натриевхлорид), използвано от начинаещите студенти по химия в техните опити.То трябва предварително да бъде изследвано основно, защото инай-малките онечиствания влияят върху резултатите от техните опити.(Тези мънички онечиствания, каквото е например оловото, оказват влияниеи върху вас). Погледнете етикета на шишенцето на картината. Дори следвсички тези изследвания, цената на лабораторната сол е само $­2,80 запаунд (0,453 кг)= (Вие ще платите около $­8 за паунд в Spectrum ChemicalCo. United States Pharmaceuticals, но същият анализ се прави по-евтинона други места. Аз мисля, че си струва да анализираме ежедневната сихрана.)

Фиг. 74. Чиста сол
Много е важно да не ни правят на глупаци с твърдения като „произведенот зеленчуци, отгледани при естествени условия". Разбира се, това евеликолепно, но аз считам, че анализът трябва да баде направен накрая,когато пречистеният, обработен и пакетиран продукт стигне рафта намагазина. Самата опаковка е основна, неупомената никъде съставка напродукта.
Токсични разтворители като деканолът, хексанът, тетрах-лоровъглеродът ибензолът ще отнемат повече аромат, мазнина или холестерол от продукта,отколкото разграждащия се зърнен алкохол. Разбира се, процесът наекстрахиране изисква разтворителят да бъде отмит след това. Не евъзможно целият разтворител да бъде отмит. Подробният анализ на крайнияпродукт ще даде на обществото информацията, необходима за всекиконсуматор, за да направи информиран избор.
Вие сами трябва да можете да изследвате добавките за чистота. Ако неможете да го правите, не вземайте добавки.
Замърсените добавки нанасят повече вреда, отколкото е ползата от тях.Зеленчуковите сокове и билковите чайове ще ви осигурят всичконеобходимо.
БЕЗОПАСНИ ДОБАВКИ
Несъмнено, има и много безопасни добавки. Проблемът е, че не знаем коиса те. Природата на замърсяването е такава, че едно шише може да бъдезамърсено, а друго шише от същата серия - не. Поради това, когатооткрия една замърсена опаковка от дадена марка, спирам да я купувам.Постепенно намалих ползването на купешки продукти до минимум.

Фиг. 75. Етикет налабораторна сол
Витамин С в кристална форма трябва да стане неотменна част от вашетоежедневие. Той подпомага черния дроб, а вероятно и други органи вобезвреждането на отровите. Той забавя растежа на плесените и вероятнодори разгражда афлатоксините! Дръжте една опаковка близо до хладилникаси, за да може да ви е под ръка, когато изваждате продуктите. Прибавете1/8 чаена лъжичка към кленовия сироп, оцета, сва рените зърненизакуски, плодовия сок, остатанали храни от предишни хранения. Приемайтеобщо по 1/4 чаена лъжичка (1 грам) на всяко хранене.
Ситамин В2, 100 мг. Това е витаминът, който подпомага обезвреждането набензола. Вземайте 1 до 3 дневно. Когато се възстановявате от СПИН,трябва да вземате три пъти дневно по три.
Витамин В6, 250 мг и витамин В комплекс, 50 мг, един път дневно.Несъмнено тези витамини подпомагат черния дроб и бъбреците по многоначини. Един път дневно.
Магнезиев окис, 300 мг е още една абсолютна необходимост (1-2 дневно).Това е основен минерал, от който се нуждаят всички клетки на нашетотяло, но ние го получаваме само от листните зеленчуци.
Перхидрол — хранителна степен. Той има предимстово-то да убива всекиден част от бактериите и вирусите. Не трябва да попада върху метал,включително метални пломби.
Билки. Те са чудесни добавки, когато са в насипно състояние иликапсули, но не под формата на екстракти, концентрати и смеси. Има многокниги за тяхното действие.
Тиоктова или липоева киселина. Счита се, че хелира (залавя и подготвяза елиминиране) тежките метали и подпомага черния дроб в обезврежданетона неясни и смъртоносни отравяния. Всеки би имал полза от 100 мгдневно. Аз я намирам за изключително полезна и я давам на много болнихора, дори това да не е отразено в историята на заболяването им. Тя е вкапсули от по 100 мг. Използвам я в дози - една по три пъти дневно, додве - пет пъти дневно. Не съм наблюдавала странични ефекти дори присериозно болни хора.
Луголовият разтвор (виж „Рецепти") е старомоден „йод". Йодът има еднахарактерна черта — прикрепва се за всичко. Когато се прилага презустата, малкото използвано количество се прикрепва веднага за слузта ине може лесно да се всмуче в кръвта и другите органи. Остава в стомаха.Ето защо той е полезен за унищожаване на зловредни бактерии катоSalmonella.
Не вземайте Луголов разтвор, ако знаете, че сте алергични към йод. Товаможе да има фатални последици.
