От всички цитрусови плодове всъщност именно мандарините съдържат най-много витамин С. Освен това те са богати на витамин D (предпазващ децата от рахит) и на витамин К, особено важен за еластичността на кръвоносните съдове.
В мандарините не може да има нитрати – те не се съвместяват с лимонената киселина.
Не е трудно да се избере най-вкусната мандарина. Вкусът й може да се определи с просто око. Най-киселите (сортът Уншиу) са леко сплескани, със среден размер. Единственият им плюс, който обаче няма отношение към вкуса, е липсата на семки.
Огромните и с дебела кора мандарини (Сантра) се белят най-лесно, но на тях също не им достига сладост.
Предлагаме ви цели 17 причини, заради които си заслужава този плод да е често на масата ви. Някои от тях са и алтернативно лечебно средство:
1. Мандариновият сок е диетична и лечебна напитка, която е еднакво полезна и за децата (дори за бебетата!) и за възрастните.
2. При висока температура на тялото сокът от мандарини утолява много добре жаждата.
3. Мандарините се използват при лечението на астма и бронхити. Те съдържат голямо количество феноликова аминокиселина (синефрин), която е прекрасно лечебно средство срещу отоци. За прочистване на белите дробове от слузта всяка сутрин се препоръчва да се изпива по чаша мандаринов сок.
4. Отварата от изсушените кори на мандарините смекчава кашлицата и оказва отхрачващо действие при бронхит и трахеит.
5. Пресните мандарини са полезни при заболявания на стомашно-чревния тракт, съпроводени с разстройство.
6. Кората на мандарините влиза в състава на смес от билки, която се прилага в медицината за повишаване на апетита и подобряване на храносмилането. Приготвена по специален начин, тя се приема по 10-20 капки дневно 15-30 минути преди ядене.
7. За стимулиране на апетита се препоръчва отвара от изсушените кори на мандарините.
8. Редовната употреба на мандаринов сок ще ви избави от хелминтите.
9. Мандарините са ценен диетичен продукт, който през зимата насища организма с витамини.
10. Мандарините повишават апетита и подобряват обменните процеси.
11. Етеричното масло, добито от плода, повишава настроението.
12. Отварата от корите спомага за намаляване нивото на захарта в кръвта. Кората от 3 мандарини се сварява за 10 минути в литър вода. Отварата не трябва да се прецежда. Приема се всеки ден, като остатъкът задължително да се съхранява в хладилник.
13. Благодарение на фитонцидните си свойства мандарините оказват антимикробно действие.
14. Външното прилагане на сока им помага срещу млечница.
15. И сокът и плодовете действат ефективно при дизентерия.
16. Мандарините се използват като средство за спиране на кръвотечението (особено при обилни кръвотечения през климактериума).
17. Мандарините са полезни и при кожни заболявания – пресният сок убива някои гъбички (трихофития, микроспория). За да излекувате кожата и ноктите си, поразени от гъбичките, трябва многократно да втривате в тях сок от плодовете или кората на мандарините.
Внимание! Въпреки лечебните си свойства мандарините могат и съществено да навредят. Те могат да раздразнят бъбреците, лигавицата на стомаха и червата. Затова не се препоръчват при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок, при ентерити, колити и изострени чревни заболявания, а също така при холецистит, хепатит и остър нефрит.
*****************
zdrave.bg
Показват се публикациите с етикет любопитно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любопитно. Показване на всички публикации
петък, 8 януари 2010 г.
Защо сънуваме
Защо човек “изгубва” 1/3 от живота си за сън? И защо въобще хората сънуват? На този въпрос науката отдавна търси обяснение, имало е (а и днес има) различни хипотези, а мненията и в научните среди продължават да се разминават.
Хипотеза №1: за да помним
В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира– в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали преди хората.
Хипотеза №2: да успееш да се събудиш
Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени “фактори на съня”), които предизвикват “умора на мозъка”. Според това схващане, по време на сънищата тези “фактори на съня” се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а неговият стопанин - да води активен начин на живот.
Хипотеза №3: за да стане желаното реалност
Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка съчинява музика, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата ние често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого по време на сън, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, най-добрата соната на Тартини, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени “по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари”.
Хипотеза №4: поради безизходица
Фройд не се е съмнявал, че всичките творчески сънища по своята същност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове. А неговият ученик Юнг е добавил към тази теория, че сънищата са “малката врата към най-съкровените дълбини на душата”.
Хипотеза №5: за преработване на “шлаката”
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат “безплатното кино”, което нощем сънуваме, за “безсмислена биология”. Според тях е напълно възможно сънищата да са “шлаката”, получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очите си и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Хипотеза №6: за тренировка
Наскоро учени от университета “Харвард” с помощта на магнитно-резонансното сканиране проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които те са придобили наяве.
Хипотеза №7: за да растем
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче сънуват все още никой не знае. Съществуват две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
Хипотеза №8: за слава
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който е записвал всичко, което му се е присънвало. В обемна тетрадка са записани 48 ярки сънища, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните “тълкуватели на сънища” , а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.
*******************
zdrave.bg
Хипотеза №1: за да помним
В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира– в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали преди хората.
Хипотеза №2: да успееш да се събудиш
Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени “фактори на съня”), които предизвикват “умора на мозъка”. Според това схващане, по време на сънищата тези “фактори на съня” се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а неговият стопанин - да води активен начин на живот.
Хипотеза №3: за да стане желаното реалност
Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка съчинява музика, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата ние често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого по време на сън, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, най-добрата соната на Тартини, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени “по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари”.
Хипотеза №4: поради безизходица
Фройд не се е съмнявал, че всичките творчески сънища по своята същност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове. А неговият ученик Юнг е добавил към тази теория, че сънищата са “малката врата към най-съкровените дълбини на душата”.
Хипотеза №5: за преработване на “шлаката”
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат “безплатното кино”, което нощем сънуваме, за “безсмислена биология”. Според тях е напълно възможно сънищата да са “шлаката”, получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очите си и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Хипотеза №6: за тренировка
Наскоро учени от университета “Харвард” с помощта на магнитно-резонансното сканиране проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които те са придобили наяве.
Хипотеза №7: за да растем
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче сънуват все още никой не знае. Съществуват две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
Хипотеза №8: за слава
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който е записвал всичко, което му се е присънвало. В обемна тетрадка са записани 48 ярки сънища, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните “тълкуватели на сънища” , а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.
*******************
zdrave.bg
Какво не знаете за някои храни
За диетите и различните храни се пише какво ли не. Ако човек се зарови повече в темата, вероятно ще установи, че има диети, основаващи се на най-абсурдни принципи, които обаче обещават чудеса.
За добро или не фактите са си факти – съществуват, а и са добили популярност, много схващания, които може и да изглеждат логични на пръв поглед, но... не на такива.
Предлагаме ви 15 въпроса, чиито отговори, ако не знаете, не сте загубили нищо. Но пък може да научите какво не е вярно.
1. В кое има най-много фибри: салатите, доматите или краставиците?
Верният отговор е доматите. Сравнението показва, че в една купичка маруля има по-малко от грам фибри, в купичка краставица – около грам, а в купичка домати – почти 2 грама. Също толкова обаче има и в толкова зеле, докато купичка броколи съдържа 2 пъти повече.
2. В кое се съдържат повече наситени мазнини – пилето с кожа или пържолата?
В пържолата. Макар че в еднакво количество говеждо месо и пиле с кожа количеството наситени мазнини е на практика еднакво. Но пък за тези, които искат да намалят приема на наситени мазнини, пилешкото месо (без кожата!) е отличен избор.
3. Кафето съдържа повече кофеин от чая? Или обратното?
Повече кофеин има в кафето, но... много малко в повече. В 200 мл турско кафе се съдържат около 135 мг кофеин, в т.нар. нескафе – около 90, а в чаша черен чай – приблизително 85 мг. Ако обичате кафе, но искате да избегнете кофеина, в безкофеиновото кафе той е само около 5 мг.
4. Сок или вода?
Зависи. Ако нямате проблем с килограмите и дори искате да качите малко, сокът е добра опция. В натуралният сок има много фруктоза, която е също толкова калорична колкото и захарта. Затова – ако следите за фигурата си, пийте вода.
5. Обезмаслените храни са и по-ниско калорични?
Не звучи ли твърде хубаво, за да е истина?! Това схващане е лансирано през 70-те години на миналия век, когато мазната храна за пръв път започва да се определя като “лоша”. Постепенно на пазара се появяват много храни, които съдържат малко мазнини, но това няма нищо общо със съдържанието им на калории. За съжаление много хора са придобили навика да ядат по повече от т.нар. обезмаслени храни (които и по-трудно задоволяват апетита). Това обаче е по-лош навик, отколкото да ядем нормално количество от “обикновените” варианти на същите храни.
6. Кафявите или белите яйца са по-хранителни?
Бели или кафяви – това има връзка само с цвета на кокошката, не и с хранителните качества на яйцата или колко пресни са те.
7. Кой от плодовете заслужава да бъде наречен суперплод – ябълките, динята или ягодите?
Без всякакъв спор – ягодите печелят. В тях има повече фибри, около 60% повече витамин С отколкото в грейпфрутите, доста витамин А и калий.
8. Лекарите препоръчват по един мултивитамин всеки ден?
Вярно е – повечето лекари го правят. Но има едно наистина важно “но” – ако човек се храни пълноценно, това значи, че си осигурява необходимите му витамини и микроелементи от храната. И няма нужда от допълнителен източник.
