Напоследък науката доказва, че гроздето е един от най-полезните за човека плодове. Разбира се, не и във ферментиралия му вид. Още в края на деветнадесети век в швейцарските курорти, най-използувания плод е бил гроздето. Това е началото на Ампелотерапията - лечение с грозде и гроздов сок.
Докато захарността на повечето от плодовете е средно 5-10%, то в гроздето, както и в смокинята, тя е около 20%, а в гроздовия сок тя е над 25%. При това захарите в гроздето - глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта. Това подпомага сърцето, черния дроб и прави гроздето много подходяща храна за деца и за възрастни, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.
В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчна, винена, лимонена, янтърна, фосфорна и др. Те стимулират всички етапи на обмяната, затова гроздето и неговия сок се препоръчват при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления, при запек.
Гроздето е богато на витамини -С, В, РР, провитамин А, затова укрепва нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите, подобрява зрението.
Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности,затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. Магнезият, калцият, фосфора, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия.
Багрилоподобните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт. В червеното вино концентрацията на тези вещества е много по-малка, а алкохолът в него засилва опасността от инфаркт.
Установено е, че гроздовия сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества от всички други натурални сокове. Той съдържа всичко необходимо за човека и може би за това го наричат растително мляко.
Сушеното грозде-стафидите са също храна и лекарство. Единствените противопоказания за употребата на по-големи количества, са затлъстяването, захарния диабет, язвата на стомаха или на дванадесетопръстника.
Провеждането на разтоварителни дни с грозде е много полезно.
Гроздето е универсално лекарство
Лечението с грозде е познато още от древността. Широкият спектър на действие го прави най-популярния лек в народната медицина.
Гроздето действа пикочогонно, очиства, алкализира и минерализира организма. То участва в градивните процеси и възстановява загубените вещества. Много подходяща храна е при разни форми на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут, нарушена обмяна на веществата. Лекува още запека и неговите последици, стомашно-чревни заболявания, хемороиди. Гроздето има много добро действие при подагра, пясък в жлъчния мехур, мигрена и артритни заболявания.
Препоръчва се гроздовия сок да се пие по половин литър на три пъти: сутрин, обед и вечер. Пресният сок съдържа много захар и минерални вещества, фосфати и малко белтъчини. В него има вит. С и вит. от групата В.
Най-добре е да се приема по 1,5 килограма грозде на ден и лечението да продължи 2 до 3 месеца. Трябва да се има в предвид, че при гроздолечение е наложително да се избягват храни като месо, зеле, салами, яйца, сирене, бира.
Вкусното лекарство (Гроздето)
От векове гроздето се е смятало, че лекува различни болести.Гроздовия сок лесно прониква в кръвта и бързо се усвоява от организма. В това отношение е като меда, а пък по химически състав е близък до майчиното мляко.
Още в дълбока древност с грозде са лекували туберкулоза, бронхит, плеврит и др.
Червените сортове грозде могат да бъдат сравнени с цвеклото по благоприятното си действие върху кръвта. Току що откъснатите чепки грозде предизвикват газове. Древните медици съветват след откъсването си гроздето да се държи два, три дни, преди да се консумира. Сега вече то може да се яде дори от хора, страдащи от стомашни, бъбречни заболявания и заболявания на пикочната система.
Изсушеното грозде се е смятало за по-хранително и най-вече за хората, възстановяващи се след тежки болести. Разбира се сега се препоръчва сокът да се изсмуква, а семките и кожата да се изхвърлят- първите затрудняват храносмилането, а вторите предизвикват газове.
Древните медици съветват гроздето да се яде между храненето.
Грозденица
Грозденицата е вид туршия - консервиране на гроздето със синапено семе или корени от хрян.
За грозденица са подходящи сортовете с твърди зърна като Болгар, Бяла резекия, Димят и др. Подбраните рехави гроздове се почистват от загнили и недоразвити зърна, измиват се и оставят на сянка 1-2 дни, за да подсъхнат. Готовото грозде се нарежда в по-големи стъклени буркани, гледжосани кюпове, малки качета или бидони. На дъното на съдовете и между гроздовете се нареждат вишневи, дюлеви и лозови листа и едро смлян синап в платнени торбички. Дозата е по 500г синап и толкова листа на 10кг грозде. Ако се използува хрян- на 10кг грозде са достатъчни 3-4 настъргани на ситно корени, но не вреди ако са повече. Най-отгоре се поставят листа и се притиска с кръстачка или измит камък.
Вместо синап и хрян някои използуват натриев бензоат в доза 1г на литър избистрена шира.
Така нареденото грозде в съдовете се залива със студена вода, която да покрива 5-6 см над гроздето. По-вкусна грозденица се получава, ако за заливка се използува охладена, преварена, откислена с бяла пръст избистрена гроздова шира. А още по-вкусна и по-трайна става грозденицата когато заливката след избистрянето се вари, докато стане на половина.
Някои домакини при приготвяне на грозденицата поставят между гроздовете и узрели круши и цели или нарязани ароматни дюли.
Ако грозденицата е в големи съдове, препоръчва се да се преточи 2-3 пъти в началото, а след това да се захлупи херметически.
След 1 месец грозденицата "узрява" и може да се консумира. От образувания при слабата ферментация алкохол, грозденицата добива резлив, но приятен вкус.
Гроздов петмез и рачел
Стара традиция е по гроздобер, домакините наред с наливането на шира в бъчви и бурета, за да закипи младо вино, да отделят и една част за сваряване на петмез и рачел.
За тях се използува ширата от добре узряло сладко грозде. Но гроздовият сок съдържа и киселини, отделянето на които става по следния начин: ширата се налива в подходящ съд, възварява се на огън и се прибавя подсушена бяла пръст ( 250гр на 10л шира). Бърка се постоянно, докато престане да се пени. За 10-12 часа след това пръстта пада на дъното на съда и мъстта се е откислила и избистрила. Прецежда се през рядко платно и се налива в тава за варене. От начало се поддържа силен огън, а след това огънят се намалява, докато захарното съдържание достигне 60-65%. Тогава вече петмезът е готов. Той има гъстотата на течен пчелен мед.
Рачелът се получава, когато към петмеза се прибавят един или няколко овощни и зеленчукови видове: гроздови зърна, резенчета от тикви, дюли, орехови ядки, зелени доматчета и др.
Най-често се вари рачел от тикви и дюли, предварително накиснати 2-3 часа във варова вода. 1кг гасена вар се размива в 10 л вода, разбърква се добре и се оставя да се избистри. С избистрената течност се заливат резенките. След като престоят определено време, те се измиват с няколко чисти води и се прибавят към врящия петмез, останал на половина. Вари се при внимателно бъркане, докато се сварят плодовете и петмезът се сгъсти. Обикновено се слагат 1,5кг резенки на 10 литра избистрена шира.
четвъртък, 31 декември 2009 г.
Тиквата
Известно е, че тиквите са богати на хранителни и биологично активни вещества. Лечебните свойства на богатата растителна тъкан се основават предимно на съдържанието на минерални соли, микроелементи, витамини, лесно усвоими захари, растителни ензими, пектини и багрила.
Приета под различни форми, тиквата оказва благодатно въздействие върху човешкия организъм. Тя регулира секреторната дейност на стомаха, влияе защитно на стомашната и чревната лигавица, улеснява пикочоотделянето, нормализира се алкално-киселинното равновесие, засилва се съкратителната мощ на сърдечния мускул.
Тиквата се препоръчва при повечето сърдечно-съдови заболявания, наличие на отоци, жлъчно-каменна болест, засягане на ставите от обменни причини, всякакви алергични и кожни реакции. Тя е подходяща храна за диабетици и затлъстели, тъй като е ниско калорична.
Варената и печената тиква е твърде полезна при смущения в храносмилането и при упорит запек. По-подходящо е да се консумира печената тиква, а ако е сварена, добре е да се изпива и водата, в която е вряла.
Тиквата лекува анемия
Тиквите- бялата и обикновената, са дошли в Европа от Южна Америка. Ние ги използуваме като храна, не само защото са вкусни, а може би и защото интуитивно усещаме, че са полезни за нашето здраве.
Плодовото месо на тиквата съдържа малко белтъчини и мазнини и много захари,поради което, особено зрялата тиква, ни дава много калории, и е приятно сладка на вкус.
Но интересното е , че фруктозата, плодовата захар, е по-малко от глюкозата. Затова диабетиците трябва да бъдат малко по-умерени при употребата и.
