Алое Вера -Изцеление

Алое вера "Алое", в много древни цивилизации, в продължение на векове, тъй като от известно и лечебната сила на различни заболявания и проблеми с кожата е ефективна инсталация. Реномирани изследователи и археолози в момента, в който Джордж Ebers, въз основа на репутацията на този завод е твърде стар до 3500 години преди Христа е наследил от папирус открити. Папирусът листа, както и докладите на информация относно физически средства за защита са намерени. В историята, гръцки и римски лечители в Аристотел, Александър Велики като ранени войници, колкото е възможно по-скоро за възстановяване в Индийския океан на остров Socotra улавяне убеден, че, както и все още е "път на коприната" идва известен като дълго пътуване до най-търсените продукти сред алое е са лятото се намира. Дори и като се има предвид възможността на технологиите, така че днес са идентифицирани с тази в мумията на фараона египетските пирамиди са били използвани в алое. Живот в епохата на фараоните, Алое е предявен и използвани от Йемен, кожата и тялото е установено, че е прясно.







Алое вера (Aloe) растение се състои от 3 основни части: черупката на листата, жълт и течен слой гел. Около 4 годишно След като сте зрели листа екстракт, в гел и външната обвивка е 100% натурален самолечение вода се превръща във водата.






Алое вера, особено по отношение на тъкан и имунната система е от полза. Алое, стомашни язви, нарушения в храносмилането, хемороиди, диария, запек, умствена умора, мигрена, акне, гъбички, псориазис, артрит, инсулт, болест, умора, разсеяност, диабет, Бехчет болест, болести на жените, млн., нараняване, навяхвания, ревматизъм, заболявания на мускулите, на остеопороза, разширени вени, импотентност, всички видове рак и много други болести, е също от полза и положителните резултати са били получени в лабораторни условия днес.
Много учени да се определя за алое. Две от тях ще се прехвърли на мнение тук.

А Западна учен заяви, че:

"Човечеството не може да се откаже от четирите природни храни са: пшеница, грозде, зехтин и алое. Пшеница, подхранват хора. Грозде, дава на хората на духа на ентусиазъм. Олив, в съгласие дава. Алое е изцеление на тялото ".

Югоизточна Азия политик заяви, че алоето е за:

"Дълготрайни силата на гладно период, който ми помогна в моя питам, моята вяра в Бога, моя скромен начин на живот, аз моите пътувания, открити в Южна Африка Алое Вера моят съвет."

Индианци племена, живеещи по на рак. Това алое натрупани от полза. Но ние живеем в информационната епоха, история на света, са свидетели на най-замърсените период. И мръсна природа на тази верига, както и пряко засяга хората. Замърсяването на околната среда на хора информационната епоха са акции, както следва: Химически отпадъци, радиоактивни вълни, сезонни разваляне, материална и духовна трудности, в резултат на хормони в растителната храна се губят сила в човешкото тяло. Когато ти хлабав на болестта е уловена ера с посочените по-горе фактори. Здрави клетки, вече не могат да се справят с вредните токсини и статут на болестта е да се яде. Това е, когато човешкото тяло за въздействието на Алое Вера е много голям.







Alov Вера минерали в


Мед, цинк, манган, калций, калий, натрий, хром и Magnezyum'dur.








Alov Вера витамини в


ВИТАМИН А: клетките от свободните радикали (прах, микроби, мазни храни, др.) Защитава. За кожата, косата, очите да има положителен ефект.
ВИТАМИН В1-: Производство на енергия и позволява растеж на тъканите. Отпуска мускулите и нервната система работи.
ВИТАМИН В2-помогнат орган в развитието и растежа.
ВИТАМИН В6-: позволява образуването на хемоглобин и анти-въпроса. Нарушения на имунната и нервната система е много важен въпрос.
ВИТАМИН В12-: клетъчния растеж на клетките в folicasidin'in помага.
ВИТАМИН C: Най-важното анти-оксид (вредни вещества от) е вещество. Голям принос за премахването на болестта е налице.
Е-ВИТАМИН: клетъчните мембрани ви предпазва от всички болести, нарушени и отслаби растежа на клетките и позволява многократно подновяване.

Испанският хамон - най-скъпата шунка в света

Хамонът се суши на цели бутове, които в края на периода достигат тегло от 7-8 кг.

Кулинарни ценители поръчват деликатеса с години в аванс

„Хамон, хамон” не случайно е името на един от първите филми, които събират тандема Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. Във филма не само става въпрос за горещи любовни страсти, но и за типичния вкус на испанската кухня, за големите кулинарни страсти на испанците. Не e случайно и това, че в менюто на всеки местен бар ще откриете „Хамон”, а в Мадрид даже има цял музей на месния специалитет. Деликатесната шунка от месестия бут на специално отгледани свине е част от типично испанската кухня, неподправена от еврейските и мавърските кулинарни традиции. За разлика от други утвърдени на Пиренейския полуостров специалитети, смесващи кухните на Стария континент и Северна Африка, този път става въпрос за чиста испанска мръвка. Съмнения не може да има, защо свинското е забранена храна при мюсюлманите, а и по някакъв начин е съхранило типично испанското чревоугодничество.

Тази шунка е наистина много специална, а цената на един бут може да достигне 2100 долара или 350 на килограм, което прави испанския хамон иберико най-скъпото месо в света. Високата цена се дължи на дългия и труден път, по който минава шунката, докато достигне своето зряло и божествено вкусно състояние. Раtd negra и Alba Quercus Reserve са две от най-скъпите марки испанска шунка и за разлика от другите видове хамон се произвеждат по особен и стриктен начин. Ключът към качеството на хубавия хамон са хубавите жълъди и широките площи, по които свинете пасат, а затова и различните видове шунка носят имената на храната, с която се хранят иберийските космести и безкосмести шопари.

Най-евтината шунка – „хамон иберико де пиенсо”, е от бутовете на свине, хранени само с жито и отглеждани при неспецифични условия, чието месо зрее и съхне за двадесет и четири месеца или по-малко. Средният клас се казва „хамон иберико де ресебо” и се произвежда от свине, хранени с различни зърнести храни, предимно пшеница, и извеждани на паша, където се хранят с жълъди. Най-хубавата и скъпа испанска шунка е тип „хамон иберико де бейота”, което означава „шунка от жълъди”. Това се дължи на специална диета, на която се държат свинете, чиято мръвка се приготвя за цели тридесет и шест месеца в специални условия. Този деликатес се добива в околностите на Аликанте край източното крайбрежие, в района на Кадис на запад, в областта на испанско-португалската граница, където топлият южен вятър и речните райони предлагат перфектния микроклимат.

Географското положение се оказва ключово за най-скъпия местен деликатес, защото се приготвя от местна иберийска порода шопари с дълги и здрави крака, които подобно на дивите свине живеят на открито в близост до дъбови гори. На хектар земя се отглеждат не повече от петнадесет глави, защото всяко животно поглъща по 8-10 кг жълъди за един ден, като свинете ядат само сърцевината на жълъда, а черупката изплюват. А оттук и причината за ограниченото производство на това така деликатесно месо – недостига на жълъдови гори в Южна Испания. Затова по-голямата част от иберийския хамон е продаден, докато съхне в хранилищата, или още докато свинете се угояват, и купувачите чакат с години за своята поръчка.
Най-важен в произвеждането на шунката е периодът „монтанера”, който свинете изкарват в планината и се хранят с любимите си жълъди. Важно е животните да се движат, докато се хранят, за да се образува по-месесто туловище, а мазнината от врата да изпълни мускулите по цялото тяло, така че мръвките да са по-хубави. В края на есента, когато пашата вече приключва, свинете се заколват, преди да настъпи неподвижният им период и затлъстяването. Прасетата се угояват дванадесет месеца и теглото им достига 160-180 кг. След това идва време за майсторското отглеждане на големите бутове. Нужно е миене, мариноване, сушене, подправяне и зреене. Месото се обработва с висококачествени морски соли и престоява две седмици в хладилна камера на температура малко над нулата. Когато този период приключи, солта се изчиства и за 3 месеца температурата бавно се повишава до двадесет градуса. Месото на тази порода свине винаги се обработва по най-майсторския начин и затова зреенето продължава от началото на зимата до края на лятото, за да може с покачването на температурата мазнината да се разнесе добре в тъканите. Когато зреенето приключи, хамонът отлежава в специални хранилища, където месото се изсушава в продължение на двадесет и четири месеца, губи от теглото си, като в края на периода един бут тежи 7-8 кг.
Най-хубавият хамон Pata negra е кръстен на типичните черни копита на специалната местна порода свине и съдържа 25-30 процента мазнина, при това от вида на ненаситените, полезни мазнини. Хубавият хамон има превъзходен аромат и е богат на аминокиселини, желязо, цинк и витамини. Съдържанието на сол е между 6 и 8 процента. Шунката се поднася със стайна температура, нарязана на много тънки ленти, така че ароматът да се усеща по-силно, а месото да се топи в устата…

Веригите за бързо хранене

Веригите за бързо хранене разбираемо биха искали обществеността да вярва, че вкусът на храната се ражда в кухните на ресторантите им, а не в далечни фабрики, управлявани от други фирми...



Вкусът на пържените картофи в McDonald’s отдавна е ценен от клиенти, конкуренти и дори хранителни критици. Характерният им вкус не идва от сорта картофи, които купува компанията, от технологията, по която се преработват, или от фритюрниците, в които се пържат. Други вериги купуват пържените си картофи от същите големи преработвателни компании, използват сорта „Ръсет Бърбанк” и имат подобни фритюрници в кухните на ресторантите си. Вкусът на пържените картофи в заведенията за бързо хранене до голяма степен се определя от олиото за пържене. Десетилетия наред McDonald’s пържели картофите си в смес от около 7% олио от памучено семе и 93% говежда лой. Тази смес придавала на картофите уникалния им вкус, както повече наситени говежди мазнини на унция, отколкото в хамбургер от McDonald’s.