9. Трябва ли да избягваме яйцата, ако имаме висок холестерол? Не.
Това е едно схващане, за което никой не може да даде обяснение защо е станало така популярно. Яйцата са не само здравословни и вкусни. Те са и много богати на витамини, минерали, протеин и полезни мазнини. Наистина - едно средно яйце съдържа около 200 мг холестерол, но най-новите изследвания показват, че холестеролът се покачва изключително ако се приемат много наситени мазнини. А в яйцата те са съвсем малко.
10. Ако искаме да отслабнем, трябва да забравим за ядките?
Няма нищо вярно. Ядките съдържат много фибри, ненаситени мазнини и протеин. Тъй като са наистина богати на мазнини и калории, внимавайте в количеството, но не ги изключвайте от менюто. Те са вкусни, хранителни и добавят аромат на различни ястия, които иначе биха били доста безвкусни. Орехите са особено богати на омега-3 ненаситени мастни киселини, бадемите – на витамин Е.
11. Аспартамът е опасен за здравето?
Не е така. Той наистина е много сладък – в пъти повече от захарта, но се произвежда от аминокиселини и според изследванията, ако се консумира в препоръчаните дози, не е вреден за здравето. Някои хора предпочитат сукралозата, която се произвежда от захар, т.е. е “по-естествен” вариант подсладител.
12. Пиенето на студена вода улеснява отслабването?
Сигурно някои ще са разочаровани, но няма нищо вярно. Това е просто един от добилите популярност митове, за които дори не си заслужава да се търси обяснение. Науката отдавна е в състояние да измерва т.нар. термогенетика на храните – т.е. способността им да “изгарят” мазнините. И водата не се отличава с нищо в това отношение. Натрупването на килограми е резултат от ядене на твърде много храна (калории). Водата, студена или топла, е полезна, но няма да ви помогне на отслабнете.
13. За натрупване на мускулна маса трябва да се ядат повече протеини?
Няма нищо вярно и в това. Мускулите се нуждаят от адекватно количество калории и натоварвания, за да растат. Ако поемате повече протеини от необходимото, те ще се складират в тялото под формата на мазнини. Всички излишни калории, независимо дали са получени от мазнини, протеини или въглехидрати, се натрупват преработени като мазнини. За да стане мускулът по-здрав, той се нуждае от повече движение, т.е. натоварване. Просто трябва да увеличавате постепенно количеството упражнения – след определена граница задължително под наблюдението на треньор.
14. Предизвиква ли млякото разстройство?
Алергиите могат да предизвикат различни симптоми, включително разстройство, хрема, сърбежи, зачервявания. Силната алергична реакция може да доведе дори до животозастрашаващо състояние каквото е анафилактичния шок. При прием на млечни продукти тялото засилва производството на ензима лактаза, което е необходим за разграждането на лактозата (млечната захар). Ако по някаква причина организмът не може да произвежда достатъчно лактаза, това води до подуване, крампи и диария. Това не е причина да спрете приемът на мляко и производни храни, но трябва да ги подбирате по-внимателно – вече се произвеждат такива, които са с добавена лактаза в тях.
15. Ще станат ли ноктите ни по-твърди, ако ядем повече желатин?
Звучи твърде лесно, за да може да е вярно. Въпреки че косата и ноктите са изградени от протеини, не може да ги направите по-здрави и красиви чрез храната. Цялото ни тяло се състои от протеин, колаген и друг клетъчен материал. Когато ядем протеин, той се разгражда до съставящите го аминокиселини, а те се транспортират до онези части на тялото, които имат нужда от тях. А ако приемате твърде много протеин, той ще се натрупва... под формата на мазнини, разбира се. Ако обаче човек страда от недохранване, разбира се, цялото му тяло, включително косата, ноктите, кожата ще търпят негативните последици от това.
**************
zdrave .bg
За добро или не фактите са си факти – съществуват, а и са добили популярност, много схващания, които може и да изглеждат логични на пръв поглед, но... не на такива.
Предлагаме ви 15 въпроса, чиито отговори, ако не знаете, не сте загубили нищо. Но пък може да научите какво не е вярно.
1. В кое има най-много фибри: салатите, доматите или краставиците?
Верният отговор е доматите. Сравнението показва, че в една купичка маруля има по-малко от грам фибри, в купичка краставица – около грам, а в купичка домати – почти 2 грама. Също толкова обаче има и в толкова зеле, докато купичка броколи съдържа 2 пъти повече.
2. В кое се съдържат повече наситени мазнини – пилето с кожа или пържолата?
В пържолата. Макар че в еднакво количество говеждо месо и пиле с кожа количеството наситени мазнини е на практика еднакво. Но пък за тези, които искат да намалят приема на наситени мазнини, пилешкото месо (без кожата!) е отличен избор.
3. Кафето съдържа повече кофеин от чая? Или обратното?
Повече кофеин има в кафето, но... много малко в повече. В 200 мл турско кафе се съдържат около 135 мг кофеин, в т.нар. нескафе – около 90, а в чаша черен чай – приблизително 85 мг. Ако обичате кафе, но искате да избегнете кофеина, в безкофеиновото кафе той е само около 5 мг.
4. Сок или вода?
Зависи. Ако нямате проблем с килограмите и дори искате да качите малко, сокът е добра опция. В натуралният сок има много фруктоза, която е също толкова калорична колкото и захарта. Затова – ако следите за фигурата си, пийте вода.
5. Обезмаслените храни са и по-ниско калорични?
Не звучи ли твърде хубаво, за да е истина?! Това схващане е лансирано през 70-те години на миналия век, когато мазната храна за пръв път започва да се определя като “лоша”. Постепенно на пазара се появяват много храни, които съдържат малко мазнини, но това няма нищо общо със съдържанието им на калории. За съжаление много хора са придобили навика да ядат по повече от т.нар. обезмаслени храни (които и по-трудно задоволяват апетита). Това обаче е по-лош навик, отколкото да ядем нормално количество от “обикновените” варианти на същите храни.
6. Кафявите или белите яйца са по-хранителни?
Бели или кафяви – това има връзка само с цвета на кокошката, не и с хранителните качества на яйцата или колко пресни са те.
7. Кой от плодовете заслужава да бъде наречен суперплод – ябълките, динята или ягодите?
Без всякакъв спор – ягодите печелят. В тях има повече фибри, около 60% повече витамин С отколкото в грейпфрутите, доста витамин А и калий.
8. Лекарите препоръчват по един мултивитамин всеки ден?
Вярно е – повечето лекари го правят. Но има едно наистина важно “но” – ако човек се храни пълноценно, това значи, че си осигурява необходимите му витамини и микроелементи от храната. И няма нужда от допълнителен източник.
9. Трябва ли да избягваме яйцата, ако имаме висок холестерол? Не.
Това е едно схващане, за което никой не може да даде обяснение защо е станало така популярно. Яйцата са не само здравословни и вкусни. Те са и много богати на витамини, минерали, протеин и полезни мазнини. Наистина - едно средно яйце съдържа около 200 мг холестерол, но най-новите изследвания показват, че холестеролът се покачва изключително ако се приемат много наситени мазнини. А в яйцата те са съвсем малко.
10. Ако искаме да отслабнем, трябва да забравим за ядките?
Няма нищо вярно. Ядките съдържат много фибри, ненаситени мазнини и протеин. Тъй като са наистина богати на мазнини и калории, внимавайте в количеството, но не ги изключвайте от менюто. Те са вкусни, хранителни и добавят аромат на различни ястия, които иначе биха били доста безвкусни. Орехите са особено богати на омега-3 ненаситени мастни киселини, бадемите – на витамин Е.
11. Аспартамът е опасен за здравето?
Не е така. Той наистина е много сладък – в пъти повече от захарта, но се произвежда от аминокиселини и според изследванията, ако се консумира в препоръчаните дози, не е вреден за здравето. Някои хора предпочитат сукралозата, която се произвежда от захар, т.е. е “по-естествен” вариант подсладител.
12. Пиенето на студена вода улеснява отслабването?
Сигурно някои ще са разочаровани, но няма нищо вярно. Това е просто един от добилите популярност митове, за които дори не си заслужава да се търси обяснение. Науката отдавна е в състояние да измерва т.нар. термогенетика на храните – т.е. способността им да “изгарят” мазнините. И водата не се отличава с нищо в това отношение. Натрупването на килограми е резултат от ядене на твърде много храна (калории). Водата, студена или топла, е полезна, но няма да ви помогне на отслабнете.
13. За натрупване на мускулна маса трябва да се ядат повече протеини?
Няма нищо вярно и в това. Мускулите се нуждаят от адекватно количество калории и натоварвания, за да растат. Ако поемате повече протеини от необходимото, те ще се складират в тялото под формата на мазнини. Всички излишни калории, независимо дали са получени от мазнини, протеини или въглехидрати, се натрупват преработени като мазнини. За да стане мускулът по-здрав, той се нуждае от повече движение, т.е. натоварване. Просто трябва да увеличавате постепенно количеството упражнения – след определена граница задължително под наблюдението на треньор.
14. Предизвиква ли млякото разстройство?
Алергиите могат да предизвикат различни симптоми, включително разстройство, хрема, сърбежи, зачервявания. Силната алергична реакция може да доведе дори до животозастрашаващо състояние каквото е анафилактичния шок. При прием на млечни продукти тялото засилва производството на ензима лактаза, което е необходим за разграждането на лактозата (млечната захар). Ако по някаква причина организмът не може да произвежда достатъчно лактаза, това води до подуване, крампи и диария. Това не е причина да спрете приемът на мляко и производни храни, но трябва да ги подбирате по-внимателно – вече се произвеждат такива, които са с добавена лактаза в тях.