Тиквата съдържа много елементи от жизнено важно за обмяната ни значение. Съдържа калций, който задоволява нуждите на организма ни по-добре и по-пълноценно от сиренето и млякото. Съдържа калий, който подхранва и стимулира както сърдечния мускул, така също и скелетната мускулатура. Има желязо, което помага на кръвообразуването и на ред важни процеси в организма.Има фосфор и магнезий, които подпомагат образуването на костите, нормалнатадейност на нервната система и т.н.Тиквата води и до изхвърлянето от организма на излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния и (пикочогонен) ефект. Тя съдържа и много витамини, особено бета-каротин (провитамин А)- мастноразтворим антиоксидант, един от главните ни вътрешни защитници срещу рака. Съдържат се и витамини от групата В, които укрепват нервната система и по-малко витамин С.
В тиквата има и много органични киселини, които подпомагат дейността на черния дроб, храносмилането, лекуват запек, има и пектин, който намалява холестерола, успокоява възпалените лигавици на стомаха и червата и нормализира отделянето на солна киселина в стомаха.
Тиквените семки съдържат повече пълноценни белтъчни вещества, тлъсто масло и смолисти вещества, фитохимикали, които ги правят също така желана храна и препоръчително лекарство. Тиквата се препоръчва при хронични бъбречни възпаления, цистит, бъбречни камъни, при хронични чернодробни възпаления и жлъчно-каменна болест, при гастрит, колит със запек, при анемия, при оточни състояния от различен произход, при начална форма на атеросклероза, при хипертония, при повишено ниво на кръвния холестерол, при наднормено тегло, при прекаран инфаркт и при остеопороза. Семената, освен при споменатите заболявания, се прилагат и при вътрешни паразити- тении, глисти, и с особенуспех при лечение на аденом на простатата жлеза. Един съвременен изследовател на лечебни растения е установил, че това заболяване е сравнително рядко разпространено на Балканския полуостров поради обичая на хората тук да ядат много тиквени семки. И добре е те да не са много солени. Тиквата се консумира обикновено варена или печена, но в отделни случаи- като например за лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност, може да се пие по една кафена чаша прясно приготвен центрофугиран сок три пъти дневно преди ядене. Тиквата намира чудесно приложение в козметиката, за подхранване на изтощена кожа. Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която да престои 20-30 мин. При много суха кожа, може да се добави и малко зехтин.
Приета под различни форми, тиквата оказва благодатно въздействие върху човешкия организъм. Тя регулира секреторната дейност на стомаха, влияе защитно на стомашната и чревната лигавица, улеснява пикочоотделянето, нормализира се алкално-киселинното равновесие, засилва се съкратителната мощ на сърдечния мускул.
Тиквата се препоръчва при повечето сърдечно-съдови заболявания, наличие на отоци, жлъчно-каменна болест, засягане на ставите от обменни причини, всякакви алергични и кожни реакции. Тя е подходяща храна за диабетици и затлъстели, тъй като е ниско калорична.
Варената и печената тиква е твърде полезна при смущения в храносмилането и при упорит запек. По-подходящо е да се консумира печената тиква, а ако е сварена, добре е да се изпива и водата, в която е вряла.
Тиквата лекува анемия
Тиквите- бялата и обикновената, са дошли в Европа от Южна Америка. Ние ги използуваме като храна, не само защото са вкусни, а може би и защото интуитивно усещаме, че са полезни за нашето здраве.
Плодовото месо на тиквата съдържа малко белтъчини и мазнини и много захари,поради което, особено зрялата тиква, ни дава много калории, и е приятно сладка на вкус.
Но интересното е , че фруктозата, плодовата захар, е по-малко от глюкозата. Затова диабетиците трябва да бъдат малко по-умерени при употребата и.
Тиквата съдържа много елементи от жизнено важно за обмяната ни значение. Съдържа калций, който задоволява нуждите на организма ни по-добре и по-пълноценно от сиренето и млякото. Съдържа калий, който подхранва и стимулира както сърдечния мускул, така също и скелетната мускулатура. Има желязо, което помага на кръвообразуването и на ред важни процеси в организма.Има фосфор и магнезий, които подпомагат образуването на костите, нормалнатадейност на нервната система и т.н.Тиквата води и до изхвърлянето от организма на излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния и (пикочогонен) ефект. Тя съдържа и много витамини, особено бета-каротин (провитамин А)- мастноразтворим антиоксидант, един от главните ни вътрешни защитници срещу рака. Съдържат се и витамини от групата В, които укрепват нервната система и по-малко витамин С.
В тиквата има и много органични киселини, които подпомагат дейността на черния дроб, храносмилането, лекуват запек, има и пектин, който намалява холестерола, успокоява възпалените лигавици на стомаха и червата и нормализира отделянето на солна киселина в стомаха.
Тиквените семки съдържат повече пълноценни белтъчни вещества, тлъсто масло и смолисти вещества, фитохимикали, които ги правят също така желана храна и препоръчително лекарство. Тиквата се препоръчва при хронични бъбречни възпаления, цистит, бъбречни камъни, при хронични чернодробни възпаления и жлъчно-каменна болест, при гастрит, колит със запек, при анемия, при оточни състояния от различен произход, при начална форма на атеросклероза, при хипертония, при повишено ниво на кръвния холестерол, при наднормено тегло, при прекаран инфаркт и при остеопороза. Семената, освен при споменатите заболявания, се прилагат и при вътрешни паразити- тении, глисти, и с особенуспех при лечение на аденом на простатата жлеза. Един съвременен изследовател на лечебни растения е установил, че това заболяване е сравнително рядко разпространено на Балканския полуостров поради обичая на хората тук да ядат много тиквени семки. И добре е те да не са много солени. Тиквата се консумира обикновено варена или печена, но в отделни случаи- като например за лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност, може да се пие по една кафена чаша прясно приготвен центрофугиран сок три пъти дневно преди ядене. Тиквата намира чудесно приложение в козметиката, за подхранване на изтощена кожа. Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която да престои 20-30 мин. При много суха кожа, може да се добави и малко зехтин.
Смокините
Кнайп след 30- годишен опит е установил, че запекът е причина за половината от болестите. От запек страдат всички, които ходят по нужда най-малко един път дневно или пък ходят но трудно.Газовете които се образуват при някои хора предизвикват болки в главата, ушите и пр., а при други действат отрицателно в стомаха, корема, гърдите, с усещане за тежест и безпокойство.Понякога тези газове се утаяват във вид на пикочна киселина в бъбреците, гърба, краката и могат да причинят ревматизъм.
Продължителното запичане предизвиква възпалителни процеси в стомаха и червата, хемороиди, апандисит. Невъзможно е да се излекуват болките в стомаха, докато болният не отиде по нужда 1-2 пъти дневно.
Най-невинният и най-евтин начин за регулиране на ходенето по нужда е лечението със смокини, което трае 1-2 месеца. То се състои в следното: всяка вечер се вземат 5-10 смокини, измиват се с хладка вода, поставят се в стъклен или порцеланов съд и се заливат с вода. На сутринта смокините се изяждат на гладно, а водата се изпива. На деца смокините се дават накълцани. Смокините са пълни с малки зрънца, които попиват и извличат събралите се в стомаха и червата газове и тези органи могат отново да функционират правилно. Ако ходенето по нужда стане по-често, три пъти на ден например, лечението трябва веднага да спре. Страдащите от запек трябва да спрат употребата на шоколада и какаото.
Продължителното запичане предизвиква възпалителни процеси в стомаха и червата, хемороиди, апандисит. Невъзможно е да се излекуват болките в стомаха, докато болният не отиде по нужда 1-2 пъти дневно.
Най-невинният и най-евтин начин за регулиране на ходенето по нужда е лечението със смокини, което трае 1-2 месеца. То се състои в следното: всяка вечер се вземат 5-10 смокини, измиват се с хладка вода, поставят се в стъклен или порцеланов съд и се заливат с вода. На сутринта смокините се изяждат на гладно, а водата се изпива. На деца смокините се дават накълцани. Смокините са пълни с малки зрънца, които попиват и извличат събралите се в стомаха и червата газове и тези органи могат отново да функционират правилно. Ако ходенето по нужда стане по-често, три пъти на ден например, лечението трябва веднага да спре. Страдащите от запек трябва да спрат употребата на шоколада и какаото.
Сливите
В народната медицина на сушените и пресните сливи се приписва силата да облекчават болките от треска и да утоляват жаждата. Те са и леко разхлабително средство. Днес тези свойства се потвърждават и от науката. Сливите съдържат хранителни и стимулиращи вещества: витамините В1, В2 и С, каротин, никотинова киселина, пантотенова киселина и минерални вещества : калий, натрий, калций, магнезий, желязо и фосфор.