Атакувани от критики за количество холестерол в пържените им картофи, през 1990 г. McDonald’s преминават на чисто растително масло. Преминаването изправя компанията пред огромно предизвикателство: как да направят пържени картофи, които имат лек вкус на говеждо, без да ги пържат в лой. Един поглед към съставките, които сега се използват за приготвянето на пържените картофи в McDonald’s, ни подсказва как е разрешен този проблем. Към края на списъка има наглед безобидна, но все пак странно загадъчна фраза: ‘натурален вкус’. Тази съставка помага да обясним не само защо картофите са толкова вкусни, а и защо повечето фаст фуд – всъщност повечето храна, която американците консумират – има вкуса, който има.

Отворете хладилника си, фризера, кухненския си шкаф и погледнете етикетите на храната. Ще откриете ‘натурален вкус’ или ‘изкуствен вкус’ в почти всеки списък съставки. Приликите между тези две широки категории вкус са много по-значими, отколкото разликите. И двете са създадени от човека добавки, които придават на повечето преработена храна вкуса й. Първата покупка на даден хранителен продукт може да бъде водена от външния вид или опаковката, но следващите покупки се определят основно от вкуса му. Около 90% от парите, които американците харчат за храна, се използват за купуването на преработена храна. Но техниките за консервиране, замразяване, дехидриране, използвани за преработка на храната, унищожават повечето от вкуса й. След края на Втората световна война в САЩ се заражда огромна индустрия, която прави преработената храна апетитна. Без тази вкусова индустрия днешната индустрия за бързо хранене не би могла да съществува. Имената на водещите американски вериги за бързо хранене и техните най-продавани артикули станаха известни в цял свят, запечатаха се в попкултурата ни.

Вкусовата индустрия е изключителна тайна. Водещите компании не разпространяват точните формули на овкусяващите съставки или идентичността на клиентите си. Веригите за бързо хранене разбираемо биха искали обществеността да вярва, че вкусът на храната се ражда в кухните на ресторантите им, а не в далечни фабрики, управлявани от други фирми.


.....

Освен, че е най-голямата вкусова компания в света, IFF произвежда ароматите на шест до десет от най-продаваните изискани парфюми в САЩ, включително Beautiful на Estee Lauder, Happy на Clinique, Tresor на Lancome и Eternity на Calvin Klein. Също така произвеждат ароматите на домакинските продукти като ароматизатори, препарати за миене на чинии, сапуни за баня, шампоани, полир за мебели и препарати за лъскане на подове. Всички тези аромати се произвеждат чрез същия основен процес: манипулации с летливи химически вещества за създаване на определена миризма. Основната наука зад аромата на крема ви за бръснене е същата, която управлява вкуса на вечерята ви от полуфабрикати. Ароматът на консервираната храна може да е отговорен за деветдесет процента от вкуса й. Учените вече смятат, че човешките същества са придобили сетивото вкус като начин да предотвратяват отравяне. Повечето ядливи растения са сладки, а смъртоносните - горчиви. Вкусът би трябвало да ни помага да различаваме храната, която е добра за нас, от тази, която не е. Вкусовите рецептори на езика могат да различат наличието на пет-шест основни вкуса: сладко, кисело, горчиво, солено, стипчиво, и умами (богат и плътен вкус, открит от японски изследователи, който се задейства от аминокиселините в храни като миди, гъби, картофи и морски водорасли). Вкусовите рецептори обаче са относително ограничено средство за разпознаване на вкусове в сравнение с обонятелната система на човека, която може да долови хиляди различни химически аромати. Всъщност ‘вкусът’ е преди всичко мирисът на газовете, които се освобождават от химическите вещества, които току-що сте сложили в устата си.

Пиенето, смукането или дъвкането на някаква субстанция освобождава летливи газове. Те се изливат от устата и отиват в ноздрите или през прохода в дъното на устата до един тънък слой нервни клетки, наречен обонятелен епителиум, разположен в основата на носа точно между очите, Мозъкът комбинира сложните обонятелни сигнали от епителиума с простите вкусови сигнали от езика, определя вкуса на това, което е в устата ви, и решавате дали е нещо, което искате да ядете.

Бебетата обичат сладки вкусове и отказват горчивите. Предпочитанията на всеки човек за храни, както и личността му, се формират през първите няколко години на живота посредством процес на социализация. Малките деца могат да се научат да харесват люта и пикантна храна, безвкусна здравословна храна или фаст фуд в зависимост от това, какво ядат хората около тях. Човешкото обоняние все още не е напълно разбрано и може да бъде повлияно от психологически фактори. Цветът на храната може да предопредели възприятието на вкуса й. Мозъкът филтрира съкрушителното мнозинство на химическите аромати около нас, като се съсредоточава интензивно върху някои и игнорира други. Хората могат да свикнат с лоши и хубави миризми. Спират да забелязват това, което някога им се е струвало непреодолимо. Ароматите и паметта са някак неразривно свързани. Миризмата внезапно може да извика отдавна забравен момент. Вкусовете от храните в детството сякаш оставят незаличима следа и възрастните често се връщат към тях, без винаги да знаят защо. Тези ‘утешителни храни’ стават извор на удоволствие и успокоение, факт, който веригите за бързо хранене усилено рекламират. Спомените от детството и от детските менюта с подаръци могат да се пренесат в чести посещения на възрастни хора в McDonald’s – като на ‘тежките клиенти’ на веригата, клиенти, които ядат там четири-пет пъти седмично.

Американската вкусова промишленост в момента има годишни приходи от около 1,4 милиарда долара. Приблизително по десет хиляди нови продукти от преработена храна стъпват на пазара в САЩ годишно. Почти всички се нуждаят от вкусови добавки. И около девет от десет от тези нови хранителни продукти се провалят. Последните вкусови иновации и корпоративни преустройства се оповестяват в издания като „Фуд Кемикъл Нюз”, „Фуд Енджиниринг”, „Кемикъл Маркет Рипортър” и „Фуд продъкт дизайн”. Растежът на IFF отразява развитието на вкусовата промишленост като цяло. Компания IFF е формирана през 1958 г. чрез сливане на две малки компании. Годишните й приходи са се увеличили почти петнадесетократно от началото на 70-те години и в момента компанията притежава производствени центрове в двайсет страни.

Много от вкусовите компании произвеждат и оцветителите, които се използват, за да направят преработената храна привлекателна. Оцветяването на храната служи за много от същите цели като червилото, сенките и спиралата за мигли – и често се произвежда от същите пигменти. Титаниевият диоксид например се оказва особено всестранен минерал. Придава на много обработени бонбони и глазури искрящо белия им цвят; често се среща в състава на дамската козметика и е пигмент, използван в много бели блажни или латексови бои. В Burger King, Wendy’s и McDonald’s оцветителите се добавят в много от безалкохолните напитки, сосовете за салати, сладкишите, подправките, пилешките ястия и хлебчетата за сандвичи.


.....

Типичният изкуствен вкус на ягоди като този, който има в ягодовия млечен шейк на Burger King, съдържа следните съставки: амил ацетат, амил бутират, амил валерат, анетол, анизаил формат, бензил ацетат, бензил исобутират, бутиринова киселина, цинамил изобутират, цинамил валерат, конячена есенция, диацетил, дипропил кетон, етил ацетат, етил амино кетон, етил бутират, етил цинамат, етил хептаноат, етил хептилат, етил лактакт, етил метил фенил глицидат, етил нитрат, етил пропионат, етил валерат, хелиотропин, хидроксифенил-2-бутанон (10% алкохолен разтвор), алфа йонон, изобутил антранилат, изобутил бутират, лимонова есенция, малтол, 4-метил ацетофенон, метил антранилат, метил бензоат, метил цинамат, метил хептин карбонат, метил нафтил кетон, метил салицилат, перуниково масло, фенетил алкохол, роза, ромов етер, гама ундекалактон, ванилин и разтворител.

Въпреки че вкусовете обикновено се правят от смес от много различни летливи химически вещества, една единична съставка често придава доминиращия аромат. Помирисано самостоятелно това вещесtво дава безпогрешното усещане за храната. Етил-2-метил бутират например мирише точно като ябълка. Днешните силно преработени храни предлагат празна дъска – каквато добавка им сложиш, такъв вкус ще имат. Ако добавиш метил-2-перидилкетон, ще получиш вкус на пуканки. Етил-3-хидроктибутаноат ще даде вкус на бонбон от ружа. Сега възможностите са почти безкрайни.

Без да се влияе на външния вид или хранителната стойност, преработените храни могат да се правят дори с аромат като хексанал (аромат на току-що окосена трева) или 3-метил бутанова киселина (телесна миризма).

Из "Нация на бързото хранене" на Ерик Шлосер

СУШЕНИТЕ ПЛОДОВЕ

Те повишават имунитета, укрепват здравето и предпазват стомаха от язва и гастрит

Ако сте недоволни от цвета на лицето си, си направете следния “лечебен” курс: в продължение на един месец за закуска яжте овесена каша с добавени в нея 6 сушени сини сливи. Лицето ви ще придобие предишната си свежест.

Ако ги включите в менюто си, означава да направите сериозна крачка за укрепване на здравето си, особено през зимата. В сушените плодове има уникален баланс на витамини и микроелементи. Освен това те удовлетворяват потребността от сладко. Това е най-древната и изпитана от хората “хранителна добавка”. Само десет дни след употреба на сушени плодове лицето става по-свежо, косите и ноктите укрепват, подобрява се храносмилането. В малки количества те потискат апетита в известна степен. Зарзалите и сините сливи могат да се ядат, ако човек се опитва да откаже пушенето и много му се яде сладко. Но имайте предвид, че на ден можете да изяждате не повече от 100 г сушени плодове.

ЯБЪЛКИТЕ И КРУШИТЕ ПОМАГАТ НА МОЗЪКА

Ябълките и крушите съдържат вещество, което го няма в другите сушени плодове. Става дума за микроелемента бор, който е необходим за активна работа на мозъка.