15. Ще станат ли ноктите ни по-твърди, ако ядем повече желатин?
Звучи твърде лесно, за да може да е вярно. Въпреки че косата и ноктите са изградени от протеини, не може да ги направите по-здрави и красиви чрез храната. Цялото ни тяло се състои от протеин, колаген и друг клетъчен материал. Когато ядем протеин, той се разгражда до съставящите го аминокиселини, а те се транспортират до онези части на тялото, които имат нужда от тях. А ако приемате твърде много протеин, той ще се натрупва... под формата на мазнини, разбира се. Ако обаче човек страда от недохранване, разбира се, цялото му тяло, включително косата, ноктите, кожата ще търпят негативните последици от това.
**************
zdrave .bg
четвъртък, 31 декември 2009 г.
Дюля
Като овощна култура дюлята е била позната от дълбока древност - около2000г преди новата ера. Днес тя е разпространена из целия свят, но се отглежда най- вече в средиземноморските държави, на Балканския полуостров, в някои страни от Азия и САЩ.
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.
Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.
Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
Плодът
* При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
* При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.
Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.
Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари.
Не пренебрегвайте дюлите
Сладко
Разтваря се 1 кг захар в 400г вода и полученият сироп се загрява, докато заври. Към него веднага се прибавят 900 г току що настъргани плодове. Сладкото се вари до необходимата гъстота. Минути преди да се свали от огъня, се прибавя 1/2 ч. л. лимонтузу.
Конфитюр
Настъргват се на ренде 1,3 кг дюли направо в захарен сироп, приготвен от 1 кг захар и 300г вода (в която предварително са изварени семенните части на дюлите). Вари се докато плодовете станат прозрачни, а сиропът като желе.Накрая се слага 1 ч. л. лимонтузу.
Желе
Плодовете се нарязват на парчета, без да се белят и да им се отделят семената. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят, докато омекнат.Полученият сок се прецежда през тензух или марля, като плодовете не се притискат.Оставя се да престои в хладилник 10-12 часа. После на 1 литър от него се прибавят 800г захар.Сместа се вари до необходимата гъстота.Преди да се свали от огъня, се слага 1ч. л. лимонтузу. Останалите сварени дюли може да се използуват за приготвяне на мармалад.
Нектар
Нарязаните на парчета плодове се заливат с малко вода и се варят, докато омекнат. Пасират се и получената хомогенна маса се разрежда със захарен сироп до желаната концентрация по ваш вкус. За да не потъмнее, нектарът се загрява до кипване и тогава се налива в бутилки. Стерилизира се 8-10 мин.
Компот
Нарязаните плодове на резенчета (2-3см.) се почистват добре от семената. За да не потъмнеят, се потапят в разтвор от 10г лимонтузу и 1 л вода. Нареждат се в буркани и се заливат с горещ сироп от 1л вода и 800г захар. Стерилизират се 35 минути.
Дюлята помага при махмурлук
Дюлята действа добре при махмурлук, а крушата помага при тежки отравяния с гъби, е писал преди десет века прочутият арабски лекар и философ Авицена.
За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия. Въпреки, че доколумбова Америка ни е дала голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, там също се разпространява отглеждането на дюля заради изключително ценните и лечебни качества.
Още древните лечители са установили необичайния ефект на жълтия и тръпчив плод. Дюлята помага при сърцебиене, махмурлук, стомашни проблеми,повръщане, жълтеница. Силният и специфичен аромат действа тонизиращо, затова древните римляни преди сън вдишвали дълбоко мириса на отрязано парче от плода за успокоение. Дюлята се консумира не само в сурово състояние, може да е варена с мед, под форма на сладко или попарена. Дюлевите плодове са богати на калий-120мг, магнезий-15мг, фосфор-13мг и в малки количества съдържат манган, кобалт, мед, дъбилни вещества. Витаминният състав е разнообразен, с преобладаване на тези от групата В, С, Е, Р-77% от мг. Старата арабска медицина препоръчва отвара от дюли, при кръвохрачене и стомашни разстройства При болки от хемороиди се поставя горещ компрес от дюлев сок на болното място. А чаят от дюлеви семена действа отхрачващо при бронхит и трахеит. Въпреки много положителните си свойства дюлята притежава и известно отрицателно въздействие, което може да се избегне, като се приема вътрешно заедно с малко мед и анасон.
Сладкиш от дюли (колач)
(сръбска рецепта)
13 дюли се пекат на фурна. Смилат се в машинка за месо. Добавя с половин кг захар и се бърка до гъста смес, така че като се мине с дървена лъжица, да остава пътечка върху дъното на съда. Като се сгъсти, добавят се смлени орехи.Намокря се съд с вода и се оставя така приготвената смес да съхне цели 15 дни. После се обръща в тавичка и се нарязва на ромбове,триъгълници или квадратчета.
Струва си чакането, защото 3 месеца след това режеш и черпиш гостите.По желание можеш да добавиш и глазура от 100г шоколад, 2суп. лъжици мляко и 1 лъжица олио. Те се разтопяват и заливката придава на колача, бляскаво кафяво покритие.
Дюлите не търпят круши до себе си
Това е факт- крушите ускоряват узряването им, по плода по-бързо могат да се появят горчивите петна, когато са в едно помещение. Ябълките обаче не им пречат. Дюлите не понасят високите температури - трябват им най-много градус,два над нулата за да запазят лековитите си свойства.Когато са повече, могат да се подредят в касетки, постлани с хартия, на два реда. За да не се развалят, тези от горния се поставят между вдлъбнатините от плодовете на долния.
Отделихме толкова време на дюлите, защото са много полезни. Не само на сладка и компоти, с които доста ще се охарчите-ток, захар, капачки. Ако са ви твърди, правете ги на сок. Богат е на калий за сърцето, на желязо за кръвта и на още куп полезни вещества необходими за добрата работа на черния
дроб. И нещо което малцина знаят:- сокът подобрява цвета на лицето, затова в древността Авицена е препоръчвал на хубавиците по-често да си пийват от него.
Пелте от дюли
Продукти: 2-2,5 кг дюли, захар, лимонтузу
Приготовление:
Дюлите се измиват добре с четчица, нарязват се без да се маха семето и се заливат с вода, докато се покрият добре.Така се варят 1-1,5 часа,снемат се от огъня и се оставят няколко часа (през нощта) да престоят в покрит съд.След това сокът се прецежда през гъсто сито, без да се стиска плодът.На 1л сок се слага 1 кг захар.Вари се на силен огън приблизително 1/2 час,като междувременно пяната се отстранява. Прави се проба относно желирането с капка в чинийка.Вари се по възможност в широк съд с оглед,по-бързото изпаряване. Пелтето трябва да е прозрачно,светло червено. Към края на варенето се прибавя 1 ч.л. лимонтузу на 1кг. захар.Горещото пелте се налива в по-малки сухи бурканчета и се завързва с целофан или се затваря с капачки още вряло за по-продължителна трайност без захаросване.
Мармалад от дюли
От плода останал след изцеждането на сока за пелте, може да се приготви мармалад, след като добре сварените дюли са прекарани през преса. Прибавя се захар на вкус и листенца индрише, след което се вари до сгъстяване. Пълни се още горещ в бурканчета, затваря се с капачки и се стерилизира.
Бонбони от дюли
Добре сварените дюли (останали след отливане на сока за пелте) се прекарват през преса, за да се получи фина каша, която се претегля. Смесва се със същото количество захар и се вари в широк съд на умерен огън при често бъркане с дървена лъжица, до плътна консистенция. Фолио или бяла чертожна хартия се слага върху тава, намазва се с олио и върху него с дебелина около 2см се разстила много гъсто сварената маса. Оставя се така да съхне няколко дни или пък пластът се изсушава няколко часа в умерено затоплена фурна. Когато повърхността е достатъчно суха, мармаладеният лист се нарязва на квадратчета или ромбчета, след което те се овалват (всяко поотделно) в кристална захар. Бонбоните се пазят в добре затворена кутия.
Нектар от дюли
Добре сварените дюли се прецеждат през преса, прибавя се захар и вода по желание и течността се вари до разтопяване на захарта.Може да се прибавят няколко листенца индрише, карамфил или пръчка канела. Нектарът се налива горещ в предварително затоплени чисти бутилки, затварят се с капачки от бира или гумени шапчици и се стерилизират.
Конфитюр от дюли (стърган)
Дюлите се измиват много добре и се претеглят. Претегля се същото количество захар и толкова вода. В широк съд по възможност тава, се възваряват водата и захарта.Дюлите се нарязват, почистват се от вътрешната част и семките и се и се настъргват на едрата част на рендето, като се пускат веднага на порции в сиропа за да не почернеят.Вари се на по-силен огън до леко розово и получаване на необходимата консистенция на сиропа. Преди свалянето от огъня се прибавя на 1кг. захар, 1 чаена лъжичка лимонтузу. Конфитюрът се пълни в бурканчета с капачки и се стерилизира или пък се затваря с целофан.