Високото съдържание на калий в сливите стимулира сърдечната дейност и кръвообращението. Улеснява отделянето на голямо количество урина, което прави този плод подходящ за болни от бъбреци, подагра и ревматизъм. По съдържание на желязо стои на първо място след южните плодове. Поради високото съдържание на фосфор и плодова захар, сливите действат усилващо и обновяващо на целия организъм. Лекото им разхлабително действие се дължи на пектиноподобни вещества, които имат голяма способност да набъбват и с това да улесняват и стимулират храносмилането. За тази цел се препоръчва на гладен стомах да се изядат няколко сушени сливи, сложени през нощта във вода да омекнат. Водата в която са киснати също се изпива.
Сливите са мъчно смилаеми и с тях не бива да се прекалява, тъй като може да предизвикат подуване на корема и болки. За препоръчване е да се ядат пресни. За сладкиши и консервиране се подбират късните сортове сливи. Те трябва да са напълно узрели и дори малко спаружени при дръжката. Плодовете трябва да се измиват много добре и да се оставят в цедка докато се изцедят.
Високото съдържание на калий в сливите стимулира сърдечната дейност и кръвообращението. Улеснява отделянето на голямо количество урина, което прави този плод подходящ за болни от бъбреци, подагра и ревматизъм. По съдържание на желязо стои на първо място след южните плодове. Поради високото съдържание на фосфор и плодова захар, сливите действат усилващо и обновяващо на целия организъм. Лекото им разхлабително действие се дължи на пектиноподобни вещества, които имат голяма способност да набъбват и с това да улесняват и стимулират храносмилането. За тази цел се препоръчва на гладен стомах да се изядат няколко сушени сливи, сложени през нощта във вода да омекнат. Водата в която са киснати също се изпива.
Сливите са мъчно смилаеми и с тях не бива да се прекалява, тъй като може да предизвикат подуване на корема и болки. За препоръчване е да се ядат пресни. За сладкиши и консервиране се подбират късните сортове сливи. Те трябва да са напълно узрели и дори малко спаружени при дръжката. Плодовете трябва да се измиват много добре и да се оставят в цедка докато се изцедят.
Крушата
Крушата помага при отравяне от гъби
Крушата е добре позната на човека още от каменната ера, и възпяна пламенно от древните гърци, а по късно от римските класици Катон и Варон. Най-обширно изучаване на нейните видове, разпространение и лечебни качества в обширен труд дава Плиний Стари през Втори век пр.н.е. Пътят на крушата е дълъг -от Хималаите през Балканския полуостров до цветущите през средновековието градини франция и Белгия.
Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказано противоглистно действие. Всички видове-летни и есенни, приети като пресни плодове, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Крушата се препоръчва в древната медицина при сърцебиене, лошо храносмилане, възпаление на пикочния мехур.
Кисели и много тръпчиви видове не се препоръчват на възрастни и хора с лабилна нервна система. В състава на крушата влизат пектин, магнезий и фосфор, много калий и натрий, полезни за сърдечната дейност, както и витамини С и Р в големи количества.
Плодовете на крушата трудно се съхраняват пресни, затова се консервират под формата на компоти, сладка и сиропи.
Крушата е била любим плод на гръцките богове
Сочният плод бил предпочитан още в каменната ера, за което свидетелстват запазени пещерни рисунки. В северозападните Хималаи и областта Кашмир имало големи горски насаждения от диви круши. Древните гърци използували вкусния плод 1000 г. пр. н. е. От тях го заимствали римляните, като дори създали специални поеми за качествата му. У нас крушата е разпространена в три сорта:лятна, есенна и зимна. А най-прочути са масловките, белгийските, американските и френските подразновидности.
Крушата съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните и свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците (особено оксалатни образувания). Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Плодовете могат да се съхраняват сурови, на компот или пък мариновани. При всички случаи те запазват ценните си вещества
Крушата е добре позната на човека още от каменната ера, и възпяна пламенно от древните гърци, а по късно от римските класици Катон и Варон. Най-обширно изучаване на нейните видове, разпространение и лечебни качества в обширен труд дава Плиний Стари през Втори век пр.н.е. Пътят на крушата е дълъг -от Хималаите през Балканския полуостров до цветущите през средновековието градини франция и Белгия.
Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказано противоглистно действие. Всички видове-летни и есенни, приети като пресни плодове, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Крушата се препоръчва в древната медицина при сърцебиене, лошо храносмилане, възпаление на пикочния мехур.
Кисели и много тръпчиви видове не се препоръчват на възрастни и хора с лабилна нервна система. В състава на крушата влизат пектин, магнезий и фосфор, много калий и натрий, полезни за сърдечната дейност, както и витамини С и Р в големи количества.
Плодовете на крушата трудно се съхраняват пресни, затова се консервират под формата на компоти, сладка и сиропи.
Крушата е била любим плод на гръцките богове
Сочният плод бил предпочитан още в каменната ера, за което свидетелстват запазени пещерни рисунки. В северозападните Хималаи и областта Кашмир имало големи горски насаждения от диви круши. Древните гърци използували вкусния плод 1000 г. пр. н. е. От тях го заимствали римляните, като дори създали специални поеми за качествата му. У нас крушата е разпространена в три сорта:лятна, есенна и зимна. А най-прочути са масловките, белгийските, американските и френските подразновидности.
Крушата съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните и свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците (особено оксалатни образувания). Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Плодовете могат да се съхраняват сурови, на компот или пък мариновани. При всички случаи те запазват ценните си вещества
Ябълките
Ябълковият сок и меда са отдавна познати лекарствени продукти на майката природа. Тяхната съвместна употреба многократно повишава оздравителния им ефект. В редица случаи те заместват някои скъпо струващи лекарства.
Смесването на тези два природни продукти показва учудващ ефект върху здравето - казва д-р Луис Дюкар от Женева Швейцария. Интересната нова книга на този специалист "Природно лечение, природен живот" превзе "от раз" книжните пазари на Европа. Д-р Дюкар съветва да се използува ябълковия сок и мед при следните случаи: Артрити- Разбъркайте една супена лъжица ябълков сок и една супена лъжица мед в чаша топла вода. Изпивайте сместа сутрин и вечер като лекарство против артритните болки. Можете да си приготвите и мазило от равни части ябълков сок и мед (добре разбъркани, с което да мажете и втривате в зоните на болката.
- Жлъчни инфекции - чаена лъжичка ябълков сок, разбъркана с една чаена лъжичка мед се взема сутрин,обед и вечер, за да елиминира бактериите, предизвикващи жлъчната инфекция. При особено упорити инфекции се добавя и една чаена лъжичка сок от червени боровинки.
- Рак - Изследванията показват, че ябълковия сок и медът могат значително да повишат % на оздравелите от рак. В едно от проучванията 387 мъже и жени наред с химиотерапията провеждана за различни видове рак, са вземали ежедневно дози ябълков сок и мед. Два пъти повече пациенти от тази група са влезли в ремисия на заболяването си, отколкото пациентите, които не са вземали от тази смес и са били само на химиотерапия.
- Трудно зарастващи рани - Яжте поне два пъти на ден смес от мед и ябълков сок, като добавка към всекидневната ви салата. Това ще помогне за бързото зарастване.
- Холестерол - Предотвратяването на вредните влияния на тлъстите храни може да стане,ако пиете горещ чай, направен от 2 чаши вода, 2супени лъжици мед и 3 супени лъжици ябълков сок. Пийте по една доза поне два пъти на ден, за да понижите холестерола в кръвта.
- Настинки - Вземайте по една супена лъжица ябълков сок и една чаена лъжичка мед и симптомите на простудата ще изчезнат, дори за няколко часа. Тази комбинация е особено ефикасна, когато простудата ви се придружава с болки в гърлото.
- Изтощение - Специалистите препоръчват смесването на 1/2 чаена лъжичка ябълков сок и 1 супена лъжица мед. Да се разбъркат в чаша гореща вода. Пие се в случай на силна умора и изтощение.
Ябълката е лек за всичко
Природата сама ни предлага лекарства, като едно от тях е ябълката. За нея обикновено си спомняме когато пазим диета за отслабване, а тя заема първо място сред плодовете в народната медицина. Установено е , че ябълката оказва ефикасна помощ при гнойни инфекции, белодробни заболявания, сърдечна слабост и нарушено функциониране на бъбреците. Две сочни ябълки дневно могат да предотвратят калцирането на кръвоносните съдове и сърдечния инфаркт. Това се дължи на факта, че пектинът понижава съдържанието на холестерин в кръвта. Особено ефикасни са "ябълковите дни", а това означава консумацията на 1,5кг ябълки за един ден, разделени на 4 до 6 порции, които се изяждат на двучасови интервали.