Освен това сушените ябълки се препоръчват за профилактика при грип, сърдечносъдови и ендокринни заболявания. Сушените круши пък укрепват стомаха,подпомагат процеса на кръвотворене и оказват противомикробно въздействие.

По принцип от сушени ябълки и круши можете да си варите компот. Но по-полезно е, ако ги залеете с гореща вода и ги оставите да престоят няколко часа. Така се съхраняват по-добре полезните вещества. Такава настойка може да се използва и за изплакване на устната кухина, защото укрепва венците.

В пет сушени кайсии се съдържа дневната норма желязо и калций. Те са природен и много силен стимулатор на имунитета. Ако добавяте по 5-6 сушени кайсии в овесената си каша за закуска през целия есеннозимен период, вие ще се предпазите от простудни заболявания.

СУШЕНИТЕ СИНИ СЛИВИ АТАКУВАТ ЗАПЕКА

Редовно добавяйте по няколко сушени сини сливи към ястията си и ще избегнете проблеми с “ленивите черва”. Ако си ги купувате, избирайте най-киселите и меки плодове.

Ако сте преяли и усещате тежест в червата, изяжте една шепа сушени сини сливи и само след половин час ще се почувствате по-добре и червата ви ще заработят нормално.

Предлагаме ви най-вкусното средство против запек: залейте с гореща вода смесени в едно - 100 г сушени сини сливи без костилките, сушени ябълки, кайсии, смокини и фурми. След това ги смелете на машинката за месо. Към получената смес добавете по 100 г стрити орехи, ленено семе и мед. Разбъркайте добре. Приемайте по 1-2 чаени лъжички по следната схема: сутрин на гладно, 30 минути преди обяд и преди сън. Пазете вкусното лекарство в хладилника. Курсът на лечение е, докато свърши сместа. След това за дълго време ще забравите за запека.

ПРИ КАШЛИЦА И БРОНХИТ СЕ ПРЕПОРЪЧВА НАСТОЙКА ОТ СТАФИДИ

Стафидите укрепват белите дробове, сърцето, нервната система и дори потискат гнева и успокояват нервите. Накиснете за през нощта шепа стафиди в студена вода и на сутринта изпийте настойката. При кашлица, хрема и болки в гърлото ви препоръчваме следната рецепта: 100 г стафиди се заливат с чаша гореща вода и престояват 10 минути. След това се изцеждат, сместа се прецежда и се прибавя супена лъжица лучен сок. Пие се по половин чаша 3 пъти на ден.

При силна кашлица и бронхит: 30 г стафиди престояват 45 минути в студена вода и се изяждат с горещо мляко преди сън. Можете всеки ден да си правите такова лекарство,докато се подобри състоянието ви.

ФУРМИТЕ ДАВАТ НАЙМНОГО ЕНЕРГИЯ НА ОРГАНИЗМА

Фурмите превъзхождат всички останали сушени плодове като източник на енергия. Шепа от тях е способна да утоли глада ви за половин ден и да обезпечи организма ви с необходимата енергия. При това те не предизвикват чувство на жажда. Фурмите съдържат всички витамини, освен Е и Н. Най-голямо е съдържанието в тях обаче на витамин В5, който повишава работоспособността и засилва концентрацията и вниманието. Във фурмите са открити и вещества, близки по своята структура до аспирина. Затова древните лечители са използвали фурмите за лечение на простуди и главоболие.

Нарушения на сърдечния ритъм

Какво представлява сърдечната дейност?
Сърцето осъществява своята дейност посредством свивания на сърдечната мускулатура в резултат на ритмични електрически импулси.
Нормално сърдечната дейност се характеризира с определен, правилен и постоянен ритъм на съкращения на сърдечния мускул. Честотата на сърдечните съкращения се променя с възрастта. При новородени деца тя е средно 140 удара в минута, при 16-18-годишни - 67 удара в минута, при 47-годишни лица - 72 удара в минута, у по-възрастни - 80-84 удара в минута. Средната честота у възрастни е 60-80 удара в минута.
Нарушенията на сърдечния ритъм се наричат аритмии. При увеличение на сърдечната честота над 100 удара в минута /за възрастни/ и равномерен правилен ритъм на сърцето се говори за синусва тахикардия. При забавяне на сърдечната дейност под 60 удара в минута и правилен ритъм се говори за синусова брадикардия.
С понятието синусова аритмия се означават периодите на смяна на забавен с учестен ритъм и обратно.
Друг вид разстройство на сърдечния ритъм са екстрасистолите. Те представляват прибързани сърдечни удари в хода на нормалната сърдечна дейност, след които настъпва по-продължителна пауза до следващия нормален сърдечен удар. Обикновено екстрасистолите се усещат субективно като кратко "спиране" или "прескачане" на сърцето.
Какви са симптомите при различните нарушения на сърдечния ритъм?
При тахикардия болният усеща ускорена и усилена сърдечна дейност, отпадналост, лесна умора, леко задъхване, често пъти изпотяване на дланите на ръцете и стъпалата на краката.
При брадикардия понякога дълго време болните нямат никакви оплаквания. По-късно се явяват сърдечни болки, обща слабост, замайване, отоци по краката и др
Симптоми при аритмия са усещане за притупване и прескачане на сърцето. При абсолютната аритмия може да се появи задух, виене на свят, дори загуба на съзнание.
Какви са причините за различните нарушения на сърдечния ритъм?
Аритмиите се дължат на нервно-психическа преумора, някои инфекциозни заболявания, тютюнопушене, злоупотреба на алкохол или кафе и редица сърдечни заболявания.
Причините за тахикардията са инфекциозни заболявания, придружени с треска, малокръвие, значително отслабване, отравяне с тютюн, базедова болест, психично напрежение, след прекалена употреба на кафе, чай и алкохол.
Брадикардията често се наблюдава при мозъчни увреждания, при силно повръщане, бъбречна криза или жлъчна криза. Сърдечната дейност е забавена и при редица сърдечно-съдови заболявания, ревматизъм, миокардит, сърдечна атеросклероза, сърдечен инфаркт и др.
Каква е прогнозата?
Предсърдната и камерната тахикардия и брадикардия представляват тежко нарушение на сърдечния ритъм. Те обикновено се дължат на заболявания на миокарда, които засягат и сърдечнопроводната система, нерядко имат пристъпен и преходен характер и се преодоляват след лечението.
Прогнозата на повечето видове аритмии е благоприятна. Възможна е имплантация на пес-мейкър с трайно регулиран нормален сърдечен ритъм.
Как можем да се предпазим?
Необходими са почивка, лека природосъобразна храна и спокойствие. Когато сърцето е здраво, необходимо е общо укрепване на организма и нервната система. При увредено сърце лечението се провежда от лекар специалист

Хернии

Заболяването херния (кила,изсипване) представлява излизане на част от съдържимото на телесна кухина извън нейните граници. Най-често се среща в коремната област,по предната коремна стена. Мъжете боледуват няколко пъти повече от жените. Локализацията на заболяването при мъжете е предимно в слабинните области(слабинни хернии), при жени - в областта на пъпа и в горната предна част на бедрото (пъпни или бедрени хернии). Следоперативните хернии се получават на мястото на оперативни белези от предшестващи операции.

Отворът, през който хернията излиза извън телесната кухина се нарича херниален отвор (пръстен) и обикновено представлява нормално съществуващ отвор в стената на кухината, който се разширява патологично. Херниалната торбичка (сак) се образува от ципата, която покрива отвътре кухината.В херниалния сак навлизат подвижни органи (тънко черво, коремно було, части от дебело черво).

Херниите биват вродени и придобити.Вродените се установяват при или скоро след раждането на детето,а придобитите се получават най-често в зряла или старческа възраст.

Основна причина за образуване на херния е повишеното налягане в коремната кухина-вследствие на тежък физически труд,хронична кашлица,хроничен запек,при жени-бременност и раждане.Значение има и слабостта на предната коремна стена-вродена или вследствие на напреднала възраст.

В началото заболяването започва с болки в областта на херниалния отвор,появяващи се при физическа работа или продължително ходене.Външна проява на хернията е подутината,в началото малка,която постепенно се увеличава.Тя се вижда и опипва добре в право положение и при напъване,а в легнало положение се прибира в корема и изчезва. Когато херниалния отвор се разшири болката обикновено изчезва.Основен симптом остава подутината,която бавно увеличава размерите си.

Основен метод за лечение на херниите е хирургичния, при който се премахва херниалния сак,затваря се или се стеснява херниалния пръстен и се укрепва коремната стена.Операцията се извършва под местна или обща анестезия и обикновено протича без усложнения.По- сериозен проблем са болните в напреднала възраст и (или) с тежки придружаващи заболявания- белодробни,сърдечни,захарен диабет и др.При тях е необходимо лечение и стабилизиране на придружаващите болести,след което се преценява оперативния риск.Основно правило в хирургията е операцията да не е по-опасна от заболяването,което лекува.Неусложнената херния не е злокачествен тумор и операцията може да се отмени,ако болния има други тежки заболявания.Само тогава хирургът може да препоръча носенето на специален колан с пластинка(бандаж), който притиска херниалния пръстен и не позволява излизането на хернията.Не бива да носят колан болни,които могат да се оперират,тъй като това затруднява операцията.Трябва добре да се запомни,че единствения начин за излекуване на хернията е хирургичната операция.

Най-тежкото усложнение на заболяването е заклещването(инкарцерация),при което органите,намиращи се в херниалния сак се заклещват и притискат от херниалния пръстен. Заклещването се проявява с втвърдяване на херниалната подутина и силна и постоянна болка в нея.В този момент болния може да си помогне сам,като опита с леко и бавно притискане да ,,намести’’ заклещената херния,тоест да прибере нейното съдържимо обратно в корема.Ако не успее трябва незабавно да потърси помощ от хирург.Забавянето в този случай е недопустимо и може да доведе до тежки, понякога заплашващи живота усложнения.Много важно е от момента на заклещването болния да не приема храна и течности(това изискване важи и за всички пациенти с внезапно възникнали болки в коремната област).Операцията при заклещена херния е абсолютно наложителна и се извършва по спешност независимо от наличните съпътстващи заболявания.