Конфитюр от дюли с подправки (дюли сладко-кисели)
Продукти: 1кг. дюли, 250 мл винен оцет, 50г стафиди, 1ч.л. канела, на върха на чаена лъжичка съответно смлян карамфил, лют червен пипер (чили) и джинджифил на прах, 500г захар
Приготовление: Дюлите се обелват, нарязват се на четвъртинки, почистват се от семките и вътрешната част, след което се режат на тънки резенчета и се размесват със захарта, подправките и оцета.Всичко се вари при умерена температура 10-12минути. С помощта на решетъчна лъжица се изважда плодът, който се оставя да изстине, а сокът се вари още десетина минути до сгъстяване. Изстиналият плод се нарежда в бурканчета и се залива с гъстия сок.Конфитюрът не е необходимо да се стерилизира. Бурканчетата може да се завържат само с целофан или просто да се покрива с капачки, но се пазят на хладно. Този пикантен конфитюр се поднася към печено месо, панирано или печено пиле заедно с ориз или пържени картофи.
Дюли с коняк
Продукти: 2кг. дюли, 500г захар, 500г мед, 150мл винен оцет, 700мл вода, 125мл коняк (ром).
Приготовление:Дюлите се почистват и се нарязват на филийки, задушават се до омекване без да се разпаднат. Нареждат се в буркани. Сокът се вари до сгъстяване. Когато поизстине, смесва се с коняка, дюлите се заливат. Поднася се като интересна гарнитура към студено печено месо.
Мармалад от дюли и тиква
Продукти: 500г дюли, 500г тиква, 100мл оцет, 100мл вода, 3чаени лъжички канела, 50г джинджифил- корен или на прах, 1ч. л. кора от портокал, 500г захар.
Приготовление: Почистените от семенната част дюли, се нарязват на парчета, също така тиквата. Варят се поотделно до омекване, пасират се и се смесват заедно с останалите продукти и захарта.Варят се до сгъстяване.
Не изхвърляйте нищо от дюлята
Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми.
Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.
Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.
Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.
Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
Плодът
* При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
* При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.
Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.
Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари.
Не пренебрегвайте дюлите
Сладко
Разтваря се 1 кг захар в 400г вода и полученият сироп се загрява, докато заври. Към него веднага се прибавят 900 г току що настъргани плодове. Сладкото се вари до необходимата гъстота. Минути преди да се свали от огъня, се прибавя 1/2 ч. л. лимонтузу.
Конфитюр
Настъргват се на ренде 1,3 кг дюли направо в захарен сироп, приготвен от 1 кг захар и 300г вода (в която предварително са изварени семенните части на дюлите). Вари се докато плодовете станат прозрачни, а сиропът като желе.Накрая се слага 1 ч. л. лимонтузу.
Желе
Плодовете се нарязват на парчета, без да се белят и да им се отделят семената. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят, докато омекнат.Полученият сок се прецежда през тензух или марля, като плодовете не се притискат.Оставя се да престои в хладилник 10-12 часа. После на 1 литър от него се прибавят 800г захар.Сместа се вари до необходимата гъстота.Преди да се свали от огъня, се слага 1ч. л. лимонтузу. Останалите сварени дюли може да се използуват за приготвяне на мармалад.
Нектар
Нарязаните на парчета плодове се заливат с малко вода и се варят, докато омекнат. Пасират се и получената хомогенна маса се разрежда със захарен сироп до желаната концентрация по ваш вкус. За да не потъмнее, нектарът се загрява до кипване и тогава се налива в бутилки. Стерилизира се 8-10 мин.
Компот
Нарязаните плодове на резенчета (2-3см.) се почистват добре от семената. За да не потъмнеят, се потапят в разтвор от 10г лимонтузу и 1 л вода. Нареждат се в буркани и се заливат с горещ сироп от 1л вода и 800г захар. Стерилизират се 35 минути.
Дюлята помага при махмурлук
Дюлята действа добре при махмурлук, а крушата помага при тежки отравяния с гъби, е писал преди десет века прочутият арабски лекар и философ Авицена.
За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия. Въпреки, че доколумбова Америка ни е дала голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, там също се разпространява отглеждането на дюля заради изключително ценните и лечебни качества.
Още древните лечители са установили необичайния ефект на жълтия и тръпчив плод. Дюлята помага при сърцебиене, махмурлук, стомашни проблеми,повръщане, жълтеница. Силният и специфичен аромат действа тонизиращо, затова древните римляни преди сън вдишвали дълбоко мириса на отрязано парче от плода за успокоение. Дюлята се консумира не само в сурово състояние, може да е варена с мед, под форма на сладко или попарена. Дюлевите плодове са богати на калий-120мг, магнезий-15мг, фосфор-13мг и в малки количества съдържат манган, кобалт, мед, дъбилни вещества. Витаминният състав е разнообразен, с преобладаване на тези от групата В, С, Е, Р-77% от мг. Старата арабска медицина препоръчва отвара от дюли, при кръвохрачене и стомашни разстройства При болки от хемороиди се поставя горещ компрес от дюлев сок на болното място. А чаят от дюлеви семена действа отхрачващо при бронхит и трахеит. Въпреки много положителните си свойства дюлята притежава и известно отрицателно въздействие, което може да се избегне, като се приема вътрешно заедно с малко мед и анасон.
Сладкиш от дюли (колач)
(сръбска рецепта)
13 дюли се пекат на фурна. Смилат се в машинка за месо. Добавя с половин кг захар и се бърка до гъста смес, така че като се мине с дървена лъжица, да остава пътечка върху дъното на съда. Като се сгъсти, добавят се смлени орехи.Намокря се съд с вода и се оставя така приготвената смес да съхне цели 15 дни. После се обръща в тавичка и се нарязва на ромбове,триъгълници или квадратчета.
Струва си чакането, защото 3 месеца след това режеш и черпиш гостите.По желание можеш да добавиш и глазура от 100г шоколад, 2суп. лъжици мляко и 1 лъжица олио. Те се разтопяват и заливката придава на колача, бляскаво кафяво покритие.
Дюлите не търпят круши до себе си
Това е факт- крушите ускоряват узряването им, по плода по-бързо могат да се появят горчивите петна, когато са в едно помещение. Ябълките обаче не им пречат. Дюлите не понасят високите температури - трябват им най-много градус,два над нулата за да запазят лековитите си свойства.Когато са повече, могат да се подредят в касетки, постлани с хартия, на два реда. За да не се развалят, тези от горния се поставят между вдлъбнатините от плодовете на долния.
Отделихме толкова време на дюлите, защото са много полезни. Не само на сладка и компоти, с които доста ще се охарчите-ток, захар, капачки. Ако са ви твърди, правете ги на сок. Богат е на калий за сърцето, на желязо за кръвта и на още куп полезни вещества необходими за добрата работа на черния
дроб. И нещо което малцина знаят:- сокът подобрява цвета на лицето, затова в древността Авицена е препоръчвал на хубавиците по-често да си пийват от него.
Пелте от дюли
Продукти: 2-2,5 кг дюли, захар, лимонтузу
Приготовление:
Дюлите се измиват добре с четчица, нарязват се без да се маха семето и се заливат с вода, докато се покрият добре.Така се варят 1-1,5 часа,снемат се от огъня и се оставят няколко часа (през нощта) да престоят в покрит съд.След това сокът се прецежда през гъсто сито, без да се стиска плодът.На 1л сок се слага 1 кг захар.Вари се на силен огън приблизително 1/2 час,като междувременно пяната се отстранява. Прави се проба относно желирането с капка в чинийка.Вари се по възможност в широк съд с оглед,по-бързото изпаряване. Пелтето трябва да е прозрачно,светло червено. Към края на варенето се прибавя 1 ч.л. лимонтузу на 1кг. захар.Горещото пелте се налива в по-малки сухи бурканчета и се завързва с целофан или се затваря с капачки още вряло за по-продължителна трайност без захаросване.
Мармалад от дюли
От плода останал след изцеждането на сока за пелте, може да се приготви мармалад, след като добре сварените дюли са прекарани през преса. Прибавя се захар на вкус и листенца индрише, след което се вари до сгъстяване. Пълни се още горещ в бурканчета, затваря се с капачки и се стерилизира.
Бонбони от дюли
Добре сварените дюли (останали след отливане на сока за пелте) се прекарват през преса, за да се получи фина каша, която се претегля. Смесва се със същото количество захар и се вари в широк съд на умерен огън при често бъркане с дървена лъжица, до плътна консистенция. Фолио или бяла чертожна хартия се слага върху тава, намазва се с олио и върху него с дебелина около 2см се разстила много гъсто сварената маса. Оставя се така да съхне няколко дни или пък пластът се изсушава няколко часа в умерено затоплена фурна. Когато повърхността е достатъчно суха, мармаладеният лист се нарязва на квадратчета или ромбчета, след което те се овалват (всяко поотделно) в кристална захар. Бонбоните се пазят в добре затворена кутия.
Нектар от дюли
Добре сварените дюли се прецеждат през преса, прибавя се захар и вода по желание и течността се вари до разтопяване на захарта.Може да се прибавят няколко листенца индрише, карамфил или пръчка канела. Нектарът се налива горещ в предварително затоплени чисти бутилки, затварят се с капачки от бира или гумени шапчици и се стерилизират.
Конфитюр от дюли (стърган)
Дюлите се измиват много добре и се претеглят. Претегля се същото количество захар и толкова вода. В широк съд по възможност тава, се възваряват водата и захарта.Дюлите се нарязват, почистват се от вътрешната част и семките и се и се настъргват на едрата част на рендето, като се пускат веднага на порции в сиропа за да не почернеят.Вари се на по-силен огън до леко розово и получаване на необходимата консистенция на сиропа. Преди свалянето от огъня се прибавя на 1кг. захар, 1 чаена лъжичка лимонтузу. Конфитюрът се пълни в бурканчета с капачки и се стерилизира или пък се затваря с целофан.
