Какво не знаете за някои храни

За диетите и различните храни се пише какво ли не. Ако човек се зарови повече в темата, вероятно ще установи, че има диети, основаващи се на най-абсурдни принципи, които обаче обещават чудеса.

За добро или не фактите са си факти – съществуват, а и са добили популярност, много схващания, които може и да изглеждат логични на пръв поглед, но... не на такива.

Предлагаме ви 15 въпроса, чиито отговори, ако не знаете, не сте загубили нищо. Но пък може да научите какво не е вярно.

1. В кое има най-много фибри: салатите, доматите или краставиците?


Верният отговор е доматите. Сравнението показва, че в една купичка маруля има по-малко от грам фибри, в купичка краставица – около грам, а в купичка домати – почти 2 грама. Също толкова обаче има и в толкова зеле, докато купичка броколи съдържа 2 пъти повече.

2. В кое се съдържат повече наситени мазнини – пилето с кожа или пържолата?

В пържолата. Макар че в еднакво количество говеждо месо и пиле с кожа количеството наситени мазнини е на практика еднакво. Но пък за тези, които искат да намалят приема на наситени мазнини, пилешкото месо (без кожата!) е отличен избор.

3. Кафето съдържа повече кофеин от чая? Или обратното?


Повече кофеин има в кафето, но... много малко в повече. В 200 мл турско кафе се съдържат около 135 мг кофеин, в т.нар. нескафе – около 90, а в чаша черен чай – приблизително 85 мг. Ако обичате кафе, но искате да избегнете кофеина, в безкофеиновото кафе той е само около 5 мг.

4. Сок или вода?


Зависи. Ако нямате проблем с килограмите и дори искате да качите малко, сокът е добра опция. В натуралният сок има много фруктоза, която е също толкова калорична колкото и захарта. Затова – ако следите за фигурата си, пийте вода.

5. Обезмаслените храни са и по-ниско калорични?


Не звучи ли твърде хубаво, за да е истина?! Това схващане е лансирано през 70-те години на миналия век, когато мазната храна за пръв път започва да се определя като “лоша”. Постепенно на пазара се появяват много храни, които съдържат малко мазнини, но това няма нищо общо със съдържанието им на калории. За съжаление много хора са придобили навика да ядат по повече от т.нар. обезмаслени храни (които и по-трудно задоволяват апетита). Това обаче е по-лош навик, отколкото да ядем нормално количество от “обикновените” варианти на същите храни.

6. Кафявите или белите яйца са по-хранителни?


Бели или кафяви – това има връзка само с цвета на кокошката, не и с хранителните качества на яйцата или колко пресни са те.

7. Кой от плодовете заслужава да бъде наречен суперплод – ябълките, динята или ягодите?

Без всякакъв спор – ягодите печелят. В тях има повече фибри, около 60% повече витамин С отколкото в грейпфрутите, доста витамин А и калий.

8. Лекарите препоръчват по един мултивитамин всеки ден?


Вярно е – повечето лекари го правят. Но има едно наистина важно “но” – ако човек се храни пълноценно, това значи, че си осигурява необходимите му витамини и микроелементи от храната. И няма нужда от допълнителен източник.

9. Трябва ли да избягваме яйцата, ако имаме висок холестерол? Не.

Това е едно схващане, за което никой не може да даде обяснение защо е станало така популярно. Яйцата са не само здравословни и вкусни. Те са и много богати на витамини, минерали, протеин и полезни мазнини. Наистина - едно средно яйце съдържа около 200 мг холестерол, но най-новите изследвания показват, че холестеролът се покачва изключително ако се приемат много наситени мазнини. А в яйцата те са съвсем малко.

10. Ако искаме да отслабнем, трябва да забравим за ядките?


Няма нищо вярно. Ядките съдържат много фибри, ненаситени мазнини и протеин. Тъй като са наистина богати на мазнини и калории, внимавайте в количеството, но не ги изключвайте от менюто. Те са вкусни, хранителни и добавят аромат на различни ястия, които иначе биха били доста безвкусни. Орехите са особено богати на омега-3 ненаситени мастни киселини, бадемите – на витамин Е.



11. Аспартамът е опасен за здравето?


Не е така. Той наистина е много сладък – в пъти повече от захарта, но се произвежда от аминокиселини и според изследванията, ако се консумира в препоръчаните дози, не е вреден за здравето. Някои хора предпочитат сукралозата, която се произвежда от захар, т.е. е “по-естествен” вариант подсладител.

12. Пиенето на студена вода улеснява отслабването?


Сигурно някои ще са разочаровани, но няма нищо вярно. Това е просто един от добилите популярност митове, за които дори не си заслужава да се търси обяснение. Науката отдавна е в състояние да измерва т.нар. термогенетика на храните – т.е. способността им да “изгарят” мазнините. И водата не се отличава с нищо в това отношение. Натрупването на килограми е резултат от ядене на твърде много храна (калории). Водата, студена или топла, е полезна, но няма да ви помогне на отслабнете.

13. За натрупване на мускулна маса трябва да се ядат повече протеини?

Няма нищо вярно и в това. Мускулите се нуждаят от адекватно количество калории и натоварвания, за да растат. Ако поемате повече протеини от необходимото, те ще се складират в тялото под формата на мазнини. Всички излишни калории, независимо дали са получени от мазнини, протеини или въглехидрати, се натрупват преработени като мазнини. За да стане мускулът по-здрав, той се нуждае от повече движение, т.е. натоварване. Просто трябва да увеличавате постепенно количеството упражнения – след определена граница задължително под наблюдението на треньор.

14. Предизвиква ли млякото разстройство?


Алергиите могат да предизвикат различни симптоми, включително разстройство, хрема, сърбежи, зачервявания. Силната алергична реакция може да доведе дори до животозастрашаващо състояние каквото е анафилактичния шок. При прием на млечни продукти тялото засилва производството на ензима лактаза, което е необходим за разграждането на лактозата (млечната захар). Ако по някаква причина организмът не може да произвежда достатъчно лактаза, това води до подуване, крампи и диария. Това не е причина да спрете приемът на мляко и производни храни, но трябва да ги подбирате по-внимателно – вече се произвеждат такива, които са с добавена лактаза в тях.

15. Ще станат ли ноктите ни по-твърди, ако ядем повече желатин?


Звучи твърде лесно, за да може да е вярно. Въпреки че косата и ноктите са изградени от протеини, не може да ги направите по-здрави и красиви чрез храната. Цялото ни тяло се състои от протеин, колаген и друг клетъчен материал. Когато ядем протеин, той се разгражда до съставящите го аминокиселини, а те се транспортират до онези части на тялото, които имат нужда от тях. А ако приемате твърде много протеин, той ще се натрупва... под формата на мазнини, разбира се. Ако обаче човек страда от недохранване, разбира се, цялото му тяло, включително косата, ноктите, кожата ще търпят негативните последици от това.

**************

zdrave .bg