Ако усетим, че наближава криза от мигрена, трябва незабавно да изядем една ябълка, за да предотвратим или забавим кризата. Поради богатото си съдържание на минерални вещества, тя оказва благотворно действие при ревматизъм, болки на бъбреците и черния дроб, кожни обриви и възпалителни чревни инфекции.
Храна и лекарство - ябълката
Легенди
Освен за храна, тя е известна и с друго. Адам и Ева са изгонени от рая за това, че са яли забранения плод; ябълката подарена на Афродита, разгневила пренебрегнатите богини и те отмъстили като предизвикали Троянската война; Нютон открил идеята за всеобщото притегляне, като видял ябълка да пада от дървото.
Фактът, че ябълката заема толкова престижно място в легендите, никак не е случаен. В земния живот на човека, тя не дели мегдан с никой плод. През всички сезони на годината тя е заемала място на трапезата му: прясна, консервирана или сушена. Била е също така и до болничното му легло, на тоалетната му масичка, в кухнята. Не е чудно, че змейове и лами налитат върху нея, че левенти юнаци трудно я опазват. В този смисъл "златна ябълка" има съвсем реални измерения.
Храна
Най-хранителни са пресните ябълки. За това обаче се изискват особени грижи. Берат се внимателно, без да се нараняват, да бъдат здрави и добре узрели (семките им да са черни или кафяви). Поставят се в щайги на един или два реда. Ако всяка се увие в хартия запазва се по-дълго. Щайгите се държат в помещение, където температурата през зимата не пада под нулата и не се повишава над 10'.Влажността да е 70-90%. (Слага се леген с вода на пода или мокра черга се окачва на стената ). В месеца помещението се проветрява 2-3 пъти, а ябълките се преглеждат и загнилите се изхвърлят.
Лекарство
Древногръцкият лекар Хипократ(пети-четвърти век пр.н.е.) препоръчва ябълката за лекуване на заболявания, болно сърце и бъбреци. Дори я обявява за елексир на младостта. А вехти и днешни знахари лекуват чрез нея и болен стомах, препоръчват я на пушачите и работещи с отровни вещества, тъй като изчиства несмляната храна, никотина и токсините. Ето няколко техни рецепти:
Анемия (малокръвие, безсилие) се лекуват с компот от ябълки, приготвен с отвара от шипки, подсладен с мед или захар.
Камъни в бъбреците 3-4 ябълки се нарязват и варят в литър вода 10 минути. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.
Кашлица-Отвара от кожата на ябълката се пие преди ядене
За отслабване - изяждат се 2кг ябълки за един ден с литър минерална вода. Веднъж седмично.
Кръвно налягане - 1,5 кг ябълки (без захар и подправки) се разпределят на 5-7 порции и се изяждат за един ден.
Болки в очите:Ако ябълката се свари, смачка и наложи върху очите, ще укрепи зрението и ще успокои болката.
Нерви: Панерче от 1-2 кг ябълки, поставено до леглото вечер, успокоява нервите и предразполага към спокоен сън. А благоуханието на ябълките активизира мозъчната дейност.
Препоръка:Яжте всеки ден по една, две ябълки. Те ще ви предпазят отатеросклероза и инфаркт, ще успокоят съня ви, ще отстранят излишните соли и вода от организма, ще облекчат стомаха ви след преяждане, освен това отстраняват неприятния дъх от устата, почистват и избелват зъбите.
Железни ябълки побеждават анемията
На древногръцкия герой Херкулес приписват радикалното решение да почисти "авгиевите обори", като прекара през тях река. За да се почисти организмът ни през есента, е необходимо много по-малко: 2 ябълки с големината на юмрукът ни сутрин на гладно. Още Хипократ е казал, че този плод прочиства кръвоносните съдове, запазва еластичността им, укрепва имунната система и действа профилактично. Наскоро френски учени доказаха, че ябълката наистина притежава чудодейни свойства. Тя абсорбира холестерина, и токсините и спомага за извеждането им извън организма. Най-новото е, че прекрасният плод може да се справи с железодефицитни анемии. Ето как:От вечерта измийте добре две ябълки с големината на вашия юмрук. Вземете чисти пирони, без ръжда и ги забийте дълбоко в ябълките - колкото по-нагъсто толкова по-добре. Оставете "иглениците" да престоят така до сутринта. Изяжте ги на гладно (без пироните разбира се), без да се притеснявате от кафявите следи в местата на убожданията. За два, три месеца казват учените от Франция - ще забравите своята железодефицитна анемия.
Тайната на "чудото" е, че в дупчиците се образуват железни окиси, които много лесно се усвояват от организма. Единственото условие е ябълките да са екологически чисти. Ще ги познаете по червейчетата и плодовите мушици, които също предпочитат чистите плодове.
Ябълките
За предпочитане е да ги консумираме в прясно състояние, но за да ги съхраним правилно трябва здрави ябълки да се наредят в щайги на 1 или 2 реда, като всяка е обвита с хартия. Поставени в проветриви помещения при температура непо-висока от 8'С и 90-95% влажност могат да издържат до пролетта. Добре е през две седмици да се преглеждат и отстраняват изгнилите плодове.
Стерилизирани ябълки: Обелени ябълки се настъргват на едро ренде, като от време на време се поръсват с капки лимонов сок. Леко изстискани, се насипват в бурканчета от мед, като се ръсят с малко захар. Стерилизират се 5 мин. В такъв вид могат да се употребяват за директна консумация и за сладкиши. Вкусът е като на току що настъргана ябълка.
Желе: Нарязани 2 кг кисели ябълки и два лимона се заливат с вода, докато се покрият и се варят до омекване. Сокът се прецежда и към него се прибавя на всеки литър по 500-700г захар. Насипва се горещо в затоплени буркани.
Мармалад: Избират се добре узрели и ароматни ябълки Задушават се в малко вода до омекване. Претриват се и се смилат и към получената каша се прибавя 1кг захар на 3 кг обелени и изчистени ябълки. Вари се до сгъстяване.
Райска ябълка - при заболявания на щитовидната жлеза, стомашно-чревни проблеми, малокръвие
Дошла от далечен Китай и Япония, райската ябълка постепенно си пробива пъти в нашата страна. Отглежда се главно от любители по Черноморието, Сливен, Хасково и други топли райони на Южна България. Тя е едно от най-екзотичните и сравнително най-студеноустойчиви сред субтропичните овощни растения. Латинското название "диоспирос" е близко по значение до нашето " храна на боговете". Съдържание на това наименование дава не само огнено оранжевото оцветяване на плодовете, а главно богатия състав на плодовото месо. Плодовете съдържат до 19%захари (главно глюкоза) до1,2% протеини и около 1%лимонена киселина. От микроелементите преобладават калият,фосфорът и магнезият. Има богат витаминен състав: Вит.С, провит.А, В1, В2 и Р.В малки количества се доказва и витамин Е.Поради този си състав, плодовете са ценни не само като храна, но и като диетично и лечебно средство. Райската ябълка е вековно дърво с височина до 15 м. Листата са големи, елипсовидни, масленозелени и блестящи. През есента преливат в багри от виолетово, розово и тъмночервено, което придава удивителна красота на дървото, особено с гирляндите от ярките плодове.
В Китай, Япония, Испания, Италия и др. страни райската ябълка е на голяма почит. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние за сушене и за преработка в сладка, желета, мармалади и сиропни напитки.
Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.
След продължителна селекция са създадени много сортове, които са разпределени в три основни групи: тръпчиви (които могат да се консумират в прясно състояние след лагеруване от 10 до 30 дни), вариращи (чиито плодове са с непостоянна тръпчивост) и нетръпчиви сортове (чиито плодове са годни за консумация веднага след узряването им ).За зарастване на рани с успех се прилага месестата част на пресните плодове и листа, като се налага поразеното място. А прахът, получен от стрити сухи листа на растението, се използува външно като кръвоспиращо средство. Изсушените на слънце плодове или в сушилня загубват тръпчивия си вкус.
За осигуряване на висококачествени плодове, на 2 до 5 дръвчета трябва да се засажда и едно дърво-опрашител, например от сорта "Зенджи Мару", което може да бъде засадено така, че да осигури опрашване на дърветата на няколко съседни градини. Плодовете на райската ябълка, които са богати на танин, може да бъдат доведени бързо до безтаниново състояние, без да се очаква омекване. За целта се поставят в топла вода 30-40'С в продължение на около12 часа, или като се затворят в пластмасови торби и други затворени съдове, в които се внася спирт или етилен, в обемно отношение 1 част:1000 части въздух.