Конфитюр от дюли с подправки (дюли сладко-кисели)
Продукти: 1кг. дюли, 250 мл винен оцет, 50г стафиди, 1ч.л. канела, на върха на чаена лъжичка съответно смлян карамфил, лют червен пипер (чили) и джинджифил на прах, 500г захар
Приготовление: Дюлите се обелват, нарязват се на четвъртинки, почистват се от семките и вътрешната част, след което се режат на тънки резенчета и се размесват със захарта, подправките и оцета.Всичко се вари при умерена температура 10-12минути. С помощта на решетъчна лъжица се изважда плодът, който се оставя да изстине, а сокът се вари още десетина минути до сгъстяване. Изстиналият плод се нарежда в бурканчета и се залива с гъстия сок.Конфитюрът не е необходимо да се стерилизира. Бурканчетата може да се завържат само с целофан или просто да се покрива с капачки, но се пазят на хладно. Този пикантен конфитюр се поднася към печено месо, панирано или печено пиле заедно с ориз или пържени картофи.
Дюли с коняк
Продукти: 2кг. дюли, 500г захар, 500г мед, 150мл винен оцет, 700мл вода, 125мл коняк (ром).
Приготовление:Дюлите се почистват и се нарязват на филийки, задушават се до омекване без да се разпаднат. Нареждат се в буркани. Сокът се вари до сгъстяване. Когато поизстине, смесва се с коняка, дюлите се заливат. Поднася се като интересна гарнитура към студено печено месо.
Мармалад от дюли и тиква
Продукти: 500г дюли, 500г тиква, 100мл оцет, 100мл вода, 3чаени лъжички канела, 50г джинджифил- корен или на прах, 1ч. л. кора от портокал, 500г захар.
Приготовление: Почистените от семенната част дюли, се нарязват на парчета, също така тиквата. Варят се поотделно до омекване, пасират се и се смесват заедно с останалите продукти и захарта.Варят се до сгъстяване.
Не изхвърляйте нищо от дюлята
Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми.
Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.
Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.
сряда, 30 декември 2009 г.
ЦЕЛУВКИТЕ С ЛЮБОВ ПРОИЗВЕЖДАТ МЕД
При силно емоционална близост през две миниатюрни слюнни каналчета в устната кухина се изливат захарни вещества, открили немски учениАко жената е влюбена и щастлива, в определен момент от интимната близост под езика й се отваря сладък извор – отделя се целувчен мед!
Всяка целувка е кодирано послание. Това се отнася за всички целувки – от роднинското млясване до паметното за цял живот първо сливане на устните. От студената светска целувка до фината, неизчерпаема чувствена игра, която може много.
„Сладък мед капе от устата ти, о, любима! Мед и мляко има под езика ти...” – това е най-известната любовна история на всички времена и народи, „Песен на песните” – за цар Соломон и девойката Суламифи.
„При определени благоприятни условия допълнителната слюнна жлеза отделя през отварящи се миниканалчета комплекс от монозахариди, идентични на основните захари на меда” – това са данни от доклад на проф. Венделин Крюнге от берлинската клиника „Шарите”.
Енциклопедия
Слюнка произвеждат три двойки слюнни жлези – околоушни, подчелюстни и подезични. Слюнката постъпва в устата по слюнните каналчета и съдържа много важния храносмилателен фермент амилаза. Разграждането на нишестетата например започва още при дъвченето.
За това, че до лявата подчелюстна слюнна жлеза има допълнителна слюнна жлеза, анатомите знаели още в средата на миналия век. Тя се смята за почти загубила своята функция, но немските медици доказали, че при емоционалните и особено при дълбоките, т.нар. френски целувки през две миниатюрни слюнни каналчета в устната кухина се изливат вещества, силно приличащи на истинския мед. Учените направили повече от 4000 химични анализа, за да докажат версията си. Именно т.нар. монозахариди – основни съставки на натуралния мед, осигуряват приятните усещания на мъжа от целуването с жена, която му подхожда физически.
Това ли е твоят човек?
Психоаналитиците смятат, че целувката е въпрос, който задаваме съзнателно, а отговора се дава от подсъзнанието. Отговорите на подсъзнанието винаги са много прости: или да, или не. С тази разлика, че ако отговорът е отрицателен, значи няма смисъл да продължаваме връзката с някого, това е отхвърляне. Ако е положителен, любовта ни има бъдеще.
Допълнителната слюнна жлеза с двете каналчета, откъдето извират монозахариди, идентични с меда
ТЕСТ ЗА ПАРТНЬОРИТЕ
Целувката е един от най-важните елементи на любовната игра. А ти умееш ли да се целуваш?
Жените с пухкави алени устни са сексуално привлекателни за повечето мъже. Впрочем външната сексапилност невинаги върви ръка за ръка с виртуозното владеене на изкуството на целуването. А именно това майсторство се цени много високо - както от мъжете, така и от жените. Статистиката сочи, че около 70 процента от хората със съжаление признават, че партньорите им се целуват прекалено примитивно...
- Сексолозите твърдят, че целувките по лицето и врата са това, с което трябва да се започне и с което е необходимо да завърши любовната среща - независимо с какво е била запълнена нейната "среда".
- За най-изискана се смята така наречената френска целувка. Въпросното "мероприятие" се различава от обикновената целувка по това, че езиците на партньорите се докосват и сякаш се галят един друг. При това се стимулират едновременно трите най-силни ерогенни зони в устата.
- Съветът към онези, които обичат по време на любовната игра да покриват с целувки партньора си от глава до пети, е да започват винаги отгоре и да се движат надолу, а не обратно.
- Нежните ухапвания, резмесени с целувки, се харесват на практика на всички, с изключение на случаите, когато в разгара на страстта започват да те малтретират със зъби до кръв и/или/ насиняване. Ако това ти се случва, обясни на любимия си, че оценяваш неговия темперамент, но ти е изключително неприятно след срещата с него да изглеждаш така, сякаш току-що са те давили кучета.
- Колкото до пикантериите, целувките ала "Девет седмици и половина", когато от глава до пети сте омазани със сладолед, крем, сок, кетчуп и т.н., изглеждат съблазнително само на екрана.
- Най-чувствителните на целувки места трябва да се познават, а за целта е нужно те да бъдат намерени, което е невъзможно без дълга и редовна практика.
- Ако възлюбеният ти редовно подминава определени места по тялото ти, които просто жадуват за целувки, попитай го направо: "Защо?"
Малки хитрости
- Целувката може да покаже степента на вашата съвместимост с партньора ти като лакмусова хартия, твърдят психолозите. Ако по непонятна причина не ти е особено приятно да се целуваш с избраника си, напълно е възможно това да не е героят на твоя роман.
- Психофизиолозите са установили, че процесът на целуване протича най-ефективно, когато и двамата партньори са със затворени очи.
- Някои мъже свято вярват, че ако по време на целуване издават всевъзможни звуци - стенат, пръхтят, примляскват, това ще достави допълнително удоволствие на партньорката им. За някои това може и да е така, но ако ти не си от любителките на цветовите "спецефекти" в леглото, деликатно го подскажи на кавалера си.
- Има случаи /за щастие доста редки/, когато мъжете развиват жестока алергия към дамското червило. При това често не подозират защо след всяка среща устните им се подуват, напукват се и сърбят. Ако с твоя партньор се случва нещо подобно, посъветвай го да отиде на дерматолог или просто не си слагай червило, когато сте заедно.
Англичаните и французите са супермайстори
- Те се смятат за най-изкусните познавачи на страстните и горещи целувки. Не им отстъпват и американците.
- За "най-целувкообилни" партньори са признати холандците.
- Скандинавците си падат най-вече по целуването под дъжда.
- Японците пък полудяват по целуването на лунна светлина.
Натурализмът не е на мода
Устните са една от най-привлекателните части на женското тяло, затова се старай да замаскираш с грим пъпките и останалите дефекти в тази област. Ако ти е излязъл херпес, отложи срещата под някакъв благовиден предлог. В първия случай трябва да се обърнеш към лекар, а във втория - просто да изчакаш, докато "неапетитните" следи бъдат излекувани от времето.
Всяка целувка е кодирано послание. Това се отнася за всички целувки – от роднинското млясване до паметното за цял живот първо сливане на устните. От студената светска целувка до фината, неизчерпаема чувствена игра, която може много.
„Сладък мед капе от устата ти, о, любима! Мед и мляко има под езика ти...” – това е най-известната любовна история на всички времена и народи, „Песен на песните” – за цар Соломон и девойката Суламифи.
„При определени благоприятни условия допълнителната слюнна жлеза отделя през отварящи се миниканалчета комплекс от монозахариди, идентични на основните захари на меда” – това са данни от доклад на проф. Венделин Крюнге от берлинската клиника „Шарите”.
Енциклопедия
Слюнка произвеждат три двойки слюнни жлези – околоушни, подчелюстни и подезични. Слюнката постъпва в устата по слюнните каналчета и съдържа много важния храносмилателен фермент амилаза. Разграждането на нишестетата например започва още при дъвченето.
За това, че до лявата подчелюстна слюнна жлеза има допълнителна слюнна жлеза, анатомите знаели още в средата на миналия век. Тя се смята за почти загубила своята функция, но немските медици доказали, че при емоционалните и особено при дълбоките, т.нар. френски целувки през две миниатюрни слюнни каналчета в устната кухина се изливат вещества, силно приличащи на истинския мед. Учените направили повече от 4000 химични анализа, за да докажат версията си. Именно т.нар. монозахариди – основни съставки на натуралния мед, осигуряват приятните усещания на мъжа от целуването с жена, която му подхожда физически.