С шест капки Луголов разтвор могат да се ликвидират всички салмонели.Ако имате газове и подуване на корема, пийте по 6 капки Лугол в1/2 чаша вода четири пъти дневно. Шест капки — нито повече, нитопо-малко се слагат във водата, която се разбърква с дървена илипластмасова бъркалка и се изпива наведнъж. Благоприятното въздействиесе усеща след час. Пие се три дни подред и после, когато е необходимо.Така може да бъде ликвидирана и най-упори гата салмонелна инфекция.
Шест капки Лугол действат също успокоително на психиката. Може дори дабъде успокоен човек в маниакален стадий.
Луголовият разтвор може да се взема ден след ден абсолютно безопасно(ако няма алергия), когато е необходимо, поради неговото свойство замигновено прикрепване. Той пристига в стомаха и се закрепва за всичконаоколо, като освен сал-монелите унищожава и попадналите там яйца напаразити.
Разбира се, разтворът трябва да се пази далеч от деца. Освен това повреме на вземането му не е препоръчително да се вземат лекарства, освенпри рак, СПИН и чревни заболявания. Спрете използването му веднага, щомсе ликвидира проблемът. Дозата от 6 капки е малка в сравнение сизползваната в миналото за лечение на болести на тироидната жлеза (60капки).
Куркумата и копърът са билки, използвани и като подправки за готвене.Те могат да ликвидират инвазивни E.coli и Salmonella! Те са сравнителнобезвредни и са част от Чревната програма.
Други добавки. Концепцията за допълване на диетата е прекрасна, нозамърсяването на добавките поставя под въпрос ползата. Използвайте самодобавките и марките, в които сте сигурни, въпреки че най-добрият начинда си подбирате добавките е като сами си ги изследвате съсСинхрометъра. Разбира се, аз не мога да гарантирам сигурността наотделните серии на която и да е марка. Ако имате съмнения, просто не гивземайте.
ПРОЧИСТВАНЕ НА ДОМА
Това е най-лесната задача, защото включва основно изхвърляне на многонеща. Да се надяваме, че вашето семейство и приятелите ви, ще севтурнат да ви помогнат в:
¦ Прочистването на приземния етаж
¦ Прочистването на гаража
¦ Прочистването на всяка стая на къщата
ПРИЗЕМНИЯТ ЕТАЖ
За да прочистите сутерена, отстранете всички бои, лакове, разредители,четки за почистване и други подобни. Отстранете препаратите започистване на килими, кожа, ръжда. Отстранете химикалите, съхраняващисе във всякакви съдове —кутии, бутилки, кофи.
Можете да оставите вашите перилни запаси: боракс, сода за пране, бялдестилиран оцет, белина и домашен сапун. Можете да запазите консерви,инструменти и всички неща, които не са химикали. Химикалите можете дапреместите в гаража. Освен това преместете в гаража или изхвърлетевсички автомобилни гуми и препаратите за поддържане на автомобила —восъци, масла, трансмисионна течност и кутията с резервна газ (дори дае празна).
Запълнете пукнатините в сутерена и уплътнете с черен пластичен цементза покриви местата около тръбите. Покрийте с лист пластмаса местатаоколо отходния колектор и шевовете на тръбите.
ГАРАЖЪТ
Най-добре е, ако гаражъйт ви не е свързан с дома, а е отделнапостройка. В такъв гараж можете да преместите всички химикали отсутерена. Неща, които могат да замръзнат като остатъци от латексовабоя, просто изхвърлете. Ако обаче гаражът ви е свързан с къщата,проблемът е по-сериозен. Никога, никога не използвайте вратата междугаража и къщата. Облепете я с пластмасова лента, за да забавитескоростта на навлизане на дима в къщата. Вашата къща е като комин загаража. Тя е по-висока и по-топла от него, поради което въздухът отгаража бива издърпай навътре и заедно с топлия въздух от къщата сеиздига нагоре. Вижте рисунката.
Фиг. 76. Гаражни газове

В Средновековието оборът е бил прилепен до къщата. Ние си мислим,че проникването на миризмите е било противно. Но не е ли по-лошо отсредните векове днес, когато от гаражите в къщите ни навлизат изгорелигазове и бензинови изпарения от паркираните там коли? Освен миризмата,те са и токсични!
Ако гаражът е под къщата ви, не можете по никакъв начин дапредотвратите навлизането на замърсители в дома ви. В такъв случай,решението е да паркирате колите отпред на ливадата. Махнете от гаражаконтейнерите с бензин, разтворители и т.н. Направете за тях отделензаслон.
СПЕЦИАЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА ФРЕОН (ХФК)
Считайки фреона за здравен риск номер едно в домовете ни, азпрепоръчвам на всички да сменят хладилниците си с такива, несъдържащиХФК. Пласирайте всички резервни части. Отстранете климатиците отпрозорците си или изследвайте праха в дома си (стр. 479) за фреон.Изследвайте и климатика на колата си. Даже едно пуфване е достатъчно дави навреди, защото фреонът никога не напуска организма. Човешкото тялоне разполага със система за обезвреждане на хлорфенолкарбоните.
Идва ми на ум само една полезна реакция с ХФК. Счита се, че фреонът евиновен за озоновата „дупка" над южния полюс. Тогава може ли озонът данаправи фреона във вашето тяло разградим? Може. Ако пиете озониранавода. Приемането на озона по друг начин е неефективно.
Ако следите напредъка си със Синхрометъра, ще установите ХФК за пръвпът в черния си дроб (преди това го установяваме в паратироиднитежлези, тимуса и други органи, но не и в черния дроб). Можете даполучите и признаци на лошо храносмилане. Трябва да помогнете на чернияси дроб, защото дори озонираният фреон е много натоварващ за черниядроб.
Комбинация от билки (Виж Чернодробна билкова напитка в „Рецепти", стр.539) ще спаси черния дроб от тази напаст и ще ликвидира лошотохраносмилане. След като изпиете билките, ще установите фреона вбъбреците си. Той ще се отложи там, ако не им помогнете да сеосвободят, като го излъчат с урината. Проведете бъбречно прочистване.
Тази детоксикираща програма е доста сложна. Обикновено са необходими от6 до 8 седмици, за да се изкара значителна част от фреона. За пълнотоосвобождаване от него е необходимо да продължите с 1/4 доза за ощеполовин година.
Форанът е един от новите охладители. Той също е токсичен, но аз гоустановявам директно в черния дроб, което показва, че тялото ви може дасе справи с него. Не забравяйте, че охладителят на новият ви хладилнике също токсичен и е най-добре да го държите на терасата или поне навентилирано място.
СПЕЦИАЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА СТЪКЛЕНА ВАТА
Фибростъклото, използвано за изолация, съдържа микроскопични парченцастъкло, които могат да се разнасят из въздуха. Въздушните потоци, коитосе създават в къщата, могат да го изтеглят през дефекти в стените илипокрива й и обитателите й да го вдишват. Стъклените частици преминаваткато милиони малки ножове през белите ви дробове и се разпространяватиз цялото ви тяло, което няма механизми за освобождаване отфибростъклото. Вие не чувствате нищо, но тялото ви, се опитва да спреразпространението на тези остри частици като ги изолира в кисти.
Повечето солидни злокачествени тумори съдържат фибростъкло или азбест(друг продукт, съдържащ стъклоподоб-ни частици). В почти всички случаисе открива дупка в тавана или някоя стена. Когато дупките се запечататхерметически, въздухът в къщата престава да е положителен зафибростъкло. Покриването с панели не е достатъчно. Проверете цялатакъща за непокрито фибростъкло и поправете дефекта веднага. Търсетемалки дупчици, пробити за закачане на картини. Вижте дали някъделипсват контакти, а са останали само дупчици, направени за поставянетоим.
Налага се да отстраните още кожуха от стъклена вата в бойлера и филтъраот фибростъкло на фурната. Заменете ги със стиропор или въглен.Най-добре е да наемете екип, който да отстрани всичко, съдържащофибростъкло от дома ви. Изолацията може да се смени със специалнахартия или друга безвредна субстанция.
Когато строите нова къща, никога не използвайте фибростъкло за каквитои да е цели.
СПЕЦИАЛНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА АЗБЕСТ
Строителните материали не са най-големият източник на азбест! Най-голямизточник представляват ремъкът в сушилната машина за дрехи и сешоаритеза коса! Свалете ремъка на сушилната си машина и проверете дали пише,че е произведен в САЩ. Ако е, всичко е наред. Ако ли не, вероятносъдържа азбест и е най-добре да го замените с американски.
Вносните сешоари за коса също могат да издухват азбест право в лицетови! Ако не можете да намерите безопасен модел или не сте сигурни,спрете да използвате сешоари. Ако имате рак или сте болни, никой вкъщата не трябва да използва небезопасни сешоари.
Изключете радиаторите и електрическите нагреватели и ги покрийте спластмасови торби. Можете и да ги боядисате, но когато боята остарее,те започват да отделят азбест. Най-сигурно няма да ви вредят, като гиизхвърлите.
ВАШАТА КЪЩА
Започнете прочистването на къщата от спалнята. Отстранете всичко, коетомирише на нещо (на каквото И да е): свещи, изсушени цветя, сапуни,лепило, препарати за почистване, одеколони, парфюми и особеноелектическите освежители за въздух. Складирайте ги в гаража, не всутерена.Тъй като всички изпарения се издигат нагоре, миризмите ще севърнат, ако складирате тези неща в сутерена или в гараж, разположен подкъщата.