Хернията е заболяване,при чието лечение не могат да се премахнат причините, които са го предизвикали.Това налага след операция болния да спазва определен режим-да избягва вдигането на тежки предмети,навреме да лекува кашлицата или запека;сериозен проблем може да бъде и наднорменото тегло. Понякога се наблюдава повтаряне(рецидив) ,при което отново се получава подутина на мястото на операцията. Оплакванията и лечението на рецидивната херния са същите,както при първичната.


Съществуват следните видове хернии:
Слабинни хернии
Пъпни (умбиликални)
Епигастрални хернии
Вентрални (постоперативни, евентрации) хернии
Хиатус хернии
Редки хернии: Шпигелова, перинеална, парастомиална, лумбална




Описание:
Видове хернии: Името на херниите се определя в зависимост от мястото, в което се поява. Така например ингвиналните хернии се намират в слабините, а пъпните в областта на пъпа. Съществуват следните видове хернии:

Слабинни хернии Ингвинални - директни и индиректни появяват се в слабините в основата на тестисите.

По - чести са при мъже. При нарастване слизат и уголемяват тестиса – скротални хернии.

Феморални - намират се също в слабините, но в основата на бедрото. По - чести са при жени.

Пъпни (умбиликални) хернии – слабото място е пъпа. Предпоставка е наднормено тегло.

Епигастрални хернии – намират се между ребрата и пъпа. Често се проявяват с болки подобни на язва. За правилната диагноза е важна консултация с херниолог.

Вентрални (постоперативни, евентрации) хернии – слабата зона и подутината е на мястото на предходната операция.

Хиатус хернии – предпоставка е разширено отверстие, през което хранопровода преминава от гърдите в корема през диафрагмата. Резултатът е навлизане на част от стомаха в гърдите. Нарушава се клапата и стомашният сок се връща в хранопровода, предизвиквайки киселини и възпаление на хранопровода. Притиска се сърцето.

Редки хернии: Шпигелова, перинеална, парастомиална, лумбална.

Език

В биологията езикът е мускулест орган в устната кухина. Той е изграден от корен , връх и тяло. Езикът е изграден от напречнонабраздени мускули, които му придават голяма подвижност при разпределяне на храната и говорът. Мускулите биват скелетни и собствени. Скелетните мускули се прикрепват към подезичната кост, долната челюст и шиловидния израстък на слепоочната кост. Собствените мускули са изградени от напречни , надлъжни и вертикални мускули , които поменят формата на езика. Отвън е покрит с лигавица, която съдържа жлези. Лигавицата образува езиковите брадавички , които са пръснати по цялата му повърхност, по ръбовете и в задния край.По ръбовете и в задния край на езика се разполагат вкусовите луковици. Лигавицата върху корена на езика съдържа струпвания от лимфни фоликули, които образуват езиковата сливица.

КОСТЕН МОЗЪК

Костният мозък е основен хемопоетичен орган. Той произвежда всички кръвни клетки – еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити. Количеството му при израснал индивид е около 2600 g. Разделя се на червен и жълт. При раждането той е само червен. По време на израстването част от него претърпява мастна дегенерация и се трансформира в жълт. При израстнали индивиди червеният костен мозък се намира в спонгиозата на плоските кости – гръдна кост, ребра, черепни кости, прешлени и в епифизите на някои дълги кости. Жълтият костен мозък се разполага в каналите на дългите кости. Червеният костен мозък е активен хемопоетичен орган, а жълтият костен мозък е неактивен, но в условията на усилена хемопоеза (напр. след големи кръвозагуби) може да се активира и трансформира в червен костен мозък.

Червеният костен мозък се изгражда от съединителнотъканна строма и кръвни клетки в различни етапи на развитие. Стромата представлява мрежа от съединителнотъканни влакна и клетки, напр. ретикуларни клетки, които имат фагоцитарна способност. Съдържа още: много макрофаги – те произлизат от моноцитите и имат фагоцитарна функция. Срещат се мастни клетки (липоцити) и остеобласти. В стромата се разполагат и кръвните клетки.
Червеният костен мозък съдържа мрежа от кръвоносни съдове и венозни синусоиди. При входа и изхода на венозните синусоиди има сфинктери, които регулират тяхното кръвонапълване. Стените на синусоидите са изградени от прекъснат ендотел, който има отвори. През тях кръвните клетки преминават в кръвта.

В костния мозък се намират кръвни клетки в различен етап на развитие. Установено е, че всички типове кръвни клетки произхождат от една обща (тотипотентна) стволова клетка. Тя е с по-малки размери от останалите клетки. Стволовите клетки съществуват през целия живот на индивида. Те се делят и броят им е приблизително еднакъв. От общата (тотипотентна) стволова клетка водят началото си две частично детерминирани (плурипотентни) стволови клетки:
- миелоидна – представлява зародишна клетка на еритроцитния, гранулоцитния, моноцитния и мегакариоцитния ред;
- лимфоидна – тя се диференцира в лимфоцитни и плазматични клетки.
От частично детерминираните плурипотентни клетки се образуват детерминираните (унипотентни) предшественици на отделните родове клетки.

Образуване на еритроцитите. От миелоидната стволова клетка се образува първата специфична за еритропоезата унипотентна клетка, която е чувствителна към еритропоетин и се нарича еритропоетинчувствителна клетка (ЕЧК). Тази клетка се диференцира в проеритробласт. Той претърпява по-нататъшно узряване и диференциране като преминава през стадиите на базофилен, полихроматофилен и оксифилен еритробласт и се превръща в безядрен ретикулоцит. Ретикулоцитът навлиза в синусоидите и попада в периферната кръв, където доузрява и се превръща в еритроцит. Зрелият еритроцит е с диаметър около 7 μm, с форма на двойновдлъбнат диск и е доста гъвкав. Със стареенето еритроцитите стават по-плътни и ригидни. Захващат се от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и се разрушават. Средната продължителност на живот на еритроцитите е 120 дни.
От един проеритробласт чрез делене и диференциация се получават 8-16 еритроцита. Не всички проеритробласти достигат до стадий на ретикулоцит. Една част от тях (10-15%) умират преди да се обезядрят.

Образуване на гранулоцитите. От миелоидната стволова клетка се образува миелобласт -първата специфична за гранулоцитния ред клетка. Следващите етапи на развитие са: промиелоцит, миелоцит (неутрофилен, еозинофилен и базофилен), метамиелоцит (неутрофилен, еозинофилен и базофилен) и гранулоцит (неутрофилен, еозинофилен и базофилен). Неутрофилните гранулоцити биват пръчкоядрени (с ядро под формата на подкова) и зрели (със сегментирано ядро – сегментоядрени гранулоцити). В пределите на костния мозък зрелите гранулоцити се намират в синусоидите. Времето, за което един миелобласт дава потомство от зрели (сегментоядрени) гранулоцити е около 10 дни. Средната продължителност на живот на гранулоцитите е 5-6 дни.

Образуване на моноцитите. От миелоидната стволова клетка се образува монобласт. Следва процес на делене и диференциация като се преминава през стадий на промоноцит и моноцит. Моноцитите преминават в синусоидите и напускат костния модък. От кръвта те проникват в тъканите и се трансформират в тъканни макрофаги и хистиоцити. Това е основната клетъчна съставка на моноцитно-макрофагеалната система (ММС), която се намира главно в слезката.

Образуване на тромбоцитите. От миелоидната стволова клетка се образува мегакариобласт. Следващите етапи на развитие са: промегакариоцит, мегакариоцит и тромбоцит. Мегакариоцитите са много големи клетки с гигантски ядра. Цитоплазмата им се разделя чрез дълбоки инвагинации. Тромбоцитите представляват фрагменти от цитоплазмата на зрелите мегакариоцити. Всеки тромбоцит притежава собствена мембрана, цитоплазмени органели и специални образувания – алфа-гранули (съдържат доста протеини: фибриноген, растежни фактори, тромбоцитен фактор 4) и плътни телца (съдържат серотонин, калций, АТФ и др.). Тромбоцитите са безядрени клетки. Средната продължителност на живот на тромбоцитите е 10-12 дни. Тромбоцитопоезата се стимулира от растежни фактори – тромбопоетин, интерлевкин-3, интерлевкин-11, интерлевкин-6, а се инхибира от тромбоцитен фактор 4.

Образуване на лимфоцитите. От лимфоидната стволова клетка се образуват лимфобласти. Те нямат маркери за Т- и В-клетъчните редици. Следващият стадий на диференциация са пролимфоцитите – те имат особен маркер, наречен общ антиген. Тези клетки чрез последователни деления се диференцират в пре-В-лимфоцити, които в лимфните възли се превръщат в В-лимфоцити. Под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се трансформират в плазматични клетки. Те продуцират антитела. Развитието на Т-лимфоцитите започва в тимуса и завършва в Т-зоната (паракортекс) на лимфните възли.

Стромните клетки на костния мозък както и кръвните клетки произвеждат вещества, наречени цитокини. По природа те са гликопротеини и се делят на няколко групи:

1. Интерлевкини – това са 18 регулаторни протеина, които осъществяват взаимодействието между различните кръвни клетки. Някои от интерлевкините представляват растежни фактори на миелопоезата и се наричат колонистимулиращи фактори. Те биват:
- Гранулоцитно-макрофагиален растежен фактор (GM-CSF);
- Гранулоцитен растежен фактор (G-CSF);
- Моноцитномакрофагиален растежен фактор (MM-CSF);
Еритропоетинът представлява еритробластен растежен фактор, но не е интерлевкин.Произвежда се от бъбреците (90%) и от черния дроб (10%). Колонистимулиращите фактори и еритропоетинът се прилагат за лечение на анемия и гранулоцитопения.