Това ли е твоят човек?
Психоаналитиците смятат, че целувката е въпрос, който задаваме съзнателно, а отговора се дава от подсъзнанието. Отговорите на подсъзнанието винаги са много прости: или да, или не. С тази разлика, че ако отговорът е отрицателен, значи няма смисъл да продължаваме връзката с някого, това е отхвърляне. Ако е положителен, любовта ни има бъдеще.
Допълнителната слюнна жлеза с двете каналчета, откъдето извират монозахариди, идентични с меда
ТЕСТ ЗА ПАРТНЬОРИТЕ
Целувката е един от най-важните елементи на любовната игра. А ти умееш ли да се целуваш?
Жените с пухкави алени устни са сексуално привлекателни за повечето мъже. Впрочем външната сексапилност невинаги върви ръка за ръка с виртуозното владеене на изкуството на целуването. А именно това майсторство се цени много високо - както от мъжете, така и от жените. Статистиката сочи, че около 70 процента от хората със съжаление признават, че партньорите им се целуват прекалено примитивно...
- Сексолозите твърдят, че целувките по лицето и врата са това, с което трябва да се започне и с което е необходимо да завърши любовната среща - независимо с какво е била запълнена нейната "среда".
- За най-изискана се смята така наречената френска целувка. Въпросното "мероприятие" се различава от обикновената целувка по това, че езиците на партньорите се докосват и сякаш се галят един друг. При това се стимулират едновременно трите най-силни ерогенни зони в устата.
- Съветът към онези, които обичат по време на любовната игра да покриват с целувки партньора си от глава до пети, е да започват винаги отгоре и да се движат надолу, а не обратно.
- Нежните ухапвания, резмесени с целувки, се харесват на практика на всички, с изключение на случаите, когато в разгара на страстта започват да те малтретират със зъби до кръв и/или/ насиняване. Ако това ти се случва, обясни на любимия си, че оценяваш неговия темперамент, но ти е изключително неприятно след срещата с него да изглеждаш така, сякаш току-що са те давили кучета.
- Колкото до пикантериите, целувките ала "Девет седмици и половина", когато от глава до пети сте омазани със сладолед, крем, сок, кетчуп и т.н., изглеждат съблазнително само на екрана.
- Най-чувствителните на целувки места трябва да се познават, а за целта е нужно те да бъдат намерени, което е невъзможно без дълга и редовна практика.
- Ако възлюбеният ти редовно подминава определени места по тялото ти, които просто жадуват за целувки, попитай го направо: "Защо?"
Малки хитрости
- Целувката може да покаже степента на вашата съвместимост с партньора ти като лакмусова хартия, твърдят психолозите. Ако по непонятна причина не ти е особено приятно да се целуваш с избраника си, напълно е възможно това да не е героят на твоя роман.
- Психофизиолозите са установили, че процесът на целуване протича най-ефективно, когато и двамата партньори са със затворени очи.
- Някои мъже свято вярват, че ако по време на целуване издават всевъзможни звуци - стенат, пръхтят, примляскват, това ще достави допълнително удоволствие на партньорката им. За някои това може и да е така, но ако ти не си от любителките на цветовите "спецефекти" в леглото, деликатно го подскажи на кавалера си.
- Има случаи /за щастие доста редки/, когато мъжете развиват жестока алергия към дамското червило. При това често не подозират защо след всяка среща устните им се подуват, напукват се и сърбят. Ако с твоя партньор се случва нещо подобно, посъветвай го да отиде на дерматолог или просто не си слагай червило, когато сте заедно.
Англичаните и французите са супермайстори
- Те се смятат за най-изкусните познавачи на страстните и горещи целувки. Не им отстъпват и американците.
- За "най-целувкообилни" партньори са признати холандците.
- Скандинавците си падат най-вече по целуването под дъжда.
- Японците пък полудяват по целуването на лунна светлина.
Натурализмът не е на мода
Устните са една от най-привлекателните части на женското тяло, затова се старай да замаскираш с грим пъпките и останалите дефекти в тази област. Ако ти е излязъл херпес, отложи срещата под някакъв благовиден предлог. В първия случай трябва да се обърнеш към лекар, а във втория - просто да изчакаш, докато "неапетитните" следи бъдат излекувани от времето.
събота, 26 декември 2009 г.
петък, 25 декември 2009 г.
Котката в миналото
Древен Египет и богинята Бастет
Още от най-древни времена котките са били неотменна част от зооморфните богове на Египет наред със сокола, чакала, ибиса, бика, крокодила, павиана и скарабея. На различни места в Горен и Долен Египет имало и многобройни местни култове към най-различни птици, насекоми, животни като лястовицата, жабата, прасето и много други. При обединяването на Египет при фараона Менес около 3100 г.пр.н.е. започва процес на сливането на различните местни божества с един и същ животински облик.
Най-древната известна ни богиня – котка е Мафдет. Описана е в Текстовете от пирамидите да убива с лапа змия. Но най-известните богини-котки, боготворени от египтяните от най-стари времена, са Бастет (наричана още Баст, Паш или Убасти) и нейната сестра с глава на лъвица Секхмет. В сложните семейни отношения между боговете в египетския пантеон Бастет и Секхмет са дъщери на бога на слънцето Ра. Интересното е, че най-ранните известни изображения на Бастет също са на лъвица, която стъпква с лапи враговете на Египет, но растящата привързаност на древните египтяни към домашните им котки превръща една от най-почитаните богини лъвици в малка котка.
Бастет се изобразява като жена с глава на домашна котка, която държи в дясната си ръка своя свещен музикален инструмент систрум, а в лявата ръка - кошница. Облечена е винаги в зелено. Многобройни и изящни са и изображенията на богинята и просто като малка котка. Наричат я „Майка на котките” и Господарка на Долен Египет. Съпруга е на бога Пта и е носителка на Окото на Ра. Тя е покровителка на домашното огнище и уют, пазителка на жените, децата и домашните котки. Богиня е и на слънчевия изгрев, музиката, танца, удоволствието, семейството, плодовитостта и раждането. Пази хора и котки от болести и зли духове и е надарена с изключителна интуиция.
Според някои древни източници култът към богинята Бастет се заражда в началото на ІІ династия много скоро след обединението на Египет и съществува чак до 4 в. н.е. В различни периоди тя се отъждествява с други (лъвски) богини: Мут, Тефнут, Хатор и др. Център на култа към Бастет е град ТЕЛ БАСТА – известен е и като Пер-Бастет или Бубастис в гръцка транскипция, което означава просто „Домът на Бастет”. Разположен е на около 80 км североизточно от Кайро в делтата на Нил.
За храма на Бастет и празника в чест на богинята знаем много детайли благодарение на гръцкия историк Херодот, който посещава Бубастис през 5 в. пр.н.е. в разцвета на култа към божеството - домашна котка. Днес храмът е в руини, но е известно, че е бил изграден от червен гранит. Разположен в центъра на града, той се е виждал отвсякъде. Бил обграден със стена, украсена с релефи. Входната арка била висока цели 18 метра. Огромна павирана улица с дължина 3 стадия (около 600 метра) с високи дървета от двете страни водела на изток от храма през градския пазарен площад. А към река Нил водели два канала с ширина около 30 метра, от двете страни отново обградени с високи дървета. Във вътрешия двор имало малка горичка дървета, сред които се намирало храмовото здание със статуята на богинята. В неговото предверие също имало високи около 1.80 м, нейни статуи. И, разбира се, навсякъде било пълно с ... котки.
Всяка година на 31 октомври се чествал празника на Бастет. Дни преди това поклонници от цялата страна се отправяли по Нил към Тел Баста / Бубастис. Херодот разказва: „Когато египтяните пътуват към Бубастис, те го правят по следния начин. Мъже и жени сядат заедно в лодките и във всяка от тях има по много представители и на двата пола. Някои от жените дрънкат със систруми, някои от мъже надуват свирки, а всички останали пляскат с ръце. Когато наближат някой град по пътя им, те спират в пристанището, а някои от жени слизат на сушата като викат и се присмиват на местните жени, докато другите пътуващи танцуват и палуват наоколо. Поклонниците правят това във всеки град по пътя си по Нил. Но когато стигнат до Бубастис, те започват празника с големи жертвоприношения и дарове. По това време се изпива толкова вино, колко през цялата останала година. Египтяните казват, че около 700 000 мъже и жени идват на това поклонение всяка година.”
Освен в Бубастис, празници на Бастет имало и в Тива, Мемфис и Есна. Любопитното е, че според някои учени празникът на Бастет в Тел Баста много наподобявал съвременния карнавал Mardi Gras в Ню Орлиънс в нощта на Вси Светии.
Опитомяване на котката
Процесът на опитомяването на котката е започнал преди около 6 000 години в Нубия. Оттам те попадат в Древен Египет, а след това и в Азия, където се кръстосват с азиатската леопардова котка. В Кипър е намерена челюст от домашна котка, датирана от около 6 000 г.пр.н.е. Любопитното е, че тъй като на острова няма местни диви видове котки, единственият начин тя да попадне там е заедно с хората, колонизирали Кипър преди повече от 8 000 години. В Европа пришълците се срещнали с местната дива горска европейска котка, а резултатът от тези кръстоски виждаме в съвременното разнообразие от породи и окраски.