Не спете в стая с панелни стени или с тапети на стените. Те отделятарсеник и формалдехид. Или ги махнете, или се преместете в друга стая.Не стойте у дома си, докато трае ремонтът. Ако в друга стая има панелиили тапети, не влизайте там и дръжте вратата затворена.
Следващото прочистване е на кухнята. Извадете всички кутии и бутилки спрепарати от шкафа под умивалника. Складирайте ги в гаража. Запазетесамо боракса, содата за пране, белия дестилиран оцет и домашния сапун.Използвайте ги за всичко. Точните количества на тези продукти засъдомиялна-та машина, прозорците и т. н. вижте в „Рецепти". Махнете откухнята всички кутии и шишета с препарати срещу хлебарки, мравки имолци, както и препаратите за унищожаване на гризачи. Те не подлежат насъхранение. Изхвърлете ги веднага. Не' забравяйте да проверитекоридорчетата, тавана и шкафовете за скрити препарати. За да сепредпазите от гризачи, обиколете къщата и запълнете всички дупки ипукнатини със стоманена вълна. Използвайте при необходимостстаровремските железни капани. Срещу насекомите (всички, освенмравките) използвайте борна киселина (не боракс). (Борна киселина можеда се купи от магазините за селско-стопански продукти. Дръжте я вгаража, за да избегнете нещастни случаи - прилича на захар.) Посипетепод хартията на полиците, зад умивалника, хладилника и печката, подкилимите. Забърсвайте редовно с оцетена кърпа повърхностите в кухнята(оцетът отпъжда мравките). Когато ви е необходим паркетин за лъскане наподовете, вземайте го и го връщайте обратно в гаража. Болни хора нетрябва да присъстват в къщата по време на основното й почистване.
Изнесете всички препарати от тоалетната. Съхранявайте белината вгаража. Използвайте хлорни препарати само за почистване на тоалетнатачиния. Тоалетната хартия трябва да е безцветна и неароматизирана.
Изнесете от банята всички шишенца и кутийки. Всичко, което можете дапомиришете (парфюми, дезодоранти), трябва да се махне. Оставете самодомашния и бйраксовия сапун и житния спирт. Членовете на семействототрябва да си купуват неароматизирана козметика, да пушат вън от къщата,да си сушат косите и лакират ноктите в гаража.
Не дръжте нови мебели, съдържащи дунапрен, в къщата. Ако са произведенипреди по-малко от 1 г. (излъчват формаддехид), ги преместете в гаража,докато оздравеете. Същото се отнася и за новите дрехи, които трябва дасе изперат преди да започнете да ги носите. Ако имате респираторнозаболяване, преместете дрехите си от вашия гардероб в друг, вън отспалнята ви.
Не използвайте гореща вода от бойлера или друг електроуред за пиене иготвене, тъй като нагревателите излъчват волфрам. Не пийте вода отглазирани керамични съдове (глазурата излъчва кадмий). Не купувайтеналивна вода от магазините за здравословна храна, съхраняващи я вцистерни. Водата достига до кранчето в магазина по прозрачнипластмасови тръби (винаги откривам цезий в такава вода, който сеизлъчва от прозрачната огъваща се пластмаса). Попитайте ги кога и какчистят цистерните. Най-добре е да ги наблюдавате дали използватнетоксични методи.
Ако къщата ви е на повече от Юг., сменете всички галва-низирани тръбина водопровода с поливинил хлоридни. Въпреки че ПВХ е токсичен, до 3седмици след смяната на тръбите той престава да се открива в питейнатавода! Ако водопроводните твъби са медни, не чакайте някой да серазболее от рак или шизофрения. Незабавно ги сменете с ПВХ. Ако тръбитеса вградени и не можете да ги достигнете, извикайте водопроводчик дасложи допълнителни външни тръби, което ще е и по-евтино.
Изключете веднага омекотителя за вода, ако имате монтиран такъв къмводопровода си. Омекотяващите соли са замърсени със стронций и хром.Освен това са пълни с алуминий. Солите корозират тръбите и те започватда сипят във водата кадмий. След като смените тръбите с пластмасови,във водата ще остане толкова малко желязо, че може би няма да енеобходимо да се омекотява. Докато водната шахта е отворена, извикайтесанитарните служби да изследват платформата за ПХБ. Ако все пак водатасе нуждае от омекотя-ване, пробвайте новите магнитни устройства(работят добре само при тръби от ПВХ).
Най-чистото отопление е електрическото. Преминете изцяло на него, акови е възможно. Ако трябва да се отоплявате с газ, проверявайтеинсталацията за просмукване преди отоплителния сезон, но не викайтегазовата компания, даже да го прави безплатно. Те ще пропуснат 4 от 5места! Здравният департамент не пропуска нищо — извикайте ги! Може дасе вярва и на строителните фирми, и на предприемачите.