Хернии

Заболяването херния (кила,изсипване) представлява излизане на част от съдържимото на телесна кухина извън нейните граници. Най-често се среща в коремната област,по предната коремна стена. Мъжете боледуват няколко пъти повече от жените. Локализацията на заболяването при мъжете е предимно в слабинните области(слабинни хернии), при жени - в областта на пъпа и в горната предна част на бедрото (пъпни или бедрени хернии). Следоперативните хернии се получават на мястото на оперативни белези от предшестващи операции.

Отворът, през който хернията излиза извън телесната кухина се нарича херниален отвор (пръстен) и обикновено представлява нормално съществуващ отвор в стената на кухината, който се разширява патологично. Херниалната торбичка (сак) се образува от ципата, която покрива отвътре кухината.В херниалния сак навлизат подвижни органи (тънко черво, коремно було, части от дебело черво).

Херниите биват вродени и придобити.Вродените се установяват при или скоро след раждането на детето,а придобитите се получават най-често в зряла или старческа възраст.

Основна причина за образуване на херния е повишеното налягане в коремната кухина-вследствие на тежък физически труд,хронична кашлица,хроничен запек,при жени-бременност и раждане.Значение има и слабостта на предната коремна стена-вродена или вследствие на напреднала възраст.

В началото заболяването започва с болки в областта на херниалния отвор,появяващи се при физическа работа или продължително ходене.Външна проява на хернията е подутината,в началото малка,която постепенно се увеличава.Тя се вижда и опипва добре в право положение и при напъване,а в легнало положение се прибира в корема и изчезва. Когато херниалния отвор се разшири болката обикновено изчезва.Основен симптом остава подутината,която бавно увеличава размерите си.

Основен метод за лечение на херниите е хирургичния, при който се премахва херниалния сак,затваря се или се стеснява херниалния пръстен и се укрепва коремната стена.Операцията се извършва под местна или обща анестезия и обикновено протича без усложнения.По- сериозен проблем са болните в напреднала възраст и (или) с тежки придружаващи заболявания- белодробни,сърдечни,захарен диабет и др.При тях е необходимо лечение и стабилизиране на придружаващите болести,след което се преценява оперативния риск.Основно правило в хирургията е операцията да не е по-опасна от заболяването,което лекува.Неусложнената херния не е злокачествен тумор и операцията може да се отмени,ако болния има други тежки заболявания.Само тогава хирургът може да препоръча носенето на специален колан с пластинка(бандаж), който притиска херниалния пръстен и не позволява излизането на хернията.Не бива да носят колан болни,които могат да се оперират,тъй като това затруднява операцията.Трябва добре да се запомни,че единствения начин за излекуване на хернията е хирургичната операция.

Най-тежкото усложнение на заболяването е заклещването(инкарцерация),при което органите,намиращи се в херниалния сак се заклещват и притискат от херниалния пръстен. Заклещването се проявява с втвърдяване на херниалната подутина и силна и постоянна болка в нея.В този момент болния може да си помогне сам,като опита с леко и бавно притискане да ,,намести’’ заклещената херния,тоест да прибере нейното съдържимо обратно в корема.Ако не успее трябва незабавно да потърси помощ от хирург.Забавянето в този случай е недопустимо и може да доведе до тежки, понякога заплашващи живота усложнения.Много важно е от момента на заклещването болния да не приема храна и течности(това изискване важи и за всички пациенти с внезапно възникнали болки в коремната област).Операцията при заклещена херния е абсолютно наложителна и се извършва по спешност независимо от наличните съпътстващи заболявания.

Хернията е заболяване,при чието лечение не могат да се премахнат причините, които са го предизвикали.Това налага след операция болния да спазва определен режим-да избягва вдигането на тежки предмети,навреме да лекува кашлицата или запека;сериозен проблем може да бъде и наднорменото тегло. Понякога се наблюдава повтаряне(рецидив) ,при което отново се получава подутина на мястото на операцията. Оплакванията и лечението на рецидивната херния са същите,както при първичната.


Съществуват следните видове хернии:
Слабинни хернии
Пъпни (умбиликални)
Епигастрални хернии
Вентрални (постоперативни, евентрации) хернии
Хиатус хернии
Редки хернии: Шпигелова, перинеална, парастомиална, лумбална




Описание:
Видове хернии: Името на херниите се определя в зависимост от мястото, в което се поява. Така например ингвиналните хернии се намират в слабините, а пъпните в областта на пъпа. Съществуват следните видове хернии:

Слабинни хернии Ингвинални - директни и индиректни появяват се в слабините в основата на тестисите.

По - чести са при мъже. При нарастване слизат и уголемяват тестиса – скротални хернии.

Феморални - намират се също в слабините, но в основата на бедрото. По - чести са при жени.

Пъпни (умбиликални) хернии – слабото място е пъпа. Предпоставка е наднормено тегло.

Епигастрални хернии – намират се между ребрата и пъпа. Често се проявяват с болки подобни на язва. За правилната диагноза е важна консултация с херниолог.

Вентрални (постоперативни, евентрации) хернии – слабата зона и подутината е на мястото на предходната операция.

Хиатус хернии – предпоставка е разширено отверстие, през което хранопровода преминава от гърдите в корема през диафрагмата. Резултатът е навлизане на част от стомаха в гърдите. Нарушава се клапата и стомашният сок се връща в хранопровода, предизвиквайки киселини и възпаление на хранопровода. Притиска се сърцето.

Редки хернии: Шпигелова, перинеална, парастомиална, лумбална.