2. Интерферони. Те биват:
- Интерферон -алфа – продуцира се от левкоцитите.
- Интерферон -бета – продуцира се от фибробластите.
- Интерферон -гама – продуцира се от Т-лимфоцитите.
Интерфероните имат антивирусна активност (прилагат се за лечение на вирусните хепатити), антипролиферативна активност (прилагат се за лечение на някои левкемии и на солидни тумори), имуномодулираща активност (активират макрофагите, естествените клетк-убийци, цитотоксичните Т-лимфоцити).

3. Тумор некрозни фактори – причиняват некроза на туморите и са причина за появата на симптоми като фебрилитет, отслабване на тегло и цитопении. Биват:
- Тумор некрозен фактор -алфа – продуцира се от моноцитите и макрофагите;
- Тумор некрозен фактор -бета – продуцира се от лимфоцитите.

Човешкото око

Човешкото око представлява сферообразно тяло - очна ябълка, изградено от няколко слоя и разположено в очната кухина. Чрез система от мускули то може да се движи във всички посоки.

Външната обвивка на окото се нарича склера. Тя е белезникава на цвят, твърда е и служи за запазване на сферичната му форма. В предната част склерата преминава в роговица - прозрачна и по-изпъкнала в сравнение с останалата част от очната ябълка. През роговицата се вижда ирисът, в средата на който има отвор, наречен зеница. Тя има функцията на диафрагма и чрез свиване и отваряне регулира проникването на светлина в окото. Пространството между роговицата и ириса се нарича предна очна камера, изпълнена с напълно прозрачна течност, наречена камерна вода. В средата окото е запълнено от т.нар. стъкловидно тяло. Между ириса и стъкловидното тяло е разположена очната леща, която се крепи от специални окачващи връзки. Формата на очната леща е много близка до обикновена стъклена леща. При фокусиране на окото на различна далечина на гледане тя променя изпъкналостта си, като по този начин променя и оптичната си сила. С увеличение на възрастта лещата се втвърдява и губи способността си да променя формата си.

Вътрешният слой на окото се образува от ретината. Тя представлява розова мрежеста тъкан (това е и причината за т.нар. "червени очи" при някои снимки - свелината на светкавицата се отразява в дъното на очите, т.е. в ретината). Ретината се състои от нервни клетки, които приемат светлинния сигнал и го насочват към зрителния център в мозъка. Тези клетки се делят на пръчици (около 130 милиона) и колбички (или конусчета, около 7 милиона). Срещу зеницата се намира централната ямичка на окото - в средата на т.нар. жълто петно, което е място на най-голяма концентрация на колбички. Това е мястото на най-добро директно виждане. Размерите му са около 2 х 0.9 mm. Извън това петно колбичките намаляват, а се увеличават пръчиците. Те са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни по отношение на цветовете. С тях гледаме през нощта, а с колбичките през деня. Затова през нощта е по-трудно да се определят цветовете на обектите - всички котки са сиви) Това е и причината, когато гледаме през телескопа различните deepsky обекти те да не са така шарени, както по списанията и в интернет - тяхната светлина не е достатъчна за цветочувствителните колбички и те не реагират, а пръчиците, с които виждаме тези обекти са "слепи" за цвета.

Пръчиците осъществяват и т.нар. периферно зрение - поради постоянната им активност колбичките в жълтото петно са "заслепени", а и по-малко светочувствителни и не виждат по-слабите обекти. Периферното зрение се използва много често при наблюдения с телескоп или при гледане с невъоръжено око.

От тези нервни клетки излизат зрителни влакна, които се събират в зрителния нерв, водещ към мозъка. Точно на това място се намира т.нар. сляпо петно - място нечувствително към светлината поради отсъствието на нервни клетки.

Роговицата, очната леща и камерната вода образуват оптичната система на окото. Чрез нея наблюдавания обект се проектира върху ретината.

Адаптация на окото към светлината

Тази функция се изпълнява от зеницата. При силна светлина тя се свива максимално, за да ограничи количеството светлина, влизаща в окото. По този начин се предпазва ретината от повреждане. В зависимост от силата на светлината диаметърът на зеницата е между 2 и 7-8 mm, за среден диаметър при дневна светлина може да се приеме 4mm. С възрастта възможността за промяна на размера на зеницата намалява. Когато свиватето на зеницата не е достатъчно за регулиране на светлината се налага носенето на слънчеви очила, а при наблюдения на Слънцето и Луната - използването на специални тъмни филтри.

Но най-често за адаптация на очите говорим при нощни наблюдения. В този случай целта е зеницата да се отвори максимално, като по този начин ще позволи в окото да влезе максимално количество светлина. Затова, преди пристъпване към наблюдения е необходимо очите да се адаптират към тъмнината. В противен случай, колкото и да е добър телескопът, голяма част от наблюдаваните обекти няма да бъдат видяни. Теоретически, адаптацията на очите продължава дори до цяло денонощие, но след 45 - 60-минутен престой на тъмно се счита, че окото е максимално адаптирано към тъмнина. За да улесните адаптацията е необходимо да избягвате гледането към ярки светлини. Такива светлини "ослепяват" за известно време зрителните клетки, а в окото се запазват остатъчни образи на яркия обект. Погленете към светеща крушка и после затворете очи - все още виждате жичката на крушката, нали? За относителното запазване на адаптацията при наблюдение се използват фенерчета, светещи със слаба червена светлина, към която окото е по-нечувствително. В случая зрителните клетки разделят действието си - червената светлина се възприема от колбичките, а пръчиците са нечувствителни към нея. Тях ги използваме за наблюдението на слабите обекти в окуляра, които пък са невидими за колбичките. С размера на зеницата е обвързано и минималното допустимо увеличение на телескопа.

Кратки анатомо-физиологични данни за мъжката полова система

Кратки анатомо-физиологични данни за мъжката полова система

Половата система на мъжа е изградена от вътрешни и външни полови органи. Към външните полови органи се отнасят: половият член и скротумът. Към вътрешните се отнасят: тестисите и техните придатъци, семеотводните канали, семенните мехурчета и простатната жлеза.

Тестисите - мъжките полови жлези,имат овална форма и са с размери 4 х 2,5 см. Всеки тестис се състои от 180-200 делчета. Във всяко делче са разположени 5-7 силно нагънати тънки семенни каналчета. Общо за единия тестис тяхната дължина достига до 30 км.

По вътрешната повърхност на семенните каналчета са разположени специални клетки, от които се образуват мъжките полови клетки - сперматозоидите. Всеки сперматозоид изминава дългия път до своето узряване за около 3 седмици, след което се натрупва заедно с останалите зрели сперматозоиди в придатъците на тестисите. Способността да се създават зрели сперматозоиди се придобива под влияние на мъжките полови хормони от началото на пубертета /12-14 г./ до дълбока старост.

Семенните мехурчета са две симетрично разположени между пикочния мехур и правото черво гроздовидни образувания с дъл жина около 5 см. Те отделят специфичен секрет, който осигурява с енергия сперматозоидите.

Под пикочния мехур, обхващайки от три страни началото на уретрата, е разположена простатната жлеза. Тя отделя третата съставна част на спермата - специфичен секрет, който неутрализира киселата среда на влагалището.

Скротумът представлява тънкостенно кожно-мускулно чувалче, в което са разположени тестисите.

Мъжкият полов член е съставен от три пещеристи тела и главичка, покрита с тънка подвижна кожа. Кожата, която покрива главичката, се нарича препуциум и нормално може да се придърпва към ствола на члена и да оголва главичката му.

Пещеристите тела имат гъбеста структура и специфично кръвоснабдяване.Постъпващата по артериите кръв изпълва пещеристите тела, които притискат разположените между тях венозни съдове и пречат на оттичането на кръвта. Половият член се уголемява и изправя - получава се ерекция.

Нормалните размери на мъжкия полов член в състояние на ерекция се движат между 11 и 15 см. Главичката на половия член е богато снабдена с нервни окончания, които при ритмично триене се възбуждат и предизвикват еякулация /семеизпразване/.

В процеса на индивидуалното развитие са възможни някои отклонения - тесен препуциум /фимоза/ или или срастнал с главичката на половия член препуциум. Тези отклонения лесно се коригират и отстраняват по оперативен път още в детска възраст със съдействието на родителите.

Физиологични полови реакции у мъжа

Първата реакция на сексуален стимул у мъжа е ерекцията на мъжкия полов член, при това без да има значение директното действие на дразнителя или възприемането му чрез сетивата. Ерекцията е характерна за първата фаза на копулативния цикъл и нейното ниво зависи от интензивността /изразителността/ на сексуалния дразнител. Ерекцията на половия член във влагалището по време на половия акт се регулира от бързината, степента на проникване на члена във влагалището и честотата на фрикционните движения. Във втората фаза на копулативния цикъл /фазата на плато/ и във фазата на оргазъм половият член е в максимална ерекция. По време на оргазма с участието на мускулатурата на половия член започва ритмично присвиване и семенната течност се изтласква под налягане с няколко оргазмени контракции.

У по-възрастните мъже до максимална ерекция се достига непосредствено преди еякулация, а броят и силата на оргазмените контракции намаляват. Във фазата на успокояване ерекцията отслабва и половият член придобива нормалните си размери. Ерекцията у здравия мъж настъпва не само в резултат на сексуална възбуда добре познати са сутрешните ерекции, ерекция при агресивност. Здравият мъж има 58 ерекции по време на сън. С възрастта честотата и интензивността на нощните ерекции намаляват. При нарастваща сексуална стимулащия скротумът се свива, намалява обема си и придърпва тестисите към основата на половия член. След оргазъм тестисите отново заемат предишното си нормално положение в отпуснатия скротум.

Еякулацията протича в два стадия.