Котката в Древния Изток
Останки от домашни котки са открити по време на археологически разкопки в някои от най-древните градове - в Йерихон (от 6-5 хилилядолетие пр.н.е.), в Йордания, в най-древните градове в Индия. Но изглежда, че тези котки не са били съвсем домашни. Многобройните свидетелства за пребиваването на котките в Египет може да се проследят от 3 хилядолетие пр.н.е. На стенописите в гробниците в Сакара (2750-2650 пр.н.е.) котките са изобразени с нашийници, което е несъмнен белез за одомашняването им. След смъртта си котките били балсамирани и поставяни в специални ниши. Археолозите са намерили повече от 300 000 мумии на домашни котки.
Първите йероглифни знаци, означаващи „котарак” или „котка”, са датирани около 2300 г. пр.н.е. и се четат просто като „минт” и „миу” („мау”). Но котката в Древен Египет била не само свещено животно, а най-вече ловец на гризачи и дори воин. Днес е трудно да си представим участието й във военни действия, но има запазени писмени сведения, които потвърждават това. Заедно с това, хилядолетия наред в Тибет котките са охранявали съкровищата в храмовете.
Древна Гърция и Рим
От Египет на корабите на финикийските търговци котките достигнали много места от Средиземноморието, но до началото на второто хилядолетие от н.е. си остават редки животни. Важната служба на ловци на мишки били поверени на поровете и невестулките. Някои откъслечни сведения подсказват, че домашната котка била свещеното животно на Луната и богинята на лов Артемида – донякъде подобна на древноегипетската Бастет. Вероятно подобно сходство имало и с богинята на любовта Венера, която понякога се избразявала държаща в ръцете си котка.
Европа
В дохристианска Европа вярванията на келтите и норманите приписвали на котките доста зловещата роля на таласъми и помощници на зли богове. Около 10 век котката представа да бъде ценна рядкост. В католическа Европа тези вярвания продължили да съществуват – този път котката се превърнала във въплъщение на дявола, подозирали я в контакти с вещици. Самият папа Григорий IX я обявил за „дяволско създание”. В много страни котките били жертва на Инквизицията – бесели ги и ги изгаряли като еретици. И може би изтреблението им е било неизбежно, ако не е било нашествието на плъховете, донесли през 11 век една от най-жестоките епидемии – чумата, „черната смърт”. И котките се справили достойно с унищожението на легионите гризачи. И все пак Средните векове в Западна Европа са най-мрачния период за домашните котки. Любопитно е, че православната църква се е отнасяла далеч по-спокойно към котките – нещо повече, тяхното пребиваване в манастирите в Русия се считало за подходяща компания на монасите.
Котките в Англия
За разлика от континентална Европа, в Англия отдавна обичат и се грижат за котките. В ранното Средновековие са приети специално закони за защитата им. Казват, че всеобщото възмущение, което предизвикал испанският крал Фили ІІ – съпруг на Мария Тюдор – било поради факта, че той обичал да измъчва котки с особени "специални" приспособления. И нищо чудно това да е допринесло значително за неговото прогонване от Лондон. Също в Англия „бродещата” фолклорна история за котката, която донесла богатство на своя стопанин – сирак, достига своята най-подробна и разгърната форма. Тук историята се преобразила в легендата за Дик Уитингтън, който 3 пъти е бил лорд – мер (кмет) на Лондон.
Котките в Близкия и Далечния Изток
Мюсюлманите винаги са почитали котките - според една легенда Мохамед предпочел да скъса ръкавите на своята дреха, вместо да събуди спящата върху нея котка Муеса. Котките се допускали в джамиите, а белите котки били свещени. В Китай вярвали, че домашните котки и изображенията им носят щастие. Според древна персийска легенда котката се е появила от ... кихавицата на лъва. В зороастризма убийството на котка е също толкова сериозно престъпление, колкото и убийството на човек. На особена почит и привилегии домашните котки се радвали в страните на Индокитай. Много старинни и благородни породи котки са обитавали кралските дворци и най-богатите и разкошни храмове. Тези удивителни създания попадат в Европа, пренесени от поданиците на Британската империя.
Северна Америка
Въпреки че на Американския континент има много видове диви котки, там няма данни за опитомяването им преди пристигането на първите европейци. Котките, изтърпяли дългото пътешествие по море, са пренесени, за да контролират популацията от гризачи в новосъздадените селища. И още по-бързо, отколкото в Европа, те заели първо място в сърцата на хората в Новия свят като незаменими домашни любимци.
Митове и легенди, свързани с котките
През вековете, котките традиционно се смятали за по-близки и привързани към жените. Във всекидневието жената била по-близко до домашното огнище и можела да оцени независимостта, както и покорността на котката, а в религиозните обряди, котката била символ на женствеността и майчинството. В древен Египет например, на рисунките изобразяващи сцени от домашния живот, никога не може да се види котка застаналa до мъж.
В дохристиянската епоха, в много култури присъствал образа на богинята-майка – източник на плодородие и изобилие, пазителка на раждането и свързана с лунния цикъл. Тези богини: Бастет при египтяните, Артемида при гърците, Диана при римляните, Фрея при скандинавците – се изобразявали във вид на котки или в краен случай образът им бил по някакъв начин свързан с образа на изящното животно.
И наистина – котките са известни с многочисленото си потомство, към което се отнасят грижовно и което са готови да защитят от всяка опасност, дори и врагът да е пъти по-голям. Освен това, съгласно древните поверия, котката е свързана с лунния цикъл. Тя е способно да разширява и стеснява зениците си до вертикална чертичка, което напомня на фазите на луната – от пълнолуние до новолуние.
Постепенното изместване на езическите богове и разпространението на християнството променили негативно отношението към котката, която започнала да се счита за демон, слуга на дявола и спътник на вещици. По времето на цялото Средновековие и в началото на Ренесанса, котките и особено черните ставали жертва на ужасни гонения – от началото на XIII век до средата на XVII. Съществувало поверие, че вещиците извършвали ритуалите си на гърба на огромни котки и всяка жена, която държала котки, рискувала да бъде изгорена на клада като вещица. Често жертви ставали бедните и възрастни жени, които без да обръщат внимание на нищетата си, с любов се грижили за своите домашни любимци.
В Средновековието любовта към животните била разпространена не само в ниските социални слоеве. Аристократи и духовници също понякога държали котки, но въпреки положението си и те понякога ставали жертва на грешните представи.
На Изток положението било по-добро, въпреки че в Япония съдбата на котките не се различавала много от тази на европейските им братя. Когато през 6 век, котките попаднали на Изток, били приети радушно. В домовете се завъждали по 2 и повече, които защитавали ценните манускрипти от зъбите на гризачите. През 13 век обаче котката започнала да се асоциира с демона Неко-Баке, който ядял хора, като според легендата, за тази цел той се претворявал в образа на котка и тихо се промъквал в домовете за да открадне непослушните деца.
За последните двеста години котката отново завоювала позициите си в Япония. Там съществува дори и култ към животното. В Токио се намира храма Го-То-Ку-Жип, който е посветен на котката Манеки-Неко. Това божество се изобразява с вдигната предна лапа, която приветства посетителите на храма. Счита се, че този “поздрав” е на късмет и щастие.
Още от най-древни времена котките са били неотменна част от зооморфните богове на Египет наред със сокола, чакала, ибиса, бика, крокодила, павиана и скарабея. На различни места в Горен и Долен Египет имало и многобройни местни култове към най-различни птици, насекоми, животни като лястовицата, жабата, прасето и много други. При обединяването на Египет при фараона Менес около 3100 г.пр.н.е. започва процес на сливането на различните местни божества с един и същ животински облик.
Най-древната известна ни богиня – котка е Мафдет. Описана е в Текстовете от пирамидите да убива с лапа змия. Но най-известните богини-котки, боготворени от египтяните от най-стари времена, са Бастет (наричана още Баст, Паш или Убасти) и нейната сестра с глава на лъвица Секхмет. В сложните семейни отношения между боговете в египетския пантеон Бастет и Секхмет са дъщери на бога на слънцето Ра. Интересното е, че най-ранните известни изображения на Бастет също са на лъвица, която стъпква с лапи враговете на Египет, но растящата привързаност на древните египтяни към домашните им котки превръща една от най-почитаните богини лъвици в малка котка.
Бастет се изобразява като жена с глава на домашна котка, която държи в дясната си ръка своя свещен музикален инструмент систрум, а в лявата ръка - кошница. Облечена е винаги в зелено. Многобройни и изящни са и изображенията на богинята и просто като малка котка. Наричат я „Майка на котките” и Господарка на Долен Египет. Съпруга е на бога Пта и е носителка на Окото на Ра. Тя е покровителка на домашното огнище и уют, пазителка на жените, децата и домашните котки. Богиня е и на слънчевия изгрев, музиката, танца, удоволствието, семейството, плодовитостта и раждането. Пази хора и котки от болести и зли духове и е надарена с изключителна интуиция.
Според някои древни източници култът към богинята Бастет се заражда в началото на ІІ династия много скоро след обединението на Египет и съществува чак до 4 в. н.е. В различни периоди тя се отъждествява с други (лъвски) богини: Мут, Тефнут, Хатор и др. Център на култа към Бастет е град ТЕЛ БАСТА – известен е и като Пер-Бастет или Бубастис в гръцка транскипция, което означава просто „Домът на Бастет”. Разположен е на около 80 км североизточно от Кайро в делтата на Нил.