Райска ябълка
Плодовете на райската ябълка съдържат много захари- главно глюкоза и фруктоза, органични киселини- лимонена, ябълчна и др. пектинови и багрилни вещества. От витамините най-силно присъства вит.С, а след него се нареждат каротинът, витамините В1, В2 и Р. Минералните соли са представени най-силно от калия (170-180 мг в 100г плод), следват солите на фосфора, калция, магнезия, желязото. От макроелементите впечатляват значителните количества манган, мед и йод.
Особено полезна е райската ябълка за хора, прекарали тежко заболяване. Редовната консумация на плодовете укрепва и тонизира организма. Натуралния сок или отвара от райска ябълка се използуват с успех в нар.медицина като отхрачващо средство. Сокът е доказал благоприятното си въздействие при страдащите от различни стомашно-чревни заболявания. Изобилието на йод в райската ябълка помага за лечението на заболявания на щитовидната жлеза, по-конкретно на тиреотоксикоза. Месестата част на пресните плодове може да се използува и външно за налагане на рани, в резултат на което те бързо зарастват.
Как да си приготвим витаминозен сок от райска ябълка?- Натурален сок.- Добре узрелите плодове се почистват от дръжки и листенца. Пускат се в емайлиран съд с гореща вода, където престояват от 3 до 5 минути.После водата се изцежда, а нарязаните на дребно ябълки минават през преса или центрофуга. Получения сок (може да се подслади или ароматизира по желание) се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят добре с капачки и се стерилизират на водна баня в течение на 12 минути.
Смесването на тези два природни продукти показва учудващ ефект върху здравето - казва д-р Луис Дюкар от Женева Швейцария. Интересната нова книга на този специалист "Природно лечение, природен живот" превзе "от раз" книжните пазари на Европа. Д-р Дюкар съветва да се използува ябълковия сок и мед при следните случаи: Артрити- Разбъркайте една супена лъжица ябълков сок и една супена лъжица мед в чаша топла вода. Изпивайте сместа сутрин и вечер като лекарство против артритните болки. Можете да си приготвите и мазило от равни части ябълков сок и мед (добре разбъркани, с което да мажете и втривате в зоните на болката.
- Жлъчни инфекции - чаена лъжичка ябълков сок, разбъркана с една чаена лъжичка мед се взема сутрин,обед и вечер, за да елиминира бактериите, предизвикващи жлъчната инфекция. При особено упорити инфекции се добавя и една чаена лъжичка сок от червени боровинки.
- Рак - Изследванията показват, че ябълковия сок и медът могат значително да повишат % на оздравелите от рак. В едно от проучванията 387 мъже и жени наред с химиотерапията провеждана за различни видове рак, са вземали ежедневно дози ябълков сок и мед. Два пъти повече пациенти от тази група са влезли в ремисия на заболяването си, отколкото пациентите, които не са вземали от тази смес и са били само на химиотерапия.
- Трудно зарастващи рани - Яжте поне два пъти на ден смес от мед и ябълков сок, като добавка към всекидневната ви салата. Това ще помогне за бързото зарастване.
- Холестерол - Предотвратяването на вредните влияния на тлъстите храни може да стане,ако пиете горещ чай, направен от 2 чаши вода, 2супени лъжици мед и 3 супени лъжици ябълков сок. Пийте по една доза поне два пъти на ден, за да понижите холестерола в кръвта.
- Настинки - Вземайте по една супена лъжица ябълков сок и една чаена лъжичка мед и симптомите на простудата ще изчезнат, дори за няколко часа. Тази комбинация е особено ефикасна, когато простудата ви се придружава с болки в гърлото.
- Изтощение - Специалистите препоръчват смесването на 1/2 чаена лъжичка ябълков сок и 1 супена лъжица мед. Да се разбъркат в чаша гореща вода. Пие се в случай на силна умора и изтощение.
Ябълката е лек за всичко
Природата сама ни предлага лекарства, като едно от тях е ябълката. За нея обикновено си спомняме когато пазим диета за отслабване, а тя заема първо място сред плодовете в народната медицина. Установено е , че ябълката оказва ефикасна помощ при гнойни инфекции, белодробни заболявания, сърдечна слабост и нарушено функциониране на бъбреците. Две сочни ябълки дневно могат да предотвратят калцирането на кръвоносните съдове и сърдечния инфаркт. Това се дължи на факта, че пектинът понижава съдържанието на холестерин в кръвта. Особено ефикасни са "ябълковите дни", а това означава консумацията на 1,5кг ябълки за един ден, разделени на 4 до 6 порции, които се изяждат на двучасови интервали.
Ако усетим, че наближава криза от мигрена, трябва незабавно да изядем една ябълка, за да предотвратим или забавим кризата. Поради богатото си съдържание на минерални вещества, тя оказва благотворно действие при ревматизъм, болки на бъбреците и черния дроб, кожни обриви и възпалителни чревни инфекции.
Храна и лекарство - ябълката
Легенди
Освен за храна, тя е известна и с друго. Адам и Ева са изгонени от рая за това, че са яли забранения плод; ябълката подарена на Афродита, разгневила пренебрегнатите богини и те отмъстили като предизвикали Троянската война; Нютон открил идеята за всеобщото притегляне, като видял ябълка да пада от дървото.
Фактът, че ябълката заема толкова престижно място в легендите, никак не е случаен. В земния живот на човека, тя не дели мегдан с никой плод. През всички сезони на годината тя е заемала място на трапезата му: прясна, консервирана или сушена. Била е също така и до болничното му легло, на тоалетната му масичка, в кухнята. Не е чудно, че змейове и лами налитат върху нея, че левенти юнаци трудно я опазват. В този смисъл "златна ябълка" има съвсем реални измерения.
Храна
Най-хранителни са пресните ябълки. За това обаче се изискват особени грижи. Берат се внимателно, без да се нараняват, да бъдат здрави и добре узрели (семките им да са черни или кафяви). Поставят се в щайги на един или два реда. Ако всяка се увие в хартия запазва се по-дълго. Щайгите се държат в помещение, където температурата през зимата не пада под нулата и не се повишава над 10'.Влажността да е 70-90%. (Слага се леген с вода на пода или мокра черга се окачва на стената ). В месеца помещението се проветрява 2-3 пъти, а ябълките се преглеждат и загнилите се изхвърлят.
Лекарство
Древногръцкият лекар Хипократ(пети-четвърти век пр.н.е.) препоръчва ябълката за лекуване на заболявания, болно сърце и бъбреци. Дори я обявява за елексир на младостта. А вехти и днешни знахари лекуват чрез нея и болен стомах, препоръчват я на пушачите и работещи с отровни вещества, тъй като изчиства несмляната храна, никотина и токсините. Ето няколко техни рецепти:
Анемия (малокръвие, безсилие) се лекуват с компот от ябълки, приготвен с отвара от шипки, подсладен с мед или захар.
Камъни в бъбреците 3-4 ябълки се нарязват и варят в литър вода 10 минути. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.
Кашлица-Отвара от кожата на ябълката се пие преди ядене
За отслабване - изяждат се 2кг ябълки за един ден с литър минерална вода. Веднъж седмично.
Кръвно налягане - 1,5 кг ябълки (без захар и подправки) се разпределят на 5-7 порции и се изяждат за един ден.
Болки в очите:Ако ябълката се свари, смачка и наложи върху очите, ще укрепи зрението и ще успокои болката.
Нерви: Панерче от 1-2 кг ябълки, поставено до леглото вечер, успокоява нервите и предразполага към спокоен сън. А благоуханието на ябълките активизира мозъчната дейност.
Препоръка:Яжте всеки ден по една, две ябълки. Те ще ви предпазят отатеросклероза и инфаркт, ще успокоят съня ви, ще отстранят излишните соли и вода от организма, ще облекчат стомаха ви след преяждане, освен това отстраняват неприятния дъх от устата, почистват и избелват зъбите.
Железни ябълки побеждават анемията
На древногръцкия герой Херкулес приписват радикалното решение да почисти "авгиевите обори", като прекара през тях река. За да се почисти организмът ни през есента, е необходимо много по-малко: 2 ябълки с големината на юмрукът ни сутрин на гладно. Още Хипократ е казал, че този плод прочиства кръвоносните съдове, запазва еластичността им, укрепва имунната система и действа профилактично. Наскоро френски учени доказаха, че ябълката наистина притежава чудодейни свойства. Тя абсорбира холестерина, и токсините и спомага за извеждането им извън организма. Най-новото е, че прекрасният плод може да се справи с железодефицитни анемии. Ето как:От вечерта измийте добре две ябълки с големината на вашия юмрук. Вземете чисти пирони, без ръжда и ги забийте дълбоко в ябълките - колкото по-нагъсто толкова по-добре. Оставете "иглениците" да престоят така до сутринта. Изяжте ги на гладно (без пироните разбира се), без да се притеснявате от кафявите следи в местата на убожданията. За два, три месеца казват учените от Франция - ще забравите своята железодефицитна анемия.