В първия стадий се отделят съставните части на спермата - от простатата, булбоуретралните жлези и семепроводните канали в задната част на уретрата. Този процес не може да бъде задържан волево.

Във втория стадий под влияние на оргазма спермата се изтласква под голямо налягане към изхода на уретрата. У възрастните мъже това налягане е ниско, семенната течност просто изтича, а еякулацията почти не доставя удоволствие.

Сексуалната възбуда предизвиква и някои по-общи реакции на мъжкия организъм. С усилване на половата раздразнимост се наблюдава нахлуване на кръв в кожата, зачервяване на кожата на лицето, врата, шията и гърдите. Засилва се общият мускулен тонус и е възможна появата на спазъм на отделни мускулни групи.

По време на оргазъм сърдечната честота може да достигне до 180 удара/минута, дихателната честота - до 40 вдишвания/ минута,а артериалното налягане да достигне стойности далече над нормалните /до и над 240/140 мм//. В последната фаза на успокояване нерядко се наблюдава обилно изпотяване.

Черва - устройство и функции на червата

Червата се състоят от два дяла - тънко и дебело черво. Дължината на тънкото черво у възрастен човек е 5-7 m. Началната му част се нарича дванадесетопръстник. Има форма на подкова и достига дължина 12 напречни пръста, откъдето идва името му. В дванадесетопръстника се вливат каналът на задстомашната жлеза (панкреаса) и общият жлъчен проток . Лигавицата на тънкото черво е силно нагъната. Покрита е с множество власинки, които значително увеличават площта й. Това улеснява всмукването на хранителните вещества. Във власинките на тънкото черво има разклонения на кръвоносни и лимфни съдове и гладки мускулни влакна .
Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпото черво. В него се влива крайната част на тънкото черво. На долния край на сляпото черво се намира един израстък - апендикс. Дълъг е 8-10 ст. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в правото черво, което завършва с анус.
Задстомашната жлеза (панкреас) е разположена в извивката на дванадесетопръстника, зад стомаха. Има храносмилателна и ендокринна функция. За 24 h отделя около 1 l храносмилателен сок с алкална реакция, богат на ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите.
Постъпилото от стомаха съдържимо в дванадесетопръстника се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза и на жлъчния сок, образуван в черния дроб. Сокът на задстомашната жлеза неутрализира силно киселата реакция на постъпилото в дванадесетопръстника стомашно съдържимо. Така се създава оптимална среда за действието на панкреатичните ензими. В панкреатичния сок се намират ензими, разграждащи белтъците, мазнините и въглехидратите. Ензимът трипсин има значение за разграждането на белтъците до аминокиселини. Той се отделя в неактивна форма като трипсиноген и се активира след попадането му в дванадесетопръстника. Мазнините се разграждат под действие на ензима липака до глицерол и мастни киселини. Въглехидратите се разграждат от ензимите на панкреатичния сок до моиозахариди.
Черният дроб е разположен отдясно под диафрагмата. Тежи около 1,5 kg и е богато кръвоснабден. Черният дроб е биохимичната лаборатория на организма. Една от функциите му, свързана с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Жлъчният сок се образува непрекъснато, но попада в дванадесетопръстника само при постъпване на храна от стомаха. В интервалите, когато не постъпва храна, се събира в жлъчния мехур. Жлъчният сок съдържа д. жлъчни соли и пигменти.
Жлъчният сок е около 1 l за 24 h. Храносмилателната му функция се дължи на жлъчните соли. Те разбиват мазнините на фини капчици (емулгират ги) и така увеличават многократно тяхната повърхност.
От дванадесетопръстника съдържимото преминава в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок, който има алкална реакция. Количеството му е 3 l за 24 h. Съдържа слуз и ензими, разграждащи белтъците, мазнините и въглехидратите до техните основни форми, годни за всмукване. Тези ензими допълват действието на останалите храносмилателни сокове.
Движенията на чревната мускулатура подпомагат придвижването на храната, смесването й с храносмилателните сокове и улесняват всмукването на хранителните вещества.
Основната част от веществата се всмукват в тънкото черво.
В устната кухина се всмукват лекарства. Таблетка нитроглицерин, поставена под езика, разширява кръвоносните съдове на сърцето и успокоява болката, дължаща се на тяхното свиване. В стомаха се всмукват вода, соли, алкохол. Епителните клетки на лигавицата на тънкото черво пропускат аминокиселини, глицерол и мастни киселини, монозахариди само в една посока - навътре към кръвоносните и лимфните съдове. Това пренасяне е свързано с разход на енергия и се нарича активен транспорт. Продуктите от разграждането на белтъците и въглехидратите попадат в кръвоносните съдове, а тези на мазнините -предимно в лимфните съдове.
Веществата, които не се всмукват, попадат в дебелото черво. Сокът на дебелото черво съдържа предимно слуз и няма ензими. В него поради всмукване на водата става сгъстяване на чревното съдържимо. Дебелото черво извършва движения, чрез които съдържимото се придвижва към правото черво, откъдето то периодично се изхвърля навън от организма.
От ензимите на бактерийната флора на дебелото черво се разграждат някои трудно усвоими вещества като целулозата. Бактериите имат значение и за образуването и всмукването на витамин К.

Апендикс - излишен ли е наистина?

Апендиксът е рудиментарен орган. Започва от задно-медиалната стена на сляпото черво на 2 до 4 сm под valva ileocaecalis. Средната му дължина е 7-8 сm, но варира от 2 до 20 сm. Това е описанието, което ще срещнете в повечето медицински книги. Журналистката Мирела Иванова дори използва апендиксът като метафора за безмислие в заглавието "За властниците ни културата е безсмислен апендикс" *.

Дали обаче природата е толкова глупава, че да ни натресе някакви излишни израстъци в иначе съвършенното и все още криещо тайни тяло? Екип от xирурзи и имунолози от Медицинското училище към Университета Дюк (Duke University Medical School) най-после са открили функцията на апендикса...



От десетилетия този орган в човешкото тяло се смята от медицината за излишен, защото не изпълнява никакви функции. Това е причината при определени обстоятелства той да бъде премахван - рутинна вече операция, след която пациентите продължават да живеят нормално. Характерно за апендиксът е, че възпалението в него (апендицит) се развива бързо и има животозастрашаващ характер, пише здраве.bg.

Според групата американски учени функцията на апендикса е свързана с множеството полезни бактерии, живеещи в човешкия организъм, по-точно тези от стомашно-чревния тракт. При определени обстоятелства бактериалната флора в тялото умира или е с нарушени функции. Заболявания като холера и дизентерия могат да предизвикат такова състояние. Мястото, на което е разположен апендиксът - точно под пътя на храната, показва, че той може да включи отново храносмилателната система в случай на заплаха.

Специалистите смятат, че този човешки орган е своеобразно убежище за добрите бактерии, а едновременно с това и "фабрика" за възпроизводството им.

Учени, несвързани с новата теория, я определят като "логически правилна и нелишена от смисъл" и потвърждават твърдението на групата изследователи, че е много вероятно в по-слабо развитите страни, където холерата все още се среща, апендиксът и в момента да изпълнява активно своите функции, като намалява смъртността в резултат на заболяването.

Калории и подсладители

Когато става дума за диети, повечето от нас искат да приложат някой и друг номер, за да намалят апетита си и да ядат по-малко. Много хора например пият вода, за да се заситят, когато са гладни, или избират изкуствени подсладители вместо захар, за да постигнат същата сладост без досадните калории.

Едно ново изследване обаче показа, че тялото не може да бъде излъгано лесно, и че подсладителите не са ключ към отслабването. Това донякъде може да обясни защо въпреки изобилието на нискокалорични храни и напитки американците са по-дебели от всякога. Така че, ако си мислите, че намалявате калориите като ядете диетични или нискокалорични разновидности на любимите си храни...



В поредица от експерименти учените от университета Пърдю сравниха хранителните навици и склонността към напълняване на плъхове, в чиято диета била добавена сладка храна, съдържаща или подсладители, или захар. Докладът, публикуван в Behavioral Neuroscience, представя някои противоречащи на интуицията ни открития. Животните, хранени с изкуствено подсладено кисело мляко в продължение на две седмици, приемали повече калории, надебелели повече и натрупали повече мазнина отколкото животните, които яли кисело мляко с глюкоза – естествен и висококалоричен подсладител. Още през 2004 г. групата от Пърдю констатирала, че животните, които консумират подсладени със захарин течности и храни, са склонни да ядат повече от животните, хранени с висококалорични сладки храни. С новото изследване учените доказали, че начинът на хранене зависи от автоматични условни реакции на храната, които са извън контрола ни.

Те смятат, че подобно на кучето на Павлов, обучено да отделя слюнка при звуков сигнал, животните са приучени да очакват много калории, когато вкусят нещо сладко – в природата сладкото обикновено носи много калории. И когато ядат подсладена със захарин храна без калории, която нарушава връзката сладко-калории – те започват да се хранят повече и да надебеляват. Изследването дори успяло да документира на физиологично ниво, че животните, които получавали подсладител, реагирали по различен начин на храната си, отколкото онези, които ядели висококалорична сладка храна.

При хранените със захар плъхове например, когато идвало време за ядене, било измерено очакваното повишение на вътрешната телесна температура. То отговаря на очакването им на голямо количество калории, при което трябва да започнат да изгарят приетата енергия, което всъщност е един вид метаболично ускоряване на енергийния им двигател. От друга страна, приемалите захарин животни не показали подобно увеличение на температурата. „Животните, поглъщали изкуствени подсладители, като че ли проявяваха различни условни реакции”, казва Сюзан Суитърс, професор по психология в университета Пърдю и един от съавторите на изследването. „Те не очакваха да поемат много калории.” Резултатът е по-бавен метаболизъм, който по-скоро съхранява, отколкото изгаря излишните калории.