За храма на Бастет и празника в чест на богинята знаем много детайли благодарение на гръцкия историк Херодот, който посещава Бубастис през 5 в. пр.н.е. в разцвета на култа към божеството - домашна котка. Днес храмът е в руини, но е известно, че е бил изграден от червен гранит. Разположен в центъра на града, той се е виждал отвсякъде. Бил обграден със стена, украсена с релефи. Входната арка била висока цели 18 метра. Огромна павирана улица с дължина 3 стадия (около 600 метра) с високи дървета от двете страни водела на изток от храма през градския пазарен площад. А към река Нил водели два канала с ширина около 30 метра, от двете страни отново обградени с високи дървета. Във вътрешия двор имало малка горичка дървета, сред които се намирало храмовото здание със статуята на богинята. В неговото предверие също имало високи около 1.80 м, нейни статуи. И, разбира се, навсякъде било пълно с ... котки.
Всяка година на 31 октомври се чествал празника на Бастет. Дни преди това поклонници от цялата страна се отправяли по Нил към Тел Баста / Бубастис. Херодот разказва: „Когато египтяните пътуват към Бубастис, те го правят по следния начин. Мъже и жени сядат заедно в лодките и във всяка от тях има по много представители и на двата пола. Някои от жените дрънкат със систруми, някои от мъже надуват свирки, а всички останали пляскат с ръце. Когато наближат някой град по пътя им, те спират в пристанището, а някои от жени слизат на сушата като викат и се присмиват на местните жени, докато другите пътуващи танцуват и палуват наоколо. Поклонниците правят това във всеки град по пътя си по Нил. Но когато стигнат до Бубастис, те започват празника с големи жертвоприношения и дарове. По това време се изпива толкова вино, колко през цялата останала година. Египтяните казват, че около 700 000 мъже и жени идват на това поклонение всяка година.”
Освен в Бубастис, празници на Бастет имало и в Тива, Мемфис и Есна. Любопитното е, че според някои учени празникът на Бастет в Тел Баста много наподобявал съвременния карнавал Mardi Gras в Ню Орлиънс в нощта на Вси Светии.
Опитомяване на котката
Процесът на опитомяването на котката е започнал преди около 6 000 години в Нубия. Оттам те попадат в Древен Египет, а след това и в Азия, където се кръстосват с азиатската леопардова котка. В Кипър е намерена челюст от домашна котка, датирана от около 6 000 г.пр.н.е. Любопитното е, че тъй като на острова няма местни диви видове котки, единственият начин тя да попадне там е заедно с хората, колонизирали Кипър преди повече от 8 000 години. В Европа пришълците се срещнали с местната дива горска европейска котка, а резултатът от тези кръстоски виждаме в съвременното разнообразие от породи и окраски.
Котката в Древния Изток
Останки от домашни котки са открити по време на археологически разкопки в някои от най-древните градове - в Йерихон (от 6-5 хилилядолетие пр.н.е.), в Йордания, в най-древните градове в Индия. Но изглежда, че тези котки не са били съвсем домашни. Многобройните свидетелства за пребиваването на котките в Египет може да се проследят от 3 хилядолетие пр.н.е. На стенописите в гробниците в Сакара (2750-2650 пр.н.е.) котките са изобразени с нашийници, което е несъмнен белез за одомашняването им. След смъртта си котките били балсамирани и поставяни в специални ниши. Археолозите са намерили повече от 300 000 мумии на домашни котки.
Първите йероглифни знаци, означаващи „котарак” или „котка”, са датирани около 2300 г. пр.н.е. и се четат просто като „минт” и „миу” („мау”). Но котката в Древен Египет била не само свещено животно, а най-вече ловец на гризачи и дори воин. Днес е трудно да си представим участието й във военни действия, но има запазени писмени сведения, които потвърждават това. Заедно с това, хилядолетия наред в Тибет котките са охранявали съкровищата в храмовете.
Древна Гърция и Рим
От Египет на корабите на финикийските търговци котките достигнали много места от Средиземноморието, но до началото на второто хилядолетие от н.е. си остават редки животни. Важната служба на ловци на мишки били поверени на поровете и невестулките. Някои откъслечни сведения подсказват, че домашната котка била свещеното животно на Луната и богинята на лов Артемида – донякъде подобна на древноегипетската Бастет. Вероятно подобно сходство имало и с богинята на любовта Венера, която понякога се избразявала държаща в ръцете си котка.
Европа
В дохристианска Европа вярванията на келтите и норманите приписвали на котките доста зловещата роля на таласъми и помощници на зли богове. Около 10 век котката представа да бъде ценна рядкост. В католическа Европа тези вярвания продължили да съществуват – този път котката се превърнала във въплъщение на дявола, подозирали я в контакти с вещици. Самият папа Григорий IX я обявил за „дяволско създание”. В много страни котките били жертва на Инквизицията – бесели ги и ги изгаряли като еретици. И може би изтреблението им е било неизбежно, ако не е било нашествието на плъховете, донесли през 11 век една от най-жестоките епидемии – чумата, „черната смърт”. И котките се справили достойно с унищожението на легионите гризачи. И все пак Средните векове в Западна Европа са най-мрачния период за домашните котки. Любопитно е, че православната църква се е отнасяла далеч по-спокойно към котките – нещо повече, тяхното пребиваване в манастирите в Русия се считало за подходяща компания на монасите.
Котките в Англия
За разлика от континентална Европа, в Англия отдавна обичат и се грижат за котките. В ранното Средновековие са приети специално закони за защитата им. Казват, че всеобщото възмущение, което предизвикал испанският крал Фили ІІ – съпруг на Мария Тюдор – било поради факта, че той обичал да измъчва котки с особени "специални" приспособления. И нищо чудно това да е допринесло значително за неговото прогонване от Лондон. Също в Англия „бродещата” фолклорна история за котката, която донесла богатство на своя стопанин – сирак, достига своята най-подробна и разгърната форма. Тук историята се преобразила в легендата за Дик Уитингтън, който 3 пъти е бил лорд – мер (кмет) на Лондон.
Котките в Близкия и Далечния Изток
Мюсюлманите винаги са почитали котките - според една легенда Мохамед предпочел да скъса ръкавите на своята дреха, вместо да събуди спящата върху нея котка Муеса. Котките се допускали в джамиите, а белите котки били свещени. В Китай вярвали, че домашните котки и изображенията им носят щастие. Според древна персийска легенда котката се е появила от ... кихавицата на лъва. В зороастризма убийството на котка е също толкова сериозно престъпление, колкото и убийството на човек. На особена почит и привилегии домашните котки се радвали в страните на Индокитай. Много старинни и благородни породи котки са обитавали кралските дворци и най-богатите и разкошни храмове. Тези удивителни създания попадат в Европа, пренесени от поданиците на Британската империя.
Северна Америка
Въпреки че на Американския континент има много видове диви котки, там няма данни за опитомяването им преди пристигането на първите европейци. Котките, изтърпяли дългото пътешествие по море, са пренесени, за да контролират популацията от гризачи в новосъздадените селища. И още по-бързо, отколкото в Европа, те заели първо място в сърцата на хората в Новия свят като незаменими домашни любимци.
Митове и легенди, свързани с котките
През вековете, котките традиционно се смятали за по-близки и привързани към жените. Във всекидневието жената била по-близко до домашното огнище и можела да оцени независимостта, както и покорността на котката, а в религиозните обряди, котката била символ на женствеността и майчинството. В древен Египет например, на рисунките изобразяващи сцени от домашния живот, никога не може да се види котка застаналa до мъж.
В дохристиянската епоха, в много култури присъствал образа на богинята-майка – източник на плодородие и изобилие, пазителка на раждането и свързана с лунния цикъл. Тези богини: Бастет при египтяните, Артемида при гърците, Диана при римляните, Фрея при скандинавците – се изобразявали във вид на котки или в краен случай образът им бил по някакъв начин свързан с образа на изящното животно.
И наистина – котките са известни с многочисленото си потомство, към което се отнасят грижовно и което са готови да защитят от всяка опасност, дори и врагът да е пъти по-голям. Освен това, съгласно древните поверия, котката е свързана с лунния цикъл. Тя е способно да разширява и стеснява зениците си до вертикална чертичка, което напомня на фазите на луната – от пълнолуние до новолуние.
Постепенното изместване на езическите богове и разпространението на християнството променили негативно отношението към котката, която започнала да се счита за демон, слуга на дявола и спътник на вещици. По времето на цялото Средновековие и в началото на Ренесанса, котките и особено черните ставали жертва на ужасни гонения – от началото на XIII век до средата на XVII. Съществувало поверие, че вещиците извършвали ритуалите си на гърба на огромни котки и всяка жена, която държала котки, рискувала да бъде изгорена на клада като вещица. Често жертви ставали бедните и възрастни жени, които без да обръщат внимание на нищетата си, с любов се грижили за своите домашни любимци.
В Средновековието любовта към животните била разпространена не само в ниските социални слоеве. Аристократи и духовници също понякога държали котки, но въпреки положението си и те понякога ставали жертва на грешните представи.
На Изток положението било по-добро, въпреки че в Япония съдбата на котките не се различавала много от тази на европейските им братя. Когато през 6 век, котките попаднали на Изток, били приети радушно. В домовете се завъждали по 2 и повече, които защитавали ценните манускрипти от зъбите на гризачите. През 13 век обаче котката започнала да се асоциира с демона Неко-Баке, който ядял хора, като според легендата, за тази цел той се претворявал в образа на котка и тихо се промъквал в домовете за да открадне непослушните деца.
За последните двеста години котката отново завоювала позициите си в Япония. Там съществува дори и култ към животното. В Токио се намира храма Го-То-Ку-Жип, който е посветен на котката Манеки-Неко. Това божество се изобразява с вдигната предна лапа, която приветства посетителите на храма. Счита се, че този “поздрав” е на късмет и щастие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