Тайната на "чудото" е, че в дупчиците се образуват железни окиси, които много лесно се усвояват от организма. Единственото условие е ябълките да са екологически чисти. Ще ги познаете по червейчетата и плодовите мушици, които също предпочитат чистите плодове.
Ябълките
За предпочитане е да ги консумираме в прясно състояние, но за да ги съхраним правилно трябва здрави ябълки да се наредят в щайги на 1 или 2 реда, като всяка е обвита с хартия. Поставени в проветриви помещения при температура непо-висока от 8'С и 90-95% влажност могат да издържат до пролетта. Добре е през две седмици да се преглеждат и отстраняват изгнилите плодове.
Стерилизирани ябълки: Обелени ябълки се настъргват на едро ренде, като от време на време се поръсват с капки лимонов сок. Леко изстискани, се насипват в бурканчета от мед, като се ръсят с малко захар. Стерилизират се 5 мин. В такъв вид могат да се употребяват за директна консумация и за сладкиши. Вкусът е като на току що настъргана ябълка.
Желе: Нарязани 2 кг кисели ябълки и два лимона се заливат с вода, докато се покрият и се варят до омекване. Сокът се прецежда и към него се прибавя на всеки литър по 500-700г захар. Насипва се горещо в затоплени буркани.
Мармалад: Избират се добре узрели и ароматни ябълки Задушават се в малко вода до омекване. Претриват се и се смилат и към получената каша се прибавя 1кг захар на 3 кг обелени и изчистени ябълки. Вари се до сгъстяване.
Райска ябълка - при заболявания на щитовидната жлеза, стомашно-чревни проблеми, малокръвие
Дошла от далечен Китай и Япония, райската ябълка постепенно си пробива пъти в нашата страна. Отглежда се главно от любители по Черноморието, Сливен, Хасково и други топли райони на Южна България. Тя е едно от най-екзотичните и сравнително най-студеноустойчиви сред субтропичните овощни растения. Латинското название "диоспирос" е близко по значение до нашето " храна на боговете". Съдържание на това наименование дава не само огнено оранжевото оцветяване на плодовете, а главно богатия състав на плодовото месо. Плодовете съдържат до 19%захари (главно глюкоза) до1,2% протеини и около 1%лимонена киселина. От микроелементите преобладават калият,фосфорът и магнезият. Има богат витаминен състав: Вит.С, провит.А, В1, В2 и Р.В малки количества се доказва и витамин Е.Поради този си състав, плодовете са ценни не само като храна, но и като диетично и лечебно средство. Райската ябълка е вековно дърво с височина до 15 м. Листата са големи, елипсовидни, масленозелени и блестящи. През есента преливат в багри от виолетово, розово и тъмночервено, което придава удивителна красота на дървото, особено с гирляндите от ярките плодове.
В Китай, Япония, Испания, Италия и др. страни райската ябълка е на голяма почит. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние за сушене и за преработка в сладка, желета, мармалади и сиропни напитки.
Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.
След продължителна селекция са създадени много сортове, които са разпределени в три основни групи: тръпчиви (които могат да се консумират в прясно състояние след лагеруване от 10 до 30 дни), вариращи (чиито плодове са с непостоянна тръпчивост) и нетръпчиви сортове (чиито плодове са годни за консумация веднага след узряването им ).За зарастване на рани с успех се прилага месестата част на пресните плодове и листа, като се налага поразеното място. А прахът, получен от стрити сухи листа на растението, се използува външно като кръвоспиращо средство. Изсушените на слънце плодове или в сушилня загубват тръпчивия си вкус.
За осигуряване на висококачествени плодове, на 2 до 5 дръвчета трябва да се засажда и едно дърво-опрашител, например от сорта "Зенджи Мару", което може да бъде засадено така, че да осигури опрашване на дърветата на няколко съседни градини. Плодовете на райската ябълка, които са богати на танин, може да бъдат доведени бързо до безтаниново състояние, без да се очаква омекване. За целта се поставят в топла вода 30-40'С в продължение на около12 часа, или като се затворят в пластмасови торби и други затворени съдове, в които се внася спирт или етилен, в обемно отношение 1 част:1000 части въздух.
Райска ябълка
Плодовете на райската ябълка съдържат много захари- главно глюкоза и фруктоза, органични киселини- лимонена, ябълчна и др. пектинови и багрилни вещества. От витамините най-силно присъства вит.С, а след него се нареждат каротинът, витамините В1, В2 и Р. Минералните соли са представени най-силно от калия (170-180 мг в 100г плод), следват солите на фосфора, калция, магнезия, желязото. От макроелементите впечатляват значителните количества манган, мед и йод.
Особено полезна е райската ябълка за хора, прекарали тежко заболяване. Редовната консумация на плодовете укрепва и тонизира организма. Натуралния сок или отвара от райска ябълка се използуват с успех в нар.медицина като отхрачващо средство. Сокът е доказал благоприятното си въздействие при страдащите от различни стомашно-чревни заболявания. Изобилието на йод в райската ябълка помага за лечението на заболявания на щитовидната жлеза, по-конкретно на тиреотоксикоза. Месестата част на пресните плодове може да се използува и външно за налагане на рани, в резултат на което те бързо зарастват.
Как да си приготвим витаминозен сок от райска ябълка?- Натурален сок.- Добре узрелите плодове се почистват от дръжки и листенца. Пускат се в емайлиран съд с гореща вода, където престояват от 3 до 5 минути.После водата се изцежда, а нарязаните на дребно ябълки минават през преса или центрофуга. Получения сок (може да се подслади или ароматизира по желание) се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят добре с капачки и се стерилизират на водна баня в течение на 12 минути.
Дюля
Като овощна култура дюлята е била позната от дълбока древност - около2000г преди новата ера. Днес тя е разпространена из целия свят, но се отглежда най- вече в средиземноморските държави, на Балканския полуостров, в някои страни от Азия и САЩ.
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.
Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.
Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
Плодът
* При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
* При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.
Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.
Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари.
Не пренебрегвайте дюлите
Сладко
Разтваря се 1 кг захар в 400г вода и полученият сироп се загрява, докато заври. Към него веднага се прибавят 900 г току що настъргани плодове. Сладкото се вари до необходимата гъстота. Минути преди да се свали от огъня, се прибавя 1/2 ч. л. лимонтузу.
Конфитюр
Настъргват се на ренде 1,3 кг дюли направо в захарен сироп, приготвен от 1 кг захар и 300г вода (в която предварително са изварени семенните части на дюлите). Вари се докато плодовете станат прозрачни, а сиропът като желе.Накрая се слага 1 ч. л. лимонтузу.
Желе
Плодовете се нарязват на парчета, без да се белят и да им се отделят семената. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят, докато омекнат.Полученият сок се прецежда през тензух или марля, като плодовете не се притискат.Оставя се да престои в хладилник 10-12 часа. После на 1 литър от него се прибавят 800г захар.Сместа се вари до необходимата гъстота.Преди да се свали от огъня, се слага 1ч. л. лимонтузу. Останалите сварени дюли може да се използуват за приготвяне на мармалад.
Нектар
Нарязаните на парчета плодове се заливат с малко вода и се варят, докато омекнат. Пасират се и получената хомогенна маса се разрежда със захарен сироп до желаната концентрация по ваш вкус. За да не потъмнее, нектарът се загрява до кипване и тогава се налива в бутилки. Стерилизира се 8-10 мин.
Компот
Нарязаните плодове на резенчета (2-3см.) се почистват добре от семената. За да не потъмнеят, се потапят в разтвор от 10г лимонтузу и 1 л вода. Нареждат се в буркани и се заливат с горещ сироп от 1л вода и 800г захар. Стерилизират се 35 минути.
Дюлята помага при махмурлук
Дюлята действа добре при махмурлук, а крушата помага при тежки отравяния с гъби, е писал преди десет века прочутият арабски лекар и философ Авицена.
За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия. Въпреки, че доколумбова Америка ни е дала голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, там също се разпространява отглеждането на дюля заради изключително ценните и лечебни качества.