Проф. Сиутърс твърди, че животните в изследването не са били принуждавани да преяждат, за да компенсират недостига на калории. Изводите й са категорични: изкуствените подсладители нарушават способността на тялото да регулира поглъщаните калории. „Все още не е съвсем ясно защо животните преяждат, но със сигурност имаме доказателства, че тези, които получаваха изкуствено подсладено кисело мляко, накрая започваха да приемат повече калории, отколкото онези, които се хранеха с калорично сладко мляко.”

Въпреки че е рано да се правят обобщения въз основа на опитите при животните, Суитърс е забелязала, че други изследвания при хора са показали сходни резултати. Едно изследване на Центъра за здравни науки на университета в Тексас от 2005 г. констатира, че хората, които пият диетични напитки, напълняват. Оказало се, че за всяка чаша диетична газирана напитка на ден рискът да напълнеят се увеличава с 41 процента. Затова, въпреки че откритията били направени при опити с животни, проф. Суитърс твърди, че те могат да доведат до по-добро разбиране на начина, по който човешкото тяло реагира на храната и да обяснят защо яденето на нискокалорични храни не винаги води до отслабване. „Има много факти, които научихме за последствията при ядене на определен тип храна, казва тя. Съществува физиологическа реакция, обусловена от храната.”

Означава ли това, че не трябва да употребяваме изкуствени подсладители, а трябва да се върнем към захарта? Не съвсем. Дори и да не се отрази на теглото, прекомерната захар в менюто може да доведе до диабет и до сърдечно-съдови заболявания. Затова трябва да помним, че когато става дума за броене на калории, не трябва да се притесняваме само за приетата енергия. Имат значение и калориите, от които сме се отказали и това се онагледява от допълнителните порции тестени изделия или десерти, които тялото иска. А тялото ни всъщност може да брои много по-добре от нас.

В заключение - изкуствените подсладители са с малко калории, но объркват метаболизма на тялото и водят до напълняване. Захарта е необходима на организма, но не бива да се прекалява с нея, защото дори да не доведе до напълняване, може да предизвика диабет или сърдечно-съдови заболявания.

Източник: E-Vestnik

Доматите трябва да се ядат с мазнини

За да се усвояват хранителните вещества от доматите, те трябва да се ядат с мазнини.
Доматите са отличен източник на антиоксиданти, ликопен и бета-каротин. Но ако се ядат домати без добавянето на малки количества мазнини, то след това организма е малко вероятно да бъде в състояние да поеме всички хранителни вещества от тези прекрасни зеленчуци.

Това установиха учени от Университета в Айова чрез научни изследвания. Те наемат доброволци за консумация на зелена салата с домати и различни видове подправки за салата. Учените вземат кръвни проби от вените на участниците преди и след като са яли салати с домати, с цел да получат точни данни за усвояването на хранителните вещества.

Когато анализират кръвните проби, те стигат до заключението, че хората, които ядат много малко мазнини или обезмаслени подправки, не поемат полезните каротеноиди от салатите. Те получават тези хранителни вещества, когато консумират салати с дресинг, на основата масло.

Каротеноидите са пигменти, синтезирани от растенията, които се съдържат в червените, жълтите и оранжевите плодове и зеленчуци. Каротиноидите се съдържат в тъмно-зелените зеленчуци като спанака. Те се преобразуват във витамин А в организма и чрез изследвания е установено, че каротеноидите имат антиоксидантно действие, което помага да се защитават клетките от увреждане от свободните радикали. Високият прием на плодове и зеленчуци с каротеноиди, намалява риска от рак.

Учените изучаващи бета-каротина не са особено изненадани от резултатите на проучванията за подправките на салата. Тези резултати само затвърждават мнението, че малкото количество мазнини са полезни.

17 причини да ядем повече мандарини

От всички цитрусови плодове всъщност именно мандарините съдържат най-много витамин С. Освен това те са богати на витамин D (предпазващ децата от рахит) и на витамин К, особено важен за еластичността на кръвоносните съдове.
В мандарините не може да има нитрати – те не се съвместяват с лимонената киселина.

Не е трудно да се избере най-вкусната мандарина. Вкусът й може да се определи с просто око. Най-киселите (сортът Уншиу) са леко сплескани, със среден размер. Единственият им плюс, който обаче няма отношение към вкуса, е липсата на семки.
Огромните и с дебела кора мандарини (Сантра) се белят най-лесно, но на тях също не им достига сладост.

Предлагаме ви цели 17 причини, заради които си заслужава този плод да е често на масата ви. Някои от тях са и алтернативно лечебно средство:

1. Мандариновият сок е диетична и лечебна напитка, която е еднакво полезна и за децата (дори за бебетата!) и за възрастните.

2. При висока температура на тялото сокът от мандарини утолява много добре жаждата.

3. Мандарините се използват при лечението на астма и бронхити. Те съдържат голямо количество феноликова аминокиселина (синефрин), която е прекрасно лечебно средство срещу отоци. За прочистване на белите дробове от слузта всяка сутрин се препоръчва да се изпива по чаша мандаринов сок.

4. Отварата от изсушените кори на мандарините смекчава кашлицата и оказва отхрачващо действие при бронхит и трахеит.

5. Пресните мандарини са полезни при заболявания на стомашно-чревния тракт, съпроводени с разстройство.

6. Кората на мандарините влиза в състава на смес от билки, която се прилага в медицината за повишаване на апетита и подобряване на храносмилането. Приготвена по специален начин, тя се приема по 10-20 капки дневно 15-30 минути преди ядене.

7. За стимулиране на апетита се препоръчва отвара от изсушените кори на мандарините.

8. Редовната употреба на мандаринов сок ще ви избави от хелминтите.

9. Мандарините са ценен диетичен продукт, който през зимата насища организма с витамини.

10. Мандарините повишават апетита и подобряват обменните процеси.

11. Етеричното масло, добито от плода, повишава настроението.

12. Отварата от корите спомага за намаляване нивото на захарта в кръвта. Кората от 3 мандарини се сварява за 10 минути в литър вода. Отварата не трябва да се прецежда. Приема се всеки ден, като остатъкът задължително да се съхранява в хладилник.

13. Благодарение на фитонцидните си свойства мандарините оказват антимикробно действие.

14. Външното прилагане на сока им помага срещу млечница.

15. И сокът и плодовете действат ефективно при дизентерия.

16. Мандарините се използват като средство за спиране на кръвотечението (особено при обилни кръвотечения през климактериума).

17. Мандарините са полезни и при кожни заболявания – пресният сок убива някои гъбички (трихофития, микроспория). За да излекувате кожата и ноктите си, поразени от гъбичките, трябва многократно да втривате в тях сок от плодовете или кората на мандарините.

Внимание! Въпреки лечебните си свойства мандарините могат и съществено да навредят. Те могат да раздразнят бъбреците, лигавицата на стомаха и червата. Затова не се препоръчват при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок, при ентерити, колити и изострени чревни заболявания, а също така при холецистит, хепатит и остър нефрит.

*****************

zdrave.bg

Любовта - най-доброто средство срещу депресията

Любовното чувство е от изключителна важност за човешкото здраве – също както и кислородът. Доказано е, че колкото по-малко любов изпитваме, толкова по-голям е рискът за здравето ни.



Известен и доказан от научни изследвания е и фактът, че този, който не обича, е много по-склонен към депресия. Затова и психолозите наричат любовта “най-добрия антидепресант”. И тя “работи” както в случаите, когато ние самите я изпитваме, така и когато я усещаме адресирана от някой друг към нас самите.
Специалистите описват хората, които не обичат и не са обичани като егоцентрични и дори егоисти, хора, които постепенно се отказват да бъдат привлекателни за другите и в крайна сметка сами се отказват от това да обичат и да бъдат обичани.



Според митологията на нашата култура любовта “просто се случва”. Заради това мнозина, които са депресирани от това, че никой не ги обича, просто седят и чакат “нещото да се случи”. Само че механизмът на любовта съвсем не е такъв – за да я получите, трябва да сте активни, да я потърсите, като използвате всичко онова, на което животът ви е научил.



Т.нар. популярна култура е създала повечето от днешните представи за любовта. Казано с други думи, любовта е това, което виждаме по филмите. Но в своята същина изкуството е предназначено за забавление, т.е. съвсем не е задължително то да отразява живота реалистично. Ако човек приеме това “изкривяване” за реалност, ще се стигне до така познатата ситуация – вместо да търси, ще чака да бъде намерен, ще робува на идеал, почерпен от филмите, вместо да разсъждава и действа с истинските рамки на живота.



Подобен тип хора много често, когато срещнат истинска любов, остават разочаровани, защото тя не отговаря на изградения в него идеал. Само дето... в живота няма нищо идеално и е много лошо, ако забравим това.



За да сме щастливи и да не изпадаме в депресивни състояния заради констатацията, че ни липсва любов, е наистина необходимо да бъдем активни – да обичаме и да бъдем обичани.



• Разпознавайте разликата между страстното увлечение и любовта. Първото е психологически израз на дълбоката необходимост на човека от страст и увлечение. Човек се чувства много добре, но като правило не за дълго. Хормоните буквално “побесняват” и човек се чувства на седмото небе. Според психолозите обаче такова състояние не може да трае повече от 6 месеца. След това то или прераства в любов или изчезва.



• Любовта е нещо, на което човек се учи, а не нещо, което еволюира от хормоните и емоциите. Някои специалисти го наричат “изкуство на волята”. Ако не се научите на това “изкуство”, със сигурност депресията рано или късно ще се появи, не само защото не се чувствате обвързани, но и заради връщащите се все по-често в съзнанието спомени за предишните неуспехи.



• Научете се да комуникирате. Ако умеете да разговаряте, ще дадете и ще получите вяра в отношението на единия партньор към другия. А връзката ви ще получи нови искри на желанието. Никой не се чувства подтиснат и депресиран, ако знае, че е разбиран и самият той разбира.



Естествено, всеки човек е различен, дори тези, между които има близост. Но тези разлики не са пречка, когато връзката е дълбока, а отношенията – искрени. В такава ситуация целта е да се познават особеностите на партньора и да се намери “златното сечение”, за да не се стигне до отдалечаване, което би убило всяка връзка.



• Фокусирайте се върху другия. Крилатата фраза “Давам, за да дадеш” е съвсем вярна, макар че по-добре би звучала като “Давам с надеждата и да получа”. Ако се научите да разпознавате желанията на своя партньор, ще откриете верността и на “Удоволствието може да е и в това да даваш, а не да получаваш”. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегвате себе си – в никакъв случай.



• Помагайте на другите в трудния момент. Когато човек е потиснат, му е трудно да осъзнае проблема, т.е. едва ли най-лесният начин е да го реши сам. По правило депресираният вярва, че реалността е това, което неговото потиснато съзнание рисува”.



• Реалността рисува.

• Реалността е доста различна за всеки. Дори за партньора ви тя едва ли се покрива изцяло с вашата. Ако се научите да откликвате на желанията на другите, да ги задоволявате, без да престъпвате собствените си разбирания, значи сте се научили да обичате. Казано на езика на психолозите “Неадекватната реакция поражда неадекватна реалност”. А това е симптом на депресията.



• Вътрешният ви глас може да е силен, но той не отразява истината, а желанията ви. Всъщност с него може да се “разговаря” също както и с всеки друг човек. И правилата за комуникиране са същите.

***************

zdrave.bg

Защо сънуваме

Защо човек “изгубва” 1/3 от живота си за сън? И защо въобще хората сънуват? На този въпрос науката отдавна търси обяснение, имало е (а и днес има) различни хипотези, а мненията и в научните среди продължават да се разминават.

Хипотеза №1: за да помним


В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира– в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали преди хората.

Хипотеза №2: да успееш да се събудиш


Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени “фактори на съня”), които предизвикват “умора на мозъка”. Според това схващане, по време на сънищата тези “фактори на съня” се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а неговият стопанин - да води активен начин на живот.

Хипотеза №3: за да стане желаното реалност


Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка съчинява музика, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата ние често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого по време на сън, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, най-добрата соната на Тартини, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени “по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари”.

Хипотеза №4: поради безизходица


Фройд не се е съмнявал, че всичките творчески сънища по своята същност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове. А неговият ученик Юнг е добавил към тази теория, че сънищата са “малката врата към най-съкровените дълбини на душата”.


Хипотеза №5: за преработване на “шлаката”


Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат “безплатното кино”, което нощем сънуваме, за “безсмислена биология”. Според тях е напълно възможно сънищата да са “шлаката”, получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очите си и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.

Хипотеза №6: за тренировка

Наскоро учени от университета “Харвард” с помощта на магнитно-резонансното сканиране проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които те са придобили наяве.

Хипотеза №7: за да растем

Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче сънуват все още никой не знае. Съществуват две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.

Хипотеза №8: за слава

От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който е записвал всичко, което му се е присънвало. В обемна тетрадка са записани 48 ярки сънища, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните “тълкуватели на сънища” , а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.

*******************

zdrave.bg

Какво не знаете за някои храни

За диетите и различните храни се пише какво ли не. Ако човек се зарови повече в темата, вероятно ще установи, че има диети, основаващи се на най-абсурдни принципи, които обаче обещават чудеса.

За добро или не фактите са си факти – съществуват, а и са добили популярност, много схващания, които може и да изглеждат логични на пръв поглед, но... не на такива.

Предлагаме ви 15 въпроса, чиито отговори, ако не знаете, не сте загубили нищо. Но пък може да научите какво не е вярно.

1. В кое има най-много фибри: салатите, доматите или краставиците?


Верният отговор е доматите. Сравнението показва, че в една купичка маруля има по-малко от грам фибри, в купичка краставица – около грам, а в купичка домати – почти 2 грама. Също толкова обаче има и в толкова зеле, докато купичка броколи съдържа 2 пъти повече.

2. В кое се съдържат повече наситени мазнини – пилето с кожа или пържолата?

В пържолата. Макар че в еднакво количество говеждо месо и пиле с кожа количеството наситени мазнини е на практика еднакво. Но пък за тези, които искат да намалят приема на наситени мазнини, пилешкото месо (без кожата!) е отличен избор.

3. Кафето съдържа повече кофеин от чая? Или обратното?


Повече кофеин има в кафето, но... много малко в повече. В 200 мл турско кафе се съдържат около 135 мг кофеин, в т.нар. нескафе – около 90, а в чаша черен чай – приблизително 85 мг. Ако обичате кафе, но искате да избегнете кофеина, в безкофеиновото кафе той е само около 5 мг.

4. Сок или вода?


Зависи. Ако нямате проблем с килограмите и дори искате да качите малко, сокът е добра опция. В натуралният сок има много фруктоза, която е също толкова калорична колкото и захарта. Затова – ако следите за фигурата си, пийте вода.

5. Обезмаслените храни са и по-ниско калорични?


Не звучи ли твърде хубаво, за да е истина?! Това схващане е лансирано през 70-те години на миналия век, когато мазната храна за пръв път започва да се определя като “лоша”. Постепенно на пазара се появяват много храни, които съдържат малко мазнини, но това няма нищо общо със съдържанието им на калории. За съжаление много хора са придобили навика да ядат по повече от т.нар. обезмаслени храни (които и по-трудно задоволяват апетита). Това обаче е по-лош навик, отколкото да ядем нормално количество от “обикновените” варианти на същите храни.

6. Кафявите или белите яйца са по-хранителни?


Бели или кафяви – това има връзка само с цвета на кокошката, не и с хранителните качества на яйцата или колко пресни са те.

7. Кой от плодовете заслужава да бъде наречен суперплод – ябълките, динята или ягодите?

Без всякакъв спор – ягодите печелят. В тях има повече фибри, около 60% повече витамин С отколкото в грейпфрутите, доста витамин А и калий.

8. Лекарите препоръчват по един мултивитамин всеки ден?


Вярно е – повечето лекари го правят. Но има едно наистина важно “но” – ако човек се храни пълноценно, това значи, че си осигурява необходимите му витамини и микроелементи от храната. И няма нужда от допълнителен източник.

9. Трябва ли да избягваме яйцата, ако имаме висок холестерол? Не.

Това е едно схващане, за което никой не може да даде обяснение защо е станало така популярно. Яйцата са не само здравословни и вкусни. Те са и много богати на витамини, минерали, протеин и полезни мазнини. Наистина - едно средно яйце съдържа около 200 мг холестерол, но най-новите изследвания показват, че холестеролът се покачва изключително ако се приемат много наситени мазнини. А в яйцата те са съвсем малко.

10. Ако искаме да отслабнем, трябва да забравим за ядките?


Няма нищо вярно. Ядките съдържат много фибри, ненаситени мазнини и протеин. Тъй като са наистина богати на мазнини и калории, внимавайте в количеството, но не ги изключвайте от менюто. Те са вкусни, хранителни и добавят аромат на различни ястия, които иначе биха били доста безвкусни. Орехите са особено богати на омега-3 ненаситени мастни киселини, бадемите – на витамин Е.



11. Аспартамът е опасен за здравето?


Не е така. Той наистина е много сладък – в пъти повече от захарта, но се произвежда от аминокиселини и според изследванията, ако се консумира в препоръчаните дози, не е вреден за здравето. Някои хора предпочитат сукралозата, която се произвежда от захар, т.е. е “по-естествен” вариант подсладител.

12. Пиенето на студена вода улеснява отслабването?


Сигурно някои ще са разочаровани, но няма нищо вярно. Това е просто един от добилите популярност митове, за които дори не си заслужава да се търси обяснение. Науката отдавна е в състояние да измерва т.нар. термогенетика на храните – т.е. способността им да “изгарят” мазнините. И водата не се отличава с нищо в това отношение. Натрупването на килограми е резултат от ядене на твърде много храна (калории). Водата, студена или топла, е полезна, но няма да ви помогне на отслабнете.

13. За натрупване на мускулна маса трябва да се ядат повече протеини?

Няма нищо вярно и в това. Мускулите се нуждаят от адекватно количество калории и натоварвания, за да растат. Ако поемате повече протеини от необходимото, те ще се складират в тялото под формата на мазнини. Всички излишни калории, независимо дали са получени от мазнини, протеини или въглехидрати, се натрупват преработени като мазнини. За да стане мускулът по-здрав, той се нуждае от повече движение, т.е. натоварване. Просто трябва да увеличавате постепенно количеството упражнения – след определена граница задължително под наблюдението на треньор.

14. Предизвиква ли млякото разстройство?


Алергиите могат да предизвикат различни симптоми, включително разстройство, хрема, сърбежи, зачервявания. Силната алергична реакция може да доведе дори до животозастрашаващо състояние каквото е анафилактичния шок. При прием на млечни продукти тялото засилва производството на ензима лактаза, което е необходим за разграждането на лактозата (млечната захар). Ако по някаква причина организмът не може да произвежда достатъчно лактаза, това води до подуване, крампи и диария. Това не е причина да спрете приемът на мляко и производни храни, но трябва да ги подбирате по-внимателно – вече се произвеждат такива, които са с добавена лактаза в тях.

15. Ще станат ли ноктите ни по-твърди, ако ядем повече желатин?


Звучи твърде лесно, за да може да е вярно. Въпреки че косата и ноктите са изградени от протеини, не може да ги направите по-здрави и красиви чрез храната. Цялото ни тяло се състои от протеин, колаген и друг клетъчен материал. Когато ядем протеин, той се разгражда до съставящите го аминокиселини, а те се транспортират до онези части на тялото, които имат нужда от тях. А ако приемате твърде много протеин, той ще се натрупва... под формата на мазнини, разбира се. Ако обаче човек страда от недохранване, разбира се, цялото му тяло, включително косата, ноктите, кожата ще търпят негативните последици от това.

**************

zdrave .bg