Още древните лечители са установили необичайния ефект на жълтия и тръпчив плод. Дюлята помага при сърцебиене, махмурлук, стомашни проблеми,повръщане, жълтеница. Силният и специфичен аромат действа тонизиращо, затова древните римляни преди сън вдишвали дълбоко мириса на отрязано парче от плода за успокоение. Дюлята се консумира не само в сурово състояние, може да е варена с мед, под форма на сладко или попарена. Дюлевите плодове са богати на калий-120мг, магнезий-15мг, фосфор-13мг и в малки количества съдържат манган, кобалт, мед, дъбилни вещества. Витаминният състав е разнообразен, с преобладаване на тези от групата В, С, Е, Р-77% от мг. Старата арабска медицина препоръчва отвара от дюли, при кръвохрачене и стомашни разстройства При болки от хемороиди се поставя горещ компрес от дюлев сок на болното място. А чаят от дюлеви семена действа отхрачващо при бронхит и трахеит. Въпреки много положителните си свойства дюлята притежава и известно отрицателно въздействие, което може да се избегне, като се приема вътрешно заедно с малко мед и анасон.
Сладкиш от дюли (колач)
(сръбска рецепта)
13 дюли се пекат на фурна. Смилат се в машинка за месо. Добавя с половин кг захар и се бърка до гъста смес, така че като се мине с дървена лъжица, да остава пътечка върху дъното на съда. Като се сгъсти, добавят се смлени орехи.Намокря се съд с вода и се оставя така приготвената смес да съхне цели 15 дни. После се обръща в тавичка и се нарязва на ромбове,триъгълници или квадратчета.
Струва си чакането, защото 3 месеца след това режеш и черпиш гостите.По желание можеш да добавиш и глазура от 100г шоколад, 2суп. лъжици мляко и 1 лъжица олио. Те се разтопяват и заливката придава на колача, бляскаво кафяво покритие.
Дюлите не търпят круши до себе си
Това е факт- крушите ускоряват узряването им, по плода по-бързо могат да се появят горчивите петна, когато са в едно помещение. Ябълките обаче не им пречат. Дюлите не понасят високите температури - трябват им най-много градус,два над нулата за да запазят лековитите си свойства.Когато са повече, могат да се подредят в касетки, постлани с хартия, на два реда. За да не се развалят, тези от горния се поставят между вдлъбнатините от плодовете на долния.
Отделихме толкова време на дюлите, защото са много полезни. Не само на сладка и компоти, с които доста ще се охарчите-ток, захар, капачки. Ако са ви твърди, правете ги на сок. Богат е на калий за сърцето, на желязо за кръвта и на още куп полезни вещества необходими за добрата работа на черния
дроб. И нещо което малцина знаят:- сокът подобрява цвета на лицето, затова в древността Авицена е препоръчвал на хубавиците по-често да си пийват от него.
Пелте от дюли
Продукти: 2-2,5 кг дюли, захар, лимонтузу
Приготовление:
Дюлите се измиват добре с четчица, нарязват се без да се маха семето и се заливат с вода, докато се покрият добре.Така се варят 1-1,5 часа,снемат се от огъня и се оставят няколко часа (през нощта) да престоят в покрит съд.След това сокът се прецежда през гъсто сито, без да се стиска плодът.На 1л сок се слага 1 кг захар.Вари се на силен огън приблизително 1/2 час,като междувременно пяната се отстранява. Прави се проба относно желирането с капка в чинийка.Вари се по възможност в широк съд с оглед,по-бързото изпаряване. Пелтето трябва да е прозрачно,светло червено. Към края на варенето се прибавя 1 ч.л. лимонтузу на 1кг. захар.Горещото пелте се налива в по-малки сухи бурканчета и се завързва с целофан или се затваря с капачки още вряло за по-продължителна трайност без захаросване.
Мармалад от дюли
От плода останал след изцеждането на сока за пелте, може да се приготви мармалад, след като добре сварените дюли са прекарани през преса. Прибавя се захар на вкус и листенца индрише, след което се вари до сгъстяване. Пълни се още горещ в бурканчета, затваря се с капачки и се стерилизира.
Бонбони от дюли
Добре сварените дюли (останали след отливане на сока за пелте) се прекарват през преса, за да се получи фина каша, която се претегля. Смесва се със същото количество захар и се вари в широк съд на умерен огън при често бъркане с дървена лъжица, до плътна консистенция. Фолио или бяла чертожна хартия се слага върху тава, намазва се с олио и върху него с дебелина около 2см се разстила много гъсто сварената маса. Оставя се така да съхне няколко дни или пък пластът се изсушава няколко часа в умерено затоплена фурна. Когато повърхността е достатъчно суха, мармаладеният лист се нарязва на квадратчета или ромбчета, след което те се овалват (всяко поотделно) в кристална захар. Бонбоните се пазят в добре затворена кутия.
Нектар от дюли
Добре сварените дюли се прецеждат през преса, прибавя се захар и вода по желание и течността се вари до разтопяване на захарта.Може да се прибавят няколко листенца индрише, карамфил или пръчка канела. Нектарът се налива горещ в предварително затоплени чисти бутилки, затварят се с капачки от бира или гумени шапчици и се стерилизират.
Конфитюр от дюли (стърган)
Дюлите се измиват много добре и се претеглят. Претегля се същото количество захар и толкова вода. В широк съд по възможност тава, се възваряват водата и захарта.Дюлите се нарязват, почистват се от вътрешната част и семките и се и се настъргват на едрата част на рендето, като се пускат веднага на порции в сиропа за да не почернеят.Вари се на по-силен огън до леко розово и получаване на необходимата консистенция на сиропа. Преди свалянето от огъня се прибавя на 1кг. захар, 1 чаена лъжичка лимонтузу. Конфитюрът се пълни в бурканчета с капачки и се стерилизира или пък се затваря с целофан.
Конфитюр от дюли с подправки (дюли сладко-кисели)
Продукти: 1кг. дюли, 250 мл винен оцет, 50г стафиди, 1ч.л. канела, на върха на чаена лъжичка съответно смлян карамфил, лют червен пипер (чили) и джинджифил на прах, 500г захар
Приготовление: Дюлите се обелват, нарязват се на четвъртинки, почистват се от семките и вътрешната част, след което се режат на тънки резенчета и се размесват със захарта, подправките и оцета.Всичко се вари при умерена температура 10-12минути. С помощта на решетъчна лъжица се изважда плодът, който се оставя да изстине, а сокът се вари още десетина минути до сгъстяване. Изстиналият плод се нарежда в бурканчета и се залива с гъстия сок.Конфитюрът не е необходимо да се стерилизира. Бурканчетата може да се завържат само с целофан или просто да се покрива с капачки, но се пазят на хладно. Този пикантен конфитюр се поднася към печено месо, панирано или печено пиле заедно с ориз или пържени картофи.
Дюли с коняк
Продукти: 2кг. дюли, 500г захар, 500г мед, 150мл винен оцет, 700мл вода, 125мл коняк (ром).
Приготовление:Дюлите се почистват и се нарязват на филийки, задушават се до омекване без да се разпаднат. Нареждат се в буркани. Сокът се вари до сгъстяване. Когато поизстине, смесва се с коняка, дюлите се заливат. Поднася се като интересна гарнитура към студено печено месо.
Мармалад от дюли и тиква
Продукти: 500г дюли, 500г тиква, 100мл оцет, 100мл вода, 3чаени лъжички канела, 50г джинджифил- корен или на прах, 1ч. л. кора от портокал, 500г захар.
Приготовление: Почистените от семенната част дюли, се нарязват на парчета, също така тиквата. Варят се поотделно до омекване, пасират се и се смесват заедно с останалите продукти и захарта.Варят се до сгъстяване.
Не изхвърляйте нищо от дюлята
Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми.
Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.
Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.
Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.
Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
Плодът
* При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
* При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.
Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.
Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари.
Не пренебрегвайте дюлите
Сладко
Разтваря се 1 кг захар в 400г вода и полученият сироп се загрява, докато заври. Към него веднага се прибавят 900 г току що настъргани плодове. Сладкото се вари до необходимата гъстота. Минути преди да се свали от огъня, се прибавя 1/2 ч. л. лимонтузу.
Конфитюр
Настъргват се на ренде 1,3 кг дюли направо в захарен сироп, приготвен от 1 кг захар и 300г вода (в която предварително са изварени семенните части на дюлите). Вари се докато плодовете станат прозрачни, а сиропът като желе.Накрая се слага 1 ч. л. лимонтузу.
Желе
Плодовете се нарязват на парчета, без да се белят и да им се отделят семената. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят, докато омекнат.Полученият сок се прецежда през тензух или марля, като плодовете не се притискат.Оставя се да престои в хладилник 10-12 часа. После на 1 литър от него се прибавят 800г захар.Сместа се вари до необходимата гъстота.Преди да се свали от огъня, се слага 1ч. л. лимонтузу. Останалите сварени дюли може да се използуват за приготвяне на мармалад.
Нектар
Нарязаните на парчета плодове се заливат с малко вода и се варят, докато омекнат. Пасират се и получената хомогенна маса се разрежда със захарен сироп до желаната концентрация по ваш вкус. За да не потъмнее, нектарът се загрява до кипване и тогава се налива в бутилки. Стерилизира се 8-10 мин.
Компот
Нарязаните плодове на резенчета (2-3см.) се почистват добре от семената. За да не потъмнеят, се потапят в разтвор от 10г лимонтузу и 1 л вода. Нареждат се в буркани и се заливат с горещ сироп от 1л вода и 800г захар. Стерилизират се 35 минути.
Дюлята помага при махмурлук
Дюлята действа добре при махмурлук, а крушата помага при тежки отравяния с гъби, е писал преди десет века прочутият арабски лекар и философ Авицена.
За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия. Въпреки, че доколумбова Америка ни е дала голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, там също се разпространява отглеждането на дюля заради изключително ценните и лечебни качества.
Още древните лечители са установили необичайния ефект на жълтия и тръпчив плод. Дюлята помага при сърцебиене, махмурлук, стомашни проблеми,повръщане, жълтеница. Силният и специфичен аромат действа тонизиращо, затова древните римляни преди сън вдишвали дълбоко мириса на отрязано парче от плода за успокоение. Дюлята се консумира не само в сурово състояние, може да е варена с мед, под форма на сладко или попарена. Дюлевите плодове са богати на калий-120мг, магнезий-15мг, фосфор-13мг и в малки количества съдържат манган, кобалт, мед, дъбилни вещества. Витаминният състав е разнообразен, с преобладаване на тези от групата В, С, Е, Р-77% от мг. Старата арабска медицина препоръчва отвара от дюли, при кръвохрачене и стомашни разстройства При болки от хемороиди се поставя горещ компрес от дюлев сок на болното място. А чаят от дюлеви семена действа отхрачващо при бронхит и трахеит. Въпреки много положителните си свойства дюлята притежава и известно отрицателно въздействие, което може да се избегне, като се приема вътрешно заедно с малко мед и анасон.
Сладкиш от дюли (колач)
(сръбска рецепта)
13 дюли се пекат на фурна. Смилат се в машинка за месо. Добавя с половин кг захар и се бърка до гъста смес, така че като се мине с дървена лъжица, да остава пътечка върху дъното на съда. Като се сгъсти, добавят се смлени орехи.Намокря се съд с вода и се оставя така приготвената смес да съхне цели 15 дни. После се обръща в тавичка и се нарязва на ромбове,триъгълници или квадратчета.
Струва си чакането, защото 3 месеца след това режеш и черпиш гостите.По желание можеш да добавиш и глазура от 100г шоколад, 2суп. лъжици мляко и 1 лъжица олио. Те се разтопяват и заливката придава на колача, бляскаво кафяво покритие.
Дюлите не търпят круши до себе си
Това е факт- крушите ускоряват узряването им, по плода по-бързо могат да се появят горчивите петна, когато са в едно помещение. Ябълките обаче не им пречат. Дюлите не понасят високите температури - трябват им най-много градус,два над нулата за да запазят лековитите си свойства.Когато са повече, могат да се подредят в касетки, постлани с хартия, на два реда. За да не се развалят, тези от горния се поставят между вдлъбнатините от плодовете на долния.
Отделихме толкова време на дюлите, защото са много полезни. Не само на сладка и компоти, с които доста ще се охарчите-ток, захар, капачки. Ако са ви твърди, правете ги на сок. Богат е на калий за сърцето, на желязо за кръвта и на още куп полезни вещества необходими за добрата работа на черния
дроб. И нещо което малцина знаят:- сокът подобрява цвета на лицето, затова в древността Авицена е препоръчвал на хубавиците по-често да си пийват от него.
Пелте от дюли
Продукти: 2-2,5 кг дюли, захар, лимонтузу
Приготовление:
Дюлите се измиват добре с четчица, нарязват се без да се маха семето и се заливат с вода, докато се покрият добре.Така се варят 1-1,5 часа,снемат се от огъня и се оставят няколко часа (през нощта) да престоят в покрит съд.След това сокът се прецежда през гъсто сито, без да се стиска плодът.На 1л сок се слага 1 кг захар.Вари се на силен огън приблизително 1/2 час,като междувременно пяната се отстранява. Прави се проба относно желирането с капка в чинийка.Вари се по възможност в широк съд с оглед,по-бързото изпаряване. Пелтето трябва да е прозрачно,светло червено. Към края на варенето се прибавя 1 ч.л. лимонтузу на 1кг. захар.Горещото пелте се налива в по-малки сухи бурканчета и се завързва с целофан или се затваря с капачки още вряло за по-продължителна трайност без захаросване.
Мармалад от дюли
От плода останал след изцеждането на сока за пелте, може да се приготви мармалад, след като добре сварените дюли са прекарани през преса. Прибавя се захар на вкус и листенца индрише, след което се вари до сгъстяване. Пълни се още горещ в бурканчета, затваря се с капачки и се стерилизира.
Бонбони от дюли
Добре сварените дюли (останали след отливане на сока за пелте) се прекарват през преса, за да се получи фина каша, която се претегля. Смесва се със същото количество захар и се вари в широк съд на умерен огън при често бъркане с дървена лъжица, до плътна консистенция. Фолио или бяла чертожна хартия се слага върху тава, намазва се с олио и върху него с дебелина около 2см се разстила много гъсто сварената маса. Оставя се така да съхне няколко дни или пък пластът се изсушава няколко часа в умерено затоплена фурна. Когато повърхността е достатъчно суха, мармаладеният лист се нарязва на квадратчета или ромбчета, след което те се овалват (всяко поотделно) в кристална захар. Бонбоните се пазят в добре затворена кутия.
Нектар от дюли
Добре сварените дюли се прецеждат през преса, прибавя се захар и вода по желание и течността се вари до разтопяване на захарта.Може да се прибавят няколко листенца индрише, карамфил или пръчка канела. Нектарът се налива горещ в предварително затоплени чисти бутилки, затварят се с капачки от бира или гумени шапчици и се стерилизират.
Конфитюр от дюли (стърган)
Дюлите се измиват много добре и се претеглят. Претегля се същото количество захар и толкова вода. В широк съд по възможност тава, се възваряват водата и захарта.Дюлите се нарязват, почистват се от вътрешната част и семките и се и се настъргват на едрата част на рендето, като се пускат веднага на порции в сиропа за да не почернеят.Вари се на по-силен огън до леко розово и получаване на необходимата консистенция на сиропа. Преди свалянето от огъня се прибавя на 1кг. захар, 1 чаена лъжичка лимонтузу. Конфитюрът се пълни в бурканчета с капачки и се стерилизира или пък се затваря с целофан.
Конфитюр от дюли с подправки (дюли сладко-кисели)
Продукти: 1кг. дюли, 250 мл винен оцет, 50г стафиди, 1ч.л. канела, на върха на чаена лъжичка съответно смлян карамфил, лют червен пипер (чили) и джинджифил на прах, 500г захар
Приготовление: Дюлите се обелват, нарязват се на четвъртинки, почистват се от семките и вътрешната част, след което се режат на тънки резенчета и се размесват със захарта, подправките и оцета.Всичко се вари при умерена температура 10-12минути. С помощта на решетъчна лъжица се изважда плодът, който се оставя да изстине, а сокът се вари още десетина минути до сгъстяване. Изстиналият плод се нарежда в бурканчета и се залива с гъстия сок.Конфитюрът не е необходимо да се стерилизира. Бурканчетата може да се завържат само с целофан или просто да се покрива с капачки, но се пазят на хладно. Този пикантен конфитюр се поднася към печено месо, панирано или печено пиле заедно с ориз или пържени картофи.
Дюли с коняк
Продукти: 2кг. дюли, 500г захар, 500г мед, 150мл винен оцет, 700мл вода, 125мл коняк (ром).
Приготовление:Дюлите се почистват и се нарязват на филийки, задушават се до омекване без да се разпаднат. Нареждат се в буркани. Сокът се вари до сгъстяване. Когато поизстине, смесва се с коняка, дюлите се заливат. Поднася се като интересна гарнитура към студено печено месо.
Мармалад от дюли и тиква
Продукти: 500г дюли, 500г тиква, 100мл оцет, 100мл вода, 3чаени лъжички канела, 50г джинджифил- корен или на прах, 1ч. л. кора от портокал, 500г захар.
Приготовление: Почистените от семенната част дюли, се нарязват на парчета, също така тиквата. Варят се поотделно до омекване, пасират се и се смесват заедно с останалите продукти и захарта.Варят се до сгъстяване.
Не изхвърляйте нищо от дюлята
Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми.
Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.
